№ 5
гр. *** 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М. Ц. Т.а
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214440200327 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С наказателно постановление №15/21.10.2021г. на *** – заместник министър на културата
на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство на С.И. Д. ЕГН********** от
**** било наложено административно наказание глоба в размер на **0лв. за извършено
административно нарушение по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за културното наследство.
Недоволна от издаденото наказателно постановление останала жалбоподателката, която го
обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна Министерство на културата се явява юк Шишков, който изразява
становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, допустима е, като разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №14/27.04.2021г. за
установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 27.01.2021г. П.И. на
длъжност *** в МК, на основание Заповед №РД09-319/11.05.2018г. на Министъра на
културата във връзка с чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН извършил проверка по документи и на място
на сграда - недвижима културна ценност, намираща се в *** с административен адрес ул.***
Съставен бил констативен протокол по реда на чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН, регистриран в МК с
вх. № 08-00-421/01.02.2021г.
От направената проверка по документи било установено, че сградата представляваща ***
(***)“ се намира в УПИ, VI-396, кв.31 по плана на *** с административен адрес ул.***
1
съгласно заповед №408/1986г., с която са били одобрени уличната и дворищна регулация на
селото, като сградата е частна собственост на физически лица, наследници на ***
С удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№011/18.01.2021г. на *** се
удостоверява, че имената ***и *** И. са имена на едно и също лице.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№009/18.01.2021г. на ***, *** И. е оставил
за свои наследници М.И.Н. ЕГН********** – внучка от *** Т.И.К.ЕГН********** – внучка
от *** СН. Д. ИВ., ЕГН ********** – внучка от ***, И.Д.П. ЕГН********** – внук от *** и
настоящ адрес в ***
Съгласно удостоверение за наследници с изх.№009/18.01.2021 г. на ***, С.И.
наследява част от имота след смъртта на своя баща Д.П.Н син на *** И., починал на *** и от
своята майка И.И.Н. починала на ***
Статутът на сградата в *** показва, че е идентична със сграда, отразена в плана на
с***.,УПИ, V-149, кв.31, която е декларирана като архитектурно-строителен пачметник на
културата с писмо №4439/24.11.1981г. на Националния институт за паметниците на
кулутрата, а сега Национален институт за недвижимо културно наследство като „*** (***)“
с предварителна категория „***
Съгласно § 12 от ПЗР на ЗКН (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011г.) Заварените декларирани по
досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани
обекти по този закон.
Установено е, че къщата на С.В. /***/ в *** е разполжена в зцападната част на УПИ VI-396,
кв.31, по плана на селото и е изградена с каменни основи и зидария на първия приземен
етаж, и тухлена зидария на вгтория етаж, с гредоред между етажите и покрива, като
последният е покрит с т.нар. турски керемиди. Партерът към ул.“В.Д. има три помещения с
отделни входове , а към втория етаж води каменно стълбище, разположено на късата южна
фасада. Фасадите на двата етажа са триделни: в двата края има затворени помещения с
прозорици, а средните части са открити. На приземието се намира преддверието към
помещенията а на втория етаж е тераса с дървен парапет и таван. Конструкцията и на двете
открити нива е укрепена с по два дървени стълба, като единия от приземието липсва.
Установено е по време на проверката, че голяма чцаст от покрива на сградата е паднал в
резултат на изгниване на дървената конструкция, а е запазен югозападния му ъгъл. От
тежестта на падналия покрив са разрушени гредоретъ на тавана и този между двата етажа,
както и част от северната и западна фасадни стени в северната част на сградата. В резлутат
на това дограмата на прозореца от западната фасада е наклонена навън към тротоара и
улицата. Констатирана е деформация и в северозападния ъгъл на приезмния етаж.
Констатирани са паднали части от тавана в помещенията от източната половина на сградата,
до които няма безопасен достъп да оглед.
Установено е, че собственичката С.И., заедно с другите съсобственици е допуснала
влошаване на съотянието на декларираната като недвижима културна ценност с
предварителна категория „***сграда, като не е спазила задълженията съгласно чл.71, ал.1,
т.1 от ЗКН – да полага необходимите грижи, за опазването, съхранението поддържането на
сградата в добро състояние при спазване разпоредбите на ЗКН и актовете по прилагането
2
му.
С писмо вх.№08-00-421/21.12.2020 г. кмета на *** в изпълнение на чл.73 от ЗКН с негова
заповед № РД-11-37/02.05.2018г. е назначил комисия със задача да извърши оглед на
съдстоянието на „***/стара поща/“ в с.С. и да даде указания и предписания на
собствениците относно обема на нужните укрепително-ремонтни и възстановителни
действия. В заповедтта са включени представители на ***, НИНКН, регионалния инспектро
за северозападане район с център *** при МК, Кмета на *** представител на РСПБЗН-***
Със Заповед №РД-11-93/10.08.2018 г. на Кмета на ***, издадена на основание чл.73, ал.3 от
ЗКН, собствениците на сградата са задължени да изпълнят решенията на комисията по чл.73
от ЗКН, а именно да предприемат действия за обезопасяване на сградата и да изготвят
архитектурно заснемане и проект. Заповедтта е съобщена на собствениците по реда на АПК.
От страна на собствениците не били предприети никакви действия по изпълнение на
посочената заповед, видно от писмо вх.№08-00-421/21.12.2020г. на кмета на ***. Освен това
на осбственицеите било издадено предписание от кмета на *** с изх.№ 44-М-660/09.12.2020
г. за предприемане на действия по обезопасяване на сградата. Отново поради неизпълнени
от страна на собствениците, действията по обезопасяване на сградата се извършени от ***,
общ.*** Към писмото на кмета на Общината била приложена и докладна от *** – кмет на
*** с която сигнализирала, че на 13.12.2020г. част от сградата се срутила, като към
докладната бил положен и снимков материал.
Бездействието за приемане на мерки относно опазването и поддържането на сградата е
продължило в дългогодишен период от време, като нарушението на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН е
установено към датата на проверката 27.01.2021г. по документи и на място от П.И. на
длъжност *** в МК на основание Заповед №РД09-319/11.05.2018г. на Министъра на
културата. Бил е съставен Констативен протокол по реда на чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН,
регистриран в МК с вх. № 08-00-421/01.02.2021г., като е прието, че в резултат от
неполагането на дължимите грижи на добър стопанин и собственик на имот, състоянието на
сградата - недвижима културна ценност, намираща се в *** с административен адрес ул.***
УПИ VI-396, кв.31 по плана на селото е в още по-тежко състояние и опасността от
самосрутване е непосредствена.
Въз основа на АУАН№14/27.04.2021г. е издадено наказателно постановление
№15/21.10.2021г. на зам. министъра на културата, с което е наложено на основание чл.197,
ал.1 от Закона за културно наследство на С.И. Д. ЕГН********** от **** административно
наказание глоба в размер на **0лв. за извършено административно нарушение по чл.71,
ал.1, т.1 от Закона за културното наследство.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания актосъставител
П.И. и свидетелите П.Г. и В.И., чиито показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондетност и съответствие с
приложените по делото писмени доказателствата, а именно: Заповед № РД-14-891/15.10.2020
г. на министъра на културата, Справка ИКАР за С.И., писмо от *** с вх.№08-00-
421/11.05.2018г. до Директора на ГД ИОКН, до Директора на НИНКН, До началнки ана
РСПБЗН, до М.Н. до Т.К. до С.И. и до И.П. Заповед № РД-1137/02.05.2018 г. на Кмета на
3
***, писмо изх.№04-06-6/21.12.2020 г. до Директора на ГД ИОКН, от кмета на ***, докладна
записка със снимков материали от Кмета на с.С. с рег.№ 09-00-891/14.12.2020 г. и изх.№ 08-
11-53/14.12.2020 г., констативен протокол вх.№ 08-00-421/01.02.2021 г., писмо от ГД ИОКН
изх.№ 08-00-421/08.02.2021г. до архитект ДД.Д. протокол за проведен разгтовор със С.И. вх.
№10-00-14/26.04.2021 г., АУАН № 14/27.04.20201 г. вх.№ 08-00-421, възражение от С.И. вх.
№ 08-00-421/18.04.202021 г., писмо от П.И. ръководител на РИОКН в ЦРП-В. рег.№ 08-00-
421/08.10.20201 г., снимков материал от къщата в *** удостоверение за наследници на ***
И., удостоверение за идентичност на лице с различни имена на *** И., извлечение от
регистъра на НБД „Население“, скица № 19 издадена от ***, НП за С.И. с раб.№10-1284,
копие на н.а.№160, том 3, рег.№2342, дело №425/02.09.2021г. за дарение на имот.
От събраните по делото доказателства се установява, че кмета на *** в изпълнение на чл.73
от ЗКН с негова заповед №РД-11-37/02.05.2018г. назначил комисия със задача да извърши
оглед на състоянието на „*** (стара поща) в *** а след това даде указания и предписания на
собствениците относно обема на нужните укрепително-ремонтни и възстановителни
действия. В заповедта били включени представители на ***, НИНКН, регионалния
инспектро за северозападане район с център *** при МК, кмета на *** представитле на
РСПБЗН-***
Със Заповед №РД-11-93/10.08.2018г. на Кмета на ***, издадена на основание чл.73, ал.3 от
ЗКН, собствениците на сградата били задължени да изпълнят решенията на комисията по
чл.73 от ЗКН, а именно да предприемат действия за обезопасяване на сградата и да изготвят
архитектурно заснемане и проект. Заповедтта била съобщена на собствениците по реда на
АПК.
От страна на собствениците не били предприети никакви действия по изпълнение на
посочената заповед, видно от писмо вх.№08-00-421/21.12.2020г. на кмета на ***. Освен това
на собствениците било издадено предписание от кмета на *** с изх.№44-М-660/09.12.2020г.
за предприемане на действия по обезопасяване на сградата. Отново поради неизпълнени от
страна на собствениците, действията по обезопасяване на сградата били извършени от ***,
общ.*** Към това писмо на кмета на Общината била приложена и докладна от *** – кмет на
*** с която сигнализирала, че на 13.12.2020г. част от сградата се срутила, като към
докладната бил положен и снимков материал.
Последно П.И. на длъжност *** в МК, на основание Заповед №РД09-319/11.05.2018г. на
Министъра на културата във връзка с чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН извършил проверка по
документи и на място на сграда - недвижима културна ценност, намираща се в *** с
административен адрес ул.*** УПИ VI-396, кв.31 по плана на селото. От неговите показания
се установява, че голяма част от покрива на сградата е паднал в резултат на изгниване на
дървената конструкция, а е запазен югозападния му ъгъл. От тежестта на падналия покрив са
разрушени гредоредът на тавана и този между двата етажа, както и част от северната и
западна фасадни стени в северната част на сградата. В резлутт на това дограмата на
прозореца от западната фасада е наклонена навън към тротоара и улицата. Констатирана е
деформация и в северозападния ъгъл на приезмния етаж. Констатирани са паднали части от
тавана в помещенията от източната половина на сградата, до които няма безопасен достъп за
4
оглед. За констатациите бил съставен протокол вх.№08-00-421/01.02.2021г.
Другите двама свидетели не са очевидци и не са присъствали на проверката на място, а само
при съставяне на АУАН на жалбоподателката.
Поради изложеното, съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя и
свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил, още повече, че АНО е бил запознат и се е съобразил с
обясненията и възраженията на жалбоподателката, заведени с вх.№08-00-421/28.04.2021г. в
МК.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и обосновано АНО
е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил нарушение по чл.71, ал.1 т.1 от
Закона за културното наследство и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство. С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на С.И. Д. ЕГН********** за това, че като един от собствениците на сграда -
недвижима културна ценност, намираща се в *** с административен адрес ул.*** УПИ, VI-
396, кв.31 по плана на ***, не е полагала необходимите грижи за опазване, съхранение и
поддържане в добро състояние на сградата, като така не е изпълнила разпоредбите на чл.71,
ал.1, т.1 от ЗКН, а именно: "Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими
културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и
актовете по прилагането му", като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие.
Представените по делото писмени доказателства, установяват по безспорен начин, че до
приключване на административно-наказателното производство пред АНО, сградата е била
собственост и на жалбоподателя, като в последствие с н.а.№160, том 3, рег.№2342, дело
№425/02.09.2021г. за дарение на имот, същата е била дарена на Народно читалище „***
БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***, ул.“В.Д.№**
Сградата е декларирана като архитектурно-строителен пачметник на културата с писмо
№4439/24.11.1981г. на Националния институт за паметниците на кулутрата, а сега
Национален институт за недвижимо културно наследство като „*** (***)“ с предварителна
категория „***и съгласно чл.59, ал.4 от ЗКН /ДВ бр. 19 от 2009 г. с изм. и доп./ и §12, ал. 1
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност, с предварителна категория "за
сведение". При влизане в сила на Закона за културното наследство в него не е съществувал
категория "архитектурен паметник на културата категория "за сведение". Но съгласно § 10
от ПЗР на закона (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) "Заварените
обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като
културни ценности по смисъла на този закон." Тази разпоредба касае всички заварени,
обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата, без значение към
5
коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че към момента на влизане на
закона в сила в него няма категория "за сведение". С последваща промяна в Закона за
културното наследство - ДВ, бр.54/2011г. са променени както чл.** уреждащ категориите
недвижими паметници на културата, така и §10 от ПЗР. С тези изменения в чл.**е уредена
категория "за сведение", а § 10 придобива следното съдържание: "Заварените обявени по
досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като
културни ценности по смисъла на този закон." Следователно с промяната от 2011 г. само се
урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но не и нейния статут,
като промяната в закона не оказва влияние върху статута й. И при обнародване на закона, и
при това изменение на закона, процесната сграда има същия статут, който е придобила през
1989г. Разпоредбата на §12 от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите
културни ценности, като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на
декларирани ценности. Безспорно по делото е установено, че сградата е била надлежно
декларирана. Съгласно чл.61, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗКН декларираните недвижими
обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни
ценности, която се извършва от НИНКН при взаимодействие със специализирани
институции и компетентни лица, като със заключителната оценка по ал.1 се извършва
установяване на културната и научна стойност и обществената значимост на обекта,
неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото.
След изготвена от НИНКН по реда на чл.61 от ЗКН заключителна оценка, е установено, че
обектът притежава качества на недвижима културна ценност и липсва основание по чл.69,
ал.1 от ЗКН за прекратяването на временните режими за опазване на и отписването му от
регистъра на недвижимото културно наследство по чл.68, ал.1 от ЗКН. На заседание на
Специализирания експертен съвет по опазването на недвижимите културни ценности
(СЕСОНКЦ) към МК, проведено на 09.05.2019г., е докладвано предложение на директора на
НИНКН за предоставяне статут по чл.64, ал.1 от ЗКН на обекта като архитектурно-
строителна недвижима културна ценност, с категория "за сведение", както и определяне на
режими за опазването му. С решение по т.10 от Протокол №80/09.05.2019г., СЕСОНКЦ не
приема предложението на НИНКН, относно категоризирането на недвижима културна
ценност, с категория "за сведение". СЕСОНКЦ изразява становище, че значителната загуба
на материалната автентичност не е причина да се занижава категорията за сградата, тъй като
тя има високо значение в градоустройствен аспект и висока културно-историческа стойност
и предлага да бъде повишена категорията на недвижимата културна ценност от категория
"за сведение" в категория "местно значение", като процедурата не е приключила. Съгласно
чл.59, ал.4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни
ценности до установяването им като такива по реда на този закон, а според, ал.3 временният
режим за опазване на недвижимите обекти е задължителен за всички физически и
юридически лица след приемането на ЗКН (2009 г.).
Следователно сграда - недвижима културна ценност, намираща се в *** с административен
адрес ул.*** УПИ, VI-396, кв.31 по плана на *** запазва декларираната по стария ред
предварителна категория "за сведение" от 1989г. и има статут на недвижима културна
6
ценност до установяването й като такава по реда на новия закон - Закон за културното
наследство. След като сградата има статут на недвижима културна ценност, за
собствениците й, в т.ч. и жалбоподателя, съществува задължението да полагат необходимите
грижи за нейното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние. Констатираното
нарушение е квалифицирано по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за културното наследство.
Извършеното деяние се изразява обобщено в това, че жалбоподателя в качеството си на
един от съсобствениците на процесния имот, не е положило необходимите грижи за
неговото опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, като не е предприело
мерки в насока да изпълни разписаните в чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН задължения и не е изпълнил
Заповед №РД-11-93/10.08.2018г. на Кмета на ***, издадена на основание чл.73, ал.3 от ЗКН,
на която жалбоподателя е един от адресатите, т.е. изпълнителното деяние на нарушението е
осъществено чрез бездействие, което бездействие е започнало след изтичане на
установените в Заповед №РД-11-93/10.08.2018г. срокове. Касае се за отрицателен факт,
който не е опроверган от жалбоподателя, а напротив, жалбоподатея и другите собственици
са побързали да се разделят със сградата в кратък срок след издаване на НП, поради което
съдът приема, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие.
Докато е траело бездействието, наказателно-отговорното лице е било в нарушение. В случая
при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал непрекъснато през
целия период. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие,
което трае продължително във времето, се установява едно трайно фактическо състояние,
което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с
предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на
процесната сграда.
Поради изложеното съдът приема, че от възникване на задължението за собствениците за
предприемане на горните действия до установяване на това бездействие със съставения
АУАН се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена конкретна дата на
нарушение, което продължава да се осъществява във времето до настъпване на юридически
факт, който да го преустанови, а посочената в АУАН и НП дата 27.01.2021г. съставлява
датата, на която видно от всички материали по административно-наказателната преписка е
констатирано това бездействие от контролните органи. На тази дата, след обобщаване на
всички събрани по преписката писмени документи, включително и от предходно
извършвани проверки и снимков материал е направена писмена констатация, че конкретния
съсобственик на имота не е изпълнило произтичащите от ЗКН и издадената заповед №РД-
11-93/10.08.2018г. на Кмета на *** задължения и са дадени конкретни препоръки за
изпълнение. Подробно е описано и в акта, и в обжалваното наказателно постановление
състоянието на сградата. Съответно и адекватно на така констатираното състояние на
сградата, описано подробно по елементи е указанието на органа за предприемане от страна
на единия от съсобствениците на мерки, разписани в чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, а именно -
грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сградата, респ. на тези
елементи, за които е констатирано, че се дължи грижа. Тези грижи е ясно и недвусмислено,
че следва да съответстват на установеното при огледа и да са насочени към отстраняване на
7
тези конкретно описани повреди. Както бе посочено по-горе от всички събрани по делото
доказателства се установя по безспорен и несъмнен начин, че голяма част от покрива на
сградата е паднал в резултат на изгниване на дървената конструкция, а е запазен
югозападния му ъгъл, като от тежестта на падналия покрив са разрушени гредоредът на
тавана и този между двата етажа, както и част от северната и западна фасадни стени в
северната част на сградата. В резлутт на това дограмата на прозореца от западната фасада е
наклонена навън към тротоара и улицата, поради което е налице деформация и в
северозападния ъгъл на приезмния етаж, паднали части от тавана в помещенията от
източната половина на сградата, до които няма безопасен достъп.
Жалбоподателят не е предприел действия, които да съответстват на установеното при огледа
и да са насочени към отстраняване на тези конкретно описаните повреди. В случая
бездействието на жалбоподателя да предприеме мерки по опазване на процесния имот
безспорно е довело до неговото увреждане в какъвто смисъл са направените констатации от
извършената проверка на място, за която е съставен констативен протокол вх.№ 08-00-
421/01.02.2021г. на МК.
От друга страна и в акта, и в обжалваното наказателно постановление от една страна се
съдържа препращане към издадената Заповед №РД-11-93/10.08.2018 г. на Кмета на ***,
издадена на осн.чл.73, ал.3 от ЗКН, а от друга страна са преповторени конкретните указания
към собствениците, дадени с тази заповед. Следователно, разписани са конкретни, ясни и
недвусмислени мерки, които следва да се предприемат, и грижи, които да се положат за
опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на процесния имот.
Обжалваното НП е издадено във връзка с установеното неизпълнение на задължението на
жалбоподателя да полага необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането
в добро състояние на процесната НКЦ, което произтича пряко от закона и което безспорно е
налице.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН собствениците,
концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат
необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при
спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му. За това нарушение
разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗКН предвижда налагането на глоба в размер от **0лв. до
10000лв. за физическите лицар. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е в сила по време на
извършването му, като съобразно ал.2 на същия член, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗКН (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019
г.) действала към момента на извършване на деянието от жалбоподателя сочи, че който не
изпълни задължение по чл.71, ал.1, т.1 за недвижима културна ценност с категория
"национално значение" или "местно значение", както и за декларираните недвижими обекти
по чл.59, ал.4, се наказва с глоба в размер от **0 до 10000 лв., а на едноличен търговец и
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1**0лв. до 30 000лв., ако
8
деянието не съставлява престъпление.
По чл.197, ал.1 от ЗКН съставомерно е неизпълнението на задължението на собственика на
културната ценност да полага необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и
поддържане в добро състояние. В случая бездействието на жалбоподателя да предприеме
мерки по опазване на процесния имот безспорно е довело до неговото увреждане в какъвто
смисъл са направените констатации от извършената проверка на място, за която е съставен
констативен протокол вх.№ 08-00-421/01.02.2021г. на МК. Следва да се има предвид, че
собственикът на обекта, в конкретния случай, представляващ архитектурно-строителен
паметник на културата - недвижима културна ценност с категория "за сведение" има
задължение да полага необходимите грижи за неговото опазване, съхранение и поддържане
в добро състояние, което произтича пряко от закона и което задължение - неговото
възникване и изпълнение не е обусловено от издаването на нарочен административен акт на
контролен орган. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността (ЗС),
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) при сгради, в които етажи или части
от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички
видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. В подкрепа на тези основания е и разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗС, съобразно
която общите части не могат да се делят. 3адължението на собствениците на недвижими
културни ценности по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН да полагат необходимите грижи за тяхното
опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на разпоредбите на
този закон и актовете по прилагането му, се отнася до всеки съсобственик, независимо от
обстоятелството дали притежава идеална част от имота или е собственик на етаж,
респективно част от етаж, от сградата, и независимо от размера на притежаваната част.
Следователно жалбоподателят като съсобственик на процесния имот носи отговорност за
полагането на необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро
състояние на фасадата, мазилката по фасадата, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, комините.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган на основание чл.197,
ал.1 от Закона за културно наследство е наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на **0лв., като при определяне размера на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и
характера и степента на обществена опасност на деянието. Съобразно разпоредбата на чл.24,
ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична и в случая следва да се
9
понесе от всеки един от съсобствениците на процесния имот, който не е изпълнил
задължението си по чл.71, ал.1 т.1 от ЗКН независимо от обстоятелството дали притежава
идеална част от имота или е собственик на етаж, респективно част от етаж, от сградата, и
независимо от размера на притежаваната част. Отделен е въпросът, че стойността на
необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на
сградата се заплащат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността от всички
съсобственици съобразно частта им в общия имот.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в настоящото
производство. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка,
както и дадената правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по
категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз
основа на кои законови текстове е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно
наложеното административно наказание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство, като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН на МК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15/21.10.2021г. на *** – заместник
министър на културата, с което на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство
на С.И. Д. ЕГН********** от **** било наложено административно наказание глоба в
размер на **0лв. за извършено административно нарушение по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за
културното наследство, като законосъобразно.
ОСЪЖДА С.И. Д. ЕГН********** да заплати на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на МК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *** _______________________
10