Решение по адм. дело №965/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Х. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.1, чрез процесуален представител адвокат В. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000218 от 23.04.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта на Р. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че не е получил две от описаните в заповедта наказателни постановления, което пораждало съмнения, че същите били връчени на друго лице или такова се е подписало недобросъвестно вместо Д.. Поради това жалбоподателят няма как да е знаел за отнемането на контролните точки. На същия не било връчено и наказателно постановление, в което да е отбелязано, че са му отнети всички контролни точки, каквото е изискването на чл.3, ал.2 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. А., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът, В. Н. С. - полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище са развити доводи за неоснователност на жалбата (л.30), а в съпроводителното писмо, с което е представена преписката, е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение (л.11).

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000218 от 23.04.2025г., полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, разпоредил да бъде иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.16).

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

1. НП№ 21-0304-001797/18.11.2021г. на РУ-Несебър, влязло в сила на 01.03.2022г., с което му се отнемат 6 контролни точки (л.24);

2. НП № 23-0769-000427/20.04.2023г. на сектор „Пътна полиция“ Бургас, влязло в сила на 01.06.2023г., с което му се отнемат 6 контролни точки (л.25);

3. НП № 24-0434-000047/08.02.2024г. на 02 РУ-Бургас, влязло в сила на 18.04.2025г., с което му се отнемат 10 контролни точки (л.26);

4. НП № 24-4058-000921/29.11.2024г. на сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, влязло в сила на 18.04.2025г., с което му се отнемат 8 контролни точки (л.27);

5. НП № 24-0769-006137/19.03.2025г. на сектор „Пътна полиция“ Бургас, влязло в сила на 18.04.2025г., с което му се отнемат 10 контролни точки (л.29).

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки Д. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на Р. Д. и датата на извършване на връчването.

По делото е представена справка картон на водача (л.19-23). Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на Р. Д.. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 01.01.2000г. – 39;

-оставащи точки (възстановени при миграция) към 31.01.2014г. – оставащи точки (възстановени при миграция): 39 (ред 12 от справката);

Като доказателства по делото са приети Заповед№ 8121 з-1632/02.12.2021г. (л.32-33), подписана от министъра на вътрешните работи, с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Представена е и Заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.31), подписана от директор на ОДМВР Бургас, с която по т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

В хода на съдебното дирене е открито производство по оспорване истинността на подписа, положен върху разписки, които са обективирани в наказателните постановления, посочени в обжалваната заповед.

По делото е допусната и приета съдебно-почеркова /графична/ експертиза (л.46-52).

Според заключението на вещото лице, в разписките към посочените в обжалваната заповед наказателни постановления с номера НП №21 -0304-001797/18.11.2021г., НП №23-0769-000427/20.04.2023г., НП №24-0434-000047/08.02.2024г., НП №24-4058-000921/29.11.2024г. и НП №24-0769-006137/19.03.2025г., подписите, целящи да удостоверят връчването, са изпълнени от жалбоподателя Р. Х. Д..

II. ПРАВОТО:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В. Н. С. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ и по силата на т.1.8 от заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.31), издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия (л.32-33).

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г.), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 18.11.2021г. - 29.11.2024г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на петте наказателни постановления, с които се отнемат общо 40 контролни точки, съдът приема за доказан, тъй като върху разписките, удостоверяващи връчването им, е положен подписът на жалбоподателя. Основание за този извод дават представените по делото разписки за връчване на НП, както и заключението на графичната експертиза, потвърждаващо истинността на подписите, изпълнени от жалбоподателя върху разписките за връчване на процесните НП.

Преценката за влизане в сила на наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл.171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат да бъдат отнети контролни точки и следователно да настъпи, при достигане на установения в закона брой, ex lege загубване на правоспособността на водача, в резултат, на което и официалният удостоверителен документ – свидетелството за управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и следва да бъде върнато или иззето.

Съдът намира, че заповедта е материално законосъобразна, защото в случая са реализирани кумулативно изискуемите предпоставки на чл.171, т.4 ЗДвП - 1) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Доказана е първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39.

В случая към 01.01.2000г., според справката картон на водача, жалбоподателят е разполагал с първоначален брой от 39 точки. Впоследствие в периода 2002г. – 2008г. са били издадени шест наказателни постановления, с които на водача са били отнети общо 29 точки.

На ред 12 от справката обаче фигурира запис, според който на 31.01.2014г. на Д. са били възстановени при миграция контролни точки, като същите са отново 39 на брой.

Впоследствие, в периода 2021г. – 2025г. са били издадени пет наказателни постановления (представени по делото), с които са били отнети общо 40 контролни точки (ред 30 - ред 36 от справката).

При това положение следва извод, че към 18.04.2025г. жалбоподателят вече не е разполагал с контролни точки поради изчерпване на техния лимит (6+6+10+10+8 = 40).

След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл.157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки, административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер.

В случая не намират приложение разпоредбите, предвиждащи възстановяване броя на отнетите контролни точки.

Разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП гласи, че броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Съгласно чл.157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство, в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството

При тази законова регламентация следва, че възстановяването на контролни точки се извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. с чл.157 от ЗДвП, налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. с ал.3 и ал.1 от ЗДвП).

В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал. 5 от същия закон - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.

Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на [възраст] срок. Идеята на служебното възстановяване по чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и да не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата, но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС.

Следва да се има предвид още, че изпълнението на процедурата по чл.158, ал.1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото - чл. 25, ал. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

След датата на последното отнемане на точките - 18.04.2025 г. и до датата на издаването на оспорената заповед – 23.04.2025г., жалбоподателят е бездействал и не е върнал свидетелството си за управление на МПС, както изисква разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради което следва да се приеме, че в случая правилно е наложена обжалваната ПАМ, като изземването на СУМПС фактически замества липсващото доброволно изпълнение от страна на водача.

Съдът отбелязва, че отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява, както бе посочено по-горе, единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност.

Съдът намира за неоснователно, направеното в хода на устните състезания възражение от процесуалния представител на жалбоподателя относно броя на оставащите контролни точки, посочен в последното от петте наказателни постановления. Това посочване не е задължителен реквизит на наказателното постановление предвид разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Посочването на броя оставащи точки в наказателното постановление не може да бъде противопоставено на разпоредителната част от същото, с която се отнемат контролни точки. Това посочване има само уведомителен характер.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Х. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.1, чрез процесуален представител адвокат В. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000218 от 23.04.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на Р. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протест.