ОПРЕДЕЛЕНИЕ№438
Гр.Варна, …10.08. 2020г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на
девети юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 236 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Б.П.Г. и С.Б.Г.,
и двамата от гр.Варна срещу определение № 32 от 30.01.2020г. по търг.дело №
95/18г. по описа на Шуменски ОС, в частта му, с която е прекратено
производството по предявения от тях срещу „Юробанк България“ АД насрещен иск за
установяване на нищожност на клаузи от договор за кредит.
В
частната жалба се твърди че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърдят че предявената от тях искова претенция е допустима, произтича от същото
правоотношение и независимо, че с
решението по същество на спора, съдът евентуално ще се произнесе и по
наведените твърдения и възражения, няма да е налице обвързваща сила на
решението. Сочат че предявяването на насрещна искова претенция е с по-голям
интензитет на защита.
Молят
съда да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната
страна по жалбата „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, в депозиран в
срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна,
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
Производството по търг.дело № 95/18г. по
описа на ШОС е образувано по предявен от „Юробанк България“ АД срещу Б.П.Г. и С.Б.Г.
осъдителен иск за сумата 62 001.48 швейцарски франка, претендирана като
цялата дължима главница за периода от 28.04.2017г. по договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 23.08.2007г. и сумата 480 лв., претендирана като
дължими нотариални такси за периода от 01.06.2018г. до 18.06.2018г. С отговора
на исковата молба от ответниците е предявен срещу банката насрещен установителен
иск, с който се иска обявяване на клаузи от договора за кредит /чл.3 т.1 и т.5,
чл.1 т.1 и т.3, чл.2 т.1 и т.3 и чл.22 т.1 и т.2/ за нищожни като неравноправни
за първите две, и като противоречащи на закона за останалите.
Първоинстанционният съд е извършил двойна размяна на книжа по насрещния иск и с
обжалваното определение от 30.01.2020г. е прекратил производството по насрещния
иск поради липса на правен интерес.
В настоящия случай не се касае за отделяне
на предявения насрещен иск в друго производство, а за произнасяне по
допустимостта на насрещния иск, поради което и определение подлежи на
обжалване.
Въззивният съд намира че за ответниците е
налице правен интерес от водене на самостоятелен установителен иск за
прогласяване на нищожност на клаузи от договора за банков кредит, независимо от
направеното от тях възражение за нищожност на клаузи на договора.
Правоизключващите възражения на ответниците за нищожност на договорни клаузи са
защитно средство на ответниците в предявения срещу тях осъдителен иск. С насрещният
иск ответниците търсят самостоятелна защита срещу ищеца. Доколкото спорът между
страните досежно съществуването на задължения по договора за кредит – главница,
договорни лихви, наказателни лихви и такси не е разрешен и целият размер на
претенцията на банката по договора не е предмет на предявения осъдителен иск
/видно от исковата молба, в която са посочени и непредявени претенции за лихви/
въззивният съд намира че е налице правен интерес от самостоятелно установяване
на твърдяната от ответниците нищожност на договорни клаузи. Воденият между
страните спор по гр.дело № 15622/17г. по описа на РС – Варна е бил по иск по
чл.55 от ЗЗД за надплатени суми по същия
договор за период от 07.10.2012г. до 15.10.2017г., поради което и не преклудира
със сила на присъдено нещо претенцията по насрещния иск. Налице е връзка между
насрещния и първоначалния иск.
С оглед на така изложеното, настоящият
състав на въззивния съд приема, че
предявеният насрещен установителен иск е допустим, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 32 от 30.01.2020г. на
Шуменски ОС по търг.дело № 95/18г., в частта му, с която е прекратено
производството по предявения от Б.П.Г. и С.Б.Г. срещу
„Юробанк България“ АД насрещен иск за установяване на нищожност на клаузи от
договор за кредит от 23.08.2007г. /чл.3 т.1 и т.5, чл.1 т.1 и т.3, чл.2 т.1 и
т.3 и чл.22 т.1 и т.2/ като неравноправни и като противоречащи на закона.
ВРЪЩА делото на Шуменски ОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: