Решение по адм. дело №140/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 Административнопроцесулания кодекс АПК/ вр. чл. 118 и чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба, подадена от Г. П. Т., [ЕГН], гр. Габрово, [улица], ет. 3, чрез адв. Й. П., против решение № 1040-14-20/17.03.2025 г. на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ръководителя на ТП на НОИ/ – Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т. против разпореждане № РВ-3-14-01773894/19.12.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 09.03.2015 г. до 12.01.2019 г. в размер 9924,99 (девет хиляди деветстотин двадесет и четири лв. и деветдесет и девет ст.), от които 4996,90 лв. - главница и 4928,09 лв. - дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно. С жалбата са оспорени заключенията на органа, че сключеният с жалбоподателя трудов договор носи белези на фиктивност, за липса на реално положен труд от наетите лица, сред които е и жалбоподателят, за неоснователност на подадените данни за осигуряване и че лицето не е осигурено, както и за неправомерност на изплатените парични обезщетения. Отправени са доказателствени искания ТД на НОИ – Плевен да представи преписките по издаването на разпореждане № РВ-3-14-01773894/19.12.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, и по извършената проверка за разходите по ДОО от контролните органи в осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, приключили с Констативен протокол №-5-14-01661093/06.08.2024 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-14-01661161/06.08.2024 г. В съдебните заседания – жалбоподателят не се явява и не се представлява, постъпили са молби, искания и защита – всички чрез адв. П.. Моли съда за отмяна на оспорения акт и постановяване на съдебен акт за отмяна на разпореждане № РВ-3-14-01773894/19.12.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен. Не претендира разноски.

Ответникът – директорът на териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Плевен, чрез упълномощен процесуален представител юрк. С., в съдебните заседания, излага съображения за неоснователност на жалбата. По доказателствените искания на жалбоподателя уточнява, че свързани с тях документи са представени по адм. д. № 49/2025 г. на АС – Габрово /В. Г. М. срещу решение на ръководителя на ТП на НОИ – Габрово/, вкл. в оригинал. По разпорежданията и указанията на съда досежно разпределянето на доказателствената тежест, предмета на спора и твърденията на жалбоподателя, е представил преписка, съответно отправил и доказателствени искания. Моли съда оспорването да бъде отхвърлено. Не претендира разноски.

Административен съд - Габрово, осми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТП на НОИ – Плевен е получено писмо, вх. №1029-40-2410 #3/27.07.2023 г., от директора на дирекция „Осигуряване на краткосрочни плащания“ в НОИ, към което е приложено писмо, с изх. № 93-00-3603 #3/27.07.2023 г. по опис на ЦУ на НАП, от изпълнителния директор на НАП до управителя на НОИ /л. 310 - 312/, относно установени факти и обстоятелства в хода на анализ на данни в информационните масиви на НАП за осигурителни права на физически лица. Сочи се, че едни и същи физически лица се назначавали последователно в поредица от дружества, декларирайки осигурителните си задължения, но без да ги внасят ефективно. Имало назначени лица по трудови договори в месеци, в които нямало регистриран оборот на електронните касови апарати с фискална памет /ЕКАФП/. Приложени са данни за жалбоподателя Г. П. Т. и В. Г. М.. В тази връзка директорът на дирекция „Осигуряване на краткосрочни плащания“ в НОИ е посочил, че е необходимо да се извърши проверка по реда на Инструкция № 1 от 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ и пр. процедури относно извършването на дейност от дружеството „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК], гр. Плевен, [улица], и упражняването на трудова дейност от назначени в него лица за целия периода с данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, като въз основа на установеното да се предприемат действия съгласно КСО. Конкретно е следвало да се установи основателно ли са подавани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и използвани ли са за изплащане на парично обезщетения, помощи и/или пенсии.

Със заповед № ЗР-5-14-01401828/01.08.2023 г. на ръководителя на ТД на НОИ – Плевен е възложено на главен инспектор по осигуряването П. да извърши пълна ревизия на разходите на ДОО на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, като със заповеди от 16.11.2023 г. и 18.01.2024 г. ревизията е удължена. По компетентност е изискана информация от ИА „Главна инспекция по труда“, дирекция „Инспекция по труда“ /„ИТ“/със седалище в Плевен, като с писмо № 23075540 от 16.08.2023 г. дирекцията „ИТ“ е отговорила, че „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД няма действащи трудови договори, липсват адреси на работни места за полагане на труд, не може да се установи дали са изплатен и трудови възнаграждения в периода 2015 – 2019 г., няма подадени декларации по чл. 15 от Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/, като при призоваване във връзка с извършване проверка – не може да бъде открит управителя или представител на дружеството и не се явява на призоваванията.

Във връзка с невъзможността за връчване на задължителни предписания от 01.08.2023 г. за представяне на документи под опис за извършваната пълна финансова ревизия за разходи по ДОО на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД на адреса на седалището на дружеството, на постоянния и на настоящия адрес на управителя, е потърсено съдействие на ОД на МВР Плевен за осъществяване на контакт с управителя на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД /л. 336-339/. Задължителните предписания са връчени на управителя на 20.10.2023 г., попълнил е декларации и др. документи пред ТД на НОИ. На 02.11.2023 г. от дружеството е постъпил отговор на задължителните предписания в ТД на НОИ Плевен, съдържащ копия на трудови договори, ведомости за заплати, оборотни ведомости и съхранявани първични документи, уточнявайки, че поради изтичане на 5-годишен давностен период и липса на дейност на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД в последните години, други документи не са запазени. В представените документи е приложен трудов договор № 3 от 28.02.2015 г. между „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от И. Б. Б., и Г. П. Т. с място на работа [улица]на длъжност „мениджър проучване на пазари“, с трудов стаж – 0 г., 0 м., 0 д., без отбелязване в графа образование /л. 432/. Предвид осъществения контакт с управителя И. Б. Б. в последствие са му връчени заповедите за възложената и удължена ревизия, както следва - на 20.10.2023 г, 20.11.2023 г. и 18.01.2024 г. Задължителни предписания от 01.08.2023 г. за даване на обяснения и представяне на документи, свързани с неговата работа в „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, са изготвени и за Г. Т.. Същите не са потърсени при връчване от страна на органа /л. 346-347/, по тях не е постъпил отговор.

В периода юли 2023 г. - юли 2024 г. е осъществена многократно кореспонденция между ТП на НОИ Плевен, офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново и ТД на НАП Велико Търново, в която контролните органи се уведомяват, запитват и разменят документи относно извършваните проверки, ревизионни производства и насрещни ревизии на осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД и жалбоподателя Г. П. Т., както по разходите за ДОО, така и относно наличието на стопанска дейност, достоверност на фактури, действителни сделки, кадрова и материална обезпеченост за извършване на сделките по фактурите, съответствие на оборотите с представените оборотни ведомости и начисленията за изплатени възнаграждения и др. /том втори на делото/. С писмо от 22.08.2023 г. от ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, до ТД на НОИ Плевен и по тяхно запитване е отговорено, че за „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД липсват данни за подаване на годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, счетоводни отчети ОПР, баланс и др. съгласно счетоводното законодателство, няма данни за регистрирани фискални устройства и помесечно регистриран оборот, както и за регистрирани търговски обекти на дружеството. По писмо на ТД на НОИ от 07.11.2023 г. НАП е информирала, че провежда текуща проверка в този осигурител със срок 27.03.2024 г.

По извършената пълна финансова ревизия на разходите за ДОО за периода 26.11.2013 г. – 31.07.2023 г. е съставена Ревизионна записка № РЗ-5-14-01555422/18.03.3024 г., като главният инспектор по осигуряването посочва, че не е установил нарушения. В Анализа към Ревизионната записка по отношение на Констатациите по разходите за ДОО е установено, че за периода по фонд „Общо заболяване и майчинство“ са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Г. Т. по цитирани болнични листове, като е уточнено, че след получаване на отговор от ТД на НАП по искането за ревизия в осигурителя и в зависимост от направените констатации, ще бъдат предприети съответни действия.

С преписката по делото и конкретно с писмо от ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, вх. № 1029-40-2410776/25.07.2024 г. на ТД на НОИ Плевен, са приложени Протоколи от проверки за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ от 24.04.2019 г. и 28.05.2024 г. на ТД на НАП Велико Търново, в които е констатирано, че дружеството е упражнявало дейност, но при извършени насрещни проверки на контрагенти и по конкретно цитирани фактури, обект на насрещни проверки при ПУФО, същите не си съответстват /л. 441/. Посочено е, че дружеството е подавало декларации обр. 1 и 6, но декларираните вноски и данъци не са внасяни, както и не е декларирано изплащането на трудови възнаграждения за периоди, а начислените и изплатени трудови възнаграждения съгласно ведомостите за заплати 2015 – 2019 г. се разминават съществено и са в значително по-голям размер в сравнение с начислените и изплатени трудови възнаграждения по приложените годишни оборотни ведомости.

По отношение на жалбоподателя Г. Т. и с оглед преценката на представените по делото доказателства следва да се посочи, че при даването на обяснения пред ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, през 2019 г., Г. Т. заявява, че е получавал трудовото възнаграждения в брой, представя копие на трудов договор № 1 от 28.02.2015 г. между него и „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от И. Б. Б., с място на работа [улица]на длъжност „мениджър проучване на пазари“, с трудов стаж – 0 г., 0 м., 0 д., с отбелязване в графа образование „средно-специално“ /л. 99 и 466/.

При даването на обяснения пред ТД на НАП Велико Търново през 2024 г. Г. Т. отново заявява, че е получавал трудовото възнаграждения в брой, но получавал и фишове, които в случая предоставя на контролния орган, налични съответно и по преписката на ТД на НОИ Плевен. Заявява, че работното му място било в гр. Габрово, на територията на бившия завод „Картал“, не е работил в офиса в Плевен и не се сеща за неговия адрес. Предоставени му били служебен лаптоп и телефон, получавал задачи и се отчитал на представител на дружеството или управителя. Представя също копие на трудов договор № 3 от 28.02.2015 г. между него и „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от И. Б. Б., с място на работа [улица]на длъжност „мениджър проучване на пазари“, с трудов стаж – 0 г., 0 м., 0 д., без отбелязване в графа образование /л. 448/.

В периода 01-06.08.2024 г. е последвала проверка по реда на чл. 108, ал. 1 КСО по разходите по държавното обществено осигуряване на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД относно установяването на осъществяваната търговска дейност на дружеството, упражняването на трудова заетост от наетите лица и основателността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 КСО. По извършената проверка е съставен констативен протокол № КВ-5-14-01661093/06.08.2024 г. от главния инспектор по осигуряването, с който е установена икономическата дейност на осигурителя, лицата с трудови правоотношения, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО, документите, които са представени от дружеството при ревизията, както и данните от протоколите от проверките на НАП. Предвид отговорите от компетентните институции – дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен и ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, инспекторът по осигуряването е направил извод, че трудовите договори между „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД и Г. Т., В. М., В. П., Р. Р. и И. И. носят белезите на фиктивност. Конкретно по отношение на Г. Т. е констатирано, че не било изпълнено условието по чл. 40, ал. 1 КСО, тъй като не е осигурен за общо заболяване и майчинство, съответно представянето от него на болнични листове пред проверяваното дружество осигурител е недобросъвестно и съответно неправомерно е получено обезщетение в размер 4996,90 лв. по болничните листове.

Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-14-01661161/06.08.2024 г. на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на 5, ал. 4, т. 1 КСО на Р. В.. Р., В. М. П., В. Г. М., И. Г. И. и Г. П. Т., връчени на дружеството на 10.10.2023 г., по реда на чл. 110, ал. 4 КСО. Същите не са оспорвани от осигурителя, влезли са в сила, като и не са изпълнени от осигурителя. Поради неизпълнение от страна на дружеството на задължителните предписания данните за осигурените лица през ревизирания период, вкл. за жалбоподателя, са заличени служебно.

Последвало е издаване на разпореждане № РВ-3-14-01773894/19.12.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, с което е разпоредено Г. П. Т. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 09.03.2015 г. до 12.01.2019 г. в размер 9924,99 (девет хиляди деветстотин двадесет и четири лв. и деветдесет и девет ст.), от които 4996,90 лв. - главница и 4928,09 лв. - дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В разпореждането са изложени конкретни мотиви, съдържащи фактическите и правните основания за издаването му, посочена е възможността за доброволно изпълнение, реда за начисляване на лихва за задължението, както и за обжалване на разпореждането.

Разпореждането № РВ-3-14-01773894/19.12.2024 г. е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Плевен, който го е потвърдил изцяло с процесното решение № 1040-14-20/17.03.2025 г. В решението подробно са изложени възраженията на Т., информацията от извършената проверка в осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД по повод осъществяваната стопанска дейност от дружеството, упражняваната трудова дейност от наетите от него лица и основателността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Посочено е че за тези лица, сред които е и жалбоподателят Т., липсват осигурителни вноски за периода, както и че на Т. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност. Подробно са описани данните от проверките, насрещните проверки, обясненията и констативните протоколи на ТД на НАП. Направен е извод за фиктивност на трудовите договори между дружеството и лицата, вкл. Т., както и че за него не е изпълнено условието на чл. 40, ал. 1 КСО, тъй като Т. не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, така последният недобросъвестно е представил пред проверяваното дружество болнични листове и е получил неправомерно обезщетения по болничните листове, поради което е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО. Решението е връчено на жалбоподателя на 19.03.2025 г. чрез упълномощения пред органа адвокат, (л. 22 от делото) като жалба е подадена чрез органа до Административен съд – Габрово на 25.03.2024 г. чрез ССЕВ, регистрирана в органа на 31.03.2025 г. и постъпила в съда на 07.05.2025 г.

Жалбоподателят не е представял доказателства по делото, отправял е доказателствени искания с жалбата и поставени в хода на производството. По делото по искания на страните и по указания на съда са изисквани и представяни доказателства от ответника, справка от ОД на МВР Плевен, както и по реда на чл. 192 ГПК от осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, допуснат е разпит на свидетели. Във връзка с исканията на жалбоподателя представителят на ответника изрично е посочил – в писмо до съда, вх. на 12.08.2025 г., че трудовата книжка на жалбоподателя не е представяна в ТП на НОИ и не е налична по преписката, съответно не може да бъде представена по делото от ТП на НОИ Плевен. По предоставената възможност за разпит на двама свидетели по искане на жалбоподателя при режим на довеждане, съгласно молба от процесуалния представител преди съдебно заседание на 23.06.2025 г., изрично е постановено, че ще бъдат разпитани в следващото заседание, насрочено за 11.09.2025 г. Жалбоподателят не се е възползвал от тази процесуална възможност, като с молба на процесуалния представител преди съдебно заседание отново моли за отлагане на делото и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, по което искане съдът вече се е бил произнесъл /без да сочи с молбата и да прилага конкретните доказателства за невъзможност за явяване по делото за него като страна, и съответно за пълномощника, и които да не могат да бъдат отстранени от страната/. По делото е разпитан като свидетел, воденият от ответника служител на длъжност „главен инспектор по осигуряването“, извършил и процесните пълна финансова ревизия и проверка на разходите по ДОО, относно осъществяването на контакт с управителя на „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД и с жалбоподателя Т., както и във връзка с изискванията на органа и представянето на документи в административното производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – Габрово, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК и за наличие на основанията за оспорване по чл. 146 АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срока по чл. 118, ал. 1 КСО срещу акт, подлежащ на оспорване, и от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима за разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

Потвърденото с процесното решение разпореждане касае възстановяване на недобросъвестно получени суми за парично обезщетение поради общо заболяване и е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване. Оспореният акт е издаден от директора на ТП на НОИ Плевен - компетентният по материя, място и степен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 КСО, като от компетентен орган, при заместване, е издадено потвърденото с него разпореждане с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 3 КСО и представената от ответника, по указания на съда с определение №1132/18.08.2025 г. по делото, заповед № 1015-14-4/12.01.2023 г. и заповед № 42469/16.12.2024 г. на директора на ТД на НОИ – Плевен /л. 481/.

Относно спазването на изискванията за форма на оспорения акт и предвид горепосоченото, настоящият състав намира, че процесният акт е съставен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК ясно и точно са посочени и обсъдени фактическите и правните основания за издаването на акта, мотиви. По изложеното, съдът не установява нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав приема, че при издаването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и същото е постановено в съответствие с материалния закон, не се установяват и не се доказват по делото отправените в жалбата оплаквания. Фактическите и правните основания, послужили за издаването на оспорения акт, напълно се подкрепят и съответстват на приетата по делото административна преписка, както и приложените документи – кореспонденцията между ТП на НОИ и ТД на НАП, ОД на МВР и дирекция „Инспекция по труда“, констативни протоколи, предписания, анализи, справки, писма и пр., официални удостоверителни документи, които не са оспорени по надлежен ред, и като такива са приети за доказателства, наред с цялата административна преписка, удостоверяващи изложените в акта факти и обстоятелства.

Отправените с жалбата изрични оспорвания остават неоснователни и недоказани, като предвид правилното тълкуване и прилагане на относимата правна уредба, съдът намира за необходимо да посочи следното по твърденията в жалбата: в § 1, т. 3 ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. За да се приеме едно лице за „осигурено“ по смисъла на КСО, следва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски. Последните условия са предпоставка за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Ето защо, за да е възникнало това право и по отношение на жалбоподателя е следвало същият не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение за конкретното дружество, но и реално да е осъществявала трудова дейност в рамките на това правоотношение за същото дружество. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. От доказателствата по делото не може да се достигне до безспорен извод в насока основателност и правомерност на полученото обезщетение – нито по отношение на реална трудовата дейност, нито по отношение на внесени осигурителни вноски.

Съгласно данните по преписката, послужили за издаването на оспорения акт и посочени точно и ясно в него, се явява правилен изводът за фиктивност на сключения договор между „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД и жалбоподателя Т., като е установено от контролните органи, че осигурителни вноски не са постъпвали. Съдът не установи от обясненията им като проверявани лица пред НАП /за Т. през 2019 г. и 2024 г./, или от представените документи от „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД пред НОИ, или от представената по делото информация по реда на чл. 192 ГПК от „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД по молба на жалбоподателя Т., да са налице доказателства за реално извършвана дейност от наетото лице като „мениджър проучване на пазари“ – касателно кореспонденция с контрагенти, отчети пред работодателя – лицата, с които е контактувал, ползвани офиси и помещения, автомобили, техника или сервизни услуги и пр. По делото не се събраха доказателства, установяващи реално полагане на труд от страна на жалбоподателя за процесния период, както и доказателства за реално извършвана дейност от работодателя-осигурител. Представените документи не водят до различни фактически установявания. Видно от констативните протоколи на органа по приходите, вкл. по отношение на представените фактури, не може да се направи еднозначен извод за осъществяваната стопанска дейност от „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД и който да е безспорен по отношение на конкретна сделка, предоставяне на услуга, покупко-продажба или др и които да са свързани с трудова дейност на жалбоподателя Т.. Представените и в съдебното производство доказателства не установяват приходи от дейността или разходи за извършваната стопанска дейност, още повече за свързана с реална трудова дейност от страна на жалбоподателя Т.. Документите от третото неучастващо лице касаят трудово досие на жалбоподателя. По отношение на другата изискана информация изрично е посочено, че е поискана разпечатка от касов апарат, но се пазела пет години и не е налична, като по същите причини не се представят договор за наем и отчет от банка. Фактури също се пазели пет години, но голяма част от тях били намерени. С отговора пред съда е представен трудов договор № 3 от 28.02.2015 г. между жалбоподателя и „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от И. Б. Б., с място на работа [улица]на длъжност „мениджър проучване на пазари“, трудов стаж – 0 г., 0 м., 0 д., без отбелязване в графа образование /л. 128/, както и допълнително споразумение от 30.12.2018 г. към трудов договор № 1 от 28.02.2015 г. между същите лица, трудов стаж – 3 г., 10 м., 1 д. Следва да се посочи, че до този момент, съгласно информацията по преписката и пред съответните контролни органи, допълнително споразумение към трудовия договор на Т. не е представяно. Информацията за сключения от Т. трудов договор не може да бъде кредитирана като достоверна и доказана пред съда предвид установяващите се несъответствия между представените копия на трудовия договор, още повече като доказателство за престиране на труд или осъществена реална трудова дейност. Жалбоподателят не представя доказателства с жалбата или изобщо по делото за наличие на трудово отношение, в което твърди, че е бил, и които да предпоставят наличието на осигурителни отношение и право на обезщетение, съответно за осъществената от него трудова дейност при този работодател и осигурител.

Изводът за фиктивност на трудовия договор се подкрепя от представената от ИА „Главна инспекция по труда“, дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен, информация за „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, че няма действащи трудови договори, липсват адреси на работни места за полагане на труд, не може да се установи дали са изплатен и трудови възнаграждения в периода 2015 – 2019 г., няма подадени декларации по чл. 15 от ЗБУТ, като при направените проверки на място на адреса [улица] гр. Плевен не са установени данни да са познати на него дружеството или управителя. Наред с това, по искане на ответника, по делото е изискана справка от ОД на МВР Плевен за притежавани от осигурителя МПС. Съгласно постъпилата на 06.08.2025 г. по делото справка от ОД на МВР Плевен за бивша и настояща собственост на превозни средства със собственик „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК], се сочи, че няма данни за такава собственост на това дружество. По искането на ответника отново по реда на чл. 192 ГПК е изискана информация от третото лице „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД относно трудовото досие на жалбоподателя, както и за документи за собственост или наем на офиси, складови помещение, автомобили, охранителни и телекомуникационни услуги. В определения от съда срок по реда на чл. 192, ал 2 ГПК това задължение на трето лице не е изпълнено, като ответникът е уведомен за това в съдебно заседание.

Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно жалбоподателя водят до извод за недостоверност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица /РОЛ/. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявал трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, поради което не представлява осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 КСО, съответно не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. С оглед на гореустановеното и предвид обстоятелството, че недължимо подадените от осигурителя „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД за Т. данни са служебно заличени, то той се явява неосигурено лице за социалния риск „общо заболяване и майчинство“ и съответно не изпълнява изискването на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на Г. П. Т. са налице изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания и изводите, до които е достигнал органът са правилни. КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието „добросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но общите принципи на правото са позволили в практиката да се приеме, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно константна и непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Според съда, в случая, въз основа на събраните в административното производство доказателства, от органа е формиран фактически и правно обоснован извод относно недобросъвестност на Г. П. Т. и съответно наличие на основанието по чл. 114, ал. 1 КСО. Посочено е, че въпреки знанието на лицето, че не полага трудова дейност в „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД, той е представял документи – болнични листове, при този осигурител, в резултат на което неправомерно е получавал парични обезщетения от фондовете на ДОО /болнични листове - Е20140539283 за периода 09.03.2015 г.- 20.03.2015 г. вкл., с изплатено обезщетение за м. 03.2015 г. за 7 дни в размер на 639,15 лв.; Е20152762144 за периода 22.06.2015 г.- 24.07.2015 г. вкл., с изплатено обезщетение за м. 06.2015 г. за 4 дни в размер 377,97 лв. и за м. 07.2015 г. за 8 дни в размер 1700,86 лв.; Е29140609876 за периода 25.07.2015 г.- 23.08.2015 г. вкл., с изплатено обезщетение за м. 07. 2015 г. за 5 дни в размер 472,46 лв. и за м. 08.2015 г. за 15 дни в размер 1417,39 лв.; Е20181285559 за периода 03.01.2019 г.-12.01.2019 г. вкл., с изплатено обезщетение за м. 01.2019 г. за 4 дни в размер 389,07 лв./. Жалбоподателят не е оспорил, че е получил процесните обезщетения въз основа на представените от него болнични листове.

Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Представянето на трудов договор може да установи съществуване на трудово правоотношение, но не и възникването или съществуването на осигурително правоотношение, за което разпоредбата на чл. 10 КСО изисква изпълнение на дейността по трудовото правоотношение. Не са представени доказателства, с които да се установи реално полагане на труд по трудовото правоотношение от Т. за относимия период, нито за реално извършвана търговска дейност с негова участие като наето по трудов договор лице. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение. За да се счита за осигурено едно лице, то е следвало не само да има възникнало трудово правоотношение, но и да е започнало да осъществява трудова дейност по него, което е основание за възникване и на осигурителното правоотношение. Последното от своя страна детерминира и правото на парични обезщетения за временна неработоспособност при наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на възникване на съответния осигурителен риск. Трудовото и осигурителното отношение не са идентични и не се припокриват. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО е ясна, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Липсата на реално положен труд по трудово правоотношение изключва наличието на право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО. Първоначално подадените данни за лицето по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО също са заличени служебно въз основа на влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО спрямо работодателя, поради което и с оглед наличните данни в РОЛ жалбоподателят не е осигурен. По изложените фактически и правни положения се налага извод, че за жалбоподателя Т. не се установява осъществяване на реална трудова дейност за „СИТИ КОМ ТРЕЙД“ ЕООД през процесния период и поради това не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Административният орган правилно е приложил материалния закон, конкр. чл. 114, ал. 1 КСО и потвърден с оспорения пред съда акт, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. В този смисъл е съдебната практика на ВАС по сходни казуси: решение № 6954/11.07.2022 г. по адм. д. № 1621/2022 г, VI о. /вр. адм. д. № 109/2021 г. на АС – Габрово/, решение № 6656/30.05.2024 г. по адм. д. № 688/2024 г., VI о., решение № 8936/18.07.2024 г. по адм.д. № 12207/2023 г. VI о., решение № 1600 от 12.02.2024 г. по адм. д. № 10163/2023 г., VI о., решение № 2357 от 28.02.2024 г. по адм. д. № 9025/2023 г., VI о., решение № 3094 от 14.03.2024 г. по адм. д. № 9136/2023 г., VI о., решение № 4080 от 4.04.2024 г. по адм. д. № 4914/2023 г., VI о., др.

С оглед горното съдът приема, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т. против разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, е издадено в съответствие с материално-правните разпоредби и при спазване на административно-производствените правила. Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на административния акт – решението е издадена от компетентен орган – ръководителят на ТП на НОИ Плевен, във формата на мотивирано писмено решение, както и в съответствие с целта на ДОО като форма на организирана материална защита на трудещите се в случай на загуба на доход и при съблюдаване на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Габрово, VIII състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването от страна на Г. П. Т., [ЕГН], гр. Габрово, срещу решение № 1040-14-20/17.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Т. против разпореждане № РВ-3-14-01773894/19.12.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен, с което е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 09.03.2015 г. до 12.01.2019 г. в размер 9924,99 (девет хиляди деветстотин двадесет и четири лв. и деветдесет и девет ст.), представляващи 4996,90 лв. – главница, и 4928,09 лв. - дължима лихва

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис на решението да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.