Р Е Ш Е Н И Е
№ 26 24.04.2019 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 18.04.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
МИЛЕНА ТАШЕВА
сложи за разглеждане докладваното от Председателя АТАНАС ДИНКОВ гр.дело номер № 174 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата
молба (ИМ) ищцата Д.С.Ч., с ЕГН **********, като родител и законен представител
на малолетната си дъщеря Д.Т.П., с ЕГН **********, съдебен адрес:***. твърди,
че ответникът е баща на детето Д.Т.П., родена на ******, което се
установява и от представеното удостоверение за раждане. След раждането на
дъщеря им, живеели в жилище, собственост на ищцата. Около 7 месеца след
раждането, ответникът се изнесъл от дома им, след което се връщал 2-3 пъти и
престоявал около 20-30 дни. Това било преди повече от една година и половина и
се случило по времето, когато ответникът не работел и не получавал парични
средства. Твърди, че откакто ответникът напуснал домът им единствено ищцата полагала
грижи и издържала детето, бащата не плащал издръжка. Твърди, че ответникът
работел във ферма в с. З., без договор, но получавал заплата, като демонстрирал
в селото добър стандрат на живот. В ИМ се твърди, че ищцата също работела, а
нейната майка и помагала в отглеждането на детето, което било записано на
детска градина. Твърди се, че детето много често боледувало, за което било
необходимо закупуване на медикаменти, като разходите за тях били големи. В ИМ
се твърди, че бащата никога не бил заплащал издръжка за дъщеря си, въпреки
настояването от страна на ищцата за заплащане на такава. Моли съда, след като
докаже иска си по основание и размер, да осъди Т.В.П., с ЕГН ********** да
заплаща на Д.С.Ч., с ЕГН **********, в качеството на майка и законен
представител на малолетната Д.Т.П., с ЕГН ********** издръжка в размер на 180
лв. месечно, платима до 15 число на месеца за който се отнася, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска –
11.03.2019г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване,
както и да бъде осъден ответникът да заплати издръжка за минало време, в размер
на 180 лв. месечно, за периода от 10.03.2018г. до 10.03.2019г., ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане. Моли съда, на осн. чл. 242, ал. 1
от ГПК да постанови предварително изпълнение на решението. Претендира за
направените по делото разноски. В съдебно заседание, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК прави изменение на иска, като издръжката за минало време да се счита от
30.04.2018г. и размера на издръжката за минало време и за сега да се счита
предявен в размер на 140 лв. Претендират за направените по делото разноски.
В
срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който ответникът Т.В.П. изразява
становище, че искът е допустим и частично основателен, като моли издръжката за
в бъдеще време да бъде определена в размер на 140 лв., а искът за издръжка за
минало за една година назад да бъде отхвърлен, като неоснователен. Навежда
фактически твърдения и доводи в тази насока. Претендира за направените по
делото разноски.
Дирекция
Социално подпомагане гр.Чирпан, редовно и своевременно призовани, не изпращат
представител, като с представеният социален доклад, заемат писмено своето
становище по закрила правата и интересите на малолетното дете в настоящото
производство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото не се спори, че страните са живеели на съпружески начала, като понастоящем
са разделени от месец април 2018 година.
От
представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0164/28.07.2014г. на Община Първомай се установява, че родители на малолетното
дете Д.Т.П., родено на ***г., с ЕГН **********, са ищцата Д.С.Ч. и ответникът Т.В.П..
Между
страните не се спори, че детето Д.Т.П. е било родено
по време на фактическото съжителство между тях, както и че към момента
малолетното дете живее при майката, в нейното собствено жилище, и тя се грижи
за него.
От
представеното Удостоверение от 03.04.2019г., издадено от д-р П. Г. – общо
практикуващ лекар се установява, че детето Д.Т.П. е боледувало от вирусна
инфекция пет пъти през 2018г. и веднъж през 2019г.
От приложения социален доклад се установява, че основни грижи за
детето полага майката, подпомагана от бабата по майчина линия. Задоволени са
потребностите на детето от дом, храна, дрехи, подходящи за пола и сезона и
същото има избран личен лекар. Жилището, в което живеят е собственост на
майката, и се състои от две стаи, коридор, баня и тоалетна. Поддържат добри
хигиенно-битови условия и са задоволени адекватно основните жизнени потребности
на детето. Майката работи и получава заплата в размер на 700 лв. Детето
посещава детска градина в с. З., но се налага да отсъства, тъй като често
боледува. Детето е привързано към майката и бабата по майчина линия. Бащата
живее в собствено жилище, обзаведено с вещи първа необходимост заедно с новата
си партньорка, без баня и тоалетна. Бащата е безработен, като работел сезонна
работа без трудов договор.
Горните обстоятелства се подкрепят от обясненията на страните,
дадени в съдебно заседание и от показанията на свидетеля Павлина Василева
Георгиева, разпитана по искане на ответника.
С оглед на приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, следното:
Тъй като чл. 127, ал. 2 от СК изрично препраща към чл. 59 от СК, предвид
на връзката на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето,
режима на лични отношения, издръжката на детето и упражняването на родителските
права, съдът следва служебно да се
произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е
изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно.
В постоянната практика на ВКС се приема, че съдът не
е обвързан от исканията на родителите във
връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и
състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете - Решение № 161 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2014 г.,
III г. о., ГК.
На следващо място, ВКС приема със задължителна за съдилищата сила, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им - Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК.
В случая, между страните не е налице спор кой да упражнява
родителските права, поради което същите следва да бъдат предоставени за
упражняване от майката при която следва да живее детето.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК, детето има право на лични отношения
с двамата родители. За запазване на установената и съхранена емоционална връзка
между бащата и детето, както и за правилното формиране на детската личност,
следва на бащата Т.В.П. да бъде определен режим на лични отношения с детето Д.Т.П.,
както следва: всяка нечетна събота и неделя от месеца от 9.00 часа на събота до
17.00 часа на неделя, с преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск и на първия ден следващ коледните, новогодишните и
великденските празници от 10.00 ч. до 18.00 ч. като детето се взема и връща от
адреса на майката.
С оглед разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и 2 от СК, настоящият
състав счита, че са налице законовите изисквания на чл. 143 от СК, за даване на
издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете. Съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от
размера на минималната работна заплата. Имайки предвид нуждите на детето и
неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна
база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, за
детето следва да се определи на 180 лева на месец, от които по голямата част,
като паричен еквивалент да се поеме от бащата, а именно – 140 лева, а
останалата част да се поеме от майката, която ще полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът счита, че ответникът има
възможност да заплаща на детето си така определената издръжка, тъй като е в
трудоспособна възраст и работи, не се твърди и не се представиха доказателства,
че е в лошо здравословно състояние от което може да се презюмира, че може без
затруднение да дава исканата издръжка. Още повече, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни, респ. дали могат да се издържат от имуществото си. Така
определеният размер на ежемесечна издръжка в размер на 140 лева ще се дължи до
15-то число на месеца за който се отнася, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на завеждане на иска – 11.03.2019г., до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване.
Настоящият съдебен състав счита, че предявената претенция по реда
на чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време, считано от 30.04.2018г.
до 11.03.2019г. е доказана изцяло по основание и по размер. В разпоредбата на
чл. 149 от СК е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал
период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата
издръжка, когато на ищеца не е била престирана такава, съобразно правото му по
закон. Възможността да се търси издръжка за минало време обхваща периода, за
който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този
период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
По делото не се представиха доказателства за осигурявана от бащата
издръжка на дъщеря му за периода от 30.04.2018г. до датата на предявяване на
иска – 11.03.2019г. Доказателствената тежест в тази насока се носи от ответника
- чл. 154, ал. 1 от ГПК, който не опроверга твърдения от ищцата отрицателен
факт. Поради това, ежемесечна издръжка за минало време в така определения
размер от 140.00 лева, следва да бъде присъдена за периода от 30.04.2018г. до
датата на предявяване на иска – 11.03.2019г. или сума в общ размер 1446.67
лева. Тази сума следва се присъди, ведно със законната лихва до окончателното й
плащане, като законова последица от основателността на претенцията.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът, следва да заплати по сметка на съда и сумата в размер на 201.60
лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирана от
съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса върху уважения иск по чл. 143,
ал. 2 от СК, сумата в размер на 57.86 лева, представляваща държавна такса върху
уважения иск по чл. 149 от СК, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея съдебни и деловодни разноски, в размер на 50 лева –
адвокатски хонорар.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето Д.Т.П., с ЕГН ********** на майката Д.С.Ч., с
ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.Т.П. при майката Д.С.Ч.,
с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Т.В.П., с ЕГН **********, с
адрес: *** с детето Д.Т.П., с ЕГН **********, както
следва: всяка нечетна събота и неделя от месеца от
9.00 часа на събота до 17.00 часа на неделя, с преспиване и 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск и на първия ден следващ Коледните,
новогодишните и великденските празници от 10.00 ч. до 18.00 ч. като детето се
взема и връща от адреса на майката.
ОСЪЖДА
Т.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплаща на Д.С.Ч., с ЕГН **********, като родител и законен представител на
малолетното дете Д.Т.П., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140
лева, платима до 15-то число на месеца за който се отнася, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска –
11.03.2019г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА
Т.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Д.С.Ч., с ЕГН **********, като родител и законен представител на
малолетното дете Д.Т.П., с ЕГН **********, издръжка за минало време по 140 лв.
на месец, считано за периода от 30.04.2018г. до
датата на предявяване на иска – 11.03.2019г. или сума в общ размер 1446.67 лева,
ведно със законната лихва до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
Т.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на РС – Чирпан, сумата в размер на 201.60 лева, представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК, както и
сумата в размер на 57.86 лева, представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка по чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА
Т.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Д.С.Ч., с ЕГН **********, сумата в размер на 50 лева - адвокатски хонорар.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в
частта му относно присъдените издръжки.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: