№ 59845
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20241110154598 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 410 и следващите от ГПК.
На 18.09.2024 год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК ,връчена на длъжника на 11.12.2024год.
В срока по чл.414 от ГПК от длъжника М. Ж. Г.,чрез адв.Александър Русанов е
депозирано възражение.Направено е и искане за присъждане на разноски в размер на
300лв.,адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна помощ и
съдействие08.01.2025год.
С разпореждане от 17.03.2025год ,на основание чл.415,ал.1 от ГПК на заявителя е
указано ,че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането е връчено на 25.03.2025год.
В срока по чл.415 от ГПК е постъпила молба ,вх.№ 120969/04.04.2025год. ,в която
заявителя „А1 б“ЕАД сочи ,че няма да предявява установителен иск за вземането си.
Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от длъжника
адвокатско възнаграждение.
Съдът счита ,че подадената молба е с характер на такава по чл.233 от ГПК ,тъй като
е налице отказ от спорното право. Молбата е допустима , депозирана е от надлежно
упълномощен от заявителя процесуален представител,като са налице предпоставките за
прекратяване на делото .
На основание чл.78,ал.4 от ГПК длъжника има право на разноски ,тъй като
заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в случай, че
искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5
ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се
твърди от страните по делото.
В случая са представени доказателства ,че длъжника е направил разноски за адвокат
,като размера на адвокатското възнаграждение се определя по Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 08.01.2024год..Последната обаче не предвижда
ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно
производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението,
дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че
размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите
1
критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна
от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът споделя становището, че фактическата и правна сложност на процесуалните
действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не
е еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието
попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните
последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави
обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен
образец.
В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в
заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 50 лв., който
е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника
труд.
На основание горното и чл.233 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 54598/2024 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 65 състав,поради отказ от спорното право.
ОСЪЖДА „А1 б“ ЕАД,ЕИК : б ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Кукуш“1 да заплати на М. Ж. Г. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Гео
Милев“ № 45,бл.18,ет.7,ап.27 , на основание чл.78,ал.4 от ГПК сумата в размер на
50лв.,представляваща деловодни разноски.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от заявителя.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя и длъжника .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2