№ 602
гр. Б., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500912 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№18347/18.07.2025г., подадена от
Община Б., представлявано от Кмета - М.Б. против Решение №536 от
28.06.2025г. по гр.д.№1471/2024г. по описа на РС - гр.Б..
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Решението се определя
като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се противоречиви
мотиви относно приетия факт дали ищците са владелци или държатели на
процесния имот. Сочи се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
погрешно интерпретиране на събраните гласни доказателства и липсата на
анализ на показанията на всеки свидетел, а така също и предвид данните от
приетата техническа експертиза и останалите събрани доказателства. При
поддържане на оспорвания в горната насока се ска отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни, като в
1
срока по чл. 263, ал.1 ГПК от тях е постъпил писмен отговор, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна при подробно изложени
съображения. Иска се потвърждаване на решението.
От страните не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител,
поддържа подадената жалба и доводите в нея.
Въззиваемите страни, редовно и своевременно призовани, не се явяват.
Представляват се от пълномощник, който поддържа отговора и по същество
искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Б., след като съобрази материалите по делото и приложимия
закон, намира следното:
Производството пред РС Б. е образувано по искова молба от Р. В. К., ЕГН
********** и А. В. Е., ЕГН **********, с която срещу Община Б., ЕИК
************, е предявен положителен установителен иск – за признаване за
установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици –
всеки един от тях на по 1/2 ид.ч., на основание давностно владение
осъществено в периода считано от 1982 г. и към настоящия момент на
Поземлен имот с идентификатор ************, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-
77/26.11.2021 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо имота: няма данни за
изменение, с адрес на имота се в с. Б.П., общ. Б., обл. Б., ул. “В.Б.” № 6, с площ
на целия имот от 540 кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при
граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор № ************,
поземлен имот с идентификатор 03664.501.26, поземлен имот с
идентификатор № ************, поземлен имот с идентификатор №
2
03664.100.1.
Ищците са поддържали, че заедно с баща им В.Е.Ш., бивш жител на с. Б.П.,
починал на 04.03.2014г., са завладели и ползвали процесния имот, като през
1982г. баща им изградили в имота жилищна сграда, обитавана от цялото
семейство. След смъртта на баща им през 2014г. единствено ищците твърдят,
че са продължили да ползват сградата и мястото, като за А. Е. това е и
единствения имот. Сочат, че от 1982г. имотът се ползва като дворно място от
родителите на ищците, а след смъртта им и от самите ищци, които сочат, че са
израснали в имота и до този момент никой не е оспорвал собствеността им.
През 2023г. поискали да се снабдят с документ за имота, но от ответната
община собствеността била оспорена с представяне издаването на АЧОС №
12782/20.09.2023 г. 20 дни след подаването на молба декларацията от Р. К.. С
горното се обосновава правен интерес от установяване правото на собственост
в полза на ищците по отношение на процесния имот.
От ответната страна искът се оспорва като неоснователен. Поддържа, че е
собственик на процесния имот на отразеното в издадения АЧОС №
12782/20.09.2023г. придобивно основание - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Оспорва се възможността ищците и наследодателите им да са могли да
осъществяват давностно владение с оглед действащия мораториум за
придобиване на имоти държавна респ. общинска собственост. При
обосноваване на подробни възражения в горната насока се иска отвърляне на
иска като неоснователен
По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства. Приета е
съдебно – техническа експертиза. От анализът им се установява, че
въззиваемите страни - Р. В. К. и А. В. Е. са преки наследници-дъщеря и син на
Е.К.Ш., починала на 15.05.2004г. и на В.Е.Ш., починал на 04.03.2014г.
/удостоверения за наследници изх.№ 7 и 8 от 26.05.2021г./.
С Договор от 4.V.1976 г., сключен между АПК „Д. Б.“ - Б. и бащата на
въззиваемите В.Е.Ш., АПК е предоставило на В.Ш., като ползвател, правото
на строеж върху парцел Х-общ., в кв.4, срещу задължението последният да
работи в АПК в продължение на 10 години, като на основание така
подписания договор, АПК е предложило на ГОНС Б., да се предостави право
на строеж на др.В.Е. Ш.. По Молба вх.№ 2811 от 7.IV.1978 год., със Заповед №
87 от 9.V.1978 год. на Председателя на ГОНС-Б. /лист 13 от делото в РС/,
3
одобрена на 12.05.1978г. на лицата Е.Н.Ш. и В.Е.Ш., е отстъпено право на
строеж върху парцел Х-общ., в кв.4, от 500 кв.м., в с.Б.П.. С Удостоверение №
01-1036/10.06.1981г. АПК „Д.Б.“ е удостоверило, че В.Е. Ш. поема
строителството на жилищна сграда в с. Б.П. върху собствения му парцел. На
основание посочената заповед с Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 14.07.1982г., ОбНС Б., е отстъпил на В.Е. Ш., право на
строеж върху държавна урегулирана земя, парцел Х-общ., в кв.4, в с.Б.П..
Като писмено доказателства от въззивника е представен и приет Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 198 от 5.XI.1985г., с който като
държавен е актуван незастроен жилищен парцел - 33 от 600 кв.м., парцел XX,
в кв.1, в с.Б.П., целия, на основание ПМС № 1 от 07.01.1981 г., чл.77 от НДИ и
Рег.план, одобрен със Заповед № 250/21.09.1984г., бивш собственик на имота
АПК„Д. Б.“. Актът не е подписан за „одобрявам“ от посочения в него като
председател на Изпълнителния комитет на Общинския /районния/ народен
съвет в Б.. Към него е представена и справка от разписен лист, в който е
отразено, че имотът е държавен.
В съдебно заседание на 18.10.2024г. е приет за ненуждаещ се от доказване
следните неоспорени факти, че процесният имот е бил внасян в ТКЗС, както и
че е идентичен с този, върху който е учредена суперфиция.
На 01.09.2023г. въззиваемата Р. К. е подала до ответната община молба –
декларация за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт
за общинска собственост. От ответната община е издадено удостоверение с
отразяване, че за процесния имот има издаден АОС № 12782/20.09.2023г. В
този акт Поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР на с.Б.П.,
с площ от 540 кв.м., е актуван като частна общинска собственост, като в т.8 от
него е отразено, че за този имот има издаден по-рано друг акт - АДС № 198 от
05.11.1985г.
От въззиваемите страни са доведени и разпитани като свидетели две лица.
Св. К.И. сочи, че живее в съседство със спорния имот и познава ищците като
съседи повече от 40 години. Твърди, че имат къща, изградена от родителите
им В.и.Е., които са починали. Сега в къщата живее А. /ищецът/. Около къщата
има парцел, който е ограден с телена мрежа, с асми, с цветя, две-три дръвчета.
Дено време в имота са гледани кокошки, прасе с кочина, но сега е разрушена,
круша над 30 години. В момента имота се поддържа от въззиваемите А. и Р., а
4
преди от родителите им. Гледали си лозниците, не знае някой да е оспорвал
собствеността върху имота. Всички в селото знаели този имот за техен. Св.Е.Р.
също потвърждава, че в процесното място родителите на въззиваметие
изградили къща, като оградили и мястото около нея. От тогава до настоящия
момент първо родителите на ищците, а след смъртта им и самите ищци, сега
въззиваеми ползват този имот. СвидетЕ.та е категорична, че имота е ограден с
ограда, има посадена асма, две-три дървета. Докато били живи родители им
отглеждали и животни. Сега в къщата останал да живее само А. /ищецът/.
Знае, че имота е получен от АПК, за да си построят къща. Не знае някой да е
спорил за собствеността върху имота.
Според приетата техническа експертиза след извършени проверки в отдел
„Кадастър, Регулации и Земеустройство” /КРЗ/ и архива на общината и СГКК
Б., за урбанизираната територия на с.Б.П., общ.Б. и в частност за района на
кв.1, по регулационен план вещото лице сочи, че по години и по съответните
планове е установило следното:
Геодезическият /кадастрален/ план /КП/ в М 1:1000 от 1966 год., е изработен
в координатна система 1930 год., при действието на ЗПИНМ. По този закон не
се е одобрявал с отделна заповед геодезическия план, а само регулацията
изработена ВЪРХУ него, като водеща такава.В Приложение № 1 към
експертизата, представляващо извадка от този план, вещото лице е отразило,
че към 1966 год. в кадастралния план /КП/ липсва заснет и показан имот,
който да отговарят на процесния по делото поземлен имот с идентификатор №
************ по КККР. Районът на експертизата е нанесен с оранжеви
граници от вещото лице, попада частично върху границите на имот с пл.№ 5,
но по-голямата му част попада извън обхвата на плана. В границите на имот
пл.№ 5, присъства заснета и показана една паянтова стопанска сграда на един
етаж /ПС/. Регулационният план на с.Б.П., е одобрен със Заповед № 804 от
20.09.1966 год., на Председателя на Окръжен народен съвет Б. /Приложение №
2 към експерт./, при действие на ЗПИМН и Правилника за ПИНМ. Този
регулационен план е изработен върху основата на кадастралния план от 1966г.
По регулационен план, показан на същата извадката от плана /Приложение №
1 към експерт./, района на СТЕ попада в границите на проектен парцел Х-
общ., в кв.4. с повдигнати в оранжево граници от в.л. с графически изчислена
площ на парцела от 600 кв.м. В разписният лист към проекта за дворищна
регулация, на с.Б.П. /Приложение № 3 към експерт./ по отношение на имотите
5
засегнати от СТЕ, записите са следните: за неурегулиран имот пл.№ 5 - двор -
записан на А.В.К., без вписан документ за собственост.
Според вещото лице Договор от 4.V.1976г. /лист 5 към делото от РС/ е
съставен при действието на КРП от 1966г. По Молба вх.№ 2811 от 7.IV.1978
год., със Заповед № 87 от 9.V.1978 год. на Председателя на ГОНС-Б. /лист 13
към гр. дело № 1471/2024 год./, одобрена на 2.05.1978 год., на Е.Н.Ш. и
В.Е.Ш., е отстъпено право на строеж върху парцел Х-общ., в кв.4, от 500 кв.м.,
в с.Б.П.. С Договор за отстъпено право на строеж от 14.07.1982г. върху
държавна земя, ОбНС Б. /листа 6 и 7 към гр. дело № 1471/2024 год./, отстъпва
безвъзмездно, но вече само на В.Е. Ш., право на строеж върху държавна
урегулирана земя, парцел Х-общ., в кв.4, в с.Б.П..
Кадастралният, регулационен и застроителен план /КРЗ/ на с.Б.П. е
изработен в периода 1982 - 83 год. и е одобрен със Заповед № 250 от
21.09.1984 год. на Председателя на Общински народен съвет Б., при
действието на ЗТСУ и ППЗТСУ /Приложение № 4 към експерт./. Планът от
1984 год. е в окаян вид - разкъсан на парчета и с липсващи в участъци за
района на СТЕ, но вещото лице е изготвило цветна извадка от него, отразена
на Приложение № 5 към експертизата, по който имотите са с променени
планоснимачни номера спрямо плана от 1966г. и районът на СТЕ, нанесен
приблизително с оранжеви граници от в.л., вече попада в имот с пл.№ 25.
На този КРП има съставен цифров модел /ц.м./ - /Приложение № 6 към
експерт./ имот пл.№ 25 е показан тониран в сиво, с площ от 1.160 дка /1160
кв.м./, със записани в него В.Е. Ш., наел. на Е.Н. Ш., по Заповед № 87 от
09.05.1978 год. и С.А.К.. В границите на имот пл.№25, присъства заснета и
показана една паянтова жилищна сграда на един етаж /ПЖ/.
По регулационен план, показан на същата извадката от ц.м. на плана
/Приложение № 6 към експерт./, за имот пл.№ 25, за имота са отредени два
парцела, а именно n.XIX-25 и п.ХХ-25, в кв.1, като процесния по делото
парцел е П.Х1Х-25, с тонирани в оранжево граници от в.л., площта на парцела
по ц.м. е 584.38 кв.м. /по скица 584 кв.м./ /Приложение № 7 към експерт./.
В разписният лист към проекта за дворищна регулация, на с.Б.П.
/Приложение № 8 към експерт./ по отношение на имота е записано: за
неурегулиран имот пл.№25 - двор - има два записа, като за парцел XX е
записан С.А.К., а за парцел XIX, е зачертан записа двор, като записите за
6
собственост вече са само за сграда, по етажи, по н.а.№ 18 от 09.02.2007 год. и
ДЦД от 16.02.2007г.
При действието на КРП от 1984 год., е съставен Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 198 от 5.XI.1985 год. /лист 48 към гр.д.РС/,
с който като държавен е актуван незастроен жилищен парцел - 33 от 600 кв.м.,
парцел XX, в кв.1, в с.Б.П., целия, бивш собственик на имота АПК„Д. Б.“.
От прегледа на приложения АДС, вещото лице прави категоричен извод,
който потвърждава и при изслушването му в открито съдебно заседание, че
като държавен е актуван съседния от изток, незастроен парцел XX, в кв.1. Към
1985г., процесния парцел XIX, в кв.1, вече е застроен със жилищна сграда на
два етажа /строена 1982г., видно от данъчната декларация на лист 11 към гр.
дело № 1471/2024г./, недовършена, като по тази причина не присъства в КП от
1984г., изработен през 1982-83г.
През 1997г. е извършено попълване на кадастралния план на с.Б.П., прието
от приемателна комисия и обявено в ДВ, бр.18 от 13.02.1998 г. /Приложение
№ 9 към експерт./. Този кадастрален план е изработен в графичен и цифров
вид.
Според показаното на извадка от ц.м. на изработения и обявен КП
/Приложение № 10 към експерт./, е видно, че имот пл.№ 25, тониран в сиво, е
с площ от 1.160 дка /1160 кв.м./, записан за В.Е. Ш. и наел. на Е.Н. Ш., по
Протокол № 87 от 07.04.1978г. В границите на имота присъства заснета една
масивна жилищна сграда на два етажа, с площ от 111 кв.м. /Приложение № 11
към експерт./.
В регистъра на имоти към обявения кадастрален план /Приложение № 12
към експерт./, за имота записа е следния: за имот пл.№ 25 - площ по
кадастрален план от 1160.40 кв.м. - двор - записан за В.Е. Ш. и наел. на Е.Н.
Ш., без вписан документ за собственост.
Цветна извадка от плана след корекциите по обявения КП, присъстващ в
Община Б. /Приложение № 13 към експерт./, от което е видно, че имот пл. №
25 е разделен на два имота с пл.№ 25 и пл.№ 255, като имота обект на СТЕ, е с
пл.№ 25, с тонирани в оранжево граници от в.л. В границите на имота
присъства заснета една масивна жилищна сграда на два етажа /2МЖ/. Поради
не изработен нов регулационен план върху този КП, то той остава неодобрен.
7
За урбанизираната територия с.Б.П., общ. Б. има одобрена кадастрална
карта и кадастрални регистри /КККР/. със Заповед № РД-18-77 от 26.01.2021
год. год. на Изпълнителния директор на АГКК - кадастрален район № 501,
според която процесният имот е заснет като - ПИ с идентификатор №
************ - е с площ от 539.57 кв.м. /по скица 540 кв.м./, с НТП
„Незастроен имот за жилищни нужди“, ул.“В.Б. № 6 /64 - бел на в.л./, вписан
Е.Н. Ш., по Протокол № 87 от 07.04.1978 год., издаден от ГОНС Б., и записани
стари идентификатори: пл.№ 25, кв.2, п.Х1Х /Приложение № 14 към експерт./.
В границите на имота има заснета и показана една Жилищна сграда, на два
етажа, с площ от 108 кв.м.
Според вещото лице издаденият Акт № 12782 от 20.09.2023 год., за частна
общинска собственост касае именно процесния имот с идентификатор
************ по КККР на с.Б.П., като в т.8 от този акт е вписано, че за имота е
издаден друг акт, по-рано - АДС № 198 от 05.11.1985г., но този АДС не се
отнася за процесния имот, а за съседния от изток парцел по РП.
Според експертизата за процесния поземлен имот или за част от него, няма
подавано заявление за възстановяване и не е провеждана процедура по
възстановяване на имота, или за част от него.
В заключителната част вещото лице уточнява, че към момента на
учредяване на суперфицията, в сила е КРП от 1966г. /извадка от плана -
Приложение № 1 към експерт./, в който липсва поземлен имот, който да
отговаря на процесния ПИ с идентификатор № ************ по КККР на
с.Б.П. от 2021г. Процесният ПИ с идентификатор № ************, отговаря
на проектен парцел Х-общ., в кв.4 по РП, отреден за жилищно строителство,
показан с тонирани в оранжево граници от в.л.
При тези установени факти с обжалваното решение съдът е уважил
предявеният иск и признал за установено по отношение на ответната община,
че ищците, настоящи въззиваеми, са собственици на по 1/ 2 ид.ч. всеки един
от тях на процесния имот на основание давностно владение.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим като установителен,
поради липса на твърдение , че ответникът владее вещта. Също така е прието,
че въззиваемите страни са провели успешно доказване на всички елементи на
придобивната давност, както и факта на присъединяване на владение от
преките им наследодатели. Изтъкнато е, че въззивникът не е доказал
8
възраженията си и соченото от него придобивно основание, вписано в АОС №
12782/120.09.2023г. представеният АДС № 198/05.11.1985г. е счетен за
неотносим, предвид изводите на вещото лице, че не касае процесния, а
съседния имот, а и доколкото този акт не съдържа подпис за издател.
Отречена е възможността ответната община да е придобила собствеността на
основание ПМС№1/01.01.1981г., тъй като с него не се прехвърлят субективни
права, а само право на ползване от ОНС на земи в строителните граници на
населените места. Отделно от горното е посочено, че ПМС №1/1981г. е
отменено с МПС №11/02.03.1982г., а АДС № 198/05.11.185г. е издаден след
отмяната на вписаното в него придобивно основание. Изтъкнати са аргументи,
че след като въззивникът не е доказал имотът да е бил държавна собственост
то е останало недоказано твърдяното основание за придобиване на имота от
жалбоподателя, на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС., доколкото последното
е производен способ за придобиване на права. Следва първо да е установено,
че към датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС спорният имот е
бил държавна собственост, който към датата на влизане в сила на цитираната
разпоредба, съгласно предвижданията на действащите подробни
градоустройствени планове е бил отреден за жилищно строителство и за
обществени и блогуостройствени мероприятия. Аргумент за отричане
държавния характер на имота РС е изтъкнал и с оглед записите по разписните
листове по плановете от 1966г., 1984г., в които като собственик са посочвани
различни физически лица, но не и АПК, държавата и друго. При тези
аргументи е прието, че по отношение на спорния имот след отпадане на
мораториума е могло и успешно е изтекъл необходимият давностен срок.
Прието е, че въззиваемите и праводателите им са осъществявали владение, а
не държане върху процесния имот.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
правилността на решението е ограничен само в рамките на релевираните
оплаквания /чл.269 ГПК/.
Оспорваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Основните оплаквания в жалбата са относно неправилна преценка и анализ
на събраните гласни и други доказателства и от там извеждане на неверен
9
фактически и правен довод, че ищците са установили владение върху спорния
имот. Въззивникът поддържа тезата, че въззиваемите страни могат да бъдат
само държатели, като получили фактическата власт върху недвижимия имот
на основание отстъпено право на строеж. Основното оспорване по същество
се заключава с отричане възможността въззиваемите да придобият по давност
собствеността върху земята, върху която в полза на праводателят им е било
учредено само право на строеж на сграда.
Искът е предявен като положителен установителен, ето защо съобразно
правилата на доказателствената тежест / чл.154, ал.1 ГПК/ е достатъчно
ищците да установят в кумулативност всички елементи на соченото в исковата
молба придобивно основание -давностно владение, както и присъединяване
на такова от праводателя си В. Ш.. В тежест на оспорващата ответна страна е
да установи, че имотът е станал общинска собственост на твърдяното
основание - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, както и осъществяване на всички
обстоятелства, които се твърдят, че са настъпили и имат отношение към
спиране или прекъсване течението на давностния срок, както и по отношение
статута на имота и невъзможността му да бъде годен обект на давностно
придобиване.
Въззивниците противопоставят на ответната страна като придобивно
основание – присъединяване на давностно владение, установено върху имота
от 1982г. от прекият им праводател - В. Ш., а след смъртта му през 2014г.
осъществявано лично от тях до приключване на устните състезания.
За придобиването по давност, като оригинерен способ за придобиване на
права, е необходимо първо да се установи владение върху имота. Съгласно чл.
68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има
два елемента: обективен елемент (corpus) - упражняване на фактическа власт
и субективен елемент (animus) - намерение за своене на вещта. За
придобиване по давност следва това владение да е продължило поне 10
години, както и да е явно, спокойно, непрекъснато. Давността като институт
на правото не се прилага служебно /арг. чл.120 ЗЗД/, а страната, която черпи
права от нея, следва да се позове на нея.
В т.2 от ППВС №№ 6 от 27.12.1974 г. гр. д. № 9 от 1974г. постановява, че
съдилищата са длъжни да изследват в достатъчна степен дали се касае до
10
установено владение или държане и дали тези действия трябва са изявени и по
отношение на собственика. Действията, с които се демонстрира промяната на
държането във владение, следва да бъдат конкретни по отричане правата
съсобствениците и да са станали достояние на тези съсобственици /така
Решение № 291/09.08.2010г. на ВКС по гр.д.№ 859/2009, 2 г.о., ГК; Решение №
3/20.04.2012г. по гр.д. №724/2011г., 2 г.о., ГК и др./. С други думи - обективния
елемент - упражняване на фактическа власт по отношение на една вещ следва
да е ясно и недвусмислено насочена към собственика с възможност
последният да възприеме действията еднозначно като такива за своене на
имота като собствен и да не оспори това в продължение на минимум 10
години, за да се придобие по давност при позоваване от владелеца.
В случая от показанията на свидетелите И. и Р. се установи, че бащата на
ищците В. Ш. и съпругата му Е. през 1982г. са изградили в процесния
недвижим имот сграда, въз основа на отстъпено им право на строеж, като след
тяхната смърт до настоящия момент имотът се ползва и владее от ищците.
Свидетелите са категорични, че имотът е заграден с ограда от телена мрежа,
има изградени асми, овощни дървета, обработван и поддържан е от ищците и
наследодателите им, като до подаване на иска никой не е оспорвал
собствеността им. Според свидетелите всички в селото знаели, че този имот е
на ищците и родителите им.
Според съдебната практика владението и намерението за придобиване на
една вещ като своя може да се установи с всички допустими доказателства,
като в случая от свидетелските показания, а и от вещото лице се установи, че
се касае до недвижим имот, като част от земната повърхност, който е бил
ограден с ясна и разпознаваема ограда. Свидетелските показания следва да се
кредитират изцяло като достоверни и правдиви. Не са налице обстоятелства
по см. на чл.172 ГПК, които да сочат на заинтересованост или предубеденост
и да оставят под съмнение верността на изложените в тях факти и
обстоятелства. От друга страна, в СТЕ вещото лице описва начина на
ползване на и стопанисване на имота, който съвпадат с данните, изнесени от
свидетелите. Ето защо, както гласните доказателства, така и експертните
изводи следва да се кредитират като достоверни и взаимно подкрепящи се. В
случая поставянето на ограда на имота следва да се счете, като ясно, явно и
недвусмислено действие от страна на въззивниците, за демонстриране на ясно
намерение за своене на имота като свой, чрез отделянето му и
11
разграничаването му от останалите вещи и в частност от останалата част от
земната повърхност с обособяване и на конкретни пространствени предели на
осъществяваното владение. В случая ограждането на имота от ищците,
ограничаването на достъпа на трети лица и обективиране на тези действия,
явно, открито и които са могли да се възприемат недвусмислено от
неограничен кръг лица, включително и от ответника, следва да се счете за
обективиране на собственически намерения на ищците и демонстиране на
владение, а не на държане / Решение № 97/ 19.10.2020г. по гр.д. № 325 /2020
г., 1 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Няма спор по делото, че наследодателите на ищците са установили
фактически действия върху имота първоначално чрез учредяване през 1982г. в
полза на баща им – В. Ш. на право на строеж на сграда. Няма спор, че правото
на строеж е било реализирано, както и че към момента на учредяване на това
ограничено вещно право процесния недвижим имот е бил в урбанизирана
територия.
С акта, с който в полза на бащата на ищците, сега въззиваеми, е учредено
правото на строеж през 1982г. – договора от 24.07.1985г. се позовава на
предходен акт – заповед № 87/09.05.1978г. В последната, като основание за
издаването й е посочена разпоредбата на чл.15 от ЗС /сега отм./. Редакцията
на чл.15 ЗС /отм./, към датата на сключване на – договора от 24.07.1985г. /ДВ
бр. 87 от 08.11.1974 г. / в ал.3 постановява, че учредяването на право на строеж
включва ползуването и на незастроената част от земята. Според установената
съдебна практика това право на ползване за разлика от класическото такова,
уредено в чл.56 и сл. ЗС, може да бъде прехвърлено в полза на трети лица
заедно с правото на строеж, съответно с правото на собственост върху
построената сграда, както и да бъда бъде наследявано. Държавата създава в
полза на суперфициаря право за "трайно и по обсебително ползване (вечно
ползване)", като за държавата остава "голата собственост" /Решение № 307 от
13.03.2019 г. по гр. д. № 3844/2017 г. на IV г. о. на ВКС/.
Следователно, с учредяване на правото на строеж на визираното в договора
основание праводателят на ищците е установил и право на ползване на
незастроената част от земята. От свидетелските показания и от експертизата
обаче, се установява, че от реализиране на правото на строеж до подаване на
иска ищците и наследодателите им са извършили фактически действия чрез
12
които са трансформирали установеното право на ползване върху
незастроената част от земята във владение. На първо място това са
установените и коментирани по- горе в изложението действия от ищците и
родителите им по ограждане на имота с телена ограда и с асми и извършване
изцяло на фактически действия, изпълващи и трите основни правомощия на
правото на собственост – по подобряване на имота, засаждане на плодни
дръвчета, по ползването му според предназначението му, като и установените
от справката на л.11 от делото пред РС, че от 15.05.1998г. за процесния
недвижимия имот - земя е открита партида по подадена от праводателите на
ищците декларация, в която справка по данни от декларацията като
собственици на земята са посочени именно родителите на въззиваемите.
Всички тези обективни обстоятелства /по ограждане на имота, по
декларирането му като собствен и плащане на данъци/ в съвкупност сочат на
демонстрирано намерение от ищците и праводателите им за преобръщане на
установеното държане във владение върху незастроената част от земята. В
тази насока е и съд.практика – Определение № 2424 от 14.05.2025 г. на ВКС
по гр. д. № 3161/2024 г., II г. о., ГК, според което като индиция за
трансформиране на държането във владение е и още един факт - неупражнено
от страните и праводателите им право за придобиване на имота на основание
§1 от ПЗР от ПМС № 235/19.09.1996 г. за приемане на правилник за прилагане
ЗДС и на правилник за прилагане ЗОС. Всичките горни факти са били
демонстрирани и обективирани явно от ищците и родителите им, а от
ответната страна не са събрани данни да са били оспорени или да е било
демонстрирано явно противопоставяне.
Ето защо следва да се счете, че считано от 1982г. от наследодателите на
ищците, с реализиране на учреденото право на строеж, са преобразували
полученото право на ползване на незастроената част от земята във владение за
своене за себе си, т.е. трансформирали са държането на земята във владение.
Съгласно чл.82 от ЗС въззиваемите страни, като наследници на своите
родители са получили владението при условията на универсално
правоприемство, при което владението се получава от наследниците в деня на
откриване на наследството без да е необходимо извършване на действия по
предаването му. Продълженото от наследника владение винаги е еднородно с
това на наследодателя /решение № 33/19.06.2018г. по гр.д.№ 1931/2017 г. на
ВКС, 1 г-о., решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ
13
г.о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от
02.11.2010 г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.; решение № 178 от 9.
07. 2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, 1 г.о. и много др./.
Ето защо – при установено от праводателите на ищците недобросъвестно
владение /фактическата власт върху земята не е установена въз основа на
годно да прехвърли права правно основание/, то и продълженото владение
следва да се зачете при тези условия.
С оглед на установеното от свидетелите и от експертизата ползване на
имота следва са се приемат са установени като обективния елемент на
владението, така и субективният. В случая владението не е установено при
наследяване, поради което е приложима презумпцията на чл.69 ЗС.
Последната е установена в полза на владелеца, като се предполага, че владее
вещта като собствена, докато не се установи, че я държи за другиго. Тази
презумпция не е оборена чрез провеждане от ответната страна на обратно
доказване. В кумулативност са налице всички елементи на владението.
Последното е осъществявано от въззиваемите - постоянно – няма данни да
има случаен характер, а установените фактически въздействия върху вещта
сочат на воля трайно да се държи същата като собствена и чрез ограждането й
и с ограда по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица.
Владението да е непрекъснато – няма данни да е било прекъсвано за период
по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС, считано от датата на установяването му
през 1982г. Владението е несъмнено – свидетелите са категорични, че в
селото знаели този имот за собствен на ищците и на родителите им.
Намерението да се държи вещта за себе си е изразена по ясен начин, който не
буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не
допуска чужди действия. Владението е установено спокойно – няма данни да
е установено и поддържано с насилие или по скрит начин.
От събраните доказателства следва да се счете, че владението е установено
по отношение на имот, за който няма данни да е бил държавна собственост и
по отношение на който е могло да тече давност. Вещото лице е посочило в
СТЕ, че във всички разписни листове е налице посочен собственик, като
никъде не е отразено по отношения на процесния имот да е собствен на АПК
или да не е отразен собственик на имота, за да се приеме, че по силата на чл.6
от ЗС /отм./ при неустановен собственик имотът да е бил държавен към датата
14
на учредяване на правото на строеж.
Независимо, че пълномощникът на ищците в с.з.пред РС е направил
изявление, че не оспорва фактът, че имотът е бил собствен на АПК това
признание следва да се цени с всички останали събрани по делото
доказателства. На първо място – СТЕ не е установила данни имотът да е бил
внасян в ТКЗС, както и да е било провеждана процедура по възстановяване на
собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ. По разписният лист към проекта
за дворищна регулация, на с.Б.П. от 1966г. за процесния имот, попадащ в
неурегулиран имот пл.№ 5 - двор е записан на А.В.К., без вписан документ за
собственост; в разписният лист към проекта за дворищна регулация, на с.Б.П.
от 1984г. за неурегулиран имот пл. № 25 - двор - има два записа -за парцел XX
е записан С.А.К., а за парцел XIX, е зачертан записа двор, като записите за
собственост вече са само за сграда, по етажи, по н.а.№ 18 от 09.02.2007 год. и
ДЦД от 16.02.2007г.; в регистъра на имоти към обявения кадастрален план
/Приложение № 12 към експерт./ записа за имота е – двор, записан на В.Е. Ш.
и насл. на Е.Н. Ш., без вписан документ за собственост.
Тези записвания имат отношение на индиции относно това кой е бил
собственика на имота през годините и дали и доколко същият е бил държавен,
за да се прецени възможността по отношение на него да тече давност, с оглед
забраната и редакциите на текста на чл.86 ЗС /така решение № 16/12.03.2016 г.
на ВКС по гр. д.№ 401/2015 г., 2 г. о., ГК; решение № 131/13.06.2011 г. по
гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС; определение № 207/17.05.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1657/2021 г., 1 отд., решение № 393/23.06.2009 г. по гр. д. №
1207/2008 г. на ВКС, 2 отд. и др./. Следователно, от събраните доказателства
следва да се счете, че владението е установено по отношение на имот, за който
няма данни да е бил държавна собственост и по отношение на който е могло
да тече давност. Вещото лице е посочило в СТЕ, че във всички разписни
листове е налице посочен собственик, като никъде не е отразено да е собствен
на АПК или да не е отразен собственик на имота, различен от физическо лице,
за да се приеме, че по силата на чл.6 от ЗС /отм./ при неустановен собственик
имотът да е бил държавен към датата на учредяване на правото на строеж.
Правилно и законосъобразно съдът се е позовал в мотивите си и на
Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по конституционно дело № 12 от 1993 г., Обн.
ДВ. бр.64 от 27 юли 1993г. , според което общинските народни съвети /като
15
несобственици/ не са имали правно основание да учредяват право на строеж и
други вещни права върху предоставените земи от АПК. Въпреки това ОбНС Б.
е учредил в полза на наследодателя на ищците право на строеж върху имот, за
който няма данни да е бил държавна собственост, поради което се налага
изводът, че правото на строеж е учредено от несобственик и като такъв не е
годно основание за надлежно учредяване на ограничено вещно право в полза
на наследодателя на ищците. Следователно, същите изначално не са станали
държатели на земята, а с изграждането на сграда върху нея са установили
владение.
Неоснователно е позоваването от въззивникът на представените два акта за
собственост. Последните не учредяват права, а само констатират такива. При
спор да собственост страната, която се легитимира за собственик с такъв акт
следва пълно и главно да установи осъществяването на вписаното в акта
придобивно основание. Вещото лице е категорично, че описаният в АДС №
198/05.11.1985г. имот не касае процесния, а съседния от изток имот. Ето защо
следва да се счете за неотносим към спорния предмет и не следва да се
разглежда вписаното в него като основание за придобиване на субективни
права. В АОС № 12782 от 20.09.2023г. е вписано, че за порцесния имот е
издаден предходен АДС № 198/05.11.1985г., но се установи, че последният не
засяга процесния имот. В последно издадения акт като придобивно основание
е посочено - §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС
/ДВ, бр.96/05.11.1999г./ застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Следователно, считано от 05.11.1999г., по силата на закона имотите, които към
влизането в сила на разпоредбата са били държавни и по предвижданията на
действащите към този момент устройствени планове са имали посоченото
отреждане, стават собствени на съответните общини. Касае се до установено
по силата на закона производство придобивно основание. Общината ще
придобие собствеността ако е изпълнено условието в него, предвиждане на
имота по действащия за населеното място устройствен план, в случай че имота
към този момент е бил държавен. Последният факт не се установи по делото.
Независимо от горното дори да се установи, че ищците са установили
16
владение по отношение на държавен имот, който с влизане в сила на §42 от ЗР
на ЗИДЗОС е станал общинска частна собственост, то въззиваемите страни са
противопоставили и успешно доказали като придобивно основание
осъществявано владение от 1982г. чрез наследодателите си, а след смъртта им
от 2014г.- и лично от тях, което време, с оглед на измененията на чл.86 от ЗС, е
достатъчно за давностно придобиване. До изменението на чл.86, ал.1 ЗС, в
сила от 01.06.1996г. е съществувала нормативна забрана за придобиване на
вещи, държавна собственост. Чл.86 ЗС е императивна разпоредба и за
приложението й, съобразно актуалните й редакции, съдът следи служебно. За
вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г.,
давностният срок не тече. Такъв започва да тече най – рано, считано от
01.06.1996 г. Ето защо, в случая едва от 01.06.1996г., установеното от гласните
доказателства осъществявано от ищците и праводателите им владение следва
да се зачете като начален срок за давностно придобиване. Десетгодишният
срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата
/последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок
от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането
на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение
изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно
действие на последното по време удължаване на срока на спиране на
давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС
е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31
декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема
вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния
съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и разглежданият
случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г.
17
до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Според т. 2 от решение
№ 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС
изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. №
16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата
за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.
Както изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и в
Решение 207 от 06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4662/2019г., 3 г.о., ГК, е
постановено, че в случая отмяната на §1 и §2 от ПЗР на ЗС за
противоконституционни имат действие занапред, като ефекта на спряната
давност до обявяване на текстовете за противоконституционни се запазва, т.е.
за периода от 31.12.2017г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му
редакция за противоконституционен, забраната /мораториума/ за придобиване
на собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна
собственост е приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно, следва към вече изтеклия срок за давностно придобиване за
периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. - да се зачете и изтеклия давностен срок, считано от
постановяване на решението на КС на 24.02.2022 г. до датата на подаване на
иска – 12.04.2023г. /когато давността вече е прекъсната с издаването на акта за
общинска собственост/, което време сумирано надвишава необходимите за
давностно придобиване 10години, поради което основанието, на което ищците
твърдят, че са собственици на имота, следва да се счете за доказано и
осъществено.
По тези аргументи предявеният иск на заявеното придобивно основание -
давност, е основателен и искът правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд. Решението като законосъобразно следва да се
потвърди.
18
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемите страни жалбоподателят
дължи направените разноски, като доказани по основание и размер пред
настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в общ
размер от 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
възивника за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Не е
налице основание за намаляването му, предвид фактическата и правна
сложност на делото, упражнените материални и процесуални институти,
реално свършената работа от пълномощника, както и фактът, че се касае до
договорено и реално заплатено едно общо възнаграждение за защита интереси
на повече от един правен субект.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 536/28.06.2025г., постановено по гр.д.№
1471/2024г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА Община Б., ЕИК ************, с адрес гр. Б., пл.
“Г.И.” №1, представлява от Кмета на Община Б. да заплати на Р. В. К., ЕГН
**********, с адрес с. П., ул.“Х.С.“ №11 и А. В. Е., ЕГН **********, с адрес
с. Б.П., ул. „В.Б.“ 6 сумата от общо 1000, 00 лв. /хиляда лева/, представляващи
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок
от получаване препис от страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19