№ 10930
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110149112 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 49112 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния
директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против „....“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от управителя ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
на 20.03.2017 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата от общо 397,77 лв., от които: сумата от 372,81 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец април
2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 24,96 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.06.2014 г. до 07.03.2017 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено
и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод подадено от длъжника
възражение, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е
ползвал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ
магазин № 3, находящ се в гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 22, вх. А, с код на платеца
Т389480 за периода от месец април 2014 г. до месец април 2016 г., но не е заплащал
дължимата цена за посочения период в общ размер от 397,77 лв. Излага твърдения, че
изпратил уведомление до потребителите на топлинна енергия за стопански нужди за
сключване на договор, но ответниците не предприели действия по сключване на договор,
поради което и се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при ползване на топлинна
енергия. Също така твърди, че етажната собственост е сключила договор с „....” ЕООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена
топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „....“ ЕООД, че същият дължи „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 397,77
лв., от които: сумата от 372,81 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец април 2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 24,96
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.06.2014 г. до 07.03.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „....“ ЕООД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Излага твърдения, че
2
имотът, по отношение на който се претендират суми за доставена топлинна енергия не е
идентичен с имота, описан в представения от ищеца документ за собственост. Оспорва
извършено отчитане на топломери в процесния имот, както и изготвяне на дялово
разпределение в сградата, в която се намира обектът. Оспорва получаване на фактури за
процесния период, както и изпадане в забава. Твърди, че начислените суми за топлинна
енергия не съответстват на отопляемия обем на недвижимия имот. Излагат се подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище от процесуалния представител на ответното дружество.
Претендират се направените по делото разноски.
С определение от 09.22.2022 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 16775/2017 г. по описа на СРС, 43 състав, е видно, че на
07.04.2017 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която „....“ ЕООД е осъдено да заплати на „....” ЕАД сумата от 372,81 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 22, вх. А, магазин № 3, с код на
платеца Т389480, за периода от месец април 2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 24,96
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.06.2014 г. до 07.03.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски в размер на 75 лв., от които:
сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод подадено възражение на заявителя са били дадени указания за
предявяване на установителен иск. В предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД,
ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по
Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на СД на „....” АД и одобрени с решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
3
установява, че „....” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 105, том I, рег. № 3020, дело № 93 от 09.04.2014 г. на нотариус с рег. №
053, действащ в района на СРС, се установява, че „....“ ЕООД е придобило чрез покупко-
продажба собствеността върху следния недвижим имот: аптека, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „Николай Коперник“ № 22.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Директ” ЕООД, в качеството му
на подизпълнител на „....” ЕООД, са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на
сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на
375,60 лв., от която: сумата от 212,30 лв. - начислена сума по фактури и сумата от 163,30 лв.
– за доплащане от изравнителни сметки.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
имот с код на платеца Т389480, за периода от месец април 2014 г. до месец април 2016 г. са
в размер на 372,81 лв. – за главница с включен изравнителни сметки и 24,96 лв. – лихва за
забава.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Николай
Коперник“ № 22, вх. А, на който адрес е открита партида на код на платеца Т389480. Не се
спори, че ответното дружество е собственик на процесния отопляван недвижим имот. Спори
се относно основанието, на което се претендира дължимост на топлинна енергия и относно
размера на дължимата сума за топлинна енергия.
От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установи по
безспорен начин наличие на договорни отношения между страните по делото.
Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата
4
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е канил
еднократно ответника да представи подписани и подпечатани екземпляри на договор, както
и е поканил ответника да сключи договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди. За съда се налага извод, че между страните не е бил сключен договор по смисъла на
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че през процесния период имотът е бил
ползван от ответника.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответниците, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 375,60 лв., от която: сумата от 212,30 лв. - начислена сума по
фактури и сумата от 163,30 лв. – за доплащане от изравнителни сметки.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за претендирлания
размер от 372,81 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
За пълнота на изследването следва да се отбележи, че по делото не бяха представени
доказателства от ответника за извършено плащане.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
5
акцесорен иск. Съобразно със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза задължението за лихва за забава за процесния период върху задълженията
възлиза на 24,96 лв. Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана в
претендирания размер, поради което и следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 75
лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 800 лв., от които: сумата от 75 лв. –
платена държавна такса по исковото производство пред първа инстанция, сумата от 25 лв. –
платена държавна такса по исковото производство пред въззивна инстанция, сумата от 600
лв. – платени възнаграждение за вещи лица, от които: сумата от 500 лв. - при
първоначалното разглеждане на делото и 100 лв. – в настоящото производство, и сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., против „....“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от управителя ...., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „....“ ЕООД дължи на „....”
ЕАД сумата от 372,81 лв. /триста седемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/–
6
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
април 2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 24,96 лв. /двадесети четири лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.06.2014 г. до 07.03.2017 г., както законната лихва върху главницата, считано от
20.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, дължими по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.04.2017 г. по гр.д. № 16775/2017 г. по описа на
СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от управителя ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор ....., на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.04.2017 г. по гр.д. № 16775/2017
г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от управителя ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор ....., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК *********, представлявано от управителя Милена Пенкова
Стоянова, в качеството му на трето лице – помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7