Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
С., 07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 7-ми с-в в открито заседание на
деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря А.М., като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 2045 по описа за
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищците
К.М.Х., Р.Т.С., Р.Д.С., Р.В.С. и Е.Л.З. твърдят
следното в исковата молба: На 08.11.2005 г. между тях и ответното дружество ,,Б. П.” ООД били сключени 4 предварителни договора за
покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се подлежаща на изграждане
жилищна сграда в гр.Б., обл. Б., с
търговско наименование ,,М.И.”.Сградата щяла да бъде
построена в УПИ № 39 от масив № 18 по картата на землището на гр.Б., местността
,,Г.”, с
обща площ от 1 914 кв.м. По силата на
договора продавачът ,,Би П.” ООД се задължил да построи
и продаде на купувачите следните недвижими имоти, както следва: на К.М.Х.-Апартамент № 15, находящ се на втори
жилищен етаж , със застроена площ от 63.06 кв.м., състоящ се от: дневна
с кухненски бокс, спалня, баня, тоалетна, антре и тераса, при граници: на
север-коридор, на юг-външна стена, на изток-апартамент № 14, на запад-
апартамент № 16, отдолу-апартамент № 3, отгоре-апартамент № 27 за цена от
81 978 евро и след 10% отстъпка поради предсрочно плащане, както е
уговорено в договора-7**80евро; на Р.Т.С.- апартамент № 14, находящ се на втори
жилищен етаж, със застроена площ от 63.06 кв.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня, тоалетна, антре и тераса, при граници на
север-коридор, на юг-външна стена, на изток-апартамент № 13, на
запад-апартамент № 15, отдолу- апартамент № 2, отгоре-апартамент № 26, за цена
от 81 978 евро и след 10% отстъпка поради предсрочно плащане, както е
уговорено в договора-7**80евро; на Р.Д.С.- апартамент № 25, находящ се на трети
жилищен етаж, със застроена площ от 97, 58 кв.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна, антре и две тераси, при граници-на
север-коридор, на юг-външна стена, на изток-външна стена, на запад-апартамент №
26, отдолу-апартамент № 13, отгоре-апартамент № **; Апартамент № 26,
находящ се на трети жилищен етаж, със застроена площ от 63.06 кв.м., състоящ се
от дневна с кухненски бокс, спалня, баня, тоалетна, антре и тераса, при
граници-на север коридор, на юг-външна стена, на изток-апартамент № 25, на
запад-апартамент-№ 27, отдолу-апартамент № 14, отгоре-апартамент № 38, паркоместо № 5, находящо се на
подземния етаж на сградата, със застроена площ от 36, 11 кв.м., включващи
съответните идеални части от общите части на подземния гараж и паркоместо № 6, находящо се на
подземния етаж на сградата, със застроена площ от 36, 11 кв.м., включващи
съответните идеални части от общите части на подземния гараж, за обща продажна цена от 189 281 евро и
след 10% отстъпка поради предсрочно плащане, както е уговорено в
договора-170 353 евро; на Р.В.С. и Е.Л.З.- апартамент № 13, находящ се на втори жилищен етаж,
със застроена площ от 97, 58 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две
спални, баня, тоалетна, антре и две тераси , при граници-на север-коридор, на
юг-външна стена, на изток-външна стена, на запад-апартамент № 14,
отдолу-апартамент №1, отгоре-апартамент № 25 и паркоместо № 7, находящо се на подземния етаж на сградата, със
застроена площ от 36, 11 кв.м., включващи съответните идеални части от общите
части на подземния гараж, за обща продажна цена от 107 303 евро и след 10%
отстъпка поради предсрочно плащане, както е уговорено в договора-965** евро.
Купувачите –ищци по настоящото дело
платили изцяло и в надлежно в уговорения между страните размер и срок
дължимата от тях цена. Ответното дружество продавач обаче не изпълнило
задължението си да построи до степен на завършеност, уговорена в договора,
процесните обекти и да прехвърли собствеността върху тях на ищците в уговорения
между страните срок, поради което на 19.10.2010г.
всеки един от ищците изпратил нотариална покана, с която развалили четирите
договора с ответното дружество след изтичане на допълнително даден му срок за
изпълнение на строителството и осигуряване на разрешение за ползване. Ищците
молят съда да осъди ответното дружество да им върне солидарно платената общо
сума в размер на 432 486 евро на отпаднало правно основание-развалените
предварителни договори. Молят съда да осъди ответника да им заплати и законната
лихва върху главницата за периода от развалянето на договора- 09.11.2010г. до
датата на подаване на исковата молба-17.02.2011г. в размер на 11 129, 67
евро, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендират и неустойка по чл.7, ал.3 от
предварителните договори в размер на по
1000 евро за всеки от тях.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ,,Би П.” ООД,
с който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
липсва надлежно връчване на покана по смисъла на чл.87 от ЗЗД за разваляне на
договора от ищците до ответника. Твърди още, че ищците са неизправна страна по
договора. Сочи, че забавата в договорения срок за завършване на строежа се
дължи на обективни причини, които изключват виновното неизпълнение и
прилагането на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Оспорва и претенциите за неустойка,
мораторна лихва и разноски. Поддържа, че предварителните договори от
08.11.2005г. са недействителни поради това, че същите не са подписани от
двамата управители на ,,Б.П.**” ООД, а само от единия,
въпреки че дружеството се представлява заедно от двамата.
Съдът,
след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа
страна:
От
съдържанието на приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 104, том І, рег.№ 685, дело № 104 от 2005г. по описа на
нотариус С.К. с рег.№ 505 се установява, че на 17.03.2005г. Е.К.У. и Д.К.Ю. са
продали на ,,Би П.” ООД следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: ливада
с площ от 1 162 дка, находяща се в местността ,,Г.” в землището на гр.Б., имот
№ 018038, при граници и съседи по скица: ливада
на зЕ.по чл.19 от ЗСПЗЗ, ливада на ,,С.-М”ЕООД,
ливада на ,,М.К. бг”ЕООД, полски път на Община Б., нива на А.Б.Т. за
сумата от 5000 лв.
По
делото са представени 4 предварителни
договора за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство,
сключени на 08.11.2005г. в гр.С. между К.М.Х., Р.Т.С., Р.Д.С., Р.В.С. и Е.З. в
качеството на купувачи и възложители и ,,Би П.”
ООД в качеството на изпълнител. По силата на сключените договори ,,Би П.” ООД
се е задължило да построи и да прехвърли на купувачите правото на собственост
върху следните недвижими имоти, находящи се в подлежаща на изграждане жилищна
сграда в гр.Б., местността ,,Г.”, с търговско наименование ,,М.И.”: на
К.М.Х.-Апартамент № 15, находящ се на втори жилищен етаж, със застроена площ от
63.06 кв.м., на Р.Т.С.- апартамент № 14, находящ се на втори жилищен етаж, със
застроена площ от 63.06 кв.м., на Р.Д.С.- Апартамент № 25, находящ се на трети
жилищен етаж, със застроена площ от 97, 58 кв.м., Апартамент № 26, находящ се
на трети жилищен етаж, със застроена площ от 63.06 кв.м., паркоместо № 5,
находящо се на подземния етаж на сградата, със застроена площ от 36, 11 кв.м. и
паркоместо № 6, находящо се на подземния етаж на сградата, със застроена площ
от 36, 11 кв.м., на Р.В.С. и Е.Л.З.- апартамент № 13, находящ се на втори
жилищен етаж, със застроена площ от 97, 58 кв.м. и паркоместо № 7, находящо се на подземния етаж на
сградата, със застроена площ от 36, 11 кв.м. Видно от чл.2.1 от договорите ,,Би
П.”
ООД се е задължило да извърши чрез възлагане всички видове строителни
дейности за изграждане на недвижимите имоти, предмет на договорите, заедно с
всички видове вътрешни и външни инсталации, както и изграждането на
вертикалната планировка и да осигури издаване на разрешение за ползване на
сградата до 28.02.2007 г. К.М.Х. е
поела задължение в чл.6 от сключения от нея договор да заплати на ответното дружество сумата от
81 978 евро. В случай, че същата заплати 60% от продажната цена при
подписване на договора, тя получава отстъпка в размер на 10 % от дължимата
сума, което формира продажна цена от 73 780
евро. Сумата е платима при следните условия: първа
вноска-60 % от пълната цена на имота, при подписване на договора, "намалени
с платената гаранция за намерение",
или сума в размер на 43 268 евро; втора вноска в размер на 40 % от офертната цена
или общо в размер на 29 512 евро, платима на фаза груб строеж, но не
по-късно от 31.08.2006г. Р.Т.С. се е задължил в чл.6 от сключения от него
договор да заплати на ответното дружество сумата от 81 978 евро. В случай,
че същият заплати 60% от продажната цена при подписване на договора, той
получава отстъпка в размер на 10 % от дължимата сума, което формира продажна
цена от 73 780 евро. Сумата е
платима при следните условия: първа вноска-60 % от
пълната цена на имота, при подписване на договора, "намалени с платената гаранция за намерение",
или сума в размер на 43 268 евро; втора вноска в размер на 40 % от офертната
цена или общо в размер на 29 512 евро, платима на фаза груб строеж, но не
по-късно от 31.08.2006г. Р.Д.С. се е задължил да заплати на продавача общо
сумата от 189 281 евро, от които 107 303 евро-за апартамент № 25 и
81 978 евро-за апартамент № 26. Уговорена е отстъпка в размер на 10 % от
дължимата сума, което формира продажна цена в размер на 170 353 евро за апартаментите, в случай, че купувачът заплати
60 % от продажната цена при подписване на договора. Дължимата сума е платима
при следните условия: първа вноска- 60 % от пълната цена на имота, при
подписване на договора, "намалени с
платената гаранция за намерение" или сума в размер на 102 212
евро, втора вноска в размер на 40 % от офертната цена, или сума в размер на
68 141 евро, платима на фаза груб строеж, но не по-късно от 31.08.2006г.,
плюс дължимата цена за паркоместата в размер на 12 000 евро. Р.В.С. и Е.З. в качеството на купувачи са поели
задължение да заплатят на ответното дружество общо сума в размер на
107 303 евро. Уговорена е отстъпка в размер на 10 % от дължимата сума,
което формира продажна цена в размер на 96 573
евро, в случай, че купувачите заплатят 60 % от продажната цена при подписване
на договора. Дължимата сума е платима при следните условия: първа
вноска- 60 % от пълната цена на имота, при подписване на договора, "намалени
с платената гаранция за намерение"
или сума в размер на 56 944 евро, втора вноска в размер на 40 % от
офертната цена, или сума в размер на 38 629 евро, платима на фаза груб
строеж, но не по-късно от 31.08.2006г., плюс дължимата цена за паркоместото в
размер на 6 000 евро. В чл.7.3 от
договорите страните са уговорили при неспазване на крайния срок за завършване
на строителството на имота, което не се дължи на форсмажорни обстоятелства
изпълнителят да плати неустойка в размер на 0,1 на сто върху стойността на
незавършената част от строителството за всеки ден забава, но общо не повече от
10 на сто от общата цена на договора. В чл.7.5 от договора е уредено право на
възложителя едностранно да развали договора при забавяне на изпълнителя с
повече от 180 дни след сроковете за извършване на строителството, като изпълнителят
дължи връщане на цената, платена до момента, ако закъснението не се дължи на
форсмажорни обстоятелства.
По
делото са приети като доказателство 4
бр. нотариални покани, връчени на ответника чрез адвокат Г. А. срещу разписка
на 25.10.2010г. С нотариалните покани
ищците са дали на ответника двуседмичен срок да изпълни задълженията си
по чл.2.1 от договора, като са го предупредили, че след изтичане на този срок
ще считат договора за развален поради забава от повече
от 180 дни след датата на падежа. Ищците
претендират и връщане на платените от тях
суми по договора в срок от три седмици от връчване на поканата.
Видно
от представеното по делото пълномощно с нотариално заверени подписи,
управителите на ответника ,,Б.П.**” ООД са упълномощили Г. И. А.
да ги представлява пред държавни и
общински органи във връзка с дейността на дружеството, като подава и получава документи.
Представени
са заповеди на кмета на Община Б. от 15.12.2005 г., от
07.12.2006г., от
15.11.2007 г. (допълнена
със заповед от 04.12.2007 г.), от които се
установява, че през зимния туристически сезон (декември, януари, февруари и
март) се въвежда временна строителна забрана на територията на Б., вкл. и
забрана за движението на тежкотоварни
ППС през определени интервали от
денонощието.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
съгласно банковите извлечения на разплащателната сметка на ,,Б. П.” ООД в евро, същата е
заверена с преведени от ищците суми общо
в размер на 429 486,02 евро. Получените преводи са осчетоводени в
счетоводството на ,,Б. П.-**” ООД.
На основание на получените преводи ,,Б. П.” ООД
е издало на ищците данъчни фактури- на К.М.Х.-4 бр. фактури на обща стойност
72 780 евро, на Р.Т.С.- 4 бр. фактури на обща стойност 72 780 евро,
на Р.Д.С.-5 бр. фактури на обща стойност 182 353 евро и на Р.В.С. и Е.Л.З.-5
бр. фактури на обща стойност 101 573 евро. Фактурите са включени в
дневника за продажби и са намерили отражение в подадената справка-декларация за
ДДС за съответния данъчен период. Общият размер на издадените данъчни фактури е
429 486, 02 евро.
От
заключението на приетата по делото техническа експертиза се установява, че за
процесната сграда има съставен Акт
образец № 14 от 06.10.2006г. за приемане на строителната конструкция и е
издадено от компетентния общински орган Удостоверение № 00АБ1 от 18.01.2007г.,
че грубият строеж е завършен. Не е завършено изграждането на вертикалната планировка,
външните връзки на инсталациите на обекта, вътрешните инсталации на някои места
-не са монтирани фасонните елементи-умивалници, батерии, сифони, ел.ключове,
контакти и т.н. Налице е частично недовършена фасада на сградата, както и липса
на елементи от балконските парапети и обшивки. Не е установено обектите да са
обзаведени. Сградата и прилежащото й пространство като цяло не са довършени и в
това положение няма техническа възможност тя да бъде пусната в експлоатация. От
дългото стоене в незавършено състояние някои дървени обшивки по фасадата на
сградата са започнали да се измятат, сглобките им се отварят и не е изключено
стоенето в този вид на обекта да предизвика в бъдеще по-сериозни
строително-технически проблЕ..
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По предявените искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД.
Правната квалификация на предявените искове е чл.55, ал.1 предл.
трето от ЗЗД – искане за връщане на предоставена парична престация поради
отпаднало основание. В настоящия случай отпадането на основанието, на което е
извършено плащането, настъпва като правна последица от правомерното упражняване
на правото на изправната страна – ищците да
развалят договорите.
При
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за връщане на платена сума поради отпадане на
основанието- разваляне на договора, по който сумата е дадена, в тежест на ищеца
е да докаже наличието на договор, плащане на сумата, разваляне на договора, а в
тежест на ответника е да докаже възраженията си напр. или че е изпълнил
задълженията си по договора, поради което не са налице предпоставки за неговото
разваляне, или че сумата е платена на друго основание.
Страните по
делото са
били обвързани от предварителни договори
за покупко-продажба и за извършване на строителство, сключени на 08.11.2005 г., по
силата на които ответникът "Б. П." ООД в качеството
на изпълнител и продавач, е поел задължение да построи и прехвърли правото на
собственост върху апартаменти и паркоместа в
новострояща се жилищна сграда в гр. Б., местността ,,Г.”, а ищците, в
качеството на възложители и купувачи, са поела
насрещно задължение да заплатят цената на имотите,
посочена в договорите.
Съдът
намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за
недействителност на предварителните договори поради това, че същите не са
подписани от двамата управители, а само от единия, въпреки че дружеството се
представлява заедно от двамата управители. В настоящия случай приложение следва
да наМ.разпоредбата на чл.301 от ТЗ, в която е установена презумпция за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената от негово име без представителна
власт сделка, ако същият не се е противопоставил веднага след узнаването й. За
разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо
име без представителна власт или извън границите на представителната власт
изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо
представлявания /висяща недействителност на сделката - чл.42, ал.2 от ЗЗД/,
при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец
в съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично
противопоставяне веднага след узнаване за извършените правни действия в
хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на
представителната власт. В процесната хипотеза предварителните договори имат
действие за търговеца, от чието име са сключени, тъй като липсва
противопоставяне от негова страна веднага след узнаването им, както и след
узнаването на факти за извършени действия, от които може да се направи
недвусмислен извод, че са предприети по реализиране на права или изпълнение на
задължения по облигационните правоотношения. От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че разплащателната сметка на ,,Б. П.” ООД в евро е заверена с
преведени от ищците суми общо в размер на 429 486,02 евро. На основание на
получените преводи ,,Би П.” ООД е издало на ищците
данъчни фактури. Фактурите са включени в дневника за продажби и са намерили
отражение в подадената справка-декларация за ДДС за съответния данъчен период.
Налице са факти и обстоятелства, които имат правното значение на липса на
противопоставяне от страна на търговеца по смисъла на чл.301 от ТЗ. В
допълнение следва де се посочи и че противопоставянето на извършените действия
без представителна власт от името на търговеца е направено с отговора на
исковата молба, а не в хипотезата на чл.301 от ТЗ-веднага след узнаването. С
оглед гореизложеното съдът приема, че сключените между страните предварителни
договори валидно ги обвързват и са породили правно действие.
Втората
предпоставка за основателност на иска е установяването на факта, че в
изпълнение на сключените договори ищците са заплатили на ответника именно
паричната сума, чието връщане претендират
като платена на отпаднало с оглед развалянето на договора правно
основание. От представените платежни
нареждания и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищците са изправна страна по сключените между
страните предварителни договори, тъй като са изпълнили своето задължение да
заплатят на ответника продажна цена, като са превели по банков път суми в общ размер
от 429 486,02 евро. Съдът приема за установено, че те са заплатили и
разликата над тази обща сума до пълния предявен размер на тези искове (или
сумата 3 000 евро), предвид съдържащите се в т.6.2. от договорите, сключени с
ищците К.М.Х., Р.Т.С., Р.В.С. и Е.Л.З., признания на ответника, че вече е
получил плащане на "гаранция за намерение", възлизаща на по 1 000
евро по всеки един от договорите, сключени с тези лица. Такова признание се
съдържа и в договора, сключен с ищеца Р.Д.С., но то не е било съобразено при
извършените плащания по банков път.
Установено е
по делото, че ответникът - продавач не е изпълнил
своето задължение за построяване в уговорената в договора
степен на завършеност и за прехвърляне
собствеността на процесните апартаменти и паркоместа. От
заключението на приетата по делото техническа експертиза е видно, че сградата и
прилежащото й пространство не са довършени и в това положение няма техническа
възможност тя да бъде пусната в експлоатация.
Основното възражение на ответното дружество е, че не е налице виновно
неизпълнение на задълженията му по договора, тъй като забавата му се дължи на
обективни причини, независещи от него. Представените заповеди на
кмета на Община Б. за спиране на строителните работи по време на зимния
туристически сезон, както и забраната за движение на тежкотоварни МПС в
определени часови интервали, не са форсмажорни обстоятелства, които са
от естество да
изключат отговорността на ответника за виновно неизпълнение на договора. Тези
заповеди, видно от представените по делото, са обичайна практика в Б.,
постановяват се всяка година и са с продължителност
на забраната четири месеца. Ответникът не би могъл да не знае за практиката за
налагане на подобни временни административни забрани и тъй като е търговец по
занятие би следвало да съобрази с тях
сроковете за изпълнение, които сам е поел със сключените договори. В
допълнение следва да се посочи, че при сключване на договора продавачът се е
гарантирал с оглед възможни трудности при строителството, като изрично е
предвидено, че срокът за изпълнение на договора е 28.02.2007г., но правото да
бъде развален възниква за купувача, ако забавата продължи повече от 180 дни /т.7.5
от договора/.
Към момента на разваляне на договорите - 10.11.2010г. забавата е продължила
повече от 6 месеца, като следва да се отбележи, че дори и да бъде продължен
срока на договора с времето, през което са действали забраните за спиране на
строителството, отново е налице забава на ответното дружество с оглед
изпълнение на задълженията му по договорите.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените доказателства за развитието на
отношенията между страните съдът намира, че в полза на ищците е възникнало
потестативното право да развалят договорите, тъй като са се осъществили всички
кумулативно изискуЕ. елементи от правопораждащия фактически състав, визиран в
чл.87, ал.1 от ЗЗД, а именно наличие на действителен договор, неизпълнение на
поето по силата на договора задължение, като неизпълнението се дължи на
причина, за която неизправната страна отговаря. Сключените между страните
договори притежават белезите на
предварителен договор за продажба на недвижим имот, съчетан с договор за
изработка. Те не попадат в категорията на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, поради
което твърдяното от ищците разваляне на
договора е следвало и е било осъществено от тях извънсъдебно,
съгласно правилата на чл.87 от ЗЗД. Ищците надлежно са упражнили правото да развалят договорите с
изрично волеизявление до ответника, обективирано в представените по делото
нотариални покани. Неоснователен е довода за липса на надлежно връчване на
нотариалните покани, тъй като същите са били получени от лице, което е било овластено
да получава книжа от двамата управители на ответното дружество, видно от
представеното по делото нотариално заверено пълномощно /л.83
от делото/.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че правото на разваляне на договора е
упражнено правомерно от ищците, поради което облигационната връзка следва да се
счита прекратена на 10.11.2010г., с изтичане на дадения на ответника с
нотариалните покани двуседмичен срок за изпълнение на задълженията му по чл.2.1
от договорите. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето на
договора има обратно действие, което се изразява в заличаване на създаденото с
договора облигационно отношение с обратна сила към момента на сключването му,
освен в хипотезите на продължително или периодично изпълнение, в които
развалянето има действие занапред. Доколкото поетите по силата на процесните
договори задължения имат за предмет еднократно изпълними престации, развалянето
на същите има обратно действие. Следователно основанието на извършените от
ищците плащания по договора следва да се счита отпаднало по смисъла на чл.55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД, поради което даденото подлежи на връщане от датата
на разваляне на предварителните договори. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, както и от събраните по делото писмени доказателства и съдържащите
се в т.6.2. от договорите признания се установи, че дадената от ищците сума
възлиза на 432 486 евро, поради което съдът приема, че ответникът следва
да бъде осъден заплати на ищците процесната сума в претендирания размер. В
случая не е налице основание да се приеме, че по отношение на ищците съществува
активна солидарност по отношение вземанията им по чл.55 от ЗЗД, но с оглед
диспозитивното начало в процеса заплащането на претендираната главница следва
да им се присъди така, както е заявена - общо, като разпределението на сумата
между тях следва да бъде предоставено на тяхната воля съобразно вътрешните им
отношения.
По предявения иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД:
Основанието
за възникване на задължение за законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 от ЗЗД забава в изпълнение на изискуем
паричен дълг. Следва да се има предвид, че вземането за мораторна лихва е
акцесорно, поради което основателността на претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
обусловена от основателността на иска за главницата. С оглед уважаване на
главния иск по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, основателна се явява и
претенцията за присъждане на мораторна лихва.
Установи
се, че в резултат от развалянето на процесните договори в полза на ищците е
възникнало вземане за връщане на даденото на отпаднало основание. Доколкото
кореспондиращото задължение на ответника е без определен срок, то на основание
чл. 69, ал. 1 от ЗЗД неговата изискуемост е настъпила веднага с възникването му
на датата на разваляне на процесния договор – 10.11.2010 г., но това не поставя
длъжника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищците,
съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, носят тежестта да докажат, че са поставили
длъжника в забава, отправяйки до него покана за изпълнение. Характер на покана
за плащане имат нотариалните покани за разваляне на договора, връчени на
25.10.2010 г., с която ищците са
отправили до ответника и искане
за връщане на платените по договора суми в срок от три седмици от връчване на поканата. Следователно ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на дадения му срок за изпълнение - считано
от 17.11.2010г. и с оглед на това, че се касае за неизпълнение на парично
задължение, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 17.11.2010 г. до датата на завеждане на исковата
молба –17.02.2011г., или сумата 11 129,67 евро.
Претенцията на ищеца за мораторна лихва за периода от 10.11.2010 г. до
17.11.2010 г. се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена (претенцията за лихва се явява основателна за целия
първоначално заявен размер, макар и не за целия период, защото, макар
претенцията да е била заявена с начален момент 09.11.2010 г., изчисляването й е
извършено с начален момент 19.11.2010 г. - вж.л.55).
По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД:
Съгласно чл.
92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно тяхното доказване.
Задължението за неустойка има акцесорен
характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска с правно основание чл.92
от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да
съществува задължение; 2/ това
задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/
неустойката да е уговорена между страните; 4/ кредиторът
да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
В
настоящия случай страните в процеса са включили в предварителния договор клауза
за неустойка- чл.7.3 от договора, съгласно която при неспазване на крайния срок
за завършване на строителството на имота, предмет на договора, което не се
дължи на форсмажорни обстоятелства, изпълнителят дължи неустойка в размер на
0,1 на сто върху стойността на незавършената част от строителството за всеки
ден забава, но общо не повече от 10 на сто от общата цена на договора.
По
делото се установи, че ответникът ,, Б.П.-**” ООД
не е изпълнил задължението си да построи процесния недвижим имот в уговорения
между страните срок.
Съдът
прие по-горе в мотивите си, че двустранният договор следва да се счита за
развален поради неизпълнение от страна
на ответника. Зачитайки обратния характер на развалянето по чл. 88, ал. 1 ЗЗД,
то всичко получено в изпълнение на договора следва да бъде върнато.
Неизпълнението на договора довежда до обезсмисляне на договорната връзка от
гледна точка на изправната страна. Поради поведението на длъжника конкретният
договор не е годно средство за задоволяване на кредиторовия интерес от
изпълнението. Затова и изправната страна се вижда принудена да се освободи от
насрещното задължение и да потърси друг способ за задоволяване на интереса си.
Неустойка за забава, каквато е уговорена между страните в чл.7.3 от договора,
се дължи само при реалното, макар и късно изпълнение. В противен случай,
продължителността на забавата ще зависи не от нейното прекратяване чрез
изпълнение, а от това кога кредиторът ще развали договора. След развалянето на
договора не може да има както изпълнение, така и неизпълнение на договора и
възникване на последиците от неизпълнението, включително и на правото на
неустойка. В този смисъл е решение №17 от 09.03.2010 г. на ВКС по т.д.№
414/2009 г. І ТО, ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.92,
ал.1 следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноските: При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищците всички разноски, направени във
връзка с исковете по чл.55 и чл.86 от ЗЗД (т.е. - пълния размер на депозитите
за ВЛ по ССЕ и СТЕ), а във връзка с претенцията по чл.92 от ЗЗД разноски не се
следват. Ето защо ищците имат право на сумите 1 100 лв. - депозити, както и 34 706,74
лв. - 99,11% от размера на заплатената ДТ по ИМ. Не са ангажирани доказателства
ищците да са договорили и заплатили на своя пълномощник възнаграждение в размер
на 10 000 евро, така както се твърди в представения списък по чл.80 от ГПК,
поради което такива разноски не се присъждат, нито пък съдът следва да се
произнася по направеното от пълномощника на ответника възражение по чл.78, ал.5
от ГПК.
При
този изход на спора ответникът няма право на разноските, направени от него за
защитата му по иска по чл.55 от ЗЗД (350 лв. за СТЕ), а извършването на други
разноски по воденето на делото той нито твърди, нито установява.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
,,Б.П.-**” ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”С.” № *,
ет.* и със съдебен адрес: адв.Г.Х. ***, ДА ЗАПЛАТИ общо на К.М. Х., британска
гражданка, родена на ***
г.
в гр.Л.,
притежаваща паспорт № ********, издаден на ******** г. от Паспортна агенция на
Обединеното кралство, валиден до ******** г., с постоянен адрес: ** Б.Р., Х.М., С., Ч., ******, А.,
Р.Т.С., британски гражданин, роден на ***
г.
в гр.С., притежаващ паспорт № ******, издаден на ****** г. от Паспортна
агенция на Обединеното кралство, валиден до ****** г., с постоянен адрес: ** Б.Р.,
Х.М., С., Ч., ******, А.,
Р.Д.С., британски гражданин, роден на ***
г.
в гр. С., притежаващ паспорт № *********, издаден на ********* г. от
Паспортна агенция на Обединеното кралство, валиден до ********* г., с постоянен
адрес: ** В. Г., Х.Ч., С., Ч., ******, А.,
Р.В.С., британски гражданин, роден на ***
г.
в гр. С., притежаващ паспорт № *********, издаден на ********* г. от
Паспортна агенция на Обединеното кралство, валиден до ********* г., с постоянен
адрес: ** Б.Р., Х.М., С., Ч., ******, А., и Е. Л.З., британска гражданка, родена на ***
г.
в гр.Д., притежаваща паспорт № *********, издаден на ******** г. от
Паспортна агенция на Обединеното кралство, валиден до ******** г., с постоянен
адрес: 41 Ч.С., Х.Н., С., Ч., ******, А., всички със съдебен адрес: адв.Л.Е.А. ***, на основание чл.55, ал.1,
предл.трето от ЗЗД сумата 432 486 (четиристотин
тридесет и две хиляди четиристотин осемдесет и шест) евро, заедно със
законната лихва върху нея, считано от 17.02.2011 г. до окончателното изплащане – получени на отпаднало основание
плащания по сключени на 08.11.2005 г. предварителни договори за
покупко-продажба на недвижими имоти и за извършване на строителство, както и сумата 11 129,67 (единадесет хиляди сто двадесет и девет евро и 67 евроцента) евро
- на основание чл.86 от ЗЗД – лихва за забава за периода от 19.11.2010 г. до 17.02.2011 г., както
и сумата 35 806,74 (тридесет и пет хиляди осемстотин и шест лева и 74 стотинки) лева
на основание 78, ал.1 от ГПК – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД – за периода от 10.11.2010 г. до
17.11.2010 г., както и иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 4 000
евро - изцяло.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: