№ 3978
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210952 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25 от 26.07.2022 г., издадено
от А.З., и.ф. началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР, на К. Л. Р., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300
лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при
издаването на АУАН и НП. Твърди се, че описанието на нарушението не
отговаряло на изискванията на ЗАНН, както и че била посочена грешна
правна квалификация на нарушението. На следващо място се сочи, че
наказанието също не било определено по правилата на закона за това. Иска се
отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител – адвокат Т.. Последната иска от
съда да отмени наказателното постановление като се базира на аргументите в
жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
заседание от юрисконсулт В.. Той пледира НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнагражение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
1
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна
следното:
На 17.07.2022 г., около 04:00 часа в гр. София, до сградата на 04 РУ
СДВР на ул. „Крум Попов“ № 57, полицейските служители Т. и Йордан
Йорданов, забелязали две лица от мъжки пол да влизат в търговски обект
„Alcohol & Tabakoff”, който се намирал на същата улица, но на № 62.
Полицейските служители преценили, че двамата младежи, които влизали в
обекта, били видимо неадекватни и помолили лицата да напуснат. Едно от
тези лица бил жалбоподателят Р., а другият бил установен като П.А.М., с ЕГН
**********. Двете лица напуснали обекта, след като били подканени за това
от полицейските служители.
Малко по-късно обаче двамата младежи се върнали в обекта, при което
полицаите чули писък на продавачката, че не желае да влизат в обекта. Тогава
полицейските служители се намесили отново и решили, че отново следва да
ги предупредят, но двете лица агресирали и започнали да казват на
полицаите, че нямат право да ги спират, както и отказвали да се подчинят на
дадените им устни разпореждания. Тогава било пристъпено към арестуването
на Милчев, който оказвал яростна съпротива при задържането си. На Р. също
били сложени белезници и двамата били отведени в районното управление.
На Р. бил съставен АУАН, в който било отразено словесно, че същият
оказвал яростна съпротива при опит да му сложат помощни средства
(белезници), като се дърпал крещял и правил всевъзможни опити да
възпрепятства органите на МВР. Вменено му било извършването на
нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. АУАН му е връчен при отказ, като
отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.
На базата на АУАН е издадено и НП № 25 от 26.07.2022 г., издадено от
А.З., и.ф. началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР, на К. Л. Р., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300
лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във
фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, като съдът я кредитира
изцяло, защото е еднопосочна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В този ред
на мисли, съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на
2
процесуалните правила, защото както в АУАН, така и в НП не е посочена
правилно нарушената разпоредба от ЗМВР. Съдът следва да укаже на
въззиваемата страна, че при квалифициране на нарушението следва да се
посочва изчерпателно нарушената норма. В случая бланкетното посочване на
чл. 64, ал. 2 от ЗМВР като нарушена разпоредба не е достатъчно, за да се
установи какво точно нарушение е извършено. По-нататък, съдът отбелязва,
че нормата на чл. 64 от ЗМВР (в нито една от нейните алинеи) не съдържа
състав на административно нарушение и въобще е грешно да бъде посочвана
като нарушена, защото тя регламентира служебните правомощия на
полицейските органи при изпълнение на задълженията им по закон.
Правилната квалификация на нарушението е по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР,
защото там законодателят е посочил както диспозицията, така и санкцията на
това нарушение – неизпълнение на полицейско разпореждане – „Който не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 100 до 500 лв.“
На следващо място, съдът указва, че нарушението е описано непълно и от
словесното му описание въобще не е ясно в извършването на какви действия
е обвинен въпросният субект. Съдът счита, че когато се ангажира отговорност
на лице за неизпълнение на полицейско разпореждане, то най-малкото следва
да е посочено какво е разпореждането, кой го е дал и какви са действията или
бездействията на лицето, на което е вменено извършването на нарушението.
Т.е. трябва да е несъмнено ясно защо лицето бива наказано.
Накрая, съдът отбелязва, че е налице още един порок - фактическата
обстановка, визирана в АУАН и в НП, е коренно различна, а това е
недопустимо. АУАН е съставен за това, че Р. оказвал яростна съпротива при
опит да му сложат помощни средства (белезници), като се дърпал, крещял и
правил всевъзможни опити да възпрепятства органите на МВР, а с
наказателното постановление е ангажирана отговорността на лицето за това,
че не изпълнил устно дадено разпореждане за възпрепятстване на
служителите на МВР и да преустанови съпротивата си. Такова разминаване е
недопустимо и представлява грубо нарушение на процесуалния закон, защото
с НП на лицето е наложено наказание за коренно различни факти, от тези,
които са констатирани в АУАН. Това е грубо нарушение на правото на
защита на санкционирания субект, поради което само това е достатъчно НП
да бъде отменено.
Поради тези съображения, този състав на съда е на мнение, че
нарушението е квалифицирано неправилно и поради множеството налични
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено, защото е незаконосъобразно.
Доколкото са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че следва да присъди такива, но не в претендирания размер от 400
лева, защото намира, че искания размер е прекомерен. Това е така, защото
3
делото е с ниска правна сложност и е решено само в едно съдебно заседание.
Ето защо, съдът намира, че следва да го редуцира до минималното такова, в
размер на 300 лева, както е предвидено в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 от 26.07.2022 г., издадено
от А.З., и.ф. началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР, на К. Л. Р., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300
лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К.
Л. Р., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща сторени
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4