Р
Е Ш Е
Н И Е №
Казанлък, 10.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и първа година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г.
Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 12/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение по чл. чл.222 (3) от КТ - при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж и иск за заплащане на
обезщетение за забавеното изпълнение на това парично задължение с пр. осн.
чл.86 ЗЗД във връзка с чл.228, ал.3 КТ.
Ищецът М.П.К., с ЕГН ********** *** моли съда да постанови решение, с
което след като приеме, че Заповед № 2/08.06.2016 г. на Д.П. е неправилна и
незаконосъобразна и не поражда правни последици да осъди „Д.“ЕООД с Булстат ****,
със седалище и адрес на управление:*** и представлявано от управителя и
собственик Д.П. П. с ЕГН ********** да й заплати обезщетение по чл.222 ,ал.3 от КТ за 4 бр. БРЗ в размер на 2401,28 лв.; обезщетение за лихва върху сумата
2401,28 лв. по чл.86 от ЗЗД в размер на 111,16 лв., считано от 09.06.2019 г.до
03.01.2020 г.
Моли съда да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Твърди, че е била в трудово правоотношение с ЕТ„К.- Д.П.“ по силата на
трудов договор от 17.01.2007г. като изпълнявала длъжност „Обслужващ погребално
бюро". На 16.02.2016 г. Д. П. регистрирал в Търговския регистър „Д.“ЕООД,
със същото седалище и адрес на управление, със същата банкова сметка, ***,
който М.К. изпълнявала по силата на длъжностната си характеристика на
„Обслужващ погребално бюро".
За учредяването на „Д." ЕООД към м. февруари 2019 г. тя, М.К. не
била уведомена, въпреки, че съгласно
чл.130в от КТ ответникът бил задължен да го направи. Със Заповед № 2 от
08.06.2016 г. на Д. П. , вече в качеството му на собственик и управител на „Д."
ЕООД, Д. П. прекратил трудово й
правоотношение.
На 08.06.20106 г. била известена от ответника, че същият прекратява
дейността на Погребалната агенция „П. “ през ЕТ „К.- Д.П.“ и продължава същата
дейност през новообразуваното „Д." ЕООД. Д. П. я уверил, че с това
обстоятелство за нея нищо няма да се промени и ще продължи да има всичките си
права и да изпълнява всичките си задължения по нейния ТД и че трудовия й стаж
няма да бъде прекъснат. На 10.06.2016г. със Заповед от Д. П. е назначена отново
на същата длъжност, но вече в „Д." ЕООД.
Твърди, че на 20.08.2017 г. се пенсионирала и при същите условия
на труд продължила да работи в Погребална агенция "П. ", в която от
17.01.2007 г. до 10.06.2019 г., без никакво прекъсване работила като„Обслужващ
погребално бюро“.
На 03.05.2019 г. подала молба за напускане по общия ред съгл. чл. 325,
ал.1 от КТ. По разпореждане на работодателя трябвало да отработи 30-дневно
предизвестие до 04.06.2019 г. съгл. чл. 326, ал.1 от КТ. По молба на Д. П. да
остане на работа още една седмица, написала нова молба, в която коригирала
датите, така, че предизвестието й да изтече на 09.06.2019 г. На 10.06.2019г. й е връчена Заповед № 1 от
10.06.2019 г., с която се прекратява трудово й правоотношение, в която
ответникът се разпоредил да получи обезщетение в размер на 2 БРЗ по чл. 222,
ал. 3 изр.1 от КТ, вместо полагащите й се и обещаните в предишните години от 6
БРЗ.
На 19.07.2019г. ответникът й превел сумата 1425.15 лв., като
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер само на 2 БРЗ, заедно с обезщетение
за 5 работни дни от м. юни 2019 г., през който работила след изтичане на срока
на предизвестието по негова молба.
Твърди, че ответникът й дължи
обезщетения в размер на още четири брутни работни заплати в размер на
2572,46лв., от които обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за 4 бр. БРЗ в размер на
2401,28лв, обезщетение за лихва върху 2401,28 лв. по чл.86 от ЗЗД в размер на 111,16
лв., считано от 09.06.2019 г. до 03.01.2020 г.
Посочва следната банкова сметка: ***: СЕСВBGSF, IBAN: ***дат приведени присъдените суми.
Претендира да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното
решение на осн. чл.242, ал.1 ГПК.
Ответникът „Д.“ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.П. П. , моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените от ищцата искове и да я осъди да му заплати направените
разноски. Твърди, че „Д." ЕООД е вписан като дружество в търговския
регистър на 16.02.2016 г. На 25.09.2019 год. е приет за съдружник Е.В. А. , на
която са прехвърлени част от дяловете, а дружеството е преобразувано от ЕООД в
дружество с ограничена отговорност. Към датата на предявяване на исковата молба
„Д." ООД, поради което това дружество следва да бъде ответник по делото, а
не „Д." ЕООД, както се твърди в молбата на ищцата М.К..
Твърди, че при прекратяване на трудовия договор на ищцата на 10.06.2019
г., счетоводството на ответника е изчислило, че М.К. има право на обезщетение
за 4 дни неползван платен отпуск в размер на 120,06 лв., което обезщетение е
изплатено на 18.07.2019 г. След жалба от нейна страна, е извършена проверка от
Дирекция „Инспекция на труда" гр.Стара Загора, като е дадено указание на
25.07.2019 г. да се изплати още един ден обезщетение, което е изплатено на
26.07.2019 год. от ответника по банковата сметка на ищцата.
От представеното Разпореждане № ********** от 08.09.2017 г. на НОИ е
видно, че считано от 20.08.2017 г. на ищцата е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Следователно, при прекратяване на процесното
трудово правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст съгласно чл. 68, ал. 2 КСО.
В „Д." ЕООД с ЕИК ****, вписано в търговския регистър на
16.02.2016 г. ищцата работила по трудов договор от 10.06.2016 г. до 10.06.2019
г., т.е. в продължение на 3 години. Съгласно чл.222 ал.3 от КТ при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тя има право на обезщетение в
размер на 2 брутни трудови възнаграждения, които са и изплатени по банков път.
Правото на 6 брутни заплата възниква при работа при един и същ работодател в
продължение на 10 години.
Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ст.З. е направила проверка и е
уведомила ищцата, че тя е работила в периода от 19.01.2007 г. до 10.06.2019 г.
при двама различни работодатели, при което й се дължи обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ за срок от два месеца. Това обезщетение й е изплатено от по банков
път на 18.07.2019 год., заедно с обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ и заплатата
за м.юни 2019 г.
Ищцата е сключила трудов договор № 1/17.01.2007 год. с ЕТ „К.- Д.П."
с ЕИК ***** , като цялото трудово досие по този договор на ищцата липсва от м.
юни 2019 год. поради което ответникът счита, че се документите се намират при
ищцата. В трудовата книжка е отбелязано, че трудовият договор в ЕТ „К.П."
е сключен на 19.01.2007 г. и прекратен на 09.06.2016 год. на основание чл.325
ал.1 т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. Срокът за обжалване на
заповед, с която е прекратено трудово правоотношение е 2 /два/ месеца, съгл.
чл.358 ал.1 т.2 от КТ, ищцата не е обжалвала издадената от ЕТ „К.П.“ заповед,
поради което тази заповед е влязла в законна сила.
На 09.06.2016 год. ищцата подала молба до „Д." ЕООД да бъде
назначена на работа на длъжност „обслужващ погребално бюро" и започнала
работа на 10.06.2016 г. От трудов договор № 1/09.06.2016 г., се установява, че
ищцата е полагала труд по трудово правоотношение при работодателя ,Д."
ЕООД на длъжност „обслужващ погребално бюро" считано от 10.06.2016 г.
Със Заповед № 1/10.06.2019 г., считано от 10.06.2019г. трудовото
правоотношение на ищцата с дружеството е прекратено по молба на ищцата,
изразена в отправено предизвестие по чл.326 ал.1 от КТ.
От приложените извлечения от търговски регистър е видно, че ЕТ „К.П."
и „Д." ЕООД са самостоятелни фирми-предприятия. Макар и Д.П. да е
собственик на двете фирми, то това не води до извод за правоприемство между
тях. Всяко от тях е самостоятелно предприятие, със собствен ЕИК, което
осъществява самостоятелна търговска дейност. Предметът на дейност на двете
фирми също е различен.
Двамата работодатели на ищцата са напълно различни фирми - ЕТ и ЕООД,
които съществуват и към настоящия момент, учредени са отделно едно от друго, не
са резултат от разделяне, отделяне или разпределение на дейността им. ЕТ и
дружеството имат различни предприятия и са данъчно задължени лица всяко едно
поотделно. Те имат и различен предмет на дейност. Не е налице нито една от
хипотезите на чл.123 от КТ, поради което тази норма е неприложима към настоящия
случай, както и не е налице хипотезата на чл.15 от Търговския закон.
Предявен е под условие иск за
заплащане на обезщетение по чл. чл.222 (3) от КТ - при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж и иск за заплащане на
обезщетение за забавеното изпълнение на това парично задължение.
Третото лице – помагач на М.П.К. - ЕТ
„К.П.“ взема становище, че предявения иск е неоснователен, неоснователна е и
претенцията на ищцата към него в качеството на неин предходен работодател, тъй
като не е налице условието на закона ищцата да има трудов стаж в продължение на
10 години при един и съши работодател.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
От представения трудов договор №
1/17.01.2007 год. сключен между ищцата и ЕТ „К.П." (л.54) е видно, че
считано от 19.01.2007 г. (когато М.К. е постъпила на работа) между нея е ЕТ „К.П."
е възникнало трудово правоотношение за длъжността „обслужващ погребално бюро“ при
пълно работно време с място на работа ЕТ „К.П." и работно място в обект в
гр. ***** .
От представеното извлечение от трудовата
книжка на ищцата и Заповед №2/08.06.2016 г. /л.198/ се установява, че трудовият
й договор сключен с ЕТ „К.П." на 17.01.2007 г. е прекратен на 09.06.2016
год. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните.
Въз основа на подадена от М.К. на
09.06.2016 год. молба до управителя на „Д." ЕООД да бъде назначена на
работа на длъжност „обслужващ погребално бюро" е сключен трудов договор
№1/09.06.2016 год., въз основа на който договор „Д." ЕООД с ЕИК ****
възлага на М.К. да изпълнява длъжността „обслужващ погребално бюро“ при пълно
работно време с място на работа гр. ***** . Изпълнението на договора е
започнало считано от 10.06.2016 год. /л.51/.
На 10.05.2019 година М.К. подала до „Д."
ЕООД молба трудовият й договор да бъде прекратен на основание чл.325 от КТ
считано от датата на постъпване на молбата или същата да се счита за
едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението. С молбата М.К.
поканила „Д." ЕООД да й предаде всички документи и да й приведе по
сметката всички суми, които й дължи като работни заплати и обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ.
Със заповед № 1/10.06.2019 год.
издадена от „Д." ЕООД трудовото правоотношение на „Д." ЕООД с ищцата за длъжността
„обслужващ погребално бюро" с място на работа гр. ***** е прекратено на осн. чл.326, ал.1 КТ считано
от 10.06.2019 год.
Видно от записването в трудовата
книжка на ищцата при прекратяване на трудовото й правоотношение с ЕТ „К.П."
на 09.06.2016 год. от работодателя й е зачетен непрекъснат трудов стаж при ЕТ „К.П."
9 години, 4 месеца и 20 дни до 09.06.2016 г. При прекратяване на трудовото й
правоотношение с „Д." ЕООД на 10.06.2019 год. от работодателя й е зачетен
непрекъснат трудов стаж при „Д." ЕООД 3 години /от 10.06.2016 г. до
10.06.2019 г./.
Видно от записванията в Търговския
регистър Едноличен търговец с фирма „К-Д.П. " е на физическото лице Д.П. П.
със седалище ***.
Дружеството с ограничена отговорност и
с наименование на фирмата „Д. " с ЕИК **** със съдружници Д.П. П. и Е.В. А.
и седалище *** възниква през 2016 год. като еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирмено наименование „Д. " с ЕИК ****. Едноличното дружество
с ограничена отговорност е създадено и управлявано от физическото лице Д.П. П. и
преминава в ДОО след приемането на новия съдружник Е.В. А. .
ЕТ „К.П." и „Д." ООД с ЕИК ****
съществуват и се управляват от физическото лице Д.П. П. .
От представеното Разпореждане № ********** от
08.09.2017 г. на НОИ ТП – Ст.З. /л.27/ е видно, че считано от 20.08.2017 г. на
ищцата е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на 19.07.2019 год. М.П.К. е получила от „Д.“ЕООД
120,06 лв. обезщетение по чл.224 от КТ и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в
размер на 1200,64 лв. Това е отразено и
в приложения към извършената от Инспекцията по труда – Ст.З. проверка фиш за
работна заплата на ищцата за м.юни 2019 година. Неиздължената част от размера
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, което би се дължало на ищцата при 10
години непрекъснат трудов стаж възлиза на 2401,28 лв., а размерът на лихвата за
забавеното му изплащане за времето от 01.08.2019 год. до 08.10.2020 година
възлиза на 290,18 лв.
Видно от показанията на М.С.В., без
родство с ищцата, без служебни отношения с ответника работила като счетоводител
на ЕТ „К. “ на граждански договор от 2003 год. и след уволнението на ищцата, през
2016 г. фирмата на ЕТ имала погребално бюро „П. “ гр. ***** В периода, около
уволнението на М.К. нямало назначено да работи в бюрото друго лице освен
ищцата. В качеството си на ЕТ Д. П. споделил,
че „ще преустановят дейността на ЕТ, защото има нов съдружник и ще продължат с
новата фирма същата дейност и М.К. ще продължи да работи“ затова трябва да й се
прекрати договорът със С.фирма и да се назначи в новата. Свидетелката В., на
която било възложено и изготвянето на документите п.постъпване и освобождаване
от работа, посъветвала клиента си ЕТ „К.
“, че лицето „трябва да си подаде молба за освобождаване в ЕТ „К. “ и „за да не
се прекъсва трудовия й стаж това трябва да се направи спешно и от същия ден да
се назначи в новата фирма“.
Видно от показанията на свидетелката Р.И.Ш.,
без родство с ищцата, със служебни отношения с ответника – фирмата на
свидетелката /счетоводна къща/ обслужва „Д.“ООД от създаването му на 02.06.2016
г. по силата на сключен с г-н Д. П. договор. Фирмата като нова нямала работници.
Назначили М.К. в дружеството на длъжност „обслужващ погребално бюро“, находящо
се в гр. ***** В активите на дружеството няма имотен фонд. Докато М. работела в
погребалното бюро за известен период от време работили и други лица, в един
момент – П. – синът на Д. П. , а в друг
момент Е. – съпругата му, която сега е съдружник. От както свидетелката обслужва
дружеството /2016 г./, то предоставя услуги свързани с погребална дейност. До
момента дружеството няма друга дейност.
Съгласно Протокол за извършена
проверка №ПР1923496 на Д. „И.по т.“ – Стара З. предприятието на ответника е
траурна агенция в гр. ***** .
Исковата молба е подадена на 06.01.2020 год.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният от ищцата против „Д.“ ООД
с Булстат ****, със седалище и адрес на управление:*** и представлявано от
управителя и собственик Д.П. П. с ЕГН ********** иск съдът да осъди „Д.“ ООД да й заплати обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ за 4 бр. БРЗ в размер на 2401,28 лв. е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.222 (3) КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при
същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през
последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
Текстът на ал.3 на чл.222 от КТ към момента на
възникване на правопораждащият за претенцията на ищцата факт – 10.09.2019 год.
следния: при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо
от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил
при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Тази правна норма е приложимата към правоотношенията между страните по делото.
.На основание чл.123. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.,
изм., бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 48 от 2006 г.) от КТ трудовото
правоотношение с работника или служителя не
се прекратява при промяна на работодателя в резултат на промяна на
правноорганизационната форма на предприятието или смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него.
По императивната норма на закона в тези случаи правата и задълженията на
работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите
правоотношения към датата на промяната, се
прехвърлят на новия работодател приобретател.
По смисъла на § 1 т.2 от ДР на КТ
"Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация,
кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.
Траурната агенция /погребално бюро/ „П. “, в която ищцата работи от 2007 год. и
до уволнението си през юни 2019 година е една и съща. Първоначално тя
представлява предприятие на ЕТ „К.П.“, а последствие – на „Д.“ ООД.
Правата, които произтичат за ищцата от положения от
нея при ЕТ „К.П.“ ЕИК ***** трудов стаж
се запазват. За новият й работодател „Д.“ ООД възниква задължението да й
заплати 6 брутни заплати тъй като са налице изискуемите от закона предпоставки:
при прекратяване на трудово правоотношение ищцата е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 2 КСО, работила е без прекъсване в продължение на 10
години при работодател, който поради
това, че встъпва по силата на чл.123 КТ в задълженията на предходния
работодател на ищцата има по логиката на закона качеството „един и същ“ относно
конкретното задължение - .
Предявеният от ищцата против „Д.“ ООД иск
за 111,16 лв. /л.190б/, представляващи обезщетение за забавеното
изплащане на обезщетението от 2401,28 лв. е основателен за времето от 01.08.2019 год. до 03.01.2020 г. и не
основателен за периода от 09.06.2019 г. до 31.07.2019 г. и следва да бъде
уважен в размер на 104,06 лв. за периода 01.08.2019 год. до 03.01.2020 г.
Искането
съдът на основание чл. 242. ГПК да постанови предварително изпълнение на решението, в
частта за присъденото обезщетение за работа следва да бъде уважено.
Ответникът
не представя документ за направени разноски /л.45/.
На осн. чл.357 КТ споровете между работника или
служителя и работодателя относно изпълнението на трудовите правоотношения са
трудови спорове. На чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите. В тази връзка и на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК те не плащат такси и разноски по
производството. Освобождаването е от заплащането на такси и разноски, които се
дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат
заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото -
работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по делото.
Това е така, защото макар и освободен по трудовото
дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник
или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от
съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния
такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена.
(Определение № 909 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6162/2014 г., III г.
о., ГК).
Ответникът следва да заплати на ищцата съразмерно с
уважената част от претенциите сумата 819лв., представляваща разноски по делото.
Ответникът следва да заплати на РС-Казанлък сумата 150
лв., представляваща разноски за ССЕ и 146,05 лв. държавна такса, от които 96,05
лв. за уважения иск с цена - 2401,28
лв. и 50 лв. по уваженият иск с цена - 104,06
лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Д.“ ООД с
Булстат ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.П. П. да заплати на М.П.К. ЕГН ********** ***
сумите:
-
2401,28 лв., представляваща
обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ
в едно със законната лихва върху тази сума считано от 06.01.2020 год. и до
изплащането й;
-
104,06 лв.,
представляващи обезщетение за забавеното
изплащане
на сумата 2401,28 лв. за периода 01.08.2019 год. -03.01.2020 г. като
ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 111,16 лв. и за времето от 09.06.2019 г. до
31.07.2019 г. като неоснователна;
-
819,00 лв.,
разноски по делото.
Присъдените в полза на М.П.К. могат да бъдат внесени
по следната банкова сметка: ***: СЕСВBGSF,
IBAN: ***.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в
частта, с която е присъдено в полза на М.П.К. 2401,28 лв.
обезщетение за работа.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД с
Булстат ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.П. П. да
заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата 296,50 лв., от които 150 лв.,
разноски за ССЕ и 146,05 лв. /сто четиридесет и шест лева и 05 ст./ държавна
такса.
В производството участва ЕТ „К.П.“
ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Д.П. П. като трето лице – помагач на М.П.К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :