№ 164
гр. Габрово, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Минка Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210101227 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. ********** 3, бл. 304, вх. 3, ет. 4, ап. 15, предявена срещу Т. И. С., ЕГН
**********, за връщане на сумата 5000 лева, получена на отпаднало основание - в
резултат на развален договор за изработка, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба – 22.07.2024 г. до погасяването , евентуално
за връщане на сумата като дадена при начална липса основание.
Ищецът твърди, че сключил с ответника неформален договор за изграждане на
подпорна стена в имот в село Гъбене, община Габрово, за което превел по платежна
сметка сумата от 5000 лева, но ответникът не изпълнил задължението си да изгради
стената, поради което ищецът развалил сключения договор и претендира връщане на
сумата. При условията на евентуалност, ако не бъдело доказано сключването на
договор, връщането на сумата се претендира като дадена без основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. И. С., чрез назначения особен
представител, депозира отговор, с който оспорва основателността на предявените
искове. В случай, че се приеме сключването на договор между страните, твърди, че за
изпълнението му е било необходимо съдействието на ищеца, който следвало да окаже
съдействие като осигури издаване на разрешение за изграждане на подпорната стена,
съгласно разпоредбите на ЗУТ. Излага, че ако ищецът се отказал от договора, поради
невъзможност да се снабди с необходимите строителни книжа и да осигури
необходимото съдействие за започване на договореното строителство, то той дължал
на изпълнителя заплащане на направените разходи, извършената работа и печалбата,
която той би получил от изпълнението на работата. С оглед на това, ответникът счита,
че ищецът не бил оказал необходимото съдействие за изпълнение на договора, поради
което за него не било възникнало потестативното право да развали договора, поради
което и ответникът не дължал претендираната с исковете сума.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от платежно нареждане от 03.04.2023 г. ищецът наредил да бъде
преведена по банкова сметка на ответника Т. И. С. сума в размер на 5000 лева, като в
платежното нареждане за основание за плащането е посочено „материали и
изграждане на стена”.
С покана Н. Д. Б. уведомил ответника Т. И. С., че по банков път е превел
сумата от 5000 лева с цел изграждане подпорна стена в негов имот на село Гъбене.
Поради обстоятелството, че липсвала изградена подпорна стена, а имотът бил
разкопан и оставен в по-лошо състояние отколкото преди да преведе сумата, ищецът
поканил Т. И. С. в срок от 3 работни дни да върне доброволно получената сума в
размер на 5000 лева. Видно от отбелязването поканата е получена от адресата на
21.11.2023 г..
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Боян Петров Бонев, показанията на когото съдът кредитира като
последователи, основани на личните му възприятия и въз основа на които приема, че
през 2023 г. между ищеца Н. Д. Б. и трето за спора лице – Б. бил сключен неформален
договор за изработка, с предмет извършване на изкоп и дренаж около къщата на ищеца
в село Гъбене срещу уговорено възнаграждение от 5000 лева, като срокът за
изпълнение бил две седмици от получаване на сумата. Изпълнителят извършил
изкопни работи около къщата, но не изпълнил дренажа съгласно уговореното между
страните.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3
вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55,
ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен
договор за изпълнение на строително-монтажни дейности в имот на ищеца, разваляне
на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя и неизпълнение на
възникналото от развалянето задължение за връщане на авансово заплатеното по
разваления договор възнаграждение в размер на 5000 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената работа, респ. за
връщане на полученото за същата възнаграждение след разваляне на договора, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
договор за изработка съдържание, следва да бъде доказан правопораждащият го факт
– сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Не е
необходимо волеизявленията да са обективирани в писмена форма.
В конкретния случай, не се установява между процесуално легитимирания ищец
- Н. Д. Б. и ответника Т. И. С. да е възникнало облигационно правоотношение, с
2
типичното за договор за изработка съдържание.
От събраните свидетелски показания, се установява, че волеизявленията,
формиращи фактическия състав на сделката, са извършили правните субекти Н. Д. Б. и
трето за спора лице – Б. (с неустановени бащино и фамилно име), но същият е
обективирал волеизявление в лично качество, а не в качеството му на представител на
Т. И. С.. Отношения с последната също не са възникнали, тъй като не е установено тя
да е поела задължението да изпълни предмета на договора за изработка. Ето защо,
няма как да се приеме, че облигационно правоотношение е възникнало между ищеца и
ответника Т. И. С.. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а
спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Страни по договора са Н. Д.
Б. и Б., направил волеизявление в лично качество и не е налице факт, който да
разпростре действието на договора и спрямо ответника Т. И. С.. Поради това
последната не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, основателността на който
изисква възникнало облигационно правоотношение между процесуално
легитимираните по спора страни. В правната сфера на Т. И. С. не са възникнали
задължения от сключения договор за изработка, такива са възникнали за друг правен
субект - Б., което физическо лице обаче не е страна в настоящото производство.
Предмет на главния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД е
вземане, основано на сключен договор с Т. И. С.. При липсата на такъв този иск за
връщане на получена по развален договор пряка престация, е неоснователен и следва
да се отхвърли, без да е необходимо обсъждането на другите предпоставки от
фактическия му състав, тъй като не са от естество да променят формирания правен
извод.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на
ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 5000
лева, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да
съдържа задължение за извършването и да оправдава имущественото разместване.
Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно
обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл. 55 ЗЗД/ или
непрестационна кондикция /чл. 59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице
и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
За да е налице релевантно обедняване при престационните кондикции, каквато е
уредената в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е необходимо ищецът да е престирал по
собствена воля сумата на процесуално легитимирания ответник, без да е имало
задължение за това, като имуществото на лицето, получило престацията, да се е
увеличило с предмета , в случая с паричната сума от 5000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване на факта: извършване на престацията и получаването от ответника, като
последният следва да докаже наличието на правно основание за получаването и
задържането – в случая изпълнение на задължение по сключен между страните
договор за изработка.
В случая, фактът на извършване на престацията на паричната сума в размер на
5000 лева от ищеца в полза на ответника, не е спорен и е установен с представеното
преводно нареждане за кредитен превод от 03.04.2023 г.. Ето защо, преводно
3
нареждане установява извършената от ищеца в полза на Т. И. С. пряка престация на
сума в размер на 5000 лева. Безспорно е, че с предаването на сумата, активите в
имуществото на ищеца намаляват, но за да представлява намалението релевантно
обедняване, е необходимо престацията да е лишена от основание.
В случая не се установи пораждащ правоотношение между Н. Д. Б. и Т. И. С.,
юридически факт – правна сделка, която да оправдава имущественото разместване.
Следователно, в отношенията между страните, сумата предадена на Т. И. С. е при
липса на възникнало между страните правоотношение по договор за изработка, а това
означава, че плащането е извършено при липса на правно основание за имущественото
разместване. От изложеното следва, че предявеният иск за изравняване на
неоснователно обогатяване, при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за
ищеца, който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени
такива в общ размер от 1200 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер
на 200 лева, внесен депозит за особен представител в размер от 500 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Следва да се отбележи, че когато е уважен един
от множество евентуално съединени искове, ответникът дължи всички разноски по
делото, тъй като съществуването на претендираното от ищеца спорно материално
право, е признато.
Така мотивиран, Габровският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
********** 3, бл. 304, вх. 3, ет. 4, ап. 15, срещу Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 33, иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр.
чл. 87 ЗЗД, за заплащане на сумата 5000 лева, получена на отпаднало правно
основание – в резултат на развален договор за изработка.
ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
33, да върне на Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********** 3, бл.
304, вх. 3, ет. 4, ап. 15, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, сумата 5000 (пет
хиляди) лева, получена при начална липса на основание, заедно със законната лихва
върху нея, считано от предявяването на исковата молба – 22.07.2024 г. до
окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1200
(хиляда и двеста) лева - разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4