№ 39
гр. Б., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200176 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Е. С. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 423/03.09.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложено наказание „глоба” в размер на 500,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от
ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ , както и е постановено на
осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на
нарушението и вещите, послужили за извършването му / съответно 1,50 пр.
куб. м. дърва за горене от вида “дъб ” и товарен автомобил м. “Форд Транзит”
с ДКН ВН 71 52 АА/.
В жалбата на С. се твърдят допуснати процесуални нарушения при
оформяне на АУАН и издаване на НП, а последното – се явявало неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му. В жалбата се иска и
допускането до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от
жалбоподателя. В с. з. С. не се явява, нито негов представител, но такъв –
упълномощен адвокат, С. има, който е представил надлежно пълномощно по
делото и е депозирал писмена молба пред с.з. В молбата , се заявява, че не се
1
възразява разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, който поради
служебна ангажираност не може да се яви. Същевременно в същата молба се
твърди , че НП се атакува единствено относно разпреденото отнемане на
МПС, ползвано от жалбоподателя, тъй като не били налице изискванията за
това – нямало умисъл у собственика му – различен от самия жалбоподател,
когато го е предоставил на последния. Приложено е и копие от СРМПС част I .
Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява лично, но изпраща
упълномощен представител в с. з., който оспорва жалбата, изразява становище
за нейната неоснователност, респ. моли да се потвърди издаденото НП.
Представя и писмени бележки в този смисъл, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 28.07.2025 г. жалбоподателят Сл. С. бил натоварил на лек автомобил
– „бус“ – м. „Форд Транзит“ с рег. ВН 71 52 АА, не негова собственост / МПС/
дърва за огрев от вида „дъб“. Имал намерение да ги откара при своя син в гр.
Б.. На ул. „Белоградчишки скали“ до дом № 8, бил спрян за проверка от
полицейски служители на РУ-Б.. Те видели дървата , както и че по тях нямало
поставена КГМ. По този повод поискали съдействие от ТП ДГС Б. и на
мястото били изпратени негови служители – свид. Г. Г. и негов колега А. А..
Когато последните двама пристигнали на мястото на спиране на С., той бил в
буса и по данни на самите полицаи – го управлявал при спирането. С. и не
отрекъл, като обяснил, че иска да закара дървата при сина си. Г. и колегата му
измерили с дървен метър дървата и те се оказали 1,5 пр. куб. м. дърва за огрев
от вида “дъб ”, но които нямало поставена горска марка – контролна,
общинска или производствена, нито пък превозващия ги им предоставил
превозен билет за дървата.
Св. Г. на място, на 28.07.2025 г. съставил констативен протокол за
установеното от него, в присъствието на нарушителя и колегата си А. А.
/подписан от всички/. На база на видяното лично от Г. , от А. и съставения
протокол, св. Г. бил решил да бъде съставен и АУАН на С., което отразил в
протокола – за две нарушения по чл.213 ал.1 от ЗГ – по т.1 и по т.2 от същата
2
разпоредба на закона. Така, в присъствието на Сл. С. и свидетел очевидец А.
А., оформил АУАН № 423/28.07.2025 г. от същата дата. Актът е съставен
обаче, за едното само за нарушение, описано с думи като „транспорт на
дървесина без поставена КГМ“, а като правна квалификация – по чл.213 ал.1
т.2 от ЗГ. С. подписал съставения акт, и получил копие от последния. Били
задържани дървата и МПС, управлявано от С. и оставени на отговорно пазене
при домакина на ТП ДГС Б..
На 03.09.2025 г. въз основа на АУАН № 423/2025 г., е издадено
обжалваното НП № 423 на Директора на РДГ-Берковица, в което
нарушението е посочено като „транспорт на дърва…без превозен билет –
документ, доказващ законния произход“ словом.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна / с оглед уточнението от страна на жалбоподателя – че
атакува пред съда само частично НП/.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление – но отново – само в обжалваната
част.
По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и
авторство към две деяния на Сл. С.. Извършваното транспортиране на дървата
без превозен билет и без поставена каквато и да е контролна марка, в частност
КГМ, не се и оспорва от жалбоподателя в случая. Той е заварен в момент на
извършването на нарушението от полицейски служители, и АУАН е съставен
в последствие на базата и на техните показания, и на установеното лично от
актосъставителя и колегата му А. , и писменото доказателство – официален
документ – констативен протокол, съдържащ именно констатациите на
служителите на ТП ДГС Б.. Без значение е в случая кога и къде са добити
дървата, за какви нужди са добити / лични или не/, отговорността на дееца е
ангажирана за тяхното нерегламентирано транспортиране – липсвал
задължителният превозен билет, липсвала и контролна марка /КГМ, ОМ или
ПМ/. Т.е. фактически жалбоподателят е осъществил съставите на
административните нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213
3
ал.1 т.2 от ЗГ. Но, съдът няма възможност да обсъжда същите по същество,
тъй като не е сезиран за това. Жалбата, по повод, която протича процеса, в
крайна сметка се поддържа единствено до разпореждането на АНО да бъде
отнето в полза на държавата МПС – ползвано като „средство за извършване“
на админ. нарушение. Ето защо, макар, че съдът констатира налагане от АНО
на една само санкция, за едно само админ. нарушение – което е и негово право
/ на АНО / - преценка, при осъществени няколко провинения, и допуснати
доста съществени нарушения при налагане на тази санкция – свързани с
неправилно квалифициране на деянието /текстово описание на един състав –
отговарящ цифром на на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – от актосъставителя, и
придадена цифрова квалификация на това поведение по съвсем друг състав на
нарушение – такова по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, последващ пропуск на АНО да
коригира надлежно това поведение на актосъставителя – чрез връщане на
АУАН за правилното му оформяне, с повторно връчване на нарушителя, и на
последно място – недопустима промяна от самия АНО в издаденото НП и на
текста на нарушението, визирано първоначално от актосъставителя – вместо
такова по т.1 ал.1 чл.213 – и словом посочени елементи на състав по чл.213
ал.1 т.2 от ЗГ/, то той – съдът не може да вземе отношение по тях и следва да
приеме НП за влязло в законна сила в частта, досежно вменяване на
извършено админ. нарушение по ЗГ и наложена санкция – основна – „глоба“
за него.
Съдът в настоящето производство може и следва да обсъди единствено
правилността при това положение на съдбата на отнетото с НП МПС.
По този въпрос, съдът намира, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Съгласно чл.273 ал.1 от ЗГ "вещите, послужили за
извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от
това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им". Безспорно / от Справката на Сектор
“ПП” при ОД-МВР-В. / е, че л. а. “Форд Транзит“ с рег. № ВН 71 52 АА е
собственост на лице, различно от жалбоподателя – а именно на посочено с
лични данни друго ФЛ. Съдът намира, че е налице хипотезата, установена в
чл.273 ал.1 от ЗГ, недопускаща отнемането на вещта, с която е извършено
нарушението, ако се установи, че е използвана независимо от волята на
собственика или против нея. Съдът приема, че е налице такъв именно случай,
4
или поне не бе доказано от въззивемата страна обратното. Задължение на
АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи
отношение към отговорността на едно лице, на което се вменява
извършването на админ. нарушение. В хода на админ. нак. производство явно
въобще не е изследвано, в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, от наказващия
орган - обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на
нарушението е станало със знанието или съгласието на собственика или
напротив. Санкциониращият орган не е събирал въобще доказателства дали
формалният собственик на вещта е знаел за ползването му и дали не е давал
съгласие за това. Предвид изложеното съдът намира, че АНО
незаконосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението – л.а. м.”Форд Транзит” с рег. №
ВН 71 52 АА.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза
на държавата на вещта, средство за извършване на вменените админ.
нарушения, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването на
такива /юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в
жалбата – следва да останат за негова /на Директора на РДГ-Берковица /
сметка, предвид решението на съда по същество на казуса, респ. искането на
тази стана, в тази насока – да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 423/03.09.2025 г. на
Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо С. Е. С. от гр. Б., обл.
В., с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в
полза на държавата на вещта, послужила за извършването на нарушението -
лек автомобил м. “Форд Транзит” с ДКН ВН 71 52 АА.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на РДГ – Берковица, гр.
Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, представлявана от
Сашко Каменов – Директор, за присъждане на разноски по делото
5
/юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6