Решение по дело №787/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на И. Д. Д., [ЕГН], чрез адв. Ст. П.- пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0281-000518 от 31.03.2025 г. издадена от Началник група към ОДМВР - [област], РУ [община], с която на основание чл. 171, т. 2, б. "л" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е постановено временно спиране от движение на ППС за срок от един месец.

В жалбата се поддържа, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, т.е. атакува се като нищожна, алтернативно се поддържат оплаквания, обобщени, че актът е издаден в нарушения на процесуалните изисквания за това и в противоречие с материалния закон. Иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът - Началник група към ОДМВР - [област], РУ [община], редовно призован, не взема становище по депозираната жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 07.04.2025 г., поради което жалбата, подадена на 09.04.2025 г. е процесуално допустима.

От фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установено следното:

На 20.12.2024 г. около 21:18 часа в [населено място] на ул. „1-ва“ до № 12 И.Д. като водач на МПС – БМВ 525 Д с рег. № [рег. номер], лична собственост, с посока на движение от запад към изток, го управлява със скорост 137 км./ч., при разрешена скорост на движение в населено място от 50 км./ч., отчетен толеранс на измерената скорост минус 3% и е получено наказуемо превишение от 83 км./ч. Нарушението е било установено с техническо средство тип ARH CAM S1, с фабр. № 120сс63 и заснето в клип № 121984.

Съставен е АУАН GA № 1345923/24.02.2025 г., в който е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от Д. без възражения. Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на ППС за срок от един месец.

От страна на ответника по делото са представени още: заверено копие от протокол за използване на АТСС тип ARH CAM S1, рег. № 281р-17163/20.12.2024 г., ведно със снимка на позиционираното АТСС, Удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017 г. от Български институт по метрология, с което се удостоверява, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл. 1а, ал. 4 от НСИПМК под № 5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., Протокол от проверка № 143-СГ-ИСИС/11.10.2024 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от БИМ, протокол за проведено обучение за работа с АТСС тип ARH CAM S1, снимка № 121984, ведно с разпечатка-извлечение с данни към нея, справка от АИС КАТ СР от 16.04.2024г. за МПС с рег. № [рег. номер], копие от попълнена декларация с данни на водача от 24.02.2025 г., справка за нарушител/водач, покана № 34583/2025/24.02.2025 г. заверени копия от заповеди № 317з-3162/15.04.2022 г. на директор ОДМВР [област] и № 8121К-3410/05.04.2024 г. на гл.секретар на МВР за преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението за нищожност на административния акт. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – Началник група към ОДМВР – [област], РУ [община]. Като доказателство по делото е приета Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директор ОДМВР-[област] за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР [област] да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началници на групи в сектор "Охранителна полиция в РУ". Видно от приетата по делото Заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г. на главен секретар на МВР, инспектор Т. С. е преназначен на ръководна длъжност Началник на група „Пътен контрол“ в сектор "Охранителна полиция" към РУ-Карлово при ОДМВР – [област]. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него подзаконови актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти, относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед, дата и час на извършване на нарушението, марка и регистрационен номер на автомобила, установен по съответния за това ред, марка и тип на техническо средство за измерване на скорост, т. е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие доказани.

Описаните в АУАН фактически установявания за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т. е., освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

Актът за установяване на административно нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. първо от АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането ѝ е самостоятелен административен акт.

По основното възражение в жалбата, че фактическата обстановка е непълна, невярна и неточна съдът го приема за неоснователно.

Изпълнено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за съставяне на протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. Представени са фотоснимки както на заснетото МПС, собственост на жалбоподателя, така и на самата АТСС.

Въз основа на попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, посочени в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.(Наредбата) и е технически изправно. Изпълнено е изискването на чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по делото Удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017 г. от Български институт по метрология, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл. 1а, ал. 4 от НСИПМК под № 5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.20274 г. и Протокол от проверка № 143-СГ-ИСИС/11.10.2024 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от БИМ.

Не се споделят оплакванията на жалбоподателя за липса на фактически основания за издаване на акта. Автомобилът, който е заснет, е достатъчно индивидуализиран, ясно се различава датата 20.12.2024 г., 21:18:53 ч. В случая, за да бъде проверена посочената като разрешена скорост от 50 км/ч е достатъчно посочването, че това е лек автомобил. Правната квалификация на нарушението е правилно определена- осъществен състав на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Най-съществените реквизити в протокола за използване на АТСС като дата, време на работа, контролиран участък, ограничение на скоростта, са посочени, поради което доводите за съществени непълноти в същия са неоснователни.

По отношение възраженията за неустановено място на извършване на нарушението следва да се има предвид, че посоченото „[населено място] на ул. „1-ва“ до № 12“ е уточняващо обстоятелство, а предвид липсата на разминавания в посоката на движение на контролираните МПС и насочеността на АТСС, то не може да се счита, че мястото и посоката на нарушението не са установени или са неправилно установени. В снимката от заснетия клип освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост, като на същия се установява и номерът на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя. Съдът не споделя доводите в жалбата за допуснато съществено нарушение с оглед документирането на АТСС като разположение при проверката. В административната преписка се съдържа снимков материал съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като действително няма отбелязване на датата, на която е извършено заснемането на поставеното АТСС, но следва да се има предвид и че в Наредбата няма изискване за изрично отбелязване на датата на поставяне на АТСС. Същото важи и по повод на оплакването, че обстоятелствата в заповедта не са верни. От събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че на 20.12.2024 г. е извършван контрол на скоростния режим на посоченото място и време. Видно от приетия протокол за използване на АТСС тип ARH CAM S1, рег. № 281р-17163/20.12.2024 г. началото на работа е 20:43 ч. на 20.12.2024 г. и край на работа е 22:00ч. на 20.12.2024 г. Заснемането на нарушението е документирано да е станало на 20.12.2024 г., 21:18:53 ч., изцяло в посочения времеви интервал на извършения контрол.

Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да издаде административния акт.

Според теорията, при тази проверка за съществено може да бъде прието нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от административния орган факти, които категорично сочат, че именно И. Д. е собственик и е управлявал моторно превозно средство, засечено с превишение от 83 км./ч. над разрешената скорост в населено място. Видно от съдържанието на съставения АУАН, в момента на подписването му и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, настоящият жалбоподател не е направил възражения по него. Изложените в жалбата твърдения в обсъжданата насока, не са подкрепени с конкретни доказателства, че лицето на 20.12.2024 г., 21:18:53 ч. в [населено място] на ул. „1-ва“ до № 12, не е управлявало лек автомобил БМВ 525 Д с рег. № [рег. номер], лична собственост, с посока на движение от запад към изток със скорост, след отчетен толеранс, 133 км./ч., при разрешена скорост на движение в населено място от 50 км./ч.

Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП, съгласно която временно се спира от движение пътно превозно средство на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h – за срок един месец. В случая е установено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Безспорно е налице посоченото правно основание за издаване на акта. Описаната в АУАН и заповедта фактология води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП така, както е посочено в обжалвания акт. Волята на издателя е еднозначна и недвусмислена, като е посочено точно за кое административно нарушение и кой е неговият извършител, за което се налага конкретната мярка. Следователно изложените мотиви в заповедта съответстват на действителността и кореспондират със събраните по делото доказателства. Законовата норма дава възможност на органа да упражни компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т. е. той действа при условията на обвързана компетентност. Пред съда остана необорена фактическата констатация на управление на МПС с превишение на разрешената скорост в населено място с 83 км./ч. Това поведение е фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като деянието е нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т. 2, б."л" основания.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната заповед.

Възраженията на жалбоподателя за допуснато при издаване на заповедта съществено нарушение на процесуалноправните норми са неоснователни.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание, последното се обжалва по реда на ЗАНН. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушението и от тези на НП, с което се налага административното наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на административното наказание с правоохранителен акт на административнонаказателна юрисдикция–наказателното постановление, което е установено и в настоящия случай. Това е видно и от събраните доказателства в конкретната ситуация. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма (чл. 171, т. 2, б. "л"), а не санкционната норма, предвидена за нарушаване на материалния закон и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

В случая съдът приема, че с налагането на процесната ПАМ административният орган е осигурил както безопасността на движението за другите участници в него, така е и преустановил административното нарушение.

В настоящата хипотеза жалбоподателят – адресат на оспорения индивидуален административен акт, е упражнил ефективно правото си на защита, подавайки жалба срещу него и имайки възможност да представи по образуваното съдебно производство допълнителни доказателства и да изложи факти, за да обори констатациите на органа. Това в настоящото производство не е сторено. Оспорената заповед е фактически обоснована и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. От събраните доказателства по делото безспорно се установява собствеността, марката, модела и регистрационния номер на автомобила, управляван от Д. на 20.12.2024 г. в посоченото място и час. В хода на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията - нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта. Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като собственик и управляващ заснетото МПС И. Д., който не представя доказателства, оборващи официалните констативни документи, изготвени от длъжностните лица при контрола, напротив по делото е приета декларация от 24.02.2025 г. за собствеността и управлението на МПС на сочената дата, място и час в обжалваната заповед. Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед.

Съдът намира, че са били налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ, доколкото управлението на МПС с превишение на разрешената скорост в населено място с 83 км.ч., установена на 20.12.2024 г. в 21:18:53 ч., е основание за налагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП и това не е оборено от подалия жалба.

Всичко изложено води съдебния състав до извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т. 2, б."л" ЗДвП. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.

От ответника по делото не е заявена претенция за присъждане на разноски, предвид на което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Д., [ЕГН], чрез адв. Ст. П.- пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0281-000518 от 31.03.2025 г. издадена от Началник група към ОДМВР - [област], РУ [община], с която на основание чл. 171, т. 2, б. "л" от Закона за движението по пътищата е постановено временно спиране от движение на ППС за срок от един месец.

Решението не подлежи на обжалване.