№ 8512
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110101436 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
10.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 1436/2024 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС ЕАД, в която се твърди, че ответникът бил
потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ........................, с аб. №
284943, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
3152,88 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не я бил заплатил,
поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 486,81 лева за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. Излага
съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът
му дължал сумата от 37,77 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 8,88 лева –
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до
31.08.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се
посочва, че същата следва да бъде върната, тъй като не била заплатена държавна такса за
завеждане на дело срещу ответницата и не било представено пълномощно на процесуалния
представител на ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Иска се
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач „Д“ ЕООД на страната на ищеца е представило писмени
доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
2
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 15, том XXXVI, нот.
дело № 6825/1997 г., като се установява, че ответницата е станала собственик на следния
недвижим имот, находящ се в гр. .........................
От заявление-декларация от 18.10.1999 г. се изяснява, че ответницата е поискала от
ищеца да й бъде открита партида и доставяна топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
.........................
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
С оглед изложеното, съдът счита, че досежно ответницата е установена пълно и
главно първата материална предпоставка. Тоест, наличието на валидни облигационно
отношение между страните.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
3
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот,
която е отчитана реално по мобилен път, както и ТЕ за сградна инсталация и БГВ, като
последната е определяна на базата на „служебен отчет“ за 1 бр. потребители при база от 140
л. за денонощие, поради липса на водомер за топла вода. Вещото лице е изяснило, че
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3186,14
лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасявни дължимите от ответника суми.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед на горното, съдът намира, че принципно претенцията за заплащането на
топлинна енергия се явява основателна, като в случая следва да се спази основния принцип
в българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), т.е.
съдът е длъжен да се произнесе в по претенцията в рамките на заявения от ищеца размер.
Въпреки това, ответникът е направил своевременно надлежно възражение за
погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което,
с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
14.09.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
4
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно, при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
14.09.2020 г. са погасени по давност.
Необходимо е обаче в процесния случай да се съобразят различните редакции на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Oбн.
- ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г.) , според която разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗдр.
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Тоест, за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текла
давност, или казано с други думи при изчисление на сроковете по реда на чл. 72 ЗЗД, всички
вземания касаещи този период не следва да бъдат вземани предвид при изчисляване на
погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно с оглед направеното възражение за давност вземанията за периода м.05.2020
г. до м.07.2020 г. (включително) са погасени по давност за сумата от 150,99 лева.
Следователно с оглед заявеното от ищеца и заключението на СТЕ претенцията за
главницата трябва да бъде уважена за сумата от 3001,89 лева за периода от м.08.2020 г. до
м.04.2022 г.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая с оглед обаче обстоятелството, че претенцията
5
за мораторната лихва е акцесорна, то същата при приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
при аритметическо пресмятане в съотношение на дължимата лихва – съобразно уважената
част от главницата и предвид кредитираното заключение на ССчЕ, то искът следва да бъде
уважен за сумата от 463,49 лева за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 486,81 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че цената на услугата се дължи. Въпреки това с оглед направеното възражение
за погасителна давност, съдът намира, че претенцията се погасява с кратката тригодишна
погасителна давност, съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД – по съображения сходни с
гореизложените. Предвид това, съдът намира, че за периода м.07.2020 г. претенцията е
погасена по давност за сумата от 1,72 лева, като с оглед доказателствата по делото и при
приложение на правилото на чл. 162 ГПК, съдът приема, че за всеки от месеците размера на
вземането е идентично, поради което при аритметичното пресмятане на броя месеци,
разделено на претендираната сума се получава единичната цена за един месец. Тоест, искът
следва да бъде уважен за сумата от 36,05 лева за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че дължимите вземания са
погасени чрез плащане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 974,65
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски, както и не е доказал,
че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................, че дължи на „ТС ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
3001,89 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г.
за имот, находящ се в гр. ........................, с аб. № 284943, ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и сумата от 463,49 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г.,
както и сумата от 36,05 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата за
дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 14.09.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за
топлинната енергия за сумата над 3001,89 лева до пълния предявен размер от 3152,88 и
за периода от м.05.2020 г. до м.07.2020 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинната енергия за сумата над 463,49 лева до пълния предявен размер от 486,81
лева, както и иска за главницата за дяловото разпределение за сумата от 36,05 лева до
пълния предявен размер от 37,77 лева и за периода от м.07.2020 г., както и претенцията за
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 8,88 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51114/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на „ТС ЕАД, ЕИК: ....................,
сумата от 974,65 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „Д“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7