Решение по дело №4/2022 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 9
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20223310200004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Исперих, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Й.а
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Й.а Административно
наказателно дело № 20223310200004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Р. М., ЕГН-********** от гр.Варна, ул.”*** № 1, съдебен
адрес: гр.Дулово, обл.Силистренска, ул.“Силистренско шосе“ № 15, действащ чрез
упълномощен адв.Св.С., АК-Силистра, против Наказателно постановление № 20-0275-
000577 от 22.04.2021г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, с
което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон, са му наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 200.00 (двеста) лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест)
месеца. Жалбоподателят оспорва нарушението, като счита, че не е доказано от субективната
страна, поради което моли съда да бъде отменено изцяло НП като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на
автомобила, не знаел дори кой е собствеик на този автомобил. Бил му предоставен за
ползване, за да товари и извозва дърва за „Таръма“ ЕООД-гр.Дулово. Твърди и маловажност
на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За въззиваемата страна – РУ-гр.Исперих към ОД на МВР-гр.Разград, не се явява
представител. С изпращане на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено
становище жалбата да бъде оставена без последствия, а НП да бъде потвърдено.
За контролиращата Районна прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих, редовно
уведомена, не се явява представител и не заявява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На
29.10.2020г. управлявал товарен автомобил, марка „Урал 375”, с рег.№ ***– собственост на
„Транс Трейд“ ООД, ЕИК *********, когато около 11:05 часа, по черен път, отворен за
обществено ползване, в землището на с.Кара Михал, обл.Разградска, на язовирната стена в
посока към селото, бил спрян за проверка и му е извършена такава от полицейски
служители – свидетелите Й. АН. Й. – служител в ОД на МВР-Разград, СТ. С. М. и Д. Н. Д.,
последните двама мл.полицейски инспектори при РУ на МВР-гр.Исперих. При проверката
било установено, че за процесния автомобил няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за текущата година, като въз основа на
справка в АИС КАТ чрез ОДЧ на РУ-Исперих било установено, че регистрацията на
проверявания автомобил е служебно прекратена на 02.10.2018г., на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП, поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност". Въз основа на
горните констатиции на водача-жалбоподател бил съставен АУАН № 581, бланков №
593467 от 29.10.2020г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
1
подписал АУАН с отбелязване, че няма възражения.
По случая била образувана полицейска преписка, материалите по която впоследствие
били изпратени на РП-гр.Разград - образувана преписка вх.№ 410/2021г., приключила с
Постановление от 14.04.2021г. за отказ да се образува наказателно производство поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В мотивите е обсъдено, че
жалбоподателят е управлявал инцидентно служебен автомобил, като товарил и разтоварвал
дърва и не е знаел, че този автомобил е със служебно прекратена регистрация.
При горните обстоятелства и въз основа на АУАН последвало издаване на
обжалваното Наказателно постановление № 20-0275-000577 от 22.04.2021г. на Началник
Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон, са
му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца - за това, че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители Й. АН. Й., СТ. С. М. и Д. Н.
Д., потвърждават пред съда фактическите констатации, описани горе, тъй като са били
свидетели при установяване на нарушенията и са подписали съставения на жалбоподателя
АУАН.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Жалбата е допустима. Подадена е в определения от закона срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от
жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна. Посочени са конкретните нарушени
законови разпоредба, както и законовите норми, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Ето защо, съдът приема, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, както АУАН, така и НП
отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
От събраните доказателства категорично се доказа, че в деня на проверката
жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация при
условията на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, както и чл.18, т.2 във
вр. с чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането КЗ), че няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
което се уведомява собственика на пътното превозно средство, посочен в регистъра (чл.18б,
ал.2 от Нардебата). Тази служебно прекратена регистрация се възстановява също служебно
при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574,
ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е собственик на управлявания
от него автомобил и не е изследван въпросът дали неговият собственик „Транс Трейд“ ООД,
ЕИК *********, е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.
Принципно узнаването от собственика на горните обстоятелства не е елемент от
фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС, тъй като описаните горе
последици настъпват по силата на закона - при достигане на информацията до компетентния
орган, че застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите не е сключена. Това
е така, защото собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за
гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи
се резултат от неизпълнението на това му задължение. Същото важи и за всеки
правоспособен водач на МПС, какъвто е жалбоподатеилят, който е длъжен да познава
2
приложимите в случая разпоредби на чл.140, ал.1 и чл.143, ал.10 от ЗДвП, съответно
следвало е да съобрази поведението си с регламентираните в тях законови изисквания. Този
извод се извежда и от анализа на санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП,
предвиждаща административнонаказателно санкциониране не само за собственика на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова. За
последния, изобщо не е налице законово изискване за уведомяване за служебно
прекратената регистрация, което законодателно разрешение е логично с оглед
невъзможността да се предвиди изначално на кого ще предостави собственикът
притежаваното от него превозно средство, но въпреки това субект на нарушението по
цитираната разпоредба може да бъде всеки водач на МПС, което не е надлежно
регистрирано.
В този смисъл съдът приема за неоснователни доводите по жалбата, че процесното
нарушение не е доказано от субективна страна, като неправилно незнанието за прекратената
регистрация се интерпретира като липса на вина, при все, че задължението за уведомяване
за прекратената регистрация е към собственика на ППС и няма как да се извърши по
отношение на всеки потенциален водач на същото превозно средство. Процесното
административно нарушение може да бъде осъществено както умишлено, така и по
непредпазливост, какъвто е настоящият случай. Това следва от разпоредбата на чл.7, ал.1 от
ЗАНН, регламентираща, че административните нарушения се осъществяват и при двете
форми на вината. Изключение от това правило е предвидено в чл.7, ал.1 от ЗАНН, според
която правна норма непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. Такава изрична разпоредба, която да изключва административнонаказателната
отговорност на лицата при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл.140, ал.1
във вр. с чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Жалбоподателят
дори да не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, е бил
длъжен и е могъл да узнае този факт, предвид липсата на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на горното съдът приема, че обсъжданото нарушение е съставомерно, както
от обективна, така и от субективна страна, като ангажира отговорността на жалбоподателя.
Наложените му за това нарушение административни наказания „Глоба“ и „Лишаване
от право да управлява МПС“, са определени от административнонаказващия орган
съобразно правилата на чл.27 от ЗАНН, като са в установения от закона минимален размер,
съобразно санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Случаят не следва да се третира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същият
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния и не
разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност или явно
незначителна такава, поради което и прилагането на този институт би било необосновано.
С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление е
законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.5 във вр. с ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000577 от 22.04.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, с което за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон, на
жалбоподателя М. Р. М., ЕГН-********** от гр.Варна, ул.”*** № 1, са му наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и “Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3