№ 6054
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110137186 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени кумулативно обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в следствие на смърт на ... С.ОВ Х., с ЕГН **********/починал на
2.10.2018г./, в следствие на трудова злополука.
Производството е образувано по подадени в съда искови молби от 13 ищци: 1/С. В. Х.,
с ЕГН **********-син на починалия, 2/М. Р. Х., с ЕГН **********- съпруга на починалия,
3/Т. С. М., с ЕГН ********** - сестра на починалия, 4/Р. В. Х., с ЕГН ********** - син на
починалия, 5/З. А. Х., с ЕГН ********** - снаха на починалия/съпруга на С. В. Х., с ЕГН
**********/, 6/М. С. Х., с ЕГН ********** - внучка на починалия/дете на С. В. Х., с ЕГН
**********/, 7/Н. С. Х., с ЕГН ********** - внучка на починалия, действаща чрез законния
си представител С. В. Х., с ЕГН **********, 8/Е. С. Х., с ЕГН ********** - внучка на
починалия, действаща чрез законния си представител С. В. Х., с ЕГН **********, 9/С. Р. Х.,
с ЕГН ********** - внучка на починалия, действаща чрез законния си представител Р. В.
Х., с ЕГН **********, 10/ М. Д. Н., с ЕГН ********** - внук на починалия, действащ чрез
законния си представител Н. В. Н., с ЕГН **********, 11/ С. Д. Н., с ЕГН ********** - внук
на починалия, действащ чрез законния си представител Н. В. Н., с ЕГН **********, 12/ Н.
В. Н., с ЕГН ********** - дъщеря на починалия, 13/ Д. Н. Н., с ЕГН ********** - зет на
починалия /съпруг на Н. В. Н., с ЕГН **********/, всички ищци със съдебен адрес
гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А., срещу ответник МК ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. ..., със съдебен адрес гр.София, ул.Цар Асен
1 № 8, ет.1, офис 2, чрез адв.Ж. Г. Ж., като моли съдът да се произнесе с решение и осъди
ответника да заплати на ищците СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1/ 160000 лева за съпругата на починалия ищец М. Р. Х.;
1
2/ по 130000 лева за трите деца на починалия ищците С. В. Х., Р. В. Х., и Н. В. Х.;
3/ 100000 лева за сестрата на починалия ищец Т. С. М.;
4/ по 60000 лева за шестимата внуци на починалия/за всеки един по отделно/ ищците
М. С. Х., Н. С. Х., Е. С. Х., С. Р. Х., М. Д. Н., и С. Д. Н.;
5/ по 60000 лева за зетя на починалия ищец Д. Н. Н., и същата сума за снахата на
починали ищец З. А. Х.,
Като исковете представляват неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания,
причинени в следствие на смъртта/загубата/ на съпруга, бащата, дядото, брата на всички
ищци ... С.ОВ Х., с ЕГН **********, починал на 2.10.2018г. поради настъпила трудова
злополука на работното му място, след като е бил притиснат от куфражна страница.
Първоначално всеки иск е бил предявен с отделна искова молба/ИМ/, като е било
образувано в отделно дело, като пред СРС, както и настоящото дело, са били образувани
още 12 броя граждански дела, както следва - ГД№ 31232/2022г.; ГД№ 31246/2022г.; ГД№
35903/2022г.; ГД№ 35904/2022г.; ГД№ 36292/2022г.; ГД№ 36293/2022г.; ГД№ 36300/2022г.;
ГД№ 36302/2022г.; ГД№ 37181/2022г.; ГД№ 37183/2022г.; ГД№ 37185/2022г.; ГД№
44678/2022г., като всички дела са съединени за съвместно разглеждане в едно производство
под номер ГД№ 37186/2022г. по описа на СРС по реда на чл.213 ГПК с определение №
24191/19.9.2022г. /л.67-68 от настоящото дело находящо се в том 3 на делото/.
Релевираните от ищците доводи са, че са загубили своя роднина починал по време на
работа при ответника по трудово правоотношение/ТПО/на длъжност „арматурист“.
На 2.10.2018г. починалия, роднина на всички ищци/съпруг, баща, дядо и брат/,
претърпял трудова злополука по време на работа. На работното си място, при изпълнение
на трудовата си функция, починалия попаднал между две куфражни страници, като едната
го затиснала към другата при наклоняване, защото не е била стабилизирана.
При затискането ... С.ов Х. получава множество травми, които са несъвместими с
живота и почива в болница.
За инцидента е извършено разследване. Инцидентът е признат за трудова злополука с
разпореждане № 22602/21.11.2018г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-София град, като
същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Поради изложеното се моли да бъдат уважени претенциите на всички ищци, като се
присъдят и сторените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на исковата молба и е възразил изцяло по така
предявените искове.
Не е оспорил следните факти – починалият ... С.ов Х. се е намирал в трудово
правоотношение с ответното Дружество, което било възникнало по силата на трудов
договор за длъжността "арматурист"; на 2.10.2018г. в гр.София, в хале на фирма „ЗСК
Стоманобетон" ЕАД. намиращо се в Индустриална зона „Кремиковци" настъпила
злополука, като в следствие на въздействието на кофражна страница, подготвена за
2
изработване на бетонова отливка, същата се наклонила и притиснала намиращия се по
средата между двете кофражни страници ... С.ов Х., който починал от удара; ищците са
съпруга, деца, внуци, сестра, снаха и зет на починалия; с Разпореждане №22602/21.11.2018г.
на НОИ е направено признаване регистрираната от довереното ми Дружество злополука за
трудова, като същата не е обжалвана от ответника по реда на чл.117 КСО, и Разпореждането
е влязло в сила на 6.12.2018г.; не се оспорват причинените на пострадалия
травматични увреждания вследствие на удара, поради което не се възразява срещу тяхното
описание, такова каквото е в исковите молби, и доколкото същото е взето от СМЕ на труп
по наказателно производство, инициирано срещу служители в ответното Дружество.
Ответника възразява, че при работата на обекта са спазени всички нормативни
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Посочва, че са били спазени
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР, и приложимите към нея документи Споразумение между
ответното Дружество и ЗСК Стоманобетон ЕАД, по отношение осигуряване на съвместно на
ЗБУТ и опазване на околната среда при работа при едновременната работа на територията
на „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ ЕАД. Възразява се, че е извършен начален инструктаж
съгласно Наредба № РД-07-2-2009г. на работниците на ответното Дружество, които ще
работят на територията на завода и ще следят за спазването им. Провеждани са също
ежедневни, периодични, извънредни инструктажи, вкл. в деня на злополуката е бил
проведен на починалия задължителния ежедневен инструктаж на работа. Служителя А.Д.М.,
с ЕГН**********, на длъжност „Технически ръководител“ с Трудов договор №...г., е
следвало да отговаря за безопасната работа на повдигателните съоръжения въз основа на
сключеното със „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД Споразумение. По време на работа преди
злополуката починалия няколко пъти е бил предупреждаван да заеме позиция отвън спрямо
двете кофражни страници и да не застава по средата между тях. Посочва се, че починалия
служител е извършвал нарушения на трудовия процес и преди злополуката (вкл. при работа
с кофражни съоръжения), свързани с неговата безопасност, като за това е бил
предупреждаван от съответните лица - служители при Работодателя-ответник, за което
обстоятелство ответника ще установи чрез свидетелски показания. Посочва се, също, че
починалия е бил обучен работник и не е следвало да допуска грешки при работата си.
Оспорва се, че в деня на злополуката починалия Х. изрично е нарушил едно от
основните си задължения, като не се е съобразил с „Инструкция за безопасност при
кофражни и армировъчни работи“, в която в т.16 се сочи, че: „Забранено е заставането на
работници между и върху кофражните форми на конвейра по време на скачването и
движението им“, при условие, че в хода на работа в деня на злополуката и непосредствено
преди настъпването й пострадалият изрично е бил предупреден от г-н Б. да застане извън
кофражните страници, а не между тях. Г-н Б. дори се е скарал на пострадалия незабавно да
напусне пространството между двете кофражни страници, но пострадалият е проявил
упоритост не само да не напусне опасния обсег на кофражните страници, но и се е опитал
ръчно да интервенира върху тях по повод наместването им и продължаването на работата,
3
след като те са в отвесно състояние.
По случая е било образувано наказателно производство приключило с оправдателна
присъда за служители на ответника А.Д.М. и СД Б..
Починалият работник е бил включен в Списък на застрахованите лица към Договор №
... за сключване на групова застраховка „Злополука“ в група 1 при „ГПЗ, ЕИК ..., като
съгласно този списък максималната застрахователна сума, която може да бъде получена при
смърт и ТРЗ е в размер на 84000лв. На 3.7.2019г. на наследниците по закон - С. В. Х., Р. В.
Х., Н. В. Х. и М. Р. Х., е изплатено обезщетението в пълния размер - от 84000 лв.,
разпределени по равно - по 21000 лв. за всеки от наследниците.
Оспорва се размера на претендираните обезщетения, защото е налице намаляване на
отговорността на работодателя, която може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
Оспорва се твърдението на всеки един от ищците, че исковата претенция е депозирана
в законния срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ, а именно 3год. от факта на установяване, че
злополуката е трудова - с влязъл в сила индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука, затова се посочва че е настъпила давност за предявяване
на исковете.
По отношение на снахата, зетя и внуците на починалия се прави възражение, че не са
били в „особена близост“ с починалия и тези лица не са включени като материално-
легитирани лица по смисъла на Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на
Пленума на ВС, затова тези искове следва да се отхвърлят, защото са недоказани.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищцитеа, с присъждане на
разноски в полза на ответника.
С определение № 31930/24.11.2022г./л.375-378 -в 4 том на делото/ по искане на
ответника е конституирано трето лице помагач по реда на чл.219 ГПК - ГПЗ, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе № 47А, бл.В, ет.3, на
страната на ответника.
В открито съдебно заседание/о.с.з./, ищците чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа отговора и моли съдът да уважи доводите и да отхвърли исковете
като неоснователни.
В о.с.з. трето лице помагач ГПЗ, с ЕИК ..., редовно призовано, не се представлява от
адвокат или юр.консулт. С писмено становище с вх.№ 267161/1.12.2022г./л.397-409 том 4/
уточнява, че е била отправена претенция към тях по групова застраховка „Злополука“
№7203180000104, по която е образувана Претенция №72031800010 и че по същата е
изплатена сума в общ размер на 84000 лева/лв./ по сметките на С. В. Х., Р. В. Х., Н. В. Н. и
М. Р. Х./съпругата и трите деца на починалия/, като всеки от тях е получил по 21000лв. чрез
4
банков превод на 3.7.2019г./л.406-409 том 4/, с което уточняват, че дружеството е извършило
плащане на застрахователната сума по процесния застрахователен договор в пълен размер.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и
относимите към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид
правните норми, които уреждат процесните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №2908/30.5.2022г./л.17-18/; удостоверение за
наследници № 2909/30.5.2022г./л.19 и л.23/; Разпореждане № 22602/21.11.2018г. на НОИ за
признаване на трудова злополука от 2.10.2018г./л.20/; удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца с № 2907/30.5.2022г./л.21-22/; писмо от НОИ за влизане в сила на
Разпореждане № 22602/21.11.2018г. на НОИ/л.24/; препис-извлечение от акт за смърт на ...
С.ОВ Х., роден на 22.12.1963г./л.25/; Решение № 6/26.4.2022г. по н.д. №1099/2021г., 1 НО,
ВКС/л.27/; приема и всички уточнителни молби на ищците с представени банкови сметки по
чл.127, ал.4 ГПК, като са приети като доказателства всички документи приложени с
отговор на ИМ/ОИМ/ подаден по ГД№ 36302/2022г. с вх.№ 185040/5.9.2022г., които се
повтарят с отговора на ответника с вх.№ 243609/10.11.2022г., както следва - Трудов договор
№...г. и Допълнително споразумение № 044/1.6.2011г. към него на А.Д.М., с
ЕГН**********, на длъжност „Технически ръководител“ (последваща длъжност
„Ръководител звено ЗКС“) и дл.х-ка/л.111-116/; Трудов договор №КС-008/19.6.2012г. на СД
Б. на длъжност „шлосер-електрозаварчик“/л.117/; Длъжностна характеристика на СД
Б./л.117-120/; Заповед № У-01/3.1.2017г./л.121/; Заповед № У-71/2.10.2018г./л.122/; книга за
инструктаж/л.122-123/; Инструкция за безопасност при кофражни работи/л.124/; Инструкция
за безопасност при кофражни и армировъчни работи/л.125-126/; Инструкция № 4 за
безопасна работа при кофражни и армировъчни работи/л.127/; Инструкция № 5 за
безопасност при кофражни и армировъчни работи/л.128/; Инструкция № 6 за безопасност на
труда при товаро-разтоварни работи с текелажни устройства/л.129-130/; Дневник за
извършени периодични прегледи на САПАНИ, изд. от ЗСК-Стоманобетон ЕАД, отдел
„Технически надзор“/л.131-136/; Заключение и препоръки за елиминиране, намаляване и
управление на установения риск и изпълнение на законовите изисквания за безопасно
извършване на СМР/л.137-142/; Оценка на риска (доразработена) за здравето и
безопасността при работа на работещите „МК“ ООД, гр.София/л.143-179/; Прпеоръки за
отстраняване, намаляване и управление на риска/л.180-183/; Мерки за предотвратяване,
намаляване, ограничаване и контрол на риска в съответствие е направената оценка на
риска/л.184-185/; Оценка на риска/доразработена/ при МК ООД/л.186-197/; Декларация за
трудова злополука от „МК“ ООД/л.198/; Разпореждане №22602/21.11.2018г. на НОИ София-
град/л.199/; Застрахователна полица по групова застраховка „Злополука" №... сключена с
Групама застраховане и списък на застрахованите лица/л.200-202/; Заявление от 29.10.2018г.
до „Групама Застраховане“ ЕАД/л.203/; Отговор от „Групама Застраховане“ ЕАД от
5
3.12.2018г./л.204/; Присъда № 78/1.7.2020г. по НОХД № 416/2020г. по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 24 състав, ведно с мотивите към същата/л.205-2016/;
Решение № 90/15.3.2021г. по ВНОХД № 62/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. 3-
ти наказателен състав/л.217-222; Решение № 6/26.4.2022г. по НД № 1099/2021г. по
описа на Върховен касационен съд, I наказателно отделение/л.223-226/; Извлечение от ТР за
актуално състояние на „МК“ ООД/л.227-228/; пълномощно за адвоката на ответника/л.229 и
към ОИМ от 10.11.2022г./.
По делото са приети всички производства образувани по отделните дела преди
съединяването за общо разглеждане - ГД№ 31232/2022г.; ГД№ 31246/2022г.; ГД№
35903/2022г.; ГД№ 35904/2022г.; ГД№ 36292/2022г.; ГД№ 36293/2022г.; ГД№ 36300/2022г.;
ГД№ 36302/2022г.; ГД№ 37181/2022г.; ГД№ 37183/2022г.; ГД№ 37185/2022г.; ГД№
44678/2022г., които са приложени в том 1 и том 2 от настоящото дело.
По делото е приета молба на ответника/л.413-423 от том4/ с доказателства към нея за
фишове от заплата на починалия от които се установява, че същия е имал запори към банки
и реално не е получавал средства от заплата, защото са покрИ.и заеми и кредити.
По искане на страните в о.с.з. са разпитани свидетели – П.А.С./воден в о.с.з. от ищеца,
съсед на починалия/, А.Д.М./воден в о.с.з. от ответника, технически ръководител при
ответника/, СТ Б./воден в о.с.з. от ответника, служител при ответника, очевидец на
злополуката/. Свидетелите са разпитани в о.с.з. проведено на 9.12.2022г./л.424-430 от том 4
на делото/. Показанията на свидетелите съдът възприема в частта, в която съдържат данни
за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
От показанията на св.П.А.С., се установява, че всички ищци-съпруга, деца и внуци на
починалия, живеят заедно в един дом, в който е живял и починалия до смъртта си, като само
починалия е работел. Починалия е давал пари на жена си, за да пазарува. Свидетеля посочва,
че починалия е работел всеки ден от понеделник до петък, а понякога и в събота. Почивал в
неделя. Твърди, че след работа починалия се връщал уморен. Посочва, че починалия ... бил
„старши“ на семейството. Твърди, че в махалата, в която живее и е живял починалия
.../преди смъртта му/ е обичайно да се живее много хора в един дом, като всички да се
грижат един за друг.
От показанията на св. А.Д.М., се установява, че не е бил очевидец на злополуката.
Посочва, че е извършил дневния инструктаж, включително и за ... Х./починалия/. За деня
задълженията на В.Х. са били да помага на СТ Б. да завършат кофражна форма за колона.
Въпросните стран ци се слагат на дъното на определено ниво и отстрани има две магарета,
които определят общата дължина на колоната. Едната стран ца била до дъното, а другата
трябвало да е била на 1,50 метра от нея. Не може да обясни защо едната страница е
затиснала В.Х.. Няма възможност стран ците да се наместват от хора. Тежината на този тип
странѝци започва от един тон и стигат до два тона и половина. Местят се с кран.
6
От показанията на св. СТ Б., се установява, че в деня на злополуката е работел заедно с
починалия В.С.Х., като им е направен преди това инструктаж. Посочва, че са били сигурни,
че след преместването с крана страницата е била стабилна. Посочва, че страницата е паднала
в гръб на починалия, затова той не я е видял, а са били сигурни, че е стабилна и затова са я
откачили от въжетата на крана. Няма обяснение защо починалия не го е чул като му е
извикал да се пази, когато страницата е започнала да пада, като посочва, че самия той се е
спасил, защото е скочил в самото дъно, защото страницата паднала и върху него, но се е
подпряла на дъното и е оставила пролука, в която свидетеля се спасил. Посочва, че преди
злополуката В.С.Х. е изпълнявал инструкциите за безопасност и не е допринесъл за
злополуката, дори е имал възможност да се спаси, ако и той е бил легнал върху дъното, но
не е успял да го направи, защото не е чул свидетеля, нито е успял да види, че страницата
започва да пада/бил е с гръб към нея/. Посочва, че страницата е била стабилна и са били
спокойни, че ще си свършат работата, затова не може да си обясни как е настъпил инцидента
и защо е паднала страницата.
С определение по чл.140 ГПК № 31930/24.11.2022г. за безспорно е прието между
страните, че починалият ... С.ов Х. се е намирал в трудово правоотношение с ответното
Дружество, което било възникнало по силата на трудов договор за длъжността
"арматурист"; че на 2.10.2018г. в гр.София, в хале на фирма „ЗСК Стоманобетон" ЕАД,
намиращо се в Индустриална зона „Кремиковци“, настъпила злополука, като в следствие на
въздействието на кофражна страница, подготвена за изработване на бетонова отливка,
същата се наклонила и притиснала намиращия се по средата между двете кофражни
страници ... С.ов Х., който починал след удара; че ищците са съпруга, деца, внуци, сестра,
снаха и зет на починалия; че с Разпореждане № 22602/21.11.2018г. на НОИ е направено
признаване на регистрираната от ответното дружество злополука за трудова, като същата не
е обжалвана от ответника по реда на чл.117 КСО; че причинените на пострадалия
травматични увреждания вследствие на удара са такива както са описани в исковите молби,
като описанието е взето от СМЕ на труп по наказателно производство, инициирано срещу
служители в ответното дружество; че е имало протекло предходно наказателно
производство по НОХД № 416/2020г. на СГС, приключило с оправдателна присъда за
служители на ответника, срещу които е било водено.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между
ответника и ... С.Х./починалия/ преди настъпване на трудова злополука, призната за такава
по надлежния ред.
Спорно между страните е дали исковете са погасени по давност, защото са предявени
след изтичане на 3 годишния срок от разпореждането на НОИ, с което злополуката е
призната за трудова, което възражение е направено от ответника.
От събраните по делото доказателства е видно, че с Разпореждане №
22602/21.11.2018г. на НОИ, се установява наличието на необходимите елементи от
7
фактическия състав на трудовата злополука, съобразно чл.55, ал.1 КСО, а именно: внезапен
и травматичен характер на увреждането, получено по време на работа, резултата от
увреждането, и причинната връзка между резултата и извършваната работа. Отразените в
разпореждането обстоятелства мотивирали длъжностното лице да приеме злополуката за
трудова, не са оспорени от ответника, поради което съдът приема посочените факти за
установени. От удостоверение на НОИ от 31.1.2023г./л.456/ е видно, че ищеца С. В.Х. е
получил разпореждането на 21.11.2018г., а ищците М. Р. Х., Р. В. Х., и Н. В. Х. са го
получили на 13.1.2023г. Съгласно чл.358, ал.1 КТ - Исковете по трудови спорове се
предявяват в следните срокове:
т.1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника
или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357,
ал. 2;
т.2. 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение;
т.3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове. Следователно исковете на
всички ищци следва да се предявят в 3-годишен срок за обезщетение от трудова злополука,
какъвто е случая по делото. От кой момент започва да тече срока е посочено, в чл.358, ал.2,
т.2 КТ - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено. Разяснения са дадени и от ВКС с решение № 336 от 23.11.2012 г. по гр. д. №
303/2012 г., III г. о., ГК, като е посочено, че: „Тригодишният давностен срок за погасяване
на вземането за обезщетение по чл. 200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука
тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Това разрешение произтича
от установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /например решение № 319 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на III г. о./, съгласно която установяването на
трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред /по чл. 57
от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки - ДВ, бр. 6/2000 г./, като е недопустимо установяването й по общия
исков ред. Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за
установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ /а процедурата по издаването му отнема
време/ - следва да се приеме, че началният момент, от който възниква вземането за
обезщетение е датата на влизане в сила на този акт. Тъй като това е денят, в който
правото предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 3 от
КТ, от него следва да тече тригодишният давностен срок.
От така изложеното се налага извода и следва да се приеме, че Разпореждане №
22602/21.11.2018г. на НОИ е влязло в сила така както е посочено в удостоверението от
31.1.2023г., а именно на 31.1.2023г., затова исковете са надлежно предявени и следва да се
разгледат предявените искове като допустими.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди
8
от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя и неговата
отговорност е обективна, безвиновна и независеща от това, дали негов орган или друг
работник имат вина за настъпването на вредите. На репарация подлежат понесените
имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза.
В настоящия случай безспорно се установи, че в резултат на злополуката, ... С.Х. е
претърпял телесни увреждания довели до смъртта му в следствие на злополуката, поради
което съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на имуществената
отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука.
Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
по справедливост, като същевременно се съобразят конкретните и относими обстоятелства
досежно действителните болки и страдания на ищците.
В тежест на ищците е да докажат всички болки и страдания, които са преживели в
следствие на това, че след злополуката е починал техния родственик ... С.Х.. От показанията
на свидетеля воден в о.с.з. от ищците, се установява, че е обичайно за ромската общност,
както и за семейството на починалия ... С.Х. да живеят в един дом родители, деца и внуци,
без значение, че в едно домакинство се обединяват 2, 3 или повече отделни семейства. Така
е било и в дома на починалия ... С.Х., в който реално са живели 4 семейства – семейството
на починалия и съпругата му, и трите отделни семейства създадени от трите им деца. От
друга страна се доказа възражението на ответника, че починалия не е допринасял особено
много финансово за издръжката на семейството му, защото със заплатата му, вземана преди
да почине/през цялата 2017г. и 2018г. до смъртта му/ са погасявани кредити и заеми, като
починалия реално не е получавал нито лев, защото върху заплатата са били наложени
запори от съдебни изпълнители, като сумата е била превеждана директно от ответника по
сметките на съдебните изпълнители. От показанията на свидетеля на ищците не се установи
да е имало много близка и специална връзка между починалия и внуците му, като следва да
се отбележи, че реално към дата на смъртта всички внуци са били под 13 годишна възраст,
като едва ли за краткия си живот, са успели да създадат особено силна емоционална връзка с
дядо си, за да могат да претендират обезщетение за вреди след смъртта му. Освен това
задължение на родителите е да се грижат за децата си, а не при живи родители за внуците да
полагат грижи баба и дядо. От събраните по делото доказателства доколкото не се доказа
твърдението на внуците, че са търпели болки и страдания от смъртта на дядо си ... С.Х., то
тези искове на ищците М. С. Х., Н. С. Х., Е. С. Х., С. Р. Х., М. Д. Н., и С. Д. Н., за сумата от
по 60000лв. за всеки от тях по отделно следва да се отхвърлят.
С оглед гореизложеното съдът достига до извод, че остават недоказани и търпените
болки и страдания от ищцата Т. С. М./сестра на починалия/, както и от ищците Д. Н. Н./зет
на починалия/, и З. А. Х./снаха на починалия/. Всяко лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания би могъл да предяви иск. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка,
пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е
9
възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги
фактически отношения.
Най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е
абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания.
За да бъде налице основание за уважаване на заведена претенция за неимуществени
вреди, трябва едновременно да са налице две предпоставки: да е налице създадена трайна и
дълбока емоционална връзка между починалия и този, който претендира неимуществените
вреди, независимо дали има родствена или семейна връзка, и да има действително
претърпени щети – болки и страдания в резултат от тази смърт.
В настоящия случай, макар и при доказана родствена връзка между ищците и
починалия, такава изключителна привързаност, духовна и емоционална близост остават
недоказани.
Отделно от това следва да се посочи, че за ромската общност е обичайно да живее в
един дом много семейства, но това не води до извод, че връзката е такава, че да оправдае
заплащане на обезщетение.
Съдебният състав приема, че ищците – внуци, сестра, зет и снаха на починалия, не са
установили по пътя на пълното и главно доказване необходимите предпоставки, за да бъде
уважена претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, а именно, да е налице
създадена трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и този, който претендира
неимуществените вреди и да има действително претърпени щети – болки и страдания в
резултат от тази смърт, като двете следва да са налице едновременно.
Поради изложеното на отхвърляне подлежи иска на Т. С. М./сестра на починалия/ за
сумата от 100000 лева, и на исковете на ищците Д. Н. Н./зет на починалия/, и З. А. Х./снаха
на починалия/ по 60000 лева за всеки от двамата.
По отношение на съпругата и трите деца на починалия, съдът достига до извод, че
действително са претърпели неимуществени вреди в следствие на смъртта му от трудовата
злополука, която ответника не оспорва, като са били лишени от подкрепата му като съпруг и
10
баща. В тази връзка съдът приема, че следва да определи обезщетение в размер на 150000
лева, за да не се получи неоснователно обогатяване в полза на ищците за сметка на
ответника. Следва да се посочи, че съдът не приеме възражението на ответника за
съпричиняване на трудовата злополука от ищеца, затова не го уважава, защото реално се
доказа по делото, включително от свидетелските показания на свидетелите водени от
ответника, че ищеца е бил инструктиран в деня на злополуката и е спазвал мерките за
безопасност по време на работа заедно със св.Б., като за злополуката ищеца не е имал вина,
а просто не е успял да се спаси, така както е успял свидетеля Б., защото не е имал
възможност да възприеме случващото се, тъй като е бил с гръб към падащия елемент, който
го е затиснал и наранил така, че да причини смъртта му.
Затова съдът за претърпени болки и страдания на съпругата и трите деца на починалия
определя обща сума от 150000лв. обезщетение, който размер приема за справедлив, като
всяко от децата следва да получи по 30000лв., а съпругата като лице, което е градило общ
дом с починалия, и ще страда от неговата липса в по-голяма степен от децата му следва да
получи 60000лв. От така определените суми следва да се приспаднат сумите получени от
ищците във връзка със застраховката на работодателя при смърт на работник в следствие на
злополука, т.е. следва да се приспадне сумата от 84000лв., като всеки от тези ищци е
получил по 21000лв. заплатени от застрахователя - трето лице помагач в настоящото дело.
Така от сумата от 60000лв. се извади сумата от 21000лв. се получава 39000лв., а за децата от
30000лв. следва да се извади 21000лв. и се получава 9000лв. за всяко от тях.
Така иска на ищец М. Р. Х. следва да се уважи за сумата 39000лв. и да се отхвърли за
разликата до предявените 160000 лв., а исковете на трите деца на починалия ищците С. В.
Х., Р. В. Х., и Н. В. Н. следва да се уважат за 9000лв. за всеки от тях и се отхвърлят исковете
за разликата до предявените 130000 лева.
Поради изложеното предявените претенции от ищците М. Р. Х., и децата на починалия
С. В. Х., Р. В. Х., и Н. В. Н. следва да се уважат частично, а всички останали искове следва
да се отхвърлят.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съобразно направените искания и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски се
дължат и на ищците за частично уважени искове и на ответника за отхвърлените искове и
частично отхвърлени.
И двете страни, чрез адвокатите си са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на сторените разноски за адв.хонорари, които възражения съдът следва да
уважи и да намали дължимите хонорари до минимума по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като се касае за множество
съединени искове. Така за иск от 160000лв. минимума по наредба е 11050лв., за иск от
130000лв. минимума за адв.хонорар по наредба е 9850лв., за иск от 100000лв. минимума е
8650лв., за иск от 60000лв. минимума е 5450лв. Вижда се от списъка на ищците, че всички
хонорари определени по реда на чл.38 ЗАдв. са над минимума по наредба, затова следва да
се намалят до минимума.
11
Така минимален адв.хонорар от 11050лв. е за иска от 160000лв., като съразмерно за
уважената част от 39000лв. се дължи хонорар от 2693,44лв., а за отхвърлената част хонорара
е 8356,56лв.
За иск от 130000лв. минималния хонорар е 9850лв., като за уважени 9000лв. се дължи
адв.хонорар от 681,92лв., а за отхвърлената част от 121000лв. се дължи адв.хонорар от
9168,08лв.
За иск от 100000лв. минимален адв.хонорар е 8650лв.
За иск от 60000лв. минимален адв.хонорар е 5450лв.
Към посочените суми за ответника следва да се включи и 20% ДДС, който е заплатен
по издадените фактури във връзка с подписаните адвокатски договори.
Така в полза на адвоката на ищците, който ги е представлявал при предоставяне на
безплатна правна помощ по чл.38 Закон за адвокатурата/ЗАдв./, за уважените частично
четири иска следва да се присъди адв.хонорар от обща сума от 4739,20лв. съразмерно с
уважените искове от 39000лв. от предявен 160000лв. и за трите иска уважени за 9000лв. от
предявени по 130000лв.
Всеки един от ищците следва да заплати дължимия се адв.хонорар в полза на
ответника, с оглед отхвърлените части или цели искове, с добавен ДДС, като е видно, че
адв.хонорар на ответника е съобразен с минимумите за размери по наредба, като следва да
се присъди само за частично отхвърлените искове съразмерно с отхвърлената част, а за
изцяло отхвърлените искове, така както е посочено в списъка по чл.80 ГПК, като се прибави
и дължимия се ДДС.
Така за частично отх.искове всяко едно от трите деца на починалия дължи адв.хонорар
на ответника в размер на 6004,02лв. с ДДС. За отхвърлен иск за сумата от 100000лв. се
дължи на ответника разноски за адв.хонорар в размер на 4965,00 с ДДС. За отхвърлени
искове от по 60000лв. се дължи на ответника адв.хонорар в размер на 2977,20лв. с ДДС. За
иска предявен в размер на 160000лв. ответника не е представил писмени доказателства по
делото за платен адв.хонорар, макар, че е представил по делото, и са приети от съда,
договор за него и фактура, но липсват доказателства за плащане. Този хонорар не е включен
и в списъка по чл.80 ГПК на ответника, затова съдът не може да го присъди.
Двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК, които са приети от съда – л.458 за
ищците, и л.459-471 за ответника, заедно с приложени към списъка доказателства за
плащане.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СРС сумата от 2640,00 лева, представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от всеки предявен иск/от които 1560лв. за иска за неимуществени вреди от
39000лв., 360 лева за неимуществени вреди за иск от 9000лв., като са уважени три такива
иска/.
Воден от горното СЪДЪТ,
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 КТ МК ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. ..., да заплати на М. Р. Х./съпруга на починалия/, с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А., СЛЕДНАТА СУМА –
39 000,00 лева/тридесет и девет хиляди лева/ за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания причинени в следствие на смъртта/загубата/ на съпруга й ...
С.ОВ Х., с ЕГН **********, починал на 2.10.2018г. поради настъпила трудова злополука на
работното му място, след като е бил притиснат от куфражна страница, като ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан за разликата над 39000 лева до предявените
160000/сто и шестдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 КТ МК ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. ..., да заплати на С. В. Х./син на починалия/, с ЕГН
**********, на Р. В. Х./ син на починалия/, с ЕГН **********, и на Н. В. Н./ дъщеря на
починалия/, с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат
И. Ч. А., СЛЕДНАТА СУМА – по 9000,00 лева/девет хиляди лева/, по отделно за всеки от
тримата, за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени в следствие на смъртта/загубата/ на баща им ... С.ОВ Х., с ЕГН **********,
починал на 2.10.2018г. поради настъпила трудова злополука на работното му място, след
като е бил притиснат от куфражна страница, като ОТХВЪРЛЯ всеки един от предявените
три иска като неоснователен и недоказан за разликата над 9000 лева до предявените
130000/сто и тридесет хиляди/ лева.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.200, ал.1 КТ, като неоснователен и недоказан предявения
иск от ищец Т. С. М./ сестра на починалия/, с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София,
ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А. срещу ответник МК ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. ..., да бъде осъден ответника да заплати на ищеца,
СЛЕДНАТА СУМА – 100000,00 лева/сто хиляди лева/, за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени в следствие на смъртта/загубата/
на брат й ... С.ОВ Х., с ЕГН **********, починал на 2.10.2018г. поради настъпила трудова
злополука на работното му място, след като е бил притиснат от куфражна страница.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.200, ал.1 КТ, като неоснователен и недоказан предявения
иск от ищец Д. Н. Н./зет на починалия, съпруг на ищец Н. В. Н./, с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А. срещу ответник МК ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ..., да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца, СЛЕДНАТА СУМА – 60000,00 лева/шестдесет хиляди лева/, за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени в
следствие на смъртта/загубата/ на тъста му ... С.ОВ Х., с ЕГН **********, починал на
2.10.2018г. поради настъпила трудова злополука на работното му място, след като е бил
притиснат от куфражна страница.
13
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.200, ал.1 КТ, като неоснователен и недоказан предявения
иск от ищец З. А. Х./снаха на починалия, съпруга на ищец С. В. Х./, с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А. срещу ответник МК ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ..., да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца, СЛЕДНАТА СУМА – 60000,00 лева/шестдесет хиляди лева/, за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени в
следствие на смъртта/загубата/ на свекъра й ... С.ОВ Х., с ЕГН **********, починал на
2.10.2018г. поради настъпила трудова злополука на работното му място, след като е бил
притиснат от куфражна страница.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.200, ал.1 КТ, като неоснователни и недоказани
предявените искове от шестимата ищци: 1/М. С. Х./внучка на починалия, дете на С. В. Х./, с
ЕГН **********, 2/Н. С. Х., с ЕГН **********/внучка на починалия/, действаща чрез
законния си представител С. В. Х., с ЕГН **********, 3/Е. С. Х., с ЕГН **********/внучка
на починалия/, действаща чрез законния си представител С. В. Х., с ЕГН **********, 4/С. Р.
Х., с ЕГН **********/внучка на починалия/, действаща чрез законния си представител Р. В.
Х., с ЕГН **********, 5/ М. Д. Н., с ЕГН **********/внук на починалия/, действащ чрез
законния си представител Н. В. Н., с ЕГН **********, 6/ С. Д. Н., с ЕГН **********/внук
на починалия/, действащ чрез законния си представител Н. В. Н., с ЕГН **********, и
шестимата със съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А. срещу ответник МК
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ..., да бъде осъден
ответника да заплати на всеки един от шестимата ищци, СЛЕДНАТА СУМА – по
60000,00 лева/шестдесет хиляди лева/, за всеки един от ищците, за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени в следствие на смъртта/загубата/
на дядо им ... С.ОВ Х., с ЕГН **********, починал на 2.10.2018г. поради настъпила трудова
злополука на работното му място, след като е бил притиснат от куфражна страница.
ОСЪЖДА МК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. ..., да заплати на адвокат И. Ч. А.-САК, с личен № **********, със съдебен адрес
гр.София, ул. ...., сумата 4739,20 лева/лв./четири хиляди седемстотин тридесет и девет лева
и 20 стотинки/ представляваща дължима за адвокатски хонорар за предоставена безплатна
правна помощ на всички ищци, за разноски пред СРС, съразмерно с уважената част от
исковете по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА ищците С. В. Х./син на починалия/, с ЕГН **********, Р. В. Х./син на
починалия/, с ЕГН **********, и Н. В. Н./дъщеря на починалия/, с ЕГН **********, и
тримата със съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А., да заплатят на ответник
МК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ..., сума по
6004,02 лева с ДДС/шест хиляди и четири лева и 2 стотинки/, за всеки един от ищците по
отделно, представляваща сторени от ответника разноски пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете на тримата ищци, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ищец Т. С. М./сестра на починалия/, с ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А., да заплати на ответник МК ООД, ЕИК *********,
14
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ..., сума 4965,00 лева с ДДС/четири
хиляди деветстотин шестдесет и пет лева/, за сторени от ответника разноски пред СРС, за
отхвърлен иск, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ищец Д. Н. Н./зет на починалия/, с ЕГН **********, и ищец З. А. Х./снаха
на починалия/, с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез
адвокат И. Ч. А., да заплатят на ответник МК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. ..., сума по 2977,20 лева с ДДС/две хиляди деветстотин и
седемдесет и седем лева и 20 стотинки/, за всеки един от двамата ищци по отделно,
представляваща сторени от ответника разноски пред СРС, за отхвърлените искове предявени
от тези двама ищци, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА шестимата ищци 1/М. С. Х./внучка на починалия, дете на С. В. Х./, с ЕГН
**********, 2/Н. С. Х., с ЕГН **********/внучка на починалия/, действаща чрез законния
си представител С. В. Х., с ЕГН **********, 3/Е. С. Х., с ЕГН **********/внучка на
починалия/, действаща чрез законния си представител С. В. Х., с ЕГН **********, 4/С. Р.
Х., с ЕГН **********/внучка на починалия/, действаща чрез законния си представител Р. В.
Х., с ЕГН **********, 5/ М. Д. Н., с ЕГН **********/внук на починалия/, действащ чрез
законния си представител Н. В. Н., с ЕГН **********, 6/ С. Д. Н., с ЕГН **********/внук
на починалия/, действащ чрез законния си представител Н. В. Н., с ЕГН **********, и
шестимата със съдебен адрес гр.София, ул. ...., чрез адвокат И. Ч. А., да заплатят на
ответник МК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ...,
сума по 2977,20 лева с ДДС/две хиляди деветстотин и седемдесет и седем лева и 20
стотинки/, за всеки един от шестимата ищци по отделно, представляваща сторени от
ответника разноски пред СРС, за отхвърлените искове предявени от тези шестима ищци, на
основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА МК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. ..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС сумата
2640,00 лева представляваща дължима държавна такса съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач ГПЗ, с ЕИК ..., на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
уведомяването на страните и третото лице помагач със съобщението за изготвянето и
обявяването.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач със
съобщение, ако е възможно по електронен път.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15