Решение по дело №649/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260745 / 23.6.2021г.      

         

гр. Перник, 23.06.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 00649 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Ц.,*** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на следните вземания: сумата 2962,08 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2007 г., и сумата 764,95 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 20.11.2007 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1082 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1482 по описа за 2007 г. на Районен съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца, въз основа на който по молба от 23.06.2017 г. е образувано изп. д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник, а преди това изп.д. № 371/2009 г., което било образувано на 14.07.2009 г. и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК без да са извършвани изпълнителни действия по него. Сочи се, че процесните вземания са погасени с изтичане на тригодишна давност. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба „Архив“ по по ч.гр.д.№ 1082/2009 г. на РС – Перник се установява, че в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 829/17.04.2009 г. срещу Г.М.С., ЕГН **********, за сумата 2962,08 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., сумата 764,95 лв. – законна лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 20.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 75,17 лв. – държавна такса, и сумата 27,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото.

Видно от съхраняваната по ч.гр.д.№ 1082/2009 г. на РС – Перник разписка за връчено съобщение, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез лице от домашните на 02.06.2009 г.

От приложения заверен препис на изп.д. № 800 по описа за 2017 г. на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че е образувано по молба вх. № 9241/23.06.2017 г. на „Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2009 г. за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1082 по описа за 2009 г. на РС-Перни.

Върху изпълнителния лист е извършено отбелязване за предходно изп.д. № 371/2009 г., образувано на 14.07.2009 г., на която дата е извършеното последно изпълнително действие, прекратено на 24.09.2009 г.

С цитираната молба е направено искане за извършване на справки относно имущственото състояние на длъжника и са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

По изпълнителното дело е извършена справка за действащи трудови договори и банкови сметки на длъжника. Изпратено е запорно съобщение до „Мега Лукс Груп“ ЕООД за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 26.06.2018 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка в БНБ за открити банкови сметки и при установяването на такива да бъде наложен запор върху тях.

По наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД на 27.05.2019 г. е постъпило плащане в размер на сумата 65,84 лв.

С молба от 23.07.2019 г. длъжникът е отправил искане за изплащане на дълга чрз ежемесечен превод на сумата 100,00 лв., в който размер са извършени месечни плащания в периода 14.08.2019 г. – 10.05.2021 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.  Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба „Архив“ по по ч.гр.д.№ 1082/2009 г. на РС – Перник се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.06.2009 г., поради което срокът за възражение по чл. 414 ГПК /в редакцията му към момента на връчването/ е изтекъл на 16.06.2009 г. – присъставен ден. С оглед изложеното, началният момент, от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 17.06.2009 г. – влизането в сила на заповедта.

От отбелязването, извършено върху изпълнителния лист, приложен по изп.д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, се установява, че въз основа на изпълнителния лист на 14.07.2009 г. е образувано изп.д. № 371/2009 г., прекратено на 24.09.2009 г.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му.

С писмена молба ответникът е поискал да му бъдат издадени два броя съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди със заверен препис от изп.д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев и изп.д. № 371/2009 г., по описа на ЧСИ Анелия Василева. До приключване на съдебното дирене по делото е постъпил заверен препис от изп.д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, което е прието като доказателство. Ответникът не е заявил, че ще се ползва от другото съдебно удостоверение, нито е направил искане за приемане като доказателство по делото и на заверен препис от изп.д. № 371/2009 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.

Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността в периода от 24.09.2009 г. /датата, удостоверена върху изпълнителния лист като дата, на която е прекратено предходното изпълнително дело/ и 23.06.2017 г. /датата, на която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев/, за което с доклада по делото му е указано, че не сочи доказателства.

С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната давност за вземането е изтекла преди образуване на изп.д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради което извършените след това изпълнителни действия са ирелевантни.

По горните съображения, съдът прави извод, че вземането е погасено по давност, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Същият е сторил разноски в размер на 152,08 лв. - държавна такса с включена такса превод, и 480,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна услуга, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени в пълен размер.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 2962,08 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2007 г., и сумата 764,95 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 20.11.2007 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1082 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, поради погасяване на вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 632,08 лв. /шестстотин тридесет и два лева и осем стотинки/ – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. № 1082 по описа за 2009 г. на РС – Перник да се върнат в Служба „Архив“. 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.Д.