Решение по адм. дело №2391/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от М. К. Г., [ЕГН], чрез адв. Г. К., срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-3394-000042/25.09.2025 г. на Началника на РУ Албена, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от Закона за движението по пътищата, временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че макар и от обективна нарушението да съставомерно, при издаване на заповедта административният орган не се е съобразил със субективната страна относно виновност, а именно, че нарушението е извършено в момент на паника, свързана със здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя М. А. Г., която е диагностицирана с „други дегенеративни болести на нервната система“ и с „обективно констатирани функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности“, чието състояние е нестабилно и има кризи. Твърди се още, че в деня на констатиране на нарушението, се било наложило кратко пътуване до Варна, във връзка с нейното състояние. Тъй като автомобилът на жалбоподателя не стартирал, той, действайки под напрежение, е ползвал този с чужда регистрация, за да пренесе акумулатор на няколко стотин метра, в рамките на населеното място, за да може той да бъде зареден. Признава, че е действал импулсивно и при крайна необходимост, тъй като е бил притеснен за състоянието на съпругата си, и твърди, че това обстоятелство изключва вината му. С тези доводи моли за отмяна на заповедта.

Ответникът – Началникът на Районно управление Албена при ОДМВР-Добрич в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт М. Ж., който оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, постановена от компетентен орган при наличието на материално-правните предпоставки за издаването й. Сочи, че от доказателствата по делото не се доказва да е имало неотложно събитие и някаква изключителна необходимост да се извършват тези действия и да се управлява автомобил, за който жалбоподателят е бил запознат, че не е регистриран по надлежния ред.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 24.09.2025 г. около 12:20 часа в с. Оброчище, на ул. „Преслав“ до дом № 23 е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц4“, сив металик на цвят, без поставени регистрационни табели на определените за това места.

За това административно нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, против водача бил съставен АУАН серия GA № 4576520 от 24.09.2025 г, предявен на нарушителя без възражения. На място Калъчев дал писмено сведение, че е управлявания от него автомобил има исландска регистрация № *****, като номерата се намират в дъщеря му, която е собственик на автомобила, с цел да не заплаща данъци за него, като го спре временно от движение. Обяснил е също, че знае, че не трябва да управлява автомобила без регистрационни табели и доброволно е предал СУМПС (л.7 и 8 от адм.д. № 603/2025 г.).

Въз основа на АУАН е издадена и оспорената понастоящем Заповед № 25-3394-000042/25.09.2025 г, с която е описано извършеното от М. К. Г. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – управлява МПС, като табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места, за което на осн. чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. з)гг) на водача е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

В хода на съдебното производство е разпитана М. Г., съпруга на жалбоподателя. В показанията си същата заявява, че на процесната дата 24.09.2025 г. са тръгнали, за да си вземе инвалидния стикер от общината, тъй като има решение за ТЕЛК, но колата им не е запалила. В този момент, в паниката си, защото свидетелката наскоро е прекарала инсулт, съпругът й е запалил колата на дъщеря им, която е била паркирана пред дома им, но е без регистрационни номера и е тръгнал да търси помощ. Непосредствено след като тръгнал го спрял патрулен полицейски автомобил и му е съставен АУАН за нарушението. Посочва, че съпругът й е признал пред полицейските служители, че е допуснал грешка. Обяснява, че със съпруга й нямат роднини наблизо, защото децата им живеят в Исландия, а в България живее единствено брат й, който обаче е на 100 км. разстояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.09.2025 г., а жалбата му е подадена на 02.10.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 357з-924/07.04.2022 г., с нейната т. 1. 5. Началниците на РУ при ОДМВР-Добрич е възложил правомощия за издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на издателя на процесния ИАА – Началник РУ Албена към ОДМВР-Добрич. Действието на тази заповед не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл. 59 от АПК реквизити, поради което е обременена с пороци от процесуално естество.

Между страните по делото е безспорно, че жалбоподателят на 24.09.2025 г. около 12:20 часа в с. Оброчище, на ул. „Преслав“, до дом № 23 е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц4“, сив металик на цвят, без поставени регистрационни табели на определените за това места. Спорът между страните е концентриран по въпроса дали нарушението е извършено при условията на крайна необходимост и при липса на вина от страна на наказаното лице.

В тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Тоест характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В настоящия казус, съдът намира, че не се касае до административно нарушение, по отношение на което е приложим института на крайната необходимост, уреден с разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН.

В случая жалбоподателят е управлявал МПС без поставени регистрационни табели на определените за това места, което е установено на място от полицейските служители.

Изложеното жалбата и в съдебно заседание твърдение за наличието на крайна необходимост в случая се явява голословно, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т. ч. от представената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/5067/ФП/01.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, по силата на която на М. Г. (съпруга на жалбоподателя) се отпуска месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ, нито от представеното Експертно решение № 90978/82/30.04.2025 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ гр. Велико Търново на М. Г. (съпруга на жалбоподателя). Твърдението всъщност се опровергава именно от дадените от М. Г. показания в съдебно заседание, според които на процесната дата със съпруга й са били тръгнали да вземат инвалиден стикер от Общината, който й се полага по силата на ТЕЛК, но автомобила им не е запалил и съпругът й, притеснен за нея, тъй като е с прекаран инсулт, в паниката си е запалил колата на дъщеря им, за да потърси някой, който да подаде ток на акумулатора.

Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В случая посочената по-горе хипотеза на чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП е била налице, тъй като е било констатирано управление на МПС, без поставени регистрационни табели на определените за това места, поради което органът, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде заповед за прилагането на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Предвид гореизложеното се налага извод, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазена целта на закона. Това мотивира съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Искания за присъждане на разноски не са правени от страните.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба на М. К. Г., [ЕГН], чрез адв. Г. К., срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-3394-000042/25.9.2025 г. на Началника на РУ Албена, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от Закона за движението по пътищата, временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Решението е окончателно.