РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Монтана, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100293 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, предявени от Б.м. „С. А. М.“ - гр. *, против Г. Л. и „Б. *“ ЕООД.
Ищецът Б.м. „С.А.М.“, представляван от архимандрит А. с гражданско име
А.М., твърди в исковата молба, че притежава имоти с кад. № *, № *, № *и № *в
землището на гр. *, представляващи широколистни гори. В периодите 24.08.2018 г. –
31.12.2018 г. и 07.01.2019 г. – 20.04.2019 г. в имотите е извършена сеч и са добити
539,58 пл.куб.м дървесина при разрешени по позволителни за сеч 416 куб.м, а според
госкостопанска програма - 266 куб.м.
Между ищеца и ответника „Б. *“ ЕООД е бил сключен договор № 1/06.06.2018 г.
за продажба на дървесина, който обаче не е породил правно действие, тъй като е било
невъзможно индивидуализиране на основната престация. В чл. 1 от договора е
предвидено да се продадат дърва за огрев и строителна дървесина, чиито клас се
определя при експедиция, а количеството е съгласно разрешително за сеч. Тези две
характеристики следва да се изведат от горскостопанската програма, но такава не е
била изотвена от Манастира и не е била надлежно одобрена от РДГ-*.
Ответникът Л. е изработил ГСП и тя е била одобрена със Заповед № ГСП-
815/03.08.2018 г. на Директора на РДГ – *, без да му е било възложено от ищеца като
собственик на горите. Л. е ползвал неистински документи – договор и пълномощно.
Позволителните за сеч са били издадени от Г. Л. въз основа на ГСП, но тъй като
тя е утвърдена с нищожен административен акт – заповед, издадена от РДГ без
1
надлежно сезиране от собственика, то тези ПС не могат да служат за
индивидуализиране предмета на договора за продажба на дървесина с втория
ответник.
Сечта е била осъществена от „Б.*“ ЕООД, от което за ищеца е настъпила
имуществена вреда, тъй като не е получил плащане на стойността на дървесината,
добита от собствените му имоти.
В нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ ответникът Г. Л. е издал 7 позволителни
за сеч без знанието на собственика и без да му е било възложено с договор. В
позволителните за сеч Л. е посочен като лицензиран лесовъд на дружеството, което ще
извърши сеч. В действителност Л. не е бил лесовъд в „Б. *“ ЕООД през 2018 г. и 2019
г.
В процесния период са били издадени от Л. също и превозни билети отново без
знанието и съгласието на Манастира, в нарушение на чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ.
Ответникът Л. е съставил и седем протокола за освидетелстване на сечището.
Действията на Г. Л. по издаване на 7 бр. позволителни за сеч, превозни билети и
протоколи за освидетелстване на сечище са в нарушение на правилата, установени със
ЗГ. Чрез тези действия са създадени условия вторият ответник да извърши незаконен
добив на дървесина в имотите на ищеца и да добие 539,58 куб.м, чиято стойност е
26979 лв.
Като твръди, че от незаконните действия на ответниците е понесъл
имуществени вреди, ищецът моли да бъдат осъдени солидарно Г. Л. и „Б. *“ ЕООД да
платят обезщетение за непозволено увреждане в размер на 26 979 лв заедно със
законна лихва за период три години назад от датата на подаване на исковата молба –
23 август 2023 г.
Ответникът Г. Л. в писмен отговор взема становище за недопустимост на
исковете. Изтъква, че между него и „Б. *“ ЕООД е имало валидно сключен договор,
което изключва приложението на института на непозволеното увреждане.
По същество оспрова исковете като излага твърдения, че е имал сключен
граждански договор с „Б. *“ ЕООД за осъществяване на лесовъдски услуги след като
му бил представен договор между дружеството и Б.м. „С.А.М.“ за продажба на
дървесина. Извършеният добив на дървесина е осъществен при спазване на законовите
правила. Претендираното обезщетение по размер е необосновано. Поддържа, че
единствено ИАГ е компетентен орган да установи нарушенията, релевирани в исковата
молба, а такива не са били констатирани при множеството проверки.
Отгветникът Г. Л. оспорва представените от ищеца превозни билети, като
изтъква, че част от тях са неотносими към спора, защото се отнасят до имоти, които
не са собственост на Манастира, а един от документите е и от друг период – 2022г.
2
Развива също доводи, че кубатурата на извозената дървесина не отговаря на
действителната, защото за едно и също количество дървесина в някои случаи са
издавани по два превозни билета – за отделни участъци от маршрута й, а при
сборуването това води до завишаване на количеството.
Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът „Б. *“ ЕООД, представлявано от управителя М. Т., не вема
становище по исковете.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебно-техническа експертиза.
МОС обсъди доводите на страните и след анализ на доказателствата, приема за
установено следното:
Ищецът Б.м. „С.А. М.“ е собственик на горски имоти с №№ *, *, *, *и *в
землището на гр. *, което се установява от представените решения за възстановяване
на собствеността върху отнети гори, издадени от ОСЗ-*,.
На 6 юни 2018 г. бил сключен договор № 1 с ответника „Б. *“ ЕООД за
продажба на дърва за огрев и строителна дървесина от същите имоти. Купувачът поел
задължение по договора да осъществи сечта при спазване на законовите изисквания,
като разходите за маркиране, добив и извозване са за негова сметка. Договорена била
цена от 20 лв за пл.куб.м, като купувачът се задължил да плати авансово стойността на
50 пл.куб.м.
Количеството на продадената дървесина не е конкретно посочено в договора, но
е определяемо чрез препращане към позволителните за сеч, а последните се издават
въз основа на горскостопанска програма (ГСП).
Такава е одобрена със Заповед № ГСП0815/03.08.2018 г. на Директора на РДГ –
*.
Заповедта е била оспорена от Манастира и с решение на АС – Монтана по адм.
д. № 439/2023 г. е обявена за нищожна, но решението на АС – Монтана е отменено от
ВАС с решение по адм. д. № 9385/2023 г. и жалбата на Б.м. „С. А.М.“ а е била
отхвърлена.
За да се извърши сеч, са били издадени 7 позволителни за сеч от ответника Г.
Л.. В периода 18.08.2011 г. – 17.12.2019 г. той е бил вписан в регистъра на
лицензираните лесовъди при МЗГХ (което се установява от справка в регистъра – л. 56
от делото). Позволителните за сеч с №№ *, *, *, *, *и *са издадени в полза на „Б. *“
ЕООД и разрешават добив на 416 куб.м общо количество дървесина.
Г. Л. е издал също протоколите за освидетелстване на сечище, както и
превозните билети.
3
Сумата от количествата, описани в протоколите за освидетелстване на сечище,
показва количеството добита дървесина от имотите на Манастира, а тя е 304,7 куб.м
според заключението на вещото лице инж. М.. По превозни билети обаче вещото лице
констатира извозване на значително по-голямо количество дървесина – 449,05 куб.м.
При така установените факти МОС намира от правна страна следното:
Между М. „С. А. М.“ и „Б. *“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е получило правото да добие
дървесина от имоти №№ *, *, *, *и *в землището на гр. *, собственост на ищеца, като
за това заплати стойността на дървесината. Договорът отговаря на изискването на чл.
186, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗГ – чрез този договор собственикът на имота осъществява
дейност в собствената си гора чрез търговец, вписан в регистъра на лицата,
осъществяващи добив на дървесина (чл. 241 от ЗГ).
Количеството и вида дървесина не са определени в самия договор, но са
определяеми чрез препращане към разрешителните за сеч. Очевидно се касае до
терминологична неточност в документа, като страните неправилно са използвали
термина разрешително, вместо законовия позволително за сеч. Тази грешка обаче не
прави договора нищожен, волята на страните е ясна и чрез тълукването й се очертават
насрещните права и задължения.
Престацията се определя според горскостопанска програма (ГСП), която по
дефиниция (чл. 93 от Наредба № 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в
горските територии) е документ, който въз основа на инвентаризация на горската
територия дава насоки за стопанисването й и планира горскостопанските дейности в
зависимост от характеристиката на горската територия, състоянието на насажденията
и наличното възобновяване.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за горите ГСП се изработва, за да се определят
допустимият размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите
на управлението на горските територии за срок от 10 години. Сечите се извършват въз
основа на писмено позволително, което за имот частна собственост се издава от лице с
висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот
(чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ). Позволителното за сеч (ПС) трябва да е съобразено с ГСП,
когато определя какво количество дървесина да се добие.
Договорът от 6 юни 2018 г. е сключен при спазване на специфичното изискване
за действителност на договори относно управление на църковни имоти, въведено с чл.
121, т. 1 от УБПЦ-БП - да бъде одобрен от Епархийския съвет. Такова одобрение е
било дадено и е отразено върху самия документ.
МОС намира за неоснователен довода на ищеца, че договорът не е породил
правното си действие, тъй като е невъзможно определяне вида на дължимата
4
престация. Волята на страните е ясно формулирана – Манастирът продава дърва за
огрев и строителна дървесина, а количеството и вида й ще се определят при
експедицията въз основа на ПС. Намерението е да се извърши сеч, защото само след
сеч може да се стигне до експедиция, а тази сеч да се проведе въз основа на ПС.
Позволителното определя допустимото количество дървесина, което може да се
изсече, като това количество е съобразено с предвижданията в утвърдената ГСП. От
това следва, че на „Б. *“ ЕООД е предоставена възможността да добие дървесина
според допустимото от ГСП количество. Чрез препращането към ПС, а от тях и към
ГСП, договорът съдържа достатъчно белези, за да бъде индивидуализирана дължимата
престация. Той не страда от порока липса на предмет, поради което е действителен и е
породил насрещни права и задължения за страните по него.
Ищецът поддържа и становище, че ГСП, която определя количеството
допустим добив от имотите на ищеца, е била утвърдена в нарушение на правилата,
поради което тя не е годен документ, който да се използва при индивидуализиране на
дължимата престация по договора от 6 юни 2018 г. В мотивите на представеното
решение на ВАС № 6183/21.05.2024 г. по адм. д. № 9385/2023 г. е посочено, че ГСП е
била представена на директора на РДГ-* за утвърждаване от Г. Л. без последният да е
бил упълномощен за това от собственика на горите. С това е допуснато нарушение на
административнопроцесуалните правила за издаване на административния акт на
директора на РДГ-Берковица, но този порок на акта не е толкова тежък, че да доведе
нищожност. С влязло в сила съдебно решение жалбата на М. „С.А.М.“ срещу
Заповедта на директора на РДГ-* за утвърждаване на ГСП е била отхвърлена.
Административното нарушение при издаването на тази заповед, ако такова е
допуснато, би могло да обоснове отмяна на заповедта за утвърждаван на ГСП, но то
следва да се установи по съдебен ред и едва след отмяна на Заповедта за утвърждаване
на ГСП с влязло в сила решение може да се приеме, че липсва такава програма. МОС
приема, че е налице ГСП, утвърдена по реда на чл. 13, ал. 8 от ЗГ и въз основа на нея
са издадени седем позволителни за сеч, които определят количеството продадена с
договора от 6 юни 2018г. дървесина.
Не може да бъде споделено и виждането на ищеца, че поради неплащане на
авансовата сума от страна на „Б. *“ ЕООД договорът не е породил действие и не е
обвързал страните. Неплащането е неизпълнение на договорно задължение и
съставлява основание за ангажиране на договорната отговорност на купувача. С
неизпълнението възниква облигационна претенция срещу „Б. *“ ЕООД, но то не прави
договора недействителен, нито пък освобождава страните от поетите с него насрещни
задължения.
Безспорно е, че е била извършена сеч от „Б. *“ ЕООД и дървесината е била
извозена, затова дружеството дължи заплащане стойността на добитата дървесина.
Това задължение обаче произтича от договорната връзка, а не от непозволено
5
увреждане. „Б. *“ ЕООД е добивало дървесина от имотите на ищеца по силата на
договора от 6 юни 2018 г., затова дължи заплащане цената на изсечените количества,
както е договорена от страните. Основанието на това задължение е договорът за
продажба на дърва за огрев и строителна дървесина от 6 юни 2018 г.
При непозволено увреждане е налице противоправно действие, виновно
извършено и причиняващо вреди. Нарушено е общото задължение да не се вреди
другиму, което е задължение за поведение на всеки спрямо всеки, т.е. неизпълнението
се отнася винаги до едно и също задължение, а преди то да бъде нарушено, не са
конкретизирани страните по деликтното отношение. В случая е налице договор, по
който едната страна е неизправна, от там се поражда притезание за насрещната страна.
Действията, осъществени от „Б.*“ ЕООД, са такива в изпълнение на договор, затова
институтът на непозволеното увреждане като извъндоговорен източник на правото е
неприложим.
Искът на Б.м. „С.А.М.“ срещу „Б. *“ ЕООД е неоснователен, тъй като не се
установи противоправно въздействие от страна дружеството по отношение имотите на
ищеца, довело до имуществена вреда за последния.
Налице са редица нарушения на нормативните правила за добив на дървесина,
но те могат да породят договорна отговорност за неизпъленние на задълженията по
двустранния договор от 6 юни 2018 г. В чл. 5.1 от договора „Б. *“ ЕООД е поело
задължението да осъществи законосъобразен добив на дървесина съгласно
позволителното за сеч, като маркирането на дървесината и подготвянето на
документите за добив се извърши от лицензиран лесовъд, назначен при дружеството
(чл. 3 от договора).
В обобщение налице е лошо изпълнение на договорни задължения от страна на
„Б. *“ ЕООД, което е основание за претенция от страна на собственика на горските
имоти, но на друго основание. Добитата в повече дървесина, извън предвидените по
ГСП допустими количества, а от там и извън предмета на договора, всъщност носят
вреда за манастира, която обаче покрива белезите на неоснователно обогатяване (чл. 55
от ЗЗД). Дружеството е получило имущество, с което патримониумът на манастира е
намален и между обогатяването на „Б. *“ ЕООД и обедняването на Манастира е
налице пряка причинна връзка, с което е осъществен фактическият състав на чл. 55 от
ЗЗД.
От показанията на свидетелите С. Ц. и Д. П. се установи, че сечта е извършена в
нарушение на добрите лесовъдски практики за добив, който да запази насажденията и
да гарантира тяхното естествено възпроизводство. В случая е било дабивано до гола
сеч и по показанията на свидетелите, които също са лесовъди със специални знания в
тази област, гората е невъзможно да се възстанови. От това следва, че Манастирът е
лишен от едни бъдещи плодове – поради невъзможността гората да се възстанови
6
няма да може да получава приходи от нея. Такива вреди могат да бъдат предмет на иск
за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, но в случая се търси обезщетение,
равняващо се на стойността на добитата дървесина, а не за лишаване от бъдещи ползи.
По отношение ответника Г. Л. съдът също намира иска за неоснователен, тъй
като той е действал по силата на договор.
Договорът от 6 юни 2018 г. между М. „С.А.М.“ и „Б. *“ ЕООД съчетава в себе
си белезите на няколко облигационни правоотношения: договор за изработка в частта,
с която се възлага на дружеството да извърши сеч в имоти, собственост на Манастира;
договор за продажба в частта, с която се предвижда дружеството да придобие
собствеността върху изсечената дървесина и да плати на Манастира равностойността
й, но също и договор за поръчка в частта (чл. 3 от договора), с която „Б. *“ ЕООД
поема задължението да осигури законосъобразното осъществяване на сечта като
осигури за своя сметка маркирането на дървесината за сеч и подготовката на
документите за добива.
В изпълнение на задълженията си по чл. 3 от договора „Б. *“ ЕООД е сключило
договор с Г. Л. на 17 август 2018 г., по силата на който Л. се задължил да изпълни
лесовъдски услуги по добив на дървесина, включващи маркиране на дървесина за сеч,
изготвяне на съпровождащите документи – ПС, превозни билети, досие на
насаждението. Л. е действал по възлагане на „Б. *“ ЕООД и е осъществил от името на
дружеството дейности в изпълнение на договора за продажба на дървесина от 6 юни
2018 г. Неговите действия попадат в обхвата на изпълнение на договора, затова и
отговорността за непозволено увреждане е неприложима и по отношение на този
ответник.
С договора от 6 юни 2018 г. ищецът е делегирал на ответника „Б. *“ ЕООД
дейностите по добив на дървесина от собствените му имоти и дружеството е
изпълнявало задълженията по него като за това е ангажирало и лесовъда Г. Л..
Двамата ответници са изпълнявали задължения по договор, поради което основането
на тяхната отговорност е договорно.
Действията на двамата ответници нарушват редица законови правила за добив
на дървесина:
Изпълнителят „Б. *“ ЕООД не е представил доказателства, че отговаря на
изискването на чл. 242 от ЗГ да има нает по трудов договор поне един лесовъд.
Ответникът Г. Л. е имал договор с „Б.*“ ЕООД, но той не е трудов. Представеният
договор от 17 август 2018 г. възлага на Г. Л. като лесовъд срещу възнаграждение да
маркира дървесина за сеч в имоти №№ *, *, *и *, да издаде позволителни за сеч и
превозни билети, както и да състави досие на насаждението. Договорът не носи
белезите на трудов, а е такъв за постигане на конкретен резултат, с което ще изчерпи
своето действие.
7
Издадените позволителни за сеч предвиждат добив на по-голямо количество
дървесина от това, прогнозирано с ГСП. Така ПС № *е за 38 куб.м при предвидени по
ГПС 36 куб.м; ПС № *е за 83 куб.м при допустими по ГСП 75 куб.м; ПС № *е за 73
куб.м при допуситми по ГСП 60 куб.м и ПС № *е за 66 куб.м при допустими по ГСП
51 куб.м.
Действията по издаване на превозни билети също са в нарушение на правилата.
Превозният билет е документ, съпътстващ товара и удостоверяващ, че дървесината е
добита при спазване на законовите изисквания. Издадените от Л. ПБ не позволяват
проследяване на дървесината от имота на ищеца. След първичните превозни билети са
били издавани вторични заради претоварване на дървесина и превозването й
повторно. Такива се издават, когато едно вече превозено количество дървесина до
определено местоназначение следва да се претовари и превози до друга точка,
независимо дали в пълния му обем или част от него. В този случай вторичният билет
отразява новото местоназначение и конкретното количество, което се превозва. Сборът
на количествата по вторичните билети трябва да е равен (или по-малък, ако не е било
превозвано допълнително цялото количество) на количеството по първичния ПБ, въз
основа на който са издадени вторичните. В случая от заключението на вещото лице се
установява, че сборът на количествата по вторичните ПБ значително надхвърля сбора
на количествата по първичните ПБ. Това навежда съмнения, че е било добито по-
голямо количество дървесина от това, което ГСП позволява. Ако е налице такова
придобиване извън обема на договореното между Манастира и „Б. *“ ЕООД, то налице
е неоснователно обогатяване, каквато претенция в настоящия процес не се разглежда.
Всички нарушения на правилата за извършване на законосъобразна сеч
съставляват административни нарушения или престъпления и за тях ответниците
носят отговорност по друг ред. В отношенията между страните по делото определяща
е договорната връзка и единствено тя може да обоснове притезание на ищеца за лошо
изпълнение на договорно задължение.
На основание горното съдът намира иска за присъждане обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане за неоснователен, поради което го
отхвърля. Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорния
иск за обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 от ЗЗД, поради което
съдът отхвърля и него.
При този изход на процеса на ответника Г. Л. се дължат направените разноски в
размер на 3300 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на Б. М. „С.А.М.“, представляван от
архимандрит А. с гражданско име А.Р. М., БУЛСТАТ *, против Г. Л., ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*“ № *, и „Б.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. *№ *, представлявано от управителя М.Т., за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 979,83 лв от непозволено
увреждане, както и иск за законна лихва върху тази сума на основание чл. 86 от ЗЗД за
периода 23 август 2020 г. – 23 август 2023 г.
ОСЪЖДА Б.М. „С.А.М.“, представляван от архимандрит А. с гражданско име
А.М., БУЛСТАТ *, да плати на Г. Л., ЕГН **********, разноски по водене на делото в
размер на 3300лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9