Р Е Ш Е Н И E
1090/24.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при
секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1972
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по
жалба от С.Г.С. ***,чрез пълномощника си адв. М.Х. срещу НП № 23-0000350/22.04.2020
год. издадено от и.д. Директор на РД “Автомобилна администрация“- Варна, с
което за нарушение на чл.178в ал.5 пр.2 от ЗДвП, на осн. чл.178в,ал.5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
В жалбата бланкетно се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП и за това, че случаят е маловажен. Формулирано е
искане за отмяна на процесния акт и
присъждане на разноски за адв. възнаграждение, съобразно представения договор
за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се
явява и не се представлява.
Процесуалният представител на Адм. наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП.
Прави идскане за присъждане на разноски за осъщественото процесуално
представителство.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.02.2020 год. в гр.Варна, по пътя гр.Варна-
с.Тополи на КПП „Пивовара“ срещу
печатница Варна изток в посока с.Тополи свидетелят Б.И.,*** извършвал контрол
на товарните автомобили. Около 12:50 часа той спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил „МАН“ кат. №3 с рег.- № У 4101 АК с прикачено ремарке с рег. № У1454ЕЕ. С това ППС се извършвал
превоз на скрап за собствена сметка по маршрут
гр.Варна – гр.Ямбол..След като проверил
документите на водача и на превоза свидетелят констатирал, че се
извършва обществен превоз на товари, а удостоверението за психологическа
годност на водача УПГ № 388169 издадено на 30.10.2016 г. било със срок на
валидност до 30.10.2019 г. След справка в регистъра на ИА“АА“ свид. И.
установил, че водача няма издавано друго удостоверение за психологическа
годност. Като приел, че към момента на проверката водачът извършва обществен
превоз на товари без да притежава валидно свидетелство за психологическа
годност, свид. И. съставил на място срещу С.С. АУАН № 274582, в който като нарушен посочил чл.178в ал.5 пр.2 от ЗДвП.. Нарушителят подписал акта без възражения. В законоустановения срок не депозирал
писмени такива.
Въз основа на АУАН и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Началникът на РД „АА“- Варна издал НП № 23-0000350/22.04.2020 год., с което за нарушение на
чл.178в,ал.5 от ЗАвПр, санкционирал жалбоподателя с административно наказание
глоба в размер на 500 лв..
От справката в регистъра на
психологическите издследвания на водачите и
се установява, че жалбоподателят С.С. е имал издадено УПГ № 388169
валидно до 30.10.2019.
Видно от приложеното към жалбата копие на УПГ №603319 на 10.02.2020 г. въз основа на
протокол от същата дата № 21 на С.С. е
издадено такова с валидност до
10.02.2023 г.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Б.И. и писмените доказателства
приобщени по делото. Съдът ги кредитира
като обективни и взаимно допълващи се.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия
съгласно чл.91 ал.3 от ЗАвтП вр. чл.166 ал.2 от ЗДвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № РД -08-30/24.01.2020 г.
издадена от Министъра на ТИТС.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по
ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу
АУАН в срока по по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на
произнасяне на АНО по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
По приложението на материалния закон
Съгласно хипотезата на чл.178в, ал.5 пр.2 от ЗДвП на административно наказване
подлежи водач, който извършва превози за собствена сметка на товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.
С оглед установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие
за безспорно, че към датата на проверката удостоверението за психологическа
годност на жалбоподателя е било с изтекъл срок на валидност - до 30.10.2019 год. На жалбоподателя е било
издадено ново такова на 10.02.2020г., т.е. 5 дни след проверката. Горното по
несъмнен начин сочи, че в деня на проверката, същият е извършвал превоз на
товар за собстена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност.
Изтичането срока на валидност на УПГ е равносилно на липса на такова, поради
което съдът намира, че нарушената правна норма е била правилно определена и не
съществува съмнение за какво точно е бил наказан водача.
На жалбоподателя е наложена санкция по чл.178в,ал.5 от ЗДвП,
предвидена в абсолютен размер – 500
лева, поради което няма основание за
редуцирането й.
Съдът споделя изводите на наказващия орган, относими към
неприлагане на чл.28 от ЗАНН по следните съображения: Изискванията към водачите на МПС и по специално тези
свързани с психологическата им годност имат за цел да установят способността им
да управляват МПС без опасност от допускане на пътни инциденти. Тъй като
констатираното нарушение е свързано с безопасността на всички участници
движението по пътищата
то се отличава с висока степен на обществена
опасност. Действително след проверката водачът е преминал успешно
психологическо изследване, но е факт , че на 05.02.2020г. той е извършвал
превоз на товар без да притежава валидно удостоверение. Настоящото нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от останалите случаи на нарушение от този вид, още повече, че за
период от повече от три месеца той не е
имал валидно УПГ.
При този изход на делото
и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на РД „Автомобилна администрация“-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане
на правната помощ. Съгласно чл.27е от
посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът присъди на РД „Автомобилна администрация“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
При този
изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Предвид
изложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
потвърждава Наказателно
постановление № 23-0000350/22.04.2020 год. издадено от и.д. Директор на РД “Автомобилна
администрация“- Варна, с което на С.Г.С. *** за нарушение на чл.178в ал.5 пр.2
от ЗДвП, на осн. чл.178в,ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА
С.Г.С. *** да плати на РД „Автомобилна администрация“-Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
СЪДИЯ: