№ 595
гр. Ловеч, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Частно гражданско дело
№ 20224300100325 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.253 от ГПК.
Подадена е молба с вх.№ 5105/ 07.09.2022 г. от ЕТ „Търговия на едро- Р.Н.“,
представлявано от Р. Т. Н., седалище и адрес на управление: гр.*****, с която е
направено искане да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК определение № 499/
02.08.2022 година по гр.д. № 325/ 2022 г., поради грешка, тъй като и посочено, че не е
внесена държавна такса за въззивно обжалване, а такава е внесена на 13.05.2022
година.
Съдът като съобрази изложеното в молбата, становището на районния съдия,
както и доказателствата по делото, установи следното:
Производството по гр.дело № 1376/2021 година е образувано пред Ловешкия
районен съд на 15.07.2021 година по повод предявена искова молба от ЕТ „Търговия на
едро- Р.Н.“ срещу ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 и район на действие ЛОС, с
посочено правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.441 ГПК и чл.74 от ЗЧСИ, с искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от
6 000 лева.
С решение № 123/ 07.04.2022 година по гр.дело № 1376/2021 г. по описа на
Районен съд Ловеч, така предявеният иск е отхвърлен. Присъдени са и съответните
разноски.
По повод подадена от едноличния търговец молба за допълване на решението е
постановено решение № 286/ 04.07.2022 година.
Против двата съдебни акта са подадени въззивни жалби от ЕТ „Търговия на едро
- Р.Н.“, представлявано от Р. Т. Н., съответно вх. № 3603/ 27.04.2022 година и вх. №
6590/ 25.07.2022 година.
1
Поради нередовност на въззивната жалба – към нея не е приложен документ за
внесена държавна такса, с разпореждане № 1161/ 31.05.2022 година
първоинстанционният съд е оставил без движение въззивна жалба вх. № 3603/
27.04.2022 година и дал указания за отстраняване на нередовностите в нея.
Разпореждането е постановено след връчване на обжалвания съдебен акт на 16.05.2022
година, с оглед преценката дали е подадена в законовия срок. Разпореждането е
връчено лично на представляващия търговеца на 27.06.2022 година. На 28.06.2022
година от ЕТ „Търговия на едро- Р.Н.“, представлявано от Р. Т. Н. е подало отговор на
това разпореждане, в който се посочва, че не е длъжна да внесе държавната такса преди
съдът да се произнесе по искането й за допълване на решението. Междувременно
срещу същото решение е внесена въззивна жалба вх.4171/ 13.05.2022 година с
посочено основание чл. 240 от ГПК към която е приложена вносна бележка за сумата
от 25 лева с дата 13.05.2022 година по сметка на ОС – Ловеч с основание – държавна
такса въззивна жалба по гр.д. № 1376/ 2021 година.
След постановяване на решението за допълване на основния акт по спора и
подаването на въззивна жалба вх. № 6590/ 25.07.2022 г., клеймо 22.07.2022 година, и
срещу този акт, с разпореждане № 1592/ 26.07.2022 година първоинстанционният съд е
оставил без движение двете въззивни жалба, поради нередовност – невнесена
държавна такса. По делото липсват данни разпореждането да е връчено на ЕТ
„Търговия на едро- Р.Н.“, представлявано от Р. Т. Н..
С придружително писмо вх. № 7380/ 23.08.2022 година ЕТ „Търговия на едро-
Р.Н.“, представлявано от Р. Т. Н., е представена разписка за внесена държавна такса в
размер на 25 лева по сметка на ОС – Ловеч за въззивна жалба вх. 6590/ 25.07.2022
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК размерът на цената на иска по
искове за парични вземания е търсената сума. За водене на делото се събират
държавни такси върху цената на иска, които са прости и пропорционални – чл. 71, ал.1
и чл. 73, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК, като пропорционалните се определят върху интереса,
съгласно тарифа за държавните такси по ГПК. В чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК по искова молба се дължи такса от 4% върху
цената на иска. В конкретния случай, се касае за оценяем иск с цена на иска 6 000 лева,
поради което дължимата д.т. за първа инстанция е 240 лева. За обжалване пред
въззивна инстанция се събира такса в размер на 50% от таксата, дължима за
първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес – чл. 18 от Тарифата.
Видно от въззивната жалба, същата е подадена срещу цялото решение на
първоинстанционния съд, с което е отхвърлена исковата претенция в размер на 6 000
лева, това е и обжалваемия интерес. При това положение дължимата държавна такса за
въззивното производство е в размер на 120 лева. От данните по делото е видно, че
2
въззивникът е внесъл общо сумата от 50 лева, за което е представил доказателства, т.е.
следва да представи документ за довнесена д.т. за още 70 лева.
По повод подадена молба на ЕТ „Търговия на едро-Р.Н.“, ЕИК *********, по
чл.255 ГПК за определяне на срок при бавност с определение № 499/ 02.08.2022 година
по гр.д. № 325/ 2022 година по описа на ОС – Ловеч по горните съображения молба е
отхвърлена като неоснователна.
В този смисъл не е налице грешка при постановяване на определението, освен
това същото не попада в обхвата на чл. 253 от ГПК, поради което молбата следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 5105/ 07.09.2022 г. от ЕТ „Търговия
на едро- Р.Н.“, представлявано от Р. Т. Н., седалище и адрес на управление: гр.*****, с
която е направено искане да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК определение
№ 499/ 02.08.2022 година по гр.д. № 325/ 2022 г., поради грешка, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
3