Р
Е Ш Е Н И Е
№ 197
град Горна Оряховица, 20.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1945 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Р.В., чрез пълномощник – юрисконсулт Е.Н.Е., твърди в исковата си молба, че на 28.08.2015г. между ,,4ФИНАНС” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,,Вивус”, и Й.Я.Я. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. чл.2 от ЗЕДЕУУ, в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Заявява, че в процесния случай, на 28.08.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус” под № ********** и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях, като в заявката си Й.Я. претендира да му бъде отпусната сума в размер на 400 лева и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката; кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 27.09.2015г., като сумата е отпусната в клон на ,,Пощенска банка” („Юробанк България” АД) на името на кредитополучателя. Сочи, че съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер от 13,47 лв., начислена въз основа на т.6.1 от ОУ, приложими към договор за кредит № **********, за следния период: от 28.08.2015г. (дата на отпускане на кредита) до 27.09.2015г. (падежна дата на кредита), и такса за експресно разглеждане в размер от 62,53 лв. Твърди, че падежът по договора - 27.09.2015г., е настъпил, но кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Посочва, че съгласно клаузите на договора и т.13.3 от ОУ, от 28.09.2015г. (денят, следващ падежната дата), ,,4финанс” ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент - 10,01 % към договорния лихвен процент - в конкретния случай 40,97 %, върху неизплатената главница за периода на просрочието. Заявява, че от ,,4финанс” ЕООД (Вивус) изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит, съдържащи информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, като писмата, съгласно т.13.5. от ОУ, се таксуват по 10 лв. и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди, че въпреки отправените покани, ответникът не погасява гореописаните вземания.
Заявява, че на 01.02.2018г. ,,4финанс” ЕООД, в качеството му на цедент, сключва с ,,Кредитреформ България” ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който, цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор № **********, в общ размер на 986,48 лв., от които: главница -400 лв., договорна лихва - 13,47 лв.; такса за експресно разглеждане - 62,53 лв.; наказателна лихва - 480,48 лв. за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г.; такси за събиране (3 бр. изпратени писма - 30,00 лв.). Твърди, че по силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, като съгласно предоставеното му пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, ,,Кредитреформ България” ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством ,,Български пощи” ЕАД, която е върната с отметка ,,Заминал, не живее на адреса”. Във връзка с този факт, към настоящата искова молба прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл.99,ал.4 от ЗЗД, ,,4финанс” ЕООД предоставят на ,,Кредитреформ България” ЕООД, потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Твърди, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Счита, че в полза на ,,Кредитреформ България” ЕООД се е формирало ликвидно и изискуемо вземане срещу Й.Я.Я. за горепосочените суми.
Моли съда да осъди Й.Я.Я. да заплати на ,,Кредитреформ ЕООД сума в общ размер 943,01 лв., от които: 400 лв. – главница, 62,53 лв. - такси; 480,48 лв. - наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. Посочва банкова сметка ***, че съдът присъди горепосочените суми в полза на ищеца : … при „Банка ДСК” ЕАД.
В съдебно заседание, ищецът „Кредитреформ България" ЕООД гр. София, чрез пълномощника си – юрисконсулт Г.К., депозира писмено становище, с което моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове. Моли съда, ако са налице предпоставките за това, да постанови решение при признание на иска, с което да уважи предявените искове и да му присъди разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Й.Я.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Я.П. ***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че през м. август 2015г. е получил потребителски кредит от „4финанс” ЕООД в размер на 400 лева, но по едни или други причини заемът не е върнат на дружеството. Твърди, че до получаването на исковата молба не е уведомяван от ищцовата страна за каквото и да било, нито пък от “4финанс” ЕООД. Счита, че не е давал повод на ,,Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, както и на самото дружество - ищец, да завежда настоящия иск срещу него. Признава иска. Заявява, че искът е заведен, без да бъде уведомен за прехвърляне вземането на ,,4финанс” ЕООД към него - на ищеца. Твърди, че научава за първи път за това с получаването на исковата молба. Счита, че съдът не е пощенска кутия за предаване на съобщения и получаването на исковата молба не би могло да се счита за редовно връчване от цедента на длъжника или упълномощения за това цесионер, съгласно разпоредбите на ЗЗД. Счита, че тази цесия е валидна само между ищеца и ,,4финанс” ЕООД, но не и за трети страни, вкл. и за съда. Въпреки това не отрича, че дължи сумата от 943,01 лв., сочена в исковата молба, които заявява, че ще заплати своевременно, дори при възможност и цялата сума, до започване на устните състезания по делото.
Моли съда да постанови решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК. На основание чл.78,ал.2 от ГПК, моли да съда да възложи разноските по делото на ищеца.
В съдебно заседание,
ответникът Й.Я.Я., лично и чрез пълномощника си – адвокат Я.П. ***, поддържа отговора на исковата молба. Признава, че
дължи претендираните от ищеца суми. Моли съда, предвид извършеното от него
признание на иска, да възложи всички разноски по делото на ищцовата страна, в
т.ч. и заплатения от него адвокатски хонорар.
Третото лице – помагач „4ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Студентски”, ул…, представлявано от управителите З.С.Р. и Е.Б.М. поотделно, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Не депозира писмен отговор и не изразява становище по предявените искове.
При тези обстоятелства, предвид признанието на иска, извършено от ответника, и искането, предявено от ищеца, за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237,ал.1 от ГПК в процесния случай. Съобразно правилото, установено в чл.237,ал.2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съгласно чл.236,ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът е признал сочената от ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като въпреки изложените в тази насока твърдения в писмения си отговор, в хода на настоящия процес не е извършил частично или плащане в пълен размер на признатите от него парични вземания. Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира, на основание чл.175 от ГПК, за установени по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното по-горе и признанието на иска, извършено от ответника в открито съдебно заседание, съдът следва да постанови решение при признание на иска, като уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД. Съдът следва да осъди Й.Я.Я. с ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД гр. София, по посочената в исковата молба банкова сметка, ***,01 лв., от която: сума от 400 лв. – неплатена главница по договор за кредит № .. от 28.08.2015г., сключен между ,,4Финанс” ЕООД гр. София /Вивус/ и ответника Й.Я.Я., сума от 62,53 лв. - такси; сума от 480,48 лв. - наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., които парични вземания са прехвърлени от кредитора ,,4Финанс” ЕООД гр. София /Вивус/ - цедент и ,,Кредитреформ България” ЕООД гр. София – цесионер по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 28.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса в размер на 150 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
По отношение претенциите на ответната страна за възлагане на ищеца на направените по делото разноски на основание чл.78,ал.2 от ГПК, и за осъждане на ищцовото дружество да заплати на ответника направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съдът намира същите за неоснователни. За да е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, следва да са налице две предпоставки – признание на иска и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. В случая, ответникът прави пълно признание на исковите претенции, но съдът не споделя изложените от него доводи, че с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото дело. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. Съдът намира, че в конкретния случай, разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК е неприложима и разноски на ответника не се дължат, доколкото с признанието на иска, извършено след получаване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, в хода на настоящото съдебно производство, последният е признал както наличието на неизпълнено ликвидно и изискуемо задължение към ищеца, възникнало преди постъпване на исковата молба в съда, така и фактите, че уведомлението за цесията е получено от него с преписите от исковата молба и приложенията към нея, както и фактите, че дължи заплащане на ищеца на претендираната по делото обща сума в размер от 943,01 лв. и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В тази връзка, съдът споделя доводите на ищцовата страна за неоснователност на изложените от ответника възражения, че същият не е уведомен за цесията преди получаване на преписите от исковата молба и приложенията към нея по настоящото дело. Данните по делото сочат, че уведомлението за прехвърляне на вземанията в конкретния случай, изпратено до длъжника преди образуване на това съдебно производство на адреса, посочен от него като адрес за получаване на писмени съобщения по чл.17.6. от договора за кредит № ********** от 28.08.2015г., не е получено от Й.Я., с отбелязване на пощенската пратка „заминал, не живее в селото”, което обстоятелство именно е наложило връчване на уведомлението с исковата молба в съдебното производство. Наред с това, съгласно трайната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, какъвто се явява и процесният случай / в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. В този смисъл, съдът приема, че изходящото от цесионера, надлежно упълномощен от цедента за уведомяването на длъжника, писмено уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията на ответника Я., съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за същия – като длъжник, на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД. Въз основа на изложеното, съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. В случая не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК, тъй като извършеното признание на иска е едва след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Й.Я.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Р.В., СУМАТА от 400 лв./четиристотин лева/, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ********** от 28.08.2015г., сключен между ,,4Финанс” ЕООД гр. София /Вивус/ и ответника Й.Я.Я., паричните вземания по който са прехвърлени от кредитора ,,4Финанс” ЕООД гр. София /Вивус/ - цедент на ,,Кредитреформ България” ЕООД гр. София – цесионер по силата на договор за прехвърляне на вземания № ..., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 28.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, СУМА в размер от 62,53 лв. /шестдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща начислени такси, както и СУМА от 480,48 лв. /четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., по банкова сметка ***: .., при „Банка ДСК” ЕАД.
ОСЪЖДА Й.Я.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Р.В., СУМА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените съдебни разноски за платена държавна такса, както и СУМА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията, предявена от Й.Я.Я. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Я.П. ***, за възлагане на разноските по делото и на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., върху ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД град София, на основание чл.78,ал.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е постановено при участие в съдебното производство на третото лице – помагач „4ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Студентски”, ул. „Никола Габровски” № 79, ет.2, представлявано от управителите З.С.Р. и Е.М. поотделно, конституирано по искане на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..