Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260050
гр. Б., 27.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 338 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове - първоначален с правна квалификация чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ и насрещен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 82 от ЗЗД.
Ищецът- “***” ЕООД, чрез процесуалния си представител твърди, че на ***г. между “***” ЕООД в
качеството му на изпълнител и ЕТ “***” в качеството му на възложител, е сключен
договор тип “Classic” с No *** за абонаментно сервизно обслужване на превозни
средства, описани подробно в Приложение No 1 към същия, а именно: моторно
превозно средство (МПС) Вид: Камион, Тип Шаси: ***, Шаси: No ***, ДКН ***.
Твърди, че през периода на действие на договора “***” ЕООД е изпълнявалo стриктно и точно
задълженията си за поддръжка на камиона на ответника, осигурявал е абонаментно
сервизно обслужване съгласно договорените условия, и е извършвал професионално
необходимите диагностични и ремонтни дейности на посочения камион. Поддържа, че
по време на действието на договора от страна на възложителя по него не са
постъпвали оплаквания във връзка с предоставяните услуги. Сочи, че съгласно т.
2.2 от сключения договор фактурирането на предоставените услуги се е извършвало
ежемесечно, като размерът на месечната вноска е бил 210.00 лв. с вкл. ДДС.
Дължимото възнаграждение е следвало да бъде заплащано от 1- во до 15- то число
на месеца, следващ периода, за които се отнася. Твърди, че ответникът не е
заплатил дължимите суми по фактури, както следва: главница по Фактура No ***/***г.
в размер на 4 622.10 лв. за ремонтна дейност, извършена в сервиз на “***” ЕООД; Главница по Фактура No ***/***г.
в размер на 100.80 лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00
лв.; Остатък от главница по Фактура No ******г. в размер на 839.70 лв. за
ремонтна дейност, извършена в сервиз на „***“ ЕООД; Главница по Фактура No ***/***г.
в размер на 210.00 лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00
лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00 лв.; Главница по
Фактура No ***/***г. в размер на 210.00 лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в
размер на 210.00 лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00 лв.;
Главница по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00 лв.; Главница по Фактура No
***/***г. в размер на 210.00 лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в размер на
210.00 лв.; Главница по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00 лв.; Главница
по Фактура No ***/***г. в размер на 210.00 лв. Излага, че по подадено от него
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. дело No ***/***г. на PC- Б.,
като съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал
възражение. Моли съда да постанови решение, с
което признае за
установено, че ответника му дължи сумата в размер 8 082.60 лв., представляваща
незаплатена сума по горепосочените фактури.
Ответникът- ЕТ “***”***, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор чрез пълномощника си оспорва иска като частично неоснователен. Признава
обстоятелството, че на ***г. между страните по
делото е подписан Договор за абонаментно обслужване тип “Classic” No ***, но
заявява, че от страна на ищеца не е престирано пълно и точно изпълнение на
задълженията по този договор. Твърди, че са издавани фактури за извършена
дейност, без реално да е отстранен проблемът, заради който ответникът се е
обърнал към ищеца. Сочи, че фактурите не са подписани от едноличния търговец.
Поддържа, че договорът е прекратен на 16.03.2018 г. на основание чл. 6.1.3 от
Договора, тъй като към посочената дата е имало две неплатени абонаментни
месечни вноски от страна на ответника по издадени фактури. Заявява, че признава
вземането по фактура No *** от ***г. за сумата от 210.00 лв. с ДДС и фактура No
***от 13.02.2018 г., за сумата от 210.00 лв. с ДДС и срок на плащане 15.03.2018
г.
Твърди,
че от страна на ищеца не са изпълнявани пълно, стриктно и точно задълженията по
поддръжка на камиона на ответника. Сочи, че от средата на месец ноември 2017 г.
камионът губи мощност, предвижва се с трудност и ниска скорост, спирачките не
работят добре, което наложило да се обърне към ищеца и сключили Договор за
абонаментно обслужване тип “Classic” No ***. Проблемът не бил отстранен от
ищеца повече от два месеца, а само се начислявали суми за дейности, които не са
довели до търсения резултат. Въпреки, че ищецът не отстранявал проблема в
камиона на ответника, всеки път се начислявали значителни по размер суми за труд.
Излага, че вследствие на неточното и непълно изпълнение на задълженията по
Договора от страна на ищеца, ответникът е търпял загуби от нереализирани
поръчки, като заради некоректното поведение на ищеца при и по повод търсенето
на съдействие за отстраняване на проблем по камиона на ответника същият се е
отказал от извършването на тази търговска дейност. Поддържа, че заради
неточното изпълнение на договора не е извършил плащане по фактура No *** от ***г.
за сумата от 210.00 лв. с ДДС и фактура No ***от 13.02.2018 г., за сумата от
210.00 лв. с ДДС и срок на плащане 15.03.2018 г., с които две последователни
неплащания на задължения по издадените фактури за абонаментно плащане е
прекратено действието на договора. Заявява, че процесните фактурите не са й връчвани и не са подписвани
от нея.
По реда на чл. 211 от ГПК ответникът ЕТ “***”*** е предявил насрещен иск срещу ищеца по
първоначалния иск “***” ЕООД. Сочи, че на ***г. между страните е подписан Договор за абонаментно обслужване тип “Classic” No
***, като твърди, че от страна на ответника по този иск не е престирано пълно,
стриктно и точно изпълнение на задълженията по договора. Моторното превозно
средство, за което е бил сключен договорът за абонаментно сервизно обслужване,
в продължение на два месеца не е било пълно и точно отремонтирано и ответникът
реално не е отстранил проблема, заради който ищецът се е обърнал към него.
Поддържа, че на основание чл. 6.1.3 от Договора същият е прекратен на
16.03.2018 г., поради две неплатени към този момент абонаментни месечни вноски
от страна на ищеца по този иск. Излага, че след 15 януари 2018 година й станало
ясно, че от страна на ответника не се предоставя пълно и точно изпълнение на
задълженията му по договора. Твърди, че оставила в сервиз на ответника
моторното превозно средство с ДК No ***
през декември 2017 г., както и два пъти през януари 2018 г., като и при трите
искания за услуги не е отстранен проблемът, който е предизвикал търсенето на
услугата от ответника по насрещния иск. Извършвани са дейности, от които уж се
отстранява, а впоследствие се оказва, че не е в тях причината. Ищецът закупувал
някои от частите, които се ползват от страна на ответника за отремонтирането на
проблема в камиона, но впоследствие тези части са свалени и са върнати
предишните, тъй като се установявало, че не е там проблемът. Твърди, че на
19.01.2018 г. се обърнала към ответника за съдействие поради проблем с
процесния камион и го помолила за бързо съдействие, за да може да реализира
заявка. Въпреки претендираните като извършени в сервиза на ответника
диагностика ABS, смяна на ел-блока, без причината да е в него, смяна на
компресора, без да почистят системата, което довело до нейното запушване и
камионът продължил да губи мощност, проблемът не бил отстранен, а също така и
на ***г., когато оставила камионът в сервиза на ответника, въпреки че още
същият ден й бил върнат с претенция, че всичко е отстранено. Поради
неотстраняването на съществуващия проблем в автомобила, през месец февруари
2021 г. се обърнала към трето лице (в съдебно заседание се уточнява като месец ****г.),
което успяло да отстрани проблема и моторното превозно средство започва да
функционира правилно. Това трето лице установило и поредно неточно изпълнение
на задълженията на ответника при и по повод изпълнението по договора за
абонаментно обслужване - смяна на компресор, без да е почистена системата,
което довело до нейното пълно запушване и проблеми в предвижването. Ищецът
поддържа, че с процесното моторното
превозно средство е извършвал превози на товари на територията на Европейския
съюз и това е единственото й моторно превозно средство, който факт е известен
на ответника още с подписването на договора и е отразен в Приложение No 1 към
него. Вследствие на непълното и неточно изпълнение от страна на задълженията на
ответника по договора ищецът е претърпяла вреди и има пропуснати ползи, пряка и
непосредствена последица от
неизпълнението на задълженията му в периода от 19.01.2018 г. до края на месец
януари 2018 г., и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението на ответника. Същата е отказала две заявки – договор за
осъществяването на превози поради неизпълнението от страна на ответника, с
което е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имотното й
състояние. Твърди, че по Заявка- договор от ***г. щяла да извърши превоз и да
получи плащане в размер на 2200 евро без ДДС, а по Заявка- договор от
26.01.2018 г. - в размер на 1900 евро без ДДС, с левова равностойност съответно
от 4302.82 лв. без ДДС и 3716.07 лв. без ДДС, или общо сума в размер на 8081.89
лв., които е изгубила поради непълното и неточно изпълнение на задълженията на
ответника в посочения период. Поради това моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 8081.89 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби
и пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
задълженията на ответника по Договор за абонаментно обслужване тип “Classic” No
*** от ***г. в периода от 19.01.2018 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното му
плащане.
Ответникът по насрещния иск- “***” ЕООД в депозирания по реда на чл. 131
от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен.
Заявява, че сключеният между страните договор е прекратен на 01.02.2019 г. с Уведомително писмо,
отправено от К.П. до “***” ЕООД, а не на 16.03.2018 г., както се твърди от ищцата. Твърди, че в
периода от м. декември 2017 г. до м. януари моторното превозно средство ДКН No ***
е било в сервиза на дружеството, като през същия период обаче камионът е
изминал 10 324 км., въпреки твърденията на ищцата, че не е отстранена повредата
на моторното превозно средство. Поддържа, че така изминатото разстояние,
доказано със сервизната документация, за което са направени записи за изминато
разстояние (Mileage) в периода от ***г. до 22.01.2018 г., категорично сочи, че
“неотстранената повреда”, не е била пречка за свободното придвижване на
превозното средство през него. Времето, през което камионът е изминал 10 324
км., съвпада с ангажимента на ищцата по повод изпълнението на Заявка- договор
за осъществяването на превоз до Хамбург, Г.ия от 17.01.2021 г. Излага, че
общият пробег на моторното превозно средство e 178 500 км., които километри
биха довели до сериозни повреди, които не зависят по никакъв начин от ответното
дружество. Оспорва твърденията на ищцата, че работещите в сервиза на
дружеството са сменяли компресор, като тези твърдения не отговарят на
документацията за сервизно обслужване от “***” ЕООД. Поддържа, че не се доказва
съществуването на пряка причинно-следствена връзка между дейността на
работещите в сервиза на “***” ЕООД по камиона и повредата, открита от третото
лице три години по-късно, като периодът от 2018 г., в който моторното превозно
средство последно е било обслужвано от дружеството, до 2021 г., е дълъг период
от време, в който липсва всякакъв вид информация за камиона. Заявява, че
претенцията на ищцата не е подкрепена с доказателства относно липсата на
изпълнение от страна на дружеството, довело до загуби и пропуснати ползи за
същата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No ***/***г. по описа на
РС- Б., по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 22.10.2020
г. съдът е издал заповед No ***/***г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 8082.60
лв., представляваща парично вземане по сключен договор за абонаментно сервизно
обслужване No *** от ***г. и издадени фактури: No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
остатък от главница по Фактура No ******г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г. No ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.10.2020 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски
по делото – 161.65 лв. за платена държавна и 1068.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото е безспорно между страните, че между ЕТ “***”,
в качеството на възложител, и ищеца “***” ЕООД, в качеството на изпълнител, е
сключен процесният Договор за абонаментно сервизно обслужване
тип “Classic” No *** от ***г., по силата на
който ответникът е възложил, а ищцовото дружество е приело да извършва
абонаментно обслужване на МПС, описани в Приложение No 1 - моторно превозно средство Вид:
Камион, Тип Шаси: ***, Шаси: No ***, ДКН ***, като услугите, включени в абонаментното сервизно обслужване и графикът за
тяхното извършване са описани в Приложение No 2 на договора. Съгласно чл. 2 от договора,
страните са уговорили общ размер на възнаграждението за извършването на
абонаментното сервизно обслужване от ***лв. без вкл. ДДС за 1 МПС, като в чл.
2.2 е предвидено, че фактурирането се извършва ежемесечно, а размерът на
месечната вноска е 175.00 лв. без ДДС, като възнаграждението се заплаща от 1-во
до 15-то число на месеца, следващ периода, за който се отнася, по посочена
банкова сметка. ***. 2.3.1. е предвидено, че възнаграждението подлежи на
съответната промяна за оставащия срок на договора при промяна на броя на
сервизното обслужваните МПС и/или на услугите и/или графика за тяхното извършване.
В чл. 2.3.4. от договора страните са се съгласили, че издаването и
предоставянето на фактурите ще се извършва по електронен път, като фактурите ще
се бъдат изпращани на посочен в договора електронен адрес на възложителя - ***. По силата
на чл. 5, договорът е сключен за срок от 01.12.2017 г. до 30.11.2021 г. или за
пробег от 320.000 кв., което събитие настъпи първо. Съгласно чл. 6 от договора,
същият се прекратява с изтичане на срока – чл. 6.1.1., едностранно от всяка от
страните с писмено предизвестие, изпратено до другата страна, в случай на
неизпълнение на някое от задълженията й по договора - чл. 6.1.2, при неплащане на две последователни
месечно вноски от възложителя, съгласно чл. 2.2, считано от датата, следваща
деня на падежа на втората вноска- чл. 6.1.3.
Видно от заверено копие на Фактура No ***/0***г.,
същата е издадена от ищцовото дружество за предоставени на ответника услуги в
периода от ***г. до 30.11.2017 г. за автомобил с ДКН No ***, с пробег ***, а
именно диагностика ABS, смяна лампи, смяна ролки и обтегач, ремонт теч горивен
колектор, ремонт теч отдушник ретардер, смяна ключ маса, ремонт теч термостат,
проверка теч изпускателен колектор 4-ти цилиндър, проверка теч въздух шофьорска
седалка, на обща стойност 3 851.75 лв. без ДДС, или сумата от 4 622.10 лв. с
ДДС.
Видно от заверено копие на Фактура No ***/***г.,
същата е издадена от ищцовото дружество за предоставени на ответника услуги в
периода от ***г. до ***г. за автомобил с ДКН No ***, с пробег ***, а именно
ремонт теч въздух шофьорска седалка и проверка съединител, на стойност 84.00
лв. без ДДС, или сумата от 100.80 лв. с ДДС.
Видно от заверено копие на Фактура No ******г.,
същата е издадена от ищцовото дружество за предоставени на ответника услуги в
периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2018 г. за автомобил с ДКН No ***, с пробег ***,
а именно диагностика ЕBS (свети и пищи зумера), проверка охладителна система
(не загрява и надува в казанчето), проверка теч антифриз, смяна ел. блок EBS, на
обща стойност 2 714.77 лв. без ДДС, или сумата от 3 257.72 лв. с
ДДС.
Представени
са и заверени Фактура No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No
***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., всички за сумата от 175.00 лв. без ДДС или сумата
от 210.00 лв. с ДДС.
Представено
е и заверено копие на Отчет на историята на услуги за периода от 23.07.2008 – 23.07.2021 г. за
МПС *** за извършеното сервизно обслужване от ***ЕООД, включващо и
предоставените услуги, за които са издадени фактури No ***/******г.,
No ***/******г.
и No ******г.,
като последното извършено такова е от ***г., за което е издадена фактура No ***/***г.
От заверено копие на Кредитно известие от 30.01.2018
г. с издател ***С. и получател ЕТ ****, видно от което в него е посочена услуга Смяна на
ел. блок EBS с ед. цена 2 686.69 лв. и е посочена стойност (с 25%
отстъпка) от -2015.02 лв. без ДДС, и стойност -2418.02 лв. с ДДС.
Представено е и заверено копие на Справка за периода
01.12.2017 г. – 31.12.2019 г., представляваща таблица с посочени номера и дати
на фактури, и дати на изпращането им на посочен в същата електронен адрес - ***,
адресът на ответника, посочен в сключения между страните договор за абонаментно
сервизно обслужване.
От
заверено копие на Уведомително писмо от К.П., в качеството на управител на ЕТ ****,
се установява, че със същото ответникът е уведомил ищцовото дружество ***ЕООД,
че считано от 01.02.2019 г. желае да прекрати договор за сервизно обслужване No
*** за *** между страните.
Видно
от заверени копия на Заявка – договор от ***г. и Заявка – договор от 26.01.2018
г., и двете са отправени от “****” ООД, гр. С. до ответника ЕТ “****” за
извършване на автомобилен превоз с автомобил *** / ****, с дата на товарене и
срок на доставка съответно от 19.01.2018 г. до 25.01.2018 г. и от 30.01.2018 до
05.02.2018 г., като и върху двете е изписано ръкописно “Отказваме поради
неотложен сервизен ремонт” и дати 21.01.2018 г. върху първата и 28.01.2018 г.
върху втората.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Г.М., П.И.Д., Б.С.П.- съпруг на К.П.,
собственик на ответното ЕТ.
От показанията на свидетеля Б.Г.М. се
установява, че работи в “***” като
ръководител на сервиза от 21 години, като ответникът е техен клиент от доста години. Излага, че в периода от декември 2017 г. до януари
2018 г. камионът на ответника бил в сервиза два или три пъти за обслужване.
Правили му обслужване, смяна на филтри и масла, плюс диагностика, както и ремонти
на АБС-системата и охладителната система. Сочи, че това са нормални ремонти за толкова
стар камион, като над 100 000 км. започват да се подменят доста резервните части
по камионите, тъй като се амортизират. Първоначално вложили техен електронен
блок в АБС-системата, който след това бил сменен с намерен от клиента употребяван
такъв, който си взел техния блок, а те му пуснали кредитно известие за сумата
на блока и ответникът си заплатил само труда по подмяната. От показанията на
свид. М. се установява, че камионът е влизал в сервиза на “***” в края на 2017
г. до началото на 2018 г., след което няма повече посещения. Последните
посещения в сервиза, когато са му правени обслужвания и ремонти, камионът е бил
на около 1 117 000 км.
От показанията на свид. П.И.Д. се
установява, че е работел при ответника като професионален шофьор от края на
09.2017 г. до средата 2019 г., като е управлявал процесния камион “Скания” с
рег. No ***. Сочи, че е имало проблеми с камиона, в АБС- системата му, която
давала грешка на ретардера. Няколко пъти е оставял камиона в сервиз “Скания”, a
след като го вземел от сервиза, отново е имало проблем - тръгвал на път и
най-много до Румъния отново се появявала тази грешка и проблемът със
спирачките. Излага, че след няколко ремонти в “Скания” им се е налагало да
ходят на други сервизи. В сервиза на “Скания” първо сменили един електронен
блок, а след това се установило, че не е от него проблемът и си върнали стария
блок. Сменен бил датчик на задно колело, три пъти ходили в сервиза и накрая при
друг жичкаджия в гр. С. бил отстранен
проблемът, който се оказал протрит кабел. Сочи случай, при който камионът бил
оставен за смяна на компресор, като бил сменен
само компресорът, без да се почисти спирачната система, и след това пак
имало проблеми, поради което закарали камиона в друг сервиз в гр. Я., където
била почистена и спирачната му система. Излага, че след януари 2018 г., когато
бил отстранен проблемът с дефектния кабел в гр. С., не е имало никакъв проблем
и камионът не е каран в оторизиран сервиз. Текуща поддръжка на автомобила е
извършвана най-често в сервиз гр. Я., защото доверието им от сервиза на “Скания” паднало, след като
един и същ проблем не се отстранявал. Сочи, че от края на 2017 г. три пъти е
карал камиона в сервиз на “Скания”.
От показанията на свид. Б.П.се
установява, че фирмата на съпругата му закупили процесния камион “Скания” през
2013 г. и сключили договор за обслужване със “Скания” и там бил обслужван
камионът. Първият път, когато се наложило ремонт, бил когато трябвало да бъде
сменен компресорът. През 2018 г. бил сменен компресорът в “Скания”, но при тази
смяна трябвало да се изчисти и системата, което не било направено. Сочи, че
след като бил сменен компресорът в “Скания”, камионът стигнал до Б. и шофьорът
видял, че не може де върви, а бил натоварен
с доставка, и се наложило да го закарат в сервиз в гр. Я., където била
изчистена системата, за да може да продължи след това и да бъде извършена
доставката в Г.ия. При завръщането на камиона от там зумерът на АБС-а му бил
светнал, затова пак посетили сервиза в “Скания” и след като е извършена диагностика
на охладителна система сменили ел. блока, компютъра за АБС системата. След
ремонта камионът стигнал до румънската граница и АБС-ът пак светнал и зумерът започнал
да пищи. След извършения курс камионът отново бил върнат в сервиза на “Скания”,
и тъй като проблемът не бил в блока, върнали отново стария блок, като приспаднали
парите за блока, но не и за труда и другите неща. След този ремонт зумерът на
камиона отново светнал в Румъния и пак изчезнал ретардерът и камионът станал
неустойчив на пътя. Отново влезнал в “Скания” за ремонт, където сменили датчик
на задно дясно колело. Камионът пак тръгнал на път и отново зумерът светнал в
Румъния. Обадили се в сервиза и от там им обяснили, че най-вероятно трябва да
се смени и левият датчик. Свидетелят П. излага, че тъй като в “Скания” било много скъпо, вкарали камиона отново в
сервиза в гр. Я., който им взел 20 лв. за датчика и 60 лв. за смяната му, а в “Скания”
това му струвало 700 лв. И след тази смяна се появил същият проблем, поради
което намерили майстор в гр. С., който установил причината и отстранил
проблема. Свидетелят твърди, че когато се случили тези неща, им казал, че вече
не иска да бъде обслужван камионът в техния сервиз и иска да се прекрати
договора, който бил по 210 лв. на месец за 2 години, но от ищцовото дружество
продължили да си идват фактури по 210 лв. От показанията му се установява, че
поради тези проблеми с камиона се налагало да отказват товари, тъй като трябвало
да записват час в сервиз на “Скания” и трябваше да чакат, като през януари 2018
година са отказвали товари два пъти - на ***г. и на 26.01.2018 г. от “Стендвалд
транс”.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По иска
с правно основание чл. 422 във вр. чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 266, ал. 1 във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните по делото не е
спорно, че същите са били в сочените от ищеца облигационни отношения по сключен
договор за абонаментно
сервизно обслужване тип “Classic” No *** от ***г., по силата на който ответникът е възложил, а ищцовото
дружество е приело да извършва абонаментно обслужване на МПС - Камион, Тип Шаси: ***, Шаси: No ***, ДКН ***, като извършва услугите, включени в абонаментното
сервизно обслужване по график съгласно Приложение No 2 на договора, срещу
дължимо от поръчващия възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че
ищецът по
делото е търговско дружество и сключената сделка е свързана с упражняваното от
него занятие, то същата се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ.
При договора за изработка, подвид
на който е и сключеният между страните договор за абонаментно сервизно обслужване, възложителят дължи възнаграждение за приетата
работа по силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно
изпълнение следва да се заявят при приемането – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора,
като работата се счита приета.
В настоящия случай по сключения
между страните договор за абонаментно сервизно обслужване е уговорено заплащане
на възнаграждение на изпълнителя в размер на ***лв. без вкл. ДДС за 1 МПС, като
в чл. 2.2 е предвидено, че фактурирането се извършва ежемесечно с месечната
вноска в размер на 175.00 лв. без ДДС, платими от 1-во до 15-то число на
месеца, следващ периода, за който се отнася, по банкова сметка. ***. 2.3.1.,
възнаграждението подлежи на съответна промяна за оставащия срок на договора при
промяна на броя на сервизното обслужваните МПС и/или на услугите и/или графика
за тяхното извършване.
Съдът намира, че по делото се
доказа от страна на ищеца изпълнение от негова страна по договора за абонаментно
сервизно обслужване. Безспорно се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Б.Г.М., П.И.Д.,
Б.С.П., че конкретни такива услуги са
предоставяни от ищеца в периода м. ноември 2017 г. – м. януари 2018 г., за
което са издадени Фактура
No ***/0***г. за предоставени на ответника услуги в периода от ***г.
до 30.11.2017 г. на стойност 4 622.10 лв. с ДДС, Фактура No ***/***г. за предоставени му
услуги в периода от ***г. до ***г. на стойност 100.80 лв. с ДДС, и Фактура No ******г.
за предоставени услуги в периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2018 г. на стойност 3 257.72 лв. с
ДДС, от която с Кредитно известие от 30.01.2018 г. ищецът е приспаднал сумата
от 2418.02 лв., или е останала сума от 839.70 лв. За дължимите месечни вноски
по договора от страна на ищеца са издадени и заверени фактури No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., всички стойност 175.00 лв. без ДДС, сумата
от 210.00 лв. с ДДС.
В
случая от страна на ответника по делото не се твърди липса на изпълнение въобще,
доколкото същият не твърди отказ или непредоставяне на договорните сервизни
услуги, а оспорването му по същество се свежда до възражение за извършване на
работата с недостатъци – неотстраняване от страна на ищеца на техническа
неизправност на процесното МПС, обект на сключения договор, което е наложило
няколкократното му вкарване в сервиза на дружеството, и която неизправност в
крайна сметка била отстранена в друг сервиз. В тази насока са и ангажираните от
ответника гласни доказателства по делото.
Недостатъците на извършената
работа обаче не освобождават възложителя от задължението да заплати уговореното
възнаграждение. Съгласно
чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, възложителят може да иска от изпълнителя
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; да иска
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаляване на
възнаграждението. По силата на ал. 2 на цитираната разпоредба, ако отклонението
от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да развали
договора, като претендира и вреди от неизпълнението на договора. За да се
приеме, че недостатъците на изработеното са толкова съществени, че го правят
негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравняват
на пълно неизпълнение, тези недостатъци следва да бъдат и неотстраними –
отстраняването им да създава сериозни затруднения или да е технически
невъзможно или икономически нецелесъобразно /така в Решение No 157 от
08.11.2010 г. по т.д. No 1135/2009 г. на ВКС, II т.о./.
За да
се ангажира отговорността на изпълнителя по чл. 265 от ЗЗД за неточно
изпълнение, възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената
работа при предаването, респективно приемането й. Ако установи видими недостатъци
или отклонения, т.е. видима неточност на изпълнението, той е длъжен да
направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно, при предаване на работата, а
при скрити
недостатъци
или отклонения възраженията следва да бъдат направени веднага след
откриването им, съгласно чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 от ЗЗД, освен ако
изпълнителят е знаел
за недостатъците или отклоненията. По силата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД при
липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от
възложителя. Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на
възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение,
включително като процесуални възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане
на възнаграждение, като едновременно с това безусловно задължава възложителя да
заплати възнаграждението за приетата работа, в който смисъл е и съдебната
практика (така в Решение No
1100/04.07.2003 г. по гр.д. No 1876/2002 г. на ВКС, V г.о.).
По делото не са
ангажирани доказателства от ответника, а липсват и заявени твърдения за това,
същият да е направил възражения за неточно (некачествено) изпълнение, поради
което и съдът намира, че такива не са направени и работата е приета. Същевременно,
доколкото следва да се приеме, че твърдените недостатъци на предоставените
сервизни услуги са скрити такива по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД – такива,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане, то съгласно
твърденията на ответника и събраните по делото доказателства, неостраняването
на техническата неизправност на процесното МПС, т.е. извършването на сервизни
услуги с недостатъци, е констатирано малко след фактическото приемане на
работата, а именно при първия извършван курс на камиона в рамките на същия
месец (а съгласно отговора на ответника - месец ****г.) При това и на основание
чл. 265, ал. 3 от ЗЗД правото на ответника на възражения по чл. 265, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД относно недостатъците на изпълнението е преклудирано с изтичане на
шест месеца от откриване на недостатъците през месец януари 2018 г., което се
явява към края на месец юли 2018 г., или месец август, ако се брои от посочения
от ответника в отговора му момент
Съгласно чл. 266, ал.
1 от ЗЗД, с приемането на работата за възложителя е възникнало задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение за действително извършените от
изпълнителя в изпълнение на договора и приети услуги и дължимите месечни вноски
за срока на действие на договора. В случая не е спорно по делото, че ответникът
не е извършил плащане на претендираните месечни вноски по договора за
абонаментно сервизно обслужване, както и възнаграждението за предоставените допълнително
сервизни услуги по фактура No ***/0***г. за
предоставени на ответника такива в периода от ***г. до 30.11.2017 г. на
стойност 4 622.10
лв. с ДДС, Фактура No ***/***г. за предоставени му
услуги в периода от ***г. до ***г. на стойност 100.80 лв. с ДДС, и Фактура No ******г.
за предоставени услуги в периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2018 г. с дължим
остатък на стойност от 839.70 лв. При това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца незаплатеното
възнаграждение за извършената работа от ищеца по посочените фактури, както и дължимите месечни
вноски, съгласно предвиденото в сключения от тях договор за абонаментно
сервизно обслужване, за което са издадени фактури No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., всички стойност по 210 лв. с ДДС, а всички общо на стойност
8 082.60
лв. с ДДС.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на вземанията
по част от така издадените фактури с твърдението, че процесният договор е
прекратен на 16.03.2018 г. на основание чл. 6.1.3 от договора с неплащане на
две абонаментни месечни вноски от страна на ответника по издадени фактури. В чл.
5 от сключения между страните договор е предвидено, че договорът е сключен за срок от 01.12.2017 г. до
30.11.2021 г. или за пробег от 320.000 кв., което събитие настъпи първо.
Съгласно чл. 6 от договора, същият се прекратява с изтичане на срока (30.11.2021
г.) – чл. 6.1.1., едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие,
изпратено до другата страна, в случай на неизпълнение на някое от задълженията
й по договора - чл. 6.1.2., и при
неплащане на две последователни месечни вноски от възложителя, съгласно чл.
2.2, считано от датата, следваща деня на падежа на втората вноска- чл. 6.1.3. Съдът
намира, че и в последния случай прекратяването на договора изисква нарочно
волеизявление за това, при възникване на така предвидената предпоставка, като
за разлика от хипотезата на чл. 6.1.2 на прекратяване на договора с писмено
предизвестие, в хипотезата на чл. 6.1.3. писмено предизвестие не е необходимо.
В последния случай прекратяването настъпва считано от датата, следваща деня на
падежа на втората вноска, но за да настъпи така уговорената между страните
последица, е необходимо да бъде отправено волеизявление до насрещната страна.
Доколкото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, то и относно действителния смисъл на уговорката, тълкувана съгласно
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че същата предвижда право на
изпълнителя, на когото се дължи заплащане на месечните вноски, да прекрати
едностранно договорът без предизвестие с неплащане от възложителя на две
последователни месечни вноски. По делото не се установи това право да е
упражнено от ищеца, поради което и съдът приема, че договорът е прекратен,
считано от 01.02.2019 г., съгласно изпратеното уведомително писмо от К.П., в качеството на
управител на ЕТ ****, за прекратяването му от посочения момент.
Неоснователно
се явява и възражението на ответника, че процесните фактурите не са й връчвани и не са подписвани
от нея, тъй като получаването на фактурите не е предпоставка за дължимост на
вземанията.
С
оглед изложеното съдът намира предявеният установителен иск за сумата от 8 082.60 лв. за неизплатено възнаграждение по сключения между
страните договор за абонаментно сервизно обслужване тип “Classic” No *** от ***г. за основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По насрещния
иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 82 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца
по насрещния иск срещу първоначалния ищец по делото е за осъждането му да му
заплати сумата от 8081.89 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби
и пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
задълженията му по Договор за абонаментно обслужване тип “Classic” No *** от ***г.
в периода от 19.01.2018 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на иска в съда до окончателното му плащане. Съдът намира така предявения иск за
неоснователен.
Твърди се от ищеца,
че вследствие на непълното и неточно изпълнение от страна ответника на
задълженията му о договора, в периода от 19.01.2018 г. до края на месец януари
2018 г. е отказала две заявки – договори за осъществяването на превози - Заявка- договор от ***г., по който
щяла да извърши превоз и да получи плащане в размер на 2200 евро без
ДДС, и Заявка- договор от 26.01.2018 г., по който щяла да извърши превоз и да получи плащане в
размер на в размер на 1900 евро без ДДС, с левова равностойност съответно от
4302.82 лв. без ДДС и 3716.07 лв. без ДДС, или общо сума в размер на 8081.89
лв. Предвид липсата на установено неизпълнение на задълженията по процесния
договор на ответника по насрещния иск, с оглед изложеното по-горе, то и претенцията
за пропуснати ползи вследствие на неизпълнението се явява недоказана. Предвид
това предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото по
съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на
деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да му заплати такива в размер на 1229.65 лв., от които 161.65 лв.
за държавна такса и 1068.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски за държавна такса в размер на 161.65 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1068.00лв., или общо разноски в
заповедното производство в размер на 1229.65 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 258
от ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.
286 от ТЗ съществуването на вземането на “***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. Г., общ. С., ул. “***” ***представлявано от управителя Б.О.В.М.Т.,
към ЕТ “****”, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: с В., общ. Б., ул. “***” No 1, представляван от К.Л.П., за
което е издадена Заповед No ***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***/***г.
по описа на РС- Б., за сумата от 8082.60 лв. /осем хиляди осемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за абонаментно сервизно обслужване тип “Classic”
No *** от ***г., за което са издадени фактури No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
остатък от главница по фактура No ******г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г., No ***/***г.,
No ***/***г. No ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.10.2020
г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ “****”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с В.,
общ. Б., ул. “***” No 1, представляван от К.Л.П., срещу “***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. Г., общ. С., ул. “***” ***представлявано от управителя Б.О.В.М.Т.,
иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8081.89 лв., представляваща
обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи от неизпълнението на
задълженията на ответника по Договор за абонаментно обслужване тип “Classic” No
*** от ***г. в периода от 19.01.2018 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното му
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “****”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с В., общ. Б., ул. “***” No 1, представляван от К.Л.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “***” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и
адрес на управление: с. Г., общ. С., ул. “***” ***сумата от 1229.65 лв. /хиляда двеста двадесет и
девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 1229.65 лв. /хиляда двеста двадесет
и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. No ***/***г. по описа на РС-Б..
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :