Присъда по дело №320/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта:	47
Дата:	15 октомври 2024 г. (в сила от 15 октомври 2024 г.)
Съдия:	Пламен Тошев Петков

Дело:	20241320200320
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. В., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Наказателно дело частен характер №
20241320200320 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. И. - роден на 09.01.1954 г. в с. Я., общ.
Д., обл. В., живущ в гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „Л.“ бл. 361, вх. 1, ет. 12, ап.
69, българин, български гражданин, с висше образование, вдовец, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че:
1. На 11.09.2023 г. в гр. В. чрез писмо с вх. № 2803/5266 от 11.09.2023 г.
до Областна администрация гр. В. е преписал престъпление на М. И. С. главен
архитект на Община Д. с думите: „Зная за три случая на корупционна
практика на господин архитекта М. С., на които съм бил директен свидетел“,
което представлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 във връзка с
чл. 147, ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст му налага наказание
„Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и
2.На 11.09.2023 г. в гр. В. чрез писмо с вх. № 2803/5266 от 11.09.2023 г.
до Областна администрация гр. В. е нанесъл обида на М. И. С. главен
архитект на Община Д. с думите: „Този човек е прекършил много човешки
съдби“, което представлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст му налага
1

наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
На основание с чл. 23, ал. 1 от НК определя на подсъдимия И. Д. И. със
снета по-горе самоличност едно общо наказание от определените две, като му
налага наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност да
заплати на М. И. С. от гр. В., ж.к. „Б.“ бл. 8, вх. Г, ет. 4, ап. 75, с ЕГН
**********, сумата 1000.00 /хиляда/ лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесената клевета по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2
във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност да
заплати на М. И. С. от гр. В., ж.к. „Б.“ бл. 8, вх. Г, ет. 4, ап. 75, с ЕГН
**********, сумата 1000.00 /хиляда/ лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесената обида по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност да
заплати на М. И. С. от гр. В., ж.к. „Б.“ бл. 8, вх. Г, ет. 4, ап. 75, с ЕГН
********** и сумата 12.00 /дванадесет/ лева държавна такса и сумата 400.00
/четиристотин/ лева за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В.
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на
80.00 /осемдесет/ лева.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред В.ския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда от 15.10.2024 година по Н Ч Х Д № 320 от
2024 година по описа на Районен съд – град В.

Делото е образувано по тъжба от М.И.С. от гр.В., ж.к.“Б.“, бл.8, вх.Г,
ет.4, ап.75 с ЕГН **********, с която е внесено в съда обвинение против
И.Д.И. от гр.С., общ.С., обл.С., ж.к.“Л.“, бл.361, вх.1, ет.12, ап.69 с ЕГН
********** за извършени престъпления по чл.148, ал.1, т.2 във вр.с чл.147,
ал.1 и по чл.148, ал.1, т.2 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Тъжителят в съдебното заседание, чрез своя процесуален представител,
поддържа тъжбата си, счита същата за основателна и обоснована, а внесените
с нея в съда обвинения за доказани от обективна и субективна страна и моли
съдът да се произнесе с осъдителна присъда.
Подсъдимият в съдебното заседание се явява, дава обяснения, не се
признава за виновен, отрича извършителството на престъпното деяние и моли
да бъде оправдан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следното от
фактическа страна:
Тъжителят С. е длъжностно лице и работи в Община Д. като главен
архитект. Подсъдимият И. е подавал различни документи в Община Д. и е
имал писмена кореспонденция с общинската администрация, във връзка с
работата на главния архитект и Общинския съвет на общината, по отношение
на недвижими имоти. На 11.09.2023г. подсъдимият е представил в
администрацията на Областния управител на обл.В. писмо с вх.№
2803/5266/11.09.2023г. В писмото са написани на две места следните текстове:
„Зная за три случая за корупциона практика на г-н архитекта М. С., на които
съм бил директен свидетел“ и „Считам че този човек е прекършил много
човешки съдби“. Цялостното съдържание на писмото е относно архитект М.
С., така както е цитирано в неговите начални редове. През лятото на 2023г.
подс.И. е посетил кабинета на Кмета на Община Д.. В присъствието на
свидетелите П. и М. е казал, че тъжителят му е искал три хиляди лева, за да се
разглеждат подадени от него документи.
Тази фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания на
свидетелите П., М. и С., писмо № 2803/5266/11.09.2023г., свидетелство за
съдимост, между които няма противоречия, допълват се и кореспондират
помежду си, за което съдът ги възприема и кредитира.
От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че
подсъдимият И. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1, пр.2 във вр.с чл.147, ал.1 от НК.
От обективна страна той на 11.09.2023г. в гр.В. чрез писмо с вх.№ 2803/5266
от 11.09.2023г. до Областна администрация гр.В. е приписал престъпление на
1

М.И.С. главен архитект на Община Д. с думите: „Зная за три случая на
корупционна практика на господин архитекта М. С., на които съм бил
директен свидетел“, което представлява престъпление клевета. От субективна
страна той е извършил това при форма на вина пряк умисъл, съзнавал е
обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване. За консумирането на деянието от
субективна страна и за формата на вината се прави извод от конкретното
поведение на И., а то сочи на авторство на такова престъпление. Той следва да
бъде признат за виновен по това обвинение. За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност – наказанието е глоба от 500 до 10 000
лева и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно
минало. Съдът приема, че за постигане на целите на наказанието по чл.36 от
НК при индивидуализацията на същото съгласно чл.54 от НК на подсъдимия
може да бъде наложено наказание към минимален размер. И. не се отклонява
от органите на съдебната власт, показва добро процесуално поведение,
стореното не се отличава с висока степен на обществена опасност, не са
настъпили съществени вреди за обществените отношения или за отделни
лица.
От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че
подсъдимият И. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Той на 11.09.2023г. в гр.В., чрез писмо с вх.№ 2803/5266 от 11.09.2023г. до
Областна администрация гр.В. е приписал престъпление на М.И.С. главен
архитект на Община Д. с думите: „Този човек е прекършил много човешки
съдби“, което представлява престъпление обида. От субективна страна той е
извършил това при форма на вина пряк умисъл, съзнавал е обществено-
опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е
искал тяхното настъпване. За консумирането на деянието от субективна
страна и за формата на вината се прави извод от конкретното поведение на И.,
а то сочи на авторство на такова престъпление. Той следва да бъде признат за
виновен по това обвинение. За описаното престъпление е предвидена
наказателна отговорност – наказанието е глоба в размер от 500 до 10 000 лева
и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно
минало. Съдът приема, че за постигане на целите на наказанието по чл.36 от
НК при индивидуализацията на същото съгласно чл.54 от НК на подсъдимия
може да бъде наложено наказание към минимален размер. Съдът счита, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства. И. не се отклонява от
органите на съдебната власт, показва добро процесуално поведение,
стореното не се отличава с висока степен на обществена опасност, не са
настъпили съществени вреди за обществените отношения или за отделни
лица.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.И. може да бъде наложено едно
общо наказание от по-горните две, а именно глоба в размер на 1000лв.
Подсъдимият И. следва да бъде осъден да заплати на тъжителя С.
2

сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нанесената клевета, ведно със законната лихва от деня на увреждане
до окончателното изплащане, а така също и следва да бъде осъден да заплати
на тъжителя сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесената обида, ведно със законната лихва от деня
на увреждане до окончателното изплащане, както и разноските направени по
делото в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, изразходвани за адвокатски
хонорар, както сумата от 12 лв. /дванадесет лева/, представляваща държавна
такса по делото. Уважения размер на гражданския иск се явява доказан и
основателен в признатия от съда размер.
Съдът не възприема становището на защитата на И., което е в смисъл, че
той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като
защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се
придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не
съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна
и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението,
което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените
обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до
извод, че И. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема оправдателната
версия, предложена от защитата на подсъдимия.
Подс.И. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на
ВРС сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща д.т. върху уважените
размери на гражданските искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Съобщи за изтекли лични данни