Присъда по дело №82/2021 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 17
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20215650200082
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Ив., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ив. в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
и прокурора Д. Кр. Ч.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20215650200082 по описа за 2021 година
на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Х. АК. /като на латиница се изписва K.A./ р. на
01.01.2003 г. /по негови данни пред органите на МВР/в гр. K. А. гражданин на
А. без образование, неженен, неосъждан, безработен, пащун /без документи
за самоличност по данни от лицето/ с адрес за призоваване в страната РПЦ –
София, ЗА ВИНОВЕН в това, че на ........ през района на 506 гранична
пирамида в землището на с. М., общ. Ив., обл. Х. влязъл през границата на
страната от Република Гърция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта, за което и на основание чл. 279, ал. 1, във вр. с
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9
/девет/ месеца и „ГЛОБА” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред
Окръжен съд - Х. считано от днес.
Съдия при Районен съд – Ив.: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 17/19.04.2022 г.
по НОХД № 82/2021 г. (генерериран от програмата номер 20215650200082)

Подсъдимият Х. АК. /като на латиница се изписва K. A./ р. на
01.01.2003 г. /по негови данни пред органите на МВР/ в гр. К., Аф., гражданин
на Аф., без образование, неженен, неосъждан, безработен, пащун /без
документи за самоличност по данни от лицето/ с адрес за призоваване в
страната РПЦ – София е обвинен в извършване на престъпление по чл. 279,
ал. 1 от НК, за това, че на ........... в района на ..... гранична пирамида, в
землището на с. М., общ. Ив. обл. Хасково, влязъл през границата на страната
от Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - Ив. поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от
служебен защитник – адв. В.К. от ХАК, която е получила обвинителния акт в
законоустановения срок.
На осн. чл. 269, ал.3 от НПК, делото се разглежда в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същия не е намерен на посочения адрес за призоваване,
като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подсъдимия, дадени в присъствието на служебния му защитник пред органа
на Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На ..........., свидетелите Ст. Т. и Ю.Д. – служители на „Гранична
полиция“ изпълнявали служебните си задължения като патрулирали и
извършвали обход в района на ..... – та гранична пирамида в землището на с.
М.. Около 19.00 ч. забелязали две лица, които се движели пеш и идвали от
посока Гърция. Служителите на „Гранична полиция“ следели движението на
двете лица около 15-20 минути. Когато лицата влезли на територията на
Република България, на около 50 м. от граничната пирамида, свидетелите Т. и
Д. се приближили към тях и им поискали документи. Лицата не разбирали
български език и само повтаряли думата „афган. Двете лица били задържани
и приведени в ГПУ – Ив.. В управлението с помощта на преводач било
установено, че едното е задържаните лица е подсъдимия Х. АК..
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия Х.
АК., който в разпита си по време на Досъдебното производство подробно
описва обстоятелствата по извършеното от него престъпление. Подсъдимият
напуснал Аф., заедно с брат си и влязъл нелегално в Турция. Намерението им
било да стигнат до Франция, където да си намерят работа. Около четири
1
месеца живял в Турция. Там техни приятели се свързали с „каналджии“ в
Турция, които поискали от двамата общо 4000 евро, за да стигнат до Сърбия.
Братът на подсъдимия дал парите още в Истанбул. Той бил по – голям от
подсъдимия и се занимавал с всичките неща. Знаели, че ще вървят пеш през
Гърция до Сърбия. На 07.09.2021 г., около 20 часа от Истанбул потеглили с
микробус, група от 27 човека. С микробуса стигнали до една гора, а после
вървели и стигнали „една голяма река“, която преминали с помощта на
гумени лодки на 08.09.2021 г. сутринта. След като преминали реката групата
се разделили на две и едната група от 13 човека, в която били подсъдимия и
брат му тръгнали водени от водач. Вървели пеш около три денонощия.
Изплашени от полиция, групата се разделили, като всички побегнали, а
подсъдимият и друг мъж от групата, на който не може да каже името, били
задържани от служителите на „Гранична полиция“ .
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на ........... в
района на ..... гранична пирамида, в землището на с. М., общ. Ив. обл.
Хасково, влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Република България
от Република Гърция и че няма разрешение за влизане в Република България
от надлежни български органи, но въпреки това е решил и извършил
деянието, което целял. Този факт не се отрича от подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Република България, свързан с режима на преминаване на българската
държавна граница.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че не е женен, няма
имущество, както и трудови или други доходи.
При определяне на наказанието на подсъдимия, вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
2
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 150
лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3