Р Е Ш Е Н И Е
№123 20.05.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и четвърти април
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 246 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В.С. Ел Абиад с ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.С.А. от
АК-Пловдив, със съдебен адрес:***, офис 1А против Наказателно постановление № 19-0304-000218 от 12.02.2019г. на Началник
Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3,
предл.второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Ел Абиад
са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят Ел Абиад не се явява.
Вместо него се явява процесуалният му представител, който поддържа жалбата от
името на доверителя си. Не сочи доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.02.2019г., около 02.40 часа,
в КК Слънчев бряг, на пътна отсечка до хотел „Форум”, органите по КАТ спрели за
проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ А 7247 НК, управляван от
жалбоподателя Ел Абиад. На место водачът бил поканен да бъде тестван с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” № 0041 за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, но същият отказал. Отказал да даде и кръв за
химически анализ. Отказал да получи и издадения му талон за медицинско
изследване № 0065578 /л.23/. За така установеното нарушение, на жалбоподателя
Ел Абиад бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят Ел Абиад, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция. В жалбата си същият излага
многобройни възражения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до ограничаване правото му на
защита. На първо място сочи, че връченото му копие на АУАН е изцяло нечетливо,
което препятства жалбоподателя да упражни правото си на възражение срещу
съставения му АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и да прецени дали
написаното в акта нарушение съвпада с описаното такова в обжалваното
наказателно постановление. Твърди, че връчването на нечетлив препис от акта е
равносилно на невръчен акт, съставляващо нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН. На
следващо място отрича да е управлявал собственото си МПС при извършената му
проверка, като твърди, че е паркирал автомобила си много по-рано на посоченото
в НП местонарушение в КК Слънчев бряг. Твърди, че не му е давано указание, нито
е искано от него да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества и техните аналози, още по-малко пък му е издаден талон за медицинско
изследване. Заявява, че не е отказвал да даде кръвна проба и урина за химичен
анализ. Сочи, че поставен в стресова ситуация, жалбоподателят е бил принуден от
полицейски служител да разписва книжа по негово указание, без да има възможност
да се запознае със съдържанието на същите. Твърди, че между АУАН и атакуваното
НП липсвала пълна идентичност, без да конкретизира в какво се състои
разминаването между двата документа.
Заявява, че при съставянето на акта била нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради непосочване на процесуалното качество на свидетеля
– дали е свидетел при установяване на нарушението или свидетел пир съставянето
на акта. На последно място оспорва компетентността на органите, които са
съставили, съответно издали АУАН и НП. Заявява, че административно-наказващият
орган не е изложил мотиви дали нарушението съставлява маловажен случай или не,
което съставлявало съществено нарушение.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителят Д.Д. – младши автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър,
присъствал при установяване на нарушението. Същият в показанията си пред съда
заявява, че на процесната дата е бил на работа с колегата си Захари Даменлиев,
като автопатрул по КАТ. Патрулирали в КК Слънчев бряг, когато видели, че срещу
тях от КК Слънчев бряг в посока гр.Несебър идва лек автомобил. Когато ги
приближил автомобилът завил наляво и влязъл в комплекса по пътна отсечка към
хотел „Форум”. Полицейските органи последвали автомобила, като с движели на
около 5-6 метра след него. Когато автомобилът приближил паркинга на хотел
„Форум”, контролните органи му подали сигнал с лампи и сирени. Водачът не спрял
веднага след подадения му сигнал, продължил още няколко метра и когато стигнал
до паркинга на хотел „Форум” спрял автомобила, тъй като нямало повече накъде да
продължи. От представените на место документи било установено, че водачът е В.
Ел Абиад. На место водачът бил тестван за алкохол, като апаратът отчел
стойности в допустимите от закона граници. Поведението на водача усъмнило
проверяващите, поради което същите го поканили да го тестват за употреба на
наркотични вещества. Водачът категорично отказал. Изготвен му бил талон за
медицинско изследване, но същият отказал да го получи, като отказът му бил
удостоверен с подписа на един свидетел. На водачът бил съставен акт,
съдържанието на който му било прочетено изцяло от актосъставителя Д., който му
разяснил и правото да подаде възражения, след което му бил връчен препис от
акта.
Недоказани
останаха и твърденията на жалбоподателя, че автомобила му бил паркиран на
посоченото в НП местонарушение и приближавайки автомобила си, срещу него се
задал друг автомобил с включени светлини, като жалбоподателят го изчакал да
отмине и едва тогава отворил вратата на колата си и се качил в нея. В
противовес на това са показанията на акт.Д., който установява категорично пред
съда, че по време на извършването на проверката /около 02.10 часа през нощта/
не е имало други автомобила, които да се движат на това място. Неоснователно е
и оплакването на жалбоподателя, че връченият му АУАН бил нечетлив, което
препятствало възможността му да напише възражения по него. АУАН е връчен лично
на Николов на 07.02.2019г., като в момента
на връчването той не е вписал никакви възражения в него, освен че не желае тест
за кръв и урина. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида,
в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив)
екземпляр. Ето защо правото му на
защита не е нарушено. Още към момента на съставяне на АУАН за него е
станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Налага се извод, че
правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е имал
възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства, и да организира в
пълнота защитата си, вкл. и в съдебното производство. В практиката си
касационната инстанция също е имала повод да посочи, че след като е положил
подпис в разписката за връчване на АУАН, съответният водач е запознат със
съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение
№ 1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г. и Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД №
432/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
Съдът не
установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на
тяхната компетентност, при спазване на административно-производствените правила.
Установените от контролните органи административно нарушение е описано ясно и
съответства на посочената за нарушена административно-наказателна разпоредба.
Предвид на това, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в
жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при съставянето на АУАН, съответно при
издаване на обжалваното наказателно постановление. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на
процесната дата – 07.02.2019г., жалбоподателят Ел Абиад безспорно е нарушил визираната в
наказателното постановление разпоредба на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, поради което е бил
законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателя Ел Абиад административни наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени
в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и
съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-0304-000218 от 12.02.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР
Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.второ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на В.С. Ел Абиад с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, офис 1А /чрез адв.С.А. от АК-Пловдив/, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: