Решение по т. дело №1830/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 24.07.2020г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1830  по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди,  че П.Р. – ответник по делото е създал служебно изобретение  при изпълнение на трудово си правоотношение за длъжността директор, съществувало между страните в настоящото производство, както и посредством използване на технически, финансово и материално осигуряване от ищеца. С оглед упражняване на правото на заявяване на изобретението в Патентно ведомство(ПВ), чрез ответника дружеството, е разкрило частично изобретението. Със заявка от  25.10.2017 г. ответникът е подал заявка за издаване на Патент за  изобретение  с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ ротор“, която е във фаза на формална експертиза. На 26.10.2017 г. е подал паралелна заявка за закрила на същото изобретение, за което е издадено Свидетелство за регистирация за полезен модел. На 26.10.2017 г. „Е.“ЕАД  е подал заявки за закрила на изобретението с патент, като и за регистрация на полезен модел. За последното е било издадено Свидетелство за регистирация за полезен модел. Ответникът е подал искане за заличаване на полезния модел, за който е издадено свидетелството за регистрация на ищеца, като е оспорил новостта, тъй като изобретението е било разкрито чрез публикацията и е влязло в обхвата на състоятението на техниката.

         Предявява следните  искове:

 Иск с правно  основание чл.61, ал.1 от  Закона за патентите и регистрацията на полезните модели да се признае за установено в отношенията между ищеца „Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Ф.Р.и ответника П.Р.Р., ЕГН **********,***, че полезният модел с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р.Р. е подал заявка вх.№3890/26.10.2017г., за която е получил Свидетелство за регистрация на полезен модел, рег.№2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017 г„ с публикация за регистрацията в официалния бюлетин на Патентно ведомство №1 от 15.01.2018 г. и публикация на описанието в бюлетин №02.1 от 15.02.2018 г. представлява служебен полезен модел по смисъла на чл.15, във връзка с чл.78 Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, като създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудово правоотношение на ответника П.Р.Р., в качеството на служител, с ищеца „Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***;

Иск с правно  основание основание чл.62, ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели да се признае за установено спрямо ответника П.Р.Р., ЕГН **********,***, че правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р.Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017 г. и паралелна заявка вх.№3890/26.10.2017г.. за която е получил Свидетелство за регистрация на полезен модел, рег.№2854 Ш, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017 г., с публикация за регистрацията в официалния бюлетин на Патентно ведомство №1 от 15.01.2018 г. и публикация на описанието в бюлетин №02.1 от 15.02.2018 г. принадлежи на ищеца „Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Ф.Р., в качеството му на работодател на ответника.

Ответникът оспорва иска.Оспорва полезния модел  да е създаден въз основа на договор с ответника или със средства и негови ресурси, и следователно не е служебен по см. на чл.15

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

                 По допустимостта на исковете:

Съгласно нормата на чл. 61, ал.1 ЗПРПМ в хода на това производството се  решава спора дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15. Правната последица се свежда  до правото на правоимащия въз основа на влязло в сила съдебно решение в тримесечен срок да поиска издаване на патент или на свидетелство за регистрация на полезен модел на свое име. Срокът за предявяване на  иска  ал. 3 свързва именно с момента на узнаване за издаването на патента или свидетелството за регистрация.

Следователно при наличие на спор от посочената категория, срокът за заявяване  ще започне да тече едва след влизане в сила на решение установило служебния характер на изобретението. Само след като съдебният акт определил правния субект който е негов  насител и постави началото на  течене  на срока, могат да възникнат спорове  относно упражняването на правото на заявяване, съответно преминаването му върху другата страна, които се решават в хода на произвоството по чл. 62, ал.1 от  ЗПРПМ.

 Исковете по чл. 62, ал.1 от  ЗПРПМ от своя старана  бранят  само  правото на заявяване по чл. 13. Този иск се предпоставя, в случай на  служебен полезен модел,  от твърдение за безспорност на   неговия характер. Спорът в този случай се фокусира  относно това кому принадлежи това право – на изобретателят и възложителят. Тогава в хода на съдебното дирене  ще се изследва кога е осъществено уведомяването относно този безспорно служебен полезен модел,  съответно преминало ли е правото при условията на чл.13, ал.3 ЗПРПМ. В този случай ще намери и приложение нормата на чл. 74б, ал.4 ЗПРПМ, че регистрацията на полезния модел се заличава и когато притежателят не е имал право на заявяване, което е установено с влязло в сила съдебно решение. По молба на лицето, което има право на заявяване, полезният модел може да се регистрира на негово име без прекратяване действието на регистрацията.

            Следователно фактическите твърдения на предявения положителен установителен иск по чл. 61, ал.1 ЗПРПМ изключват  правния интерес от иска по чл. 62, ал.1 от  ЗПРПМ. Това е така, тъй исковата молба съдържа заявлението, че между страните съществува правен спор относно характера на полезния модел, явяващо се отрицателна процесуална предпоставка за защитата по чл. 62, ал.1 от  ЗПРПМ.

Искът не може да се предяви и в хипотезата на евентуално обективно съединяване. Ако главният иск бъде уважен, ще липсва правен интерес от евентуалния. Ако бъде отхвърлен, т.е. служебния характер на полезния модел бъде отречено,  а твърдяното основание за принадлежност на право на заявяване би се извеждало отново от този факт, породил правото на възложителя.

Горното мотивира съда да приеме, че предявеният иск по чл. 62, ал.1 от  ЗПРПМ е недопустим, налагащо прекратяване на производството по делото в тази част.

По иска по чл. 61, ал.1 ЗПРПМ:

          На първо място страните спорят дали  изобретението е било създадено при изпълнение на присъщите на ответника служебни задължения-чл.15, ал.2, г.1 ЗПРПМ.

Законът не дава дефиниция на понятието "изобретение" и "полезен модел", но за да може да може да бъде патентоспособна кон­цепцията на изобретението/полезния модел, точно са дефинирани критериите, на които то трябва да отговаря - новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. От това следва, че концепцията на изобретението възниква, когато някой умствено развие идея, която е нова, не произтича по очевиден начин от състоя нието на техниката и е разкрита в подробности до степен, при която изобретени­ето може да бъде осъществено. Концепцията на изобретението не изисква непременно то да бъде внедрено на практика, например чрез изработване на образец. Достатъчно е концепцията на изобретението да бъде цялостно обмис­лена.

         Следователно за да е налице служебно изобретение следва да са се осъществили посочените по-горе предпоставки, при наличието на условията по чл.15.

         Между страните не се спори, че елементите от фактическия състав са се насложили по време на съществуващото между страните трудово правоотношение. Възражението на ответника се свежда до отричане на служебния му характер, т.е. относно сводимостта под хипотезата на чл.15.

          Съдът намира за доказано, че процесното за спора изобретение е било създадено от П.Р. при изпълнение на трудовите му задължения на длъжността „Директор” при ищцовото дружество.

С исковата молба са представени и приети: трудов договор №01/14.08.2015 г., длъжностна характеристика за длъжността „Директор” в „Е.” ЕАД, извлечение от трудова книжка на П.Р., протокол за приемане на молба за прекратяване на трудово правоотношение от 18.10.2017 г,, споразумение от 21.12.2017 г. Те установяват, че в периода 14.08.2015 -19.10.2017 г. ответникът е работил при ищеца на длъжност „Директор”, което е и безспорно.

 Конкретните трудови функции за заеманата от ответника длъжност са отразени в подписаната на английски от ответника длъжностна характеристика, като следва да се цени безспорния превод депозиран от ответника. Не може да се приеме за основателно възражението, че подписаният документ не бил длъжностна характеристика за заеманата от ответника длъжност. Документа именован „Job description“, макар да е подписан преди възникването на трудовото правоотношение, описва функциите, които изпълнява мениджера, т.е. лице  осъществяващо ръководни функции в дружестово. От значение е не липсата на езикова идентичност – „директор“ и „мениджър“, явяващи се въпрос на терминологичен превод, а същностните характеристики съставляващи изпълняваните функции.  Видно от трудовата книжка, липсва друго трудово правоотношеие с работодателя. Ответникът не е бил вписван в ТР като член на ръководстовото на дружеството. При липса на предхождащи правни отношения се налага извода, че длъжнистната характеристика се отнася за заеманата от ответника длъжност. Последователността на наслагването на различните предпоставки за възникване на трудово правната връзка са без правно значение.  Няма пречка  при воденето на преговори страната да се запознае предварително със  своите функции, като в проследствие подпише договора, тъй като е преценила, че е могла да ги осъществи. Това мотивира съдът да приеме, че длъжностната характеристика е подписана от ответника именно за длъжността „Директор на „Е.” ЕАД, ***, и в нея са посочени функции, съответстващи на длъжността.

Ответникът е въвел възражение, че нито в трудовия договор, нито в допълнително споразумение към него П.Р.   е имал задължение да създава изобретения и полезни модели.

Текстът на чл.15, ал.2, т.1 ЗПРПМ посочва, че изобретението е служебно, когато при създаването му, изобретателят е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения. Законът изисква изобретението е свързано с изпълнение на присъщите за длъжността на служителя задължения, без обаче тези „присъщи задължения” да се отнасят точно до изобретяване или до създаване на обекти на интелектуална собственост. Такъв винаги би бил случая когато в изпълнение на своите трудови технологични, проектантски  и пр. операции работикът/служителят достигне до патентоспособна идея, независим че не е имал пряко задължение са стори това.

Ищецът извежда наличието на тези законови предпоставки от текста - „преки и координационни активности, отнасящи се до внедряване на продукта, установяване на производство, закупуване, продажба и администрация; координация на продуктов мениджмънт, развитие (количкови мотори и подемни конусни мотори) с техническия екип от ЕМГР Германия и Подемкран.”

Съдът споделя тази теза. В обхвата на присъщите трудови задължения на ответника попадат и такива, отнасящи се до управление на директни дейности по създаване, развитие и внедряване на продукти и създаване на производство, чието производство е свързно конусни кранови електродвигатели, каквото е изобретението на ответника. Следователно ако в процеса на тяхното изпълнение той достигне до изобретателска идея, то би било налице служебно изобретение. Именно в този контекст са и всички заявления на лицето в кореспонденцията с дружеството относно създаването на полезния модел.

Съгласно европейската патентна практика (виж 25 http://documents.epo.orq/proiects/babvlon/eponet.nsf/0/8654640290C2DBE7C12584A4004D2D9A/$Fil е/еро guidelines for examination 2019 hyperlinked en.pdf - Насоки за работа в ЕРО, Европейско­то Патентно Ведомство), която е приложима и в националната ни практика, основната концепцияна изобретението се дефинира чрез претенциите, подкрепени от описанието, които описват съществените признаци на изобретението.

Съществени признаци на изобретението са тези, които са необходими за постигане на технически ефект при решаването на техническия проблем, поставен пред изобретението. Следователно независимата (ите) пре­тенция трябва да съдържа всички признаци изрично посочени в описанието като необходими за прилагането на изобретението. Всички признаци, които, дори и да са последователно споменавани в описанието, всъщност не допринасят за решаването на проблема, не се считат за съществени признаци. Като общо правило, техническият 40 ефект или резултат, постигнат чрез признаците, дава ключ за отговор на въпро­са дали признакът допринася или не допринася за решаване на проблема, в какъвто смисъл е и заключението на СПЕ.

Не е необходимо в независимата претенция да се включват всички разкрити в описанието признаци. Допуска се в известна степен генерали­зиране на претендираните признаци до такива, които като цяло водят до реша­ване на проблема. Тъй като изобретението е адресирано към средния специа­лист в областта, не е необходимо, нито е желателно да се дават в детайли доб­ре известни спомагателни признаци, но описанието трябва да разкрива достатъчно подробно всички признаци, важни за осъществяването на изобретението, за да е очевидно на специалиста как да го осъществи на практика. Например претенция за устройство, ако то е от добре познат вид и изобретението се отна­ся до модифициране по отношение само на някои аспекти, то е достатъчно пре­тенцията ясно да определи и идентифицира продукта и да уточни какво и по ка­къв начин е модифицирано.         Има се предвид да не бъде съзнателно пропуснат съществен признак, без който техническата същност на изобретението е непълна и целта му не може да бъде изпълнена.

С възникването на изобретението възниква правото за неговото заявяване, като при наличие на служебно изобретение се поставя въпроса кому принадлежи то. Именно тази колизия разрешава нормата на  чл.13, ал.3 ЗПРПМ. Следователно „уведомяването“ съставлява достигането до знанието на възложителя/работодателя на всички съществени елементи на изобретението са налице("създаването на изобретението"), съставляват   завършената изобретателска концепция и той може да заяви правото.

Именно това е и дейсността осъществена от ответника по разкриването осъществени, съобразно твърденията му, както следва:

хибридна концепция е била представена на работодателя с имейл „conical strategy“ от 02.11.2016 г.

         Развита концепция на изобретението, представена на работодателя мейл кореспонденция озаглавена „hybrid design“ от 24-25.01.2017 г.

Представяне на изобретението и повторно уведомяване на работодателя за създаването на изобретение е билод извършено на 14.02.17 г. на  среща на акционерите на собственика на членовете на СД,  регистрирано в протокола от срещата и презентацията,  регистрирано в протокол и презентация от срещата изпратено в имейл от 17.02.17 озаглавен „Minutes strategy meeting“.

 Пълни изчисления на параметрите на един електродвигател в  обхвата на  изобретението, по методика, която не е интелектуална собсвеност и практика на Е. ЕАД и EMGR Gmbh, и графично представяне в презентация, озаглавена „Conical vs Hybrid“, са се  съдържали в в мейл от 14.05.17г озаглавен „Н323 project“.

Тези действия насочени към разкриване на съществени елементи относно концепцията на конусния двигател са осъществени в момент, когато въз основа на трудово правоотношение е изпълнявал длъжността директор, със задължения за „преки и координационни активности, отнасящи се до внедряване на продукта, установяване на производство, закупуване, продажба и администрация; координация на продуктов мениджмънт, развитие (количкови мотори и подемни конусни мотори) с техническия екип от ЕМГР Германия и Подемкран.”

Горното мотивира съда са приеме, че са налице предпоставките на чл.15, ал.2, т.1 от ЗПРПМ и полезния модел е служебен.

Предвид на това не следва да се разглежда въпосът относно условията по чл.15, ал.2, т.3 ЗПРПМ.

                     Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   : 

 

Приема за установено на осн. чл.61, ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели в отношенията между „Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Ф.Р.и П.Р.Р., ЕГН **********,***, че полезният модел с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р.Р. е подал заявка вх.№3890/26.10.2017г., за която е получил Свидетелство за регистрация на полезен модел, рег.№2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017 г„ с публикация за регистрацията в официалния бюлетин на Патентно ведомство №1 от 15.01.2018 г. и публикация на описанието в бюлетин №02.1 от 15.02.2018 г. представлява служебен полезен модел по смисъла на чл.15, във връзка с чл.78 Закона за патентите и регистрацията на полезните модели;

Прекратява производтсвото по предявения от„Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** П.Р.Р., ЕГН **********,*** иск с правно  основание основание чл.62, ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели да се признае за установено спрямо ответника П.Р.Р., ЕГН **********,***, че правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р.Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017 г. и паралелна заявка вх.№3890/26.10.2017г.. за която е получил Свидетелство за регистрация на полезен модел, рег.№2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017 г., с публикация за регистрацията в официалния бюлетин на Патентно ведомство №1 от 15.01.2018 г. и публикация на описанието в бюлетин №02.1 от 15.02.2018 г. принадлежи на ищеца „Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Ф.Р., в качеството му на работодател на ответника.

         Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителната му част в 1 седм.срок пред САС.

        

                                                                                    СЪДИЯ: