№ 56
гр. К, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К в публично заседание на десети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от С. „П.П. – Л.К.“. ЕИК ********, гр. С, ул.
„*************“ № ***, вх. „Д“, ет.4,ап. 5, представлявано от председателя
Л.К., чрез адв. А. Б. срещу М. М. Ч., ЕГН **********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да опразни наетия от него имот, находящ се в гр. К,
ул. „Б.“ 9 и да заплати сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът имат сключен
Договор за наем от 01.07.2023г., съобразно който ищецът отдава под наем
негов имот, а именно: къща на два етажа, находяща се в гр. К, ул. „Б.“ № 9, а
ответникът се задължава да заплаща наем в размер на 30 лв. на месец, както и
режийни разходи. Посочва се, че страните са се уговорили в имота да живеят
наемателя, неговите две деца и внуче, което било видно от т.3,4 и 5 от
Договора. Твърди се, че договорът за наем е срочен и е бил сключен за период
от една година – от 01.07.2023г. до 01.07.2024г., като към момента на подаване
на исковата молба същият бил изтекъл. Посочва се, че страните са уговорили в
чл.4.2 от договора, че продължаването му може да стане само с писмено
съглашение между страните, каквото не било налице. Иска се имотът да бъде
предаден на ищеца във вида, в който е нает, тъй като се посочва, че договорът
за наем е изтекъл. Посочва се, че наемателят е бил поканен да опразни имота
пред свидетел М.И.Б., но ответникът отказва да напусне имота. Сочи се, че
бързото изпразване на имота е от изключително значение за ищеца. На тази
основа се иска от съда да уважи исковата молба като ответникът бъде осъден
да опразни наетия от него имот, находящ се в гр. К, ул. „Б.“ 9. Претендират се
и сторените в настоящото производство разноски.
В първото съдебното заседание ищцовата страна се представлява от своя
1
процесуален представител адв. Б., която поддържа исковата молба и няма
възражения по проекта за доклад по делото. В последното по делото открито
съдебно заседание от 10.07.2025г. за ищеца не се явява представител, като
съдът е докладвал постъпила молба от адв. Б., в която се позовават на
настъпила преклузия по отношение доказателствените искания на ответната
страна и молят да се постанови решение съобразно исковата претенция.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба. Посочва се, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Ответникът оспорва по основание предявената искова
претенция. В отговора на исковата молба се твърди, че ответникът живее в
процесния имот от момента на сключване на посочения договор. Ответникът
излага подробни твърдения как е реализирал контакта си с ищеца. Твърди, че
Л.К. му е предложил помощта си като с разрешението на ответника е започнал
да събира дарения, за да може да бъде закупена къща за ответника и
семейството му, тъй като последните живеели във фургон в с. Я.. Твърди, че
била събрана сума от 52-56 хил. лева за 24 часа, като след няколко дни Л.
закупил въпросната къща и след ремонт на същата семейството било
настанено. Ответникът твърди, че е сключил въпросния договор, който му
било обещано, че ще бъде продължен докато внучката на ответника навърши
осемнадесет години. Ответникът твърди, че винаги е бил коректен с ищеца,
като посочва че към настоящия момент е с влошено здравословно състояние.
Посочва, че не възразява срещу представените писмени доказателствени
средства
В първото съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Г., която
поддържа отговора на исковата молба и не прави възражения по проекта за
доклад по делото, като моли съда същият да бъде приет. В последното
съдебно заседание от 10.07.2025г. ответникът не се явява, не се явява и адв. Г.,
явява се адв. Д., която представлява ответника. В хода на заседанието и в
устните състезания адв. Д. заявява, че според тях исковата молба следва да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, а делото да бъде прекратено
или да бъде оставена без уважение като искът бъде отхвърлен.
Съдът се е произнесъл с определение № 56 от 28.01.2025г. по направено
искане от процесуалния представител на ответника – адв. Г. за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК като е определил, че не
спира производството и е аргументирал това свое определение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от Договор за наем на недвижим имот № 0001 от 01.07.2023г.,
че между страните в настоящото производство – ищеца С. „П.П. – Л.К.“ от
една страна като наемодател и ответника М. М. Ч. – наемател, че наемодателят
е предоставил на наемателя за възмездно ползване недвижим имот, находящ се
в гр. К, ул. „Б.“ № 9, представляваща къща на два етажа, срещу месечен наем
в размер на 30 лв. Съгласно чл. 4.1 „договорът се сключва за срок от 12
месеца, считано от 01.07.2023г.“, а в чл. 4.2 е посочено, че „след изтичане на
срока, Договорът може да бъде продължен при същите или други условия
2
само с писмено съгласие на страните.“.
По делото не се спори, че ищецът е предал имота на ответника, който по
твърдения в отговора на исковата молба, неоспорени от ищеца, живее в него в
„от момента на сключване на посочения договор“.
По делото не са представени доказателства за продължаване срока на
договора.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателствени средства.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с искова молба, с която е предявен по реда на
чл. 310, ал. 1,т. 2 от ГПК иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за
опразване на наето жилище.
Съдът е указал, че по иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесния имот на ответника въз
основа на валидно сключен между тях договор за наем, който е бил прекратен,
а в тежест на ответника е да докаже, че е върнал имота на наемодателя, като
съдът е указал на ответната страна, че за това обстоятелство същият не излага
твърдения и не сочи доказателства.
В доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между тях е
сключен договор за наем от 01.07.2023г. На направеното след това в молби и
последното съдебно заседание по делото от процесуалният представител на
ответника – адв. Д. твърдение, че договорът за наем е нищожен на различни
основания – противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и
морала, съдът счита, че в решение № 202-2015-II ТО на ВКС, съставът
на ВКС е застъпил тезата, че „възражението за нищожност на договора поради
противоречие със закона представлява правоизключващо възражение, с което
ответникът твърди факти, осуетяващи възникване правото на ищеца, поради
което следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, предвид преклузията на чл. 133 ГПК“, а в ТР № 1/2020г. на Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС от 17 март 2022г. по
тълк. д. № 1 от 2020 г. е посочено, че независимо от спецификата на
предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от
факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са
посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда,
при спазване на установените в ГПК преклузии, а когато нищожността
произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я
3
констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на
нея не е обвързано със срок. Като за пълнота съдът отбелязва, че съгласно
същото това тълкувателно решение съдът не може да следи служебно за
липсата на основание, защото то се предполага съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД и
съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако презумпцията не е оборена.
За уважаване на предявения иск за опразване на наето помещение, от
доказателствата по делото следва да бъде установено наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, неговото прекратяване, както
и неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт
върху имота, съобразно уговорените в договора начин и срок.
В процесния случай безспорно установено от доказателствата по делото
е, че страните са били в наемно правоотношение по отношение на процесния
недвижим имот, на основание сключения между тях писмен договор за наем.
Наемното правоотношение е прекратено на посоченото в исковата
молба основание. Договорът за наем е бил сключен за срок от дванадесет
месеца, считано от 01.07.2023г. и доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за неговото продължаване, то същият е бил прекратен към
датата на депозиране на исковата молба. Съдът следва да отбележи, че
законодателят е предвидил свобода на договаряне между страните и съгласно
чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че договорите могат да
бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Тълкуването на
чл. 4,2 от договора, съгласно чл. 20 от ЗЗД сочи на извод, че страните по
договора са изключили възможността, предвидена в чл. 236, ал. 1 от ЗЗД за
трансформиране на договора в безсрочен, при наличието на предпоставките,
предвидени в самия текст – след изтичането на срока на наемния договор
ползването на недвижимия имот да е продължило със съзнанието и без
противопоставянето на наемодателя (аргументи и от решение № 60292 от
02.09.2022г. по гр.д. № 4050/2020г., ГК, IV ГО на ВКС). Ето защо съдът
намира, че посочената клауза от договора – чл.4,2 не предвижда автоматично
продължаване на договора за наем.
След прекратяването на договора за наем, той не може да бъде
продължен или подновен едностранно от наемателя и съгласно разпоредбата
на чл. 233, ал. 1, изр. 1 последният е длъжен да върне наетата вещ, която
задържа без правно основание. Под „връщане“ на имота се разбира
предаването му от страна на наемателя на наемодателя. По делото не бяха
ангажирани доказателства, които да доказват, че ответникът е върнал наетата
вещ и не живее в посоченото жилище – дори напротив, твърди се, че същият
живее в него, т.е. имотът продължава да бъде в негова фактическа власт.
Оттук се налага изводът, че същият ползва имота без правно основание, тъй
като не се установи наличието на друго основание, което да може да обоснове
4
държането на имота.
Други доказателства и възражения от значение за правния спор не са
ангажирани, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими. За пълнота
съдът намира, че следва да отбележи, че искът по чл. 233 ЗЗД не е петиторен
иск, поради което извън неговия обхват остава разглеждането на
принадлежността на правото на собственост върху вещта - негов предмет.
С оглед гореизложеното се налага извода, че ответникът държи имота
без правно основание, доколкото договорът за наем е прекратен и той дължи
връщането му. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че предявеният иск за
връщане на имота е доказан по основание и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца разноски. Ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я., общ. К,
ул.Т.С. * и настоящ адрес гр. К, ул. Б. 9 по предявения иск с правно основание
чл. 233, ал.1, изр. 1 по реда на чл. 310, ал. 1,т. 2 от ГПК да опразни и върне
наетия от него имот, находящ се в гр. К, ул. „Б.“ 9 на С. „П.П. – Л.К.“. ЕИК
********, гр. С, ул. „*************“ № ***, вх. „Д“, ет.4,ап. 5,
представлявано от председателя Л.К..
ОСЪЖДА М. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я., общ. К,
ул.Т.С. * и настоящ адрес гр. К, ул. Б. 9 ДА ЗАПЛАТИ на С. „П.П. – Л.К.“. ЕИК
********, гр. С, ул. „*************“ № ***, вх. „Д“, ет.4,ап. 5,
представлявано от председателя Л.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторените от ищеца разноски
в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
5