Решение по дело №734/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор С. Д. чрез адв. Г. Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу решение № 378 от 13.07.2023 г., постановено по АНД № 1174/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че решението представлява буквален препис на писмените бележки на процесуалния представител на АПИ, като липсва обсъждане на представените от страна на дружеството доказателства и направените възражения. Твърди се още, че съдебното следствие е проведено по начин, който нарушава правото на защита на дружеството, тъй като са нарушени основни начала в наказателния процес. Сочи се, че от районния съд не е приложен правилно материалния закон относно несъответствието на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и в тази връзка несъразмерност на санкцията, като се твърди, че от съдебната инстанция не е извършен анализ на това обстоятелство. На следващо място се посочва, че в нормата на чл.189ж ал.1 изр.първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, а не да се издава ЕФ. Счита се още, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Посочва се, че съдът е оставил без уважение направените доказателствени искания, без да изложи обосновани мотиви за това, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В заключение се моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно спора да бъде решен по същество и да бъде отменен ЕФ.

В съдебно заседание касаторът – „Окотопод инвест холдинг“ ЕАД – гр. Варна, редовно призован, се представлява от адв. Г. Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли за негова отмяна и потвърждаване на ЕФ. Като основание за това посочва и решение на СЕС по дело С-61/2023г. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез процесуален представител Д. М. е подал отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Счита се, че първоинстанционния съд е възприел точно и вярно фактическата обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти и доказателства, правилно е установил приложимите към процесния казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение. Посочва се, че електронния фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Намира за неоснователни доводите на касатора, касаещи чл. 34 от ЗАНН и тяхното приложение по отношение на ЕФ, като правилно съдът е приел, че правилата предвидени в ЗАНН за издаване на АУАН и НП не могат да се приложат по отношение на ЕФ. Твърди се, че в ЕФ точно е посочено мястото на нарушението. Посочва се, че правилно в мотивите на въззивното решение е обсъден чл. 10б, ал. 3 от ЗП, правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственикът на превозното средство, както и че ЕФ е издаден в съответствие с материалния закон. Навеждат се доводи, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственикът на превозното средство, както и че ЕФ е издаден в съответствие с материалния закон. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ - София се представлява от юрисконсулт Х. К., която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го потвърди в този му вид.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд - Плевен е потвърдил електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от С. И. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 09.03.2021 г. в 20:59 часа е установено нарушение № BDF5CBE95D6A3A93E053011F160AFCD8, с ППС Влекач МАН ТГХ , с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.

Настоящият състав намира доводите на касационния жалбоподател за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон.

В случая за нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП е предвидено на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП, административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, което противоречи на принципа на пропорционалността/съразмерността.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите- членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

С оглед на горното, съдът намира, че наложената санкция с ЕФ е в колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съобразявайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като размерът на имуществената санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата – налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Във връзка с горното неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният ЕФ е законосъобразен.

Касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, като обжалваният ЕФ да бъде отменен като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

При този изход на спора основателно се явява искането на касатора за заплащане на направените разноски за адвокатски възнаграждения в производството пред РС Плевен в размер на 700 лв. и в настоящото производство в размер на 550 лв., или общо 1250 лева, заплатени изцяло в брой. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от касационния ответник, тъй като договореното и платено възнаграждение за РС- Плевен е близо до минимума, а пред Адм. съд- Плевен на минимума по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адвоката в двете инстанции.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 378 от 13.07.2023 г., постановено по АНД № 1174/2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от С. И. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, както и да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „Октопод инвест холдинг“ ЕАД пътно превозно средство в размер на 119 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от С. И. Д., направените разноски в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.