№ 266
гр. Варна, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно
гражданско дело № 20243100500059 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
-ро
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител.
Въззиваемият Г. С. Г. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адвокат А. Г., с пълномощно по делото.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 4671/21.02.2024г.
от въззивника „Електроразпределение Север“ АД, с която моли делото да
бъде гледано в отсъствие на процесуалния му представител. Сочи, че
поддържа изцяло депозираната въззивна жалба, няма доказателствени
искания и изразява становище по съществото на спора. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Релевирано е искане за
присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от насрещната страна.
Адв. Г.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 278 от 22.01.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
постъпилa въззивна жалба с вх. № 86929/20.11.2023 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
ю.к. Б. Н., срещу Решение № 3477/30.10.2023 г., постановено по гр. дело №
526/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено между страните,
че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258,
Варна Тауърс, кула Е, дължи на Г. С. Г. с ЕГН: **********, с адрес: ......., на
основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД, сумата от 2316,00 лв.
- заплатена от заявителя на длъжника на 10.05.2022 г., в изпълнение на
договор между страните за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № ПУПР0КДПР0К-0840/07.03.2022 г.,
който е прекратен с едностранно изявление на заявителя от 15.09.2022 г. на
основание чл.44, т.5 от същия, т.е. сумата е заплатена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 20.12.2022 г. до окончателното плащане на главницата, за която
сума е издадена заповед № 7923/21.12.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
16640/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 12 с-в.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушение на
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна в цялост. На първо
място, посочва се в жалбата, че първостепенният съд не е обсъдил всички
приложени по делото доказателства, а в допълнение се твърди, че съставът на
първостепенния съд не е взел предвид всички наведени възражения и
твърдения от страна на въззивника. Твърди необоснованост на извода в
оспореното решение, че липсвало доказателство, че проектната
документация, за чието заплащане били приложени платежни документи от
въззивника, била изготвена и била предоставена на дружеството. Посочва се,
че съдът неправилно не е допуснал изготвянето на експертно заключение за
установяване факти, които са от значение за установяване твърденията му.
Сочи, че променливата компонента на цената за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа се определяла след изготвяне на
проектна документация за обекта, като твърди, че такава била изготвена по
предвидения ред и била определена стойност в размер на 10 010 лв. с ДДС.
След изготвяне на проектната документация било подготвено и допълнително
споразумение № 1 към Договора за присъединяване с № А1-ПУПРОК-1283-
ДПРОК-0840-АДП-0769/10.08.2022 г., където била указана стойността на
2
променливата компонента. Обуславя довод за дължимост на сумата от 10 010
лв. с ДДС на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.
Въззивникът твърди, че в чл. 34, ал. 1 от НРЦЕЕ се обвързват заплащането на
цената на постоянната компонента със средните разходи за осигуряване
присъединяването към мрежата за съответното напрежение. Позовавайки се
на чл. 33, ал. 7 от НРЦЕЕ, сочи, че средните разходи за всяка конкретна група
при определяне на постоянната компонента се равняват на всички изброени в
цитираната разпоредба „икономически елементи“, в това число и разходи за
възнаграждения и осигуровки на служителите, разходи за материали, разходи
за външни услуги и т. н. Излага съображения за необоснованост на
обжалваното решение като несъобразено с действащата нормативна уредба и
със сключения между страните договор. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което иска да
бъде отхвърлен. Претендират се направените разноските в двете съдебни
инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Г. С. Г.
депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Твърди се в отговора, че
изводът на съда относно липсата на основание за задържане на сумата от 10
010 лв. с ДДС съответствал с доказателствения материал по делото. Навежда
довод, че дружеството-въззивник със собственото си поведение
възпрепятствало вещото лице да изготви пълно и компетентно заключение.
Сочи, че стойността на постоянната компонента, съгласно чл. 34, ал. 1 от
Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране цените на електрическата енергия, е
включена в СМР в случай на присъединяване към вече съществуваща мрежа,
като в настоящия случай не се спорило между страните, че СМР не са
извършвани. Посочва се в отговора, че доказателства за реално заплащане на
извършени разходи и изготвена проектна документация от дружеството не
били представени по делото. Твърди неприложимост на разпоредбата на чл.
117, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, тъй като обектът на въззиваемия вече бил присъединен
към съществуваща електропреносна мрежа, което изключвало нуждата от
ново присъединяване към мрежа. След като не било извършено
присъединяване на обект към налична електропреносна мрежа, налице е отказ
от договора от страна на потребителя, което поражда задължение за връщане
на заплатените суми по него поради отпадане на основанието. Отправено е
искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се
направените в производството разноски.
Адв. Г.: Нямам възражения спрямо доклада. Поддържам отговора.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 278 от 22.01.2024 година, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 278 от 22.01.2024 година.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да оставите решението на първата инстанция в сила и да
присъдите на доверителя ми разноски.
Ще започна с днес докладваното от съда становище по хода. Ако искът
е недоказан, понеже ние твърдим, че сумите са задържани без основание,
следва, че въззивникът днес не е доказал претенцията си и точно такава е
ситуацията. Доверителят ми е бил клиент на „Електроразпределение Север“
АД. Бил е свързан към електроразпределителната мрежа. Пожелал е един ден
да увеличи мощността и фазите на вече съществуващата мрежа. Имал е
уверението, че това би му коствало процесната сума, която представлява
постоянната компонента за тази услуга и само ако се излезе извън нейните
параметри, би следвало да се заплащат други суми.
Днес идвайки към съда се сетих за още един аргумент, който не сме
сочили никъде до сега, който е по посока основателността на нашия иск и
защо не се дължи тази фиксирана сума, която всеки потребител би платил за
това нещо. Този аргумент е, че ако бяха верни аргументите на ответника да
иска от нас по-висока сума от тази на постоянната компонента, без да е
извършил каквато и да била дейност, няма как това да е вярно, защото
нямаше да има никакви потребители, които да дължат сумата за постоянната
компонента, а това са всички потребители, за които линията е до 25 метра.
Отделно от това никакви доказателства действително не представиха - една
проформа фактура и една оферта, която е само оферта от трето за спора лице,
което нас не ни обвързва по никакъв начин и един приемо-предавателен
протокол, който аз го чета като „Електроразпределение Север“ АД е предало
на трето лице проектна документация, а не че трето лице е предало на
„Електроразпределение Север“ АД някакви проекти. Никакви такива проекти
не бяха представени по делото. Отделен е спора и в исковата молба, и в
нашия отговор непрекъснато твърдим, че следва да заплатим за извършени
СМР, тоест фактически действия, защото такава е терминологията на закона.
Ответникът въззивник твърдеше, че в това се включват и правни
действия, тъй като приемаме че проектите биха били правни действия, а не са
фактически. Както вече казах, дори и такива не са извършени и нещото, на
което е обърнал внимание и съдията от Районен съд, в тази оферта са
включени едни дейности, за които няма спор, че не са извършени, няма и как
4
да се извършат. Например авторски надзор по време на строителство при
положение, че няма никакво строителство. Аз обърнах внимание, че от нас се
търси забележете: „Що за услуга е това?“ - такса по фактура на стойност
374.50 лв. и аз през цялото време твърдя, че абсолютно неправомерно се
източва „Електроразпределение Север“ АД чрез възлагане на такива услуги
на трети лица.
По всички съображения, моля да оставите решението в сила и да ми
присъдите разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5