Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.Варна, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XХХI състав, в открито съдебно заседание
проведено на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18049/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.С. твърди, че в периода от 31.10.2016г. до 30.06.2019г. е работил при
ответника ОД на МВР Варна, като ст.полицай в Четвърто РУ при ОД на МВР
гр.Варна, като е полагал и нощен труд във времето от 22ч. до 6ч. и след промяна
на нормативната база се е стигнало до неуточненост на начина на преизчисляване
на положения от него в дванадесет часовите смени труд, като счита, че има
основания да претендира извънреден труд представляващ преобразувани часове нощен
труд в дневен такъв. С. сочи, че е положил нощен труд в периода от 31.10.2016г.
до 30.06.2019г., като моли да се осъди
ответника да му го заплати по следния начин:
2016г.
За
последно тримесечие /Х-ХП/ 2016г. - 19,87 часа, равняващи се на 123,23 лв.
2017г.
За
първо тримесечие /І-ІІІ/ 2017г. - 19,44 часа, равняващи се на 120,57 лв
За
второ тримесечие /ІV-VI/ 2017г. - 27,45 часа, равняващи се на 170,22 лв
За
трето тримесечие /VII-ІХ/ 2017г.
- 22,88 часа, равняващи се на 141,85 лв.
За
четвърто тримесечие /Х-ХІІ/ 2017г. - 29,74 часа, равняващи се на 184,41 лв.
2018г.
За
първо тримесечие /І-ІІІ/ 2018г. - 22,88 часа, равняващи се на 141,85 лв
За
второ тримесечие /IV-VI/ 2018г. - 20,59 часа, равняващи се на 127,67лв.
За
трето тримесечие /VII-ІХ/ 2018г.
- 14,87 часа, равняващи се на 89,23лв
За
четвърто тримесечие /Х-ХІІ/ 2018г. - 25,16 часа, равняващи се на 156,04лв.
2019г.
За
първо тримесечие /І-ІІІ/ 2019г. - 18,30 часа, равняващи се на 113,48лв.
За
второ тримесечие /IV-VI/ 2019г. - 8 часа, равняващи се на 49,60лв.
или
общо за целия период 1 421.21лв.
лихви
за забава , както следва за последно тримесечие 2016г. - лихва в размер общо на
9,06 лв., считано от 01.01.2017г. до 31.10.2019г.; за
първо тримесечие 2017г. - лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от
01.04.2017г. до 31.10.2019г.; за второ тримесечие 2017г. - лихва в размер общо
на 9,06 лв., считано от 01.07.2017г. до 31.10.2019г.; за трето тримесечие
2017г. - лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.10.2017г. до
31.10.2019г.; за четвърто тримесечие 2017г. - лихва в размер общо на 9,06 лв.,
считано от 01.01.2018г до 31.10.2019г.; за първо
тримесечие 2018г. - лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.04.2018г. до
24.10.2019г.; за второ тримесечие 2018г. - лихва в размер общо на 9,06 лв.,
считано от 01.07.2018г. до 31.10.2019г.; за трето тримесечие 2018г. - лихва в
размер общо на 9,06 лв., считано от 01.10.2018г. до 31.10.2019г.; за четвърто
тримесечие 2018г. - лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от
01.01.2019г. до31.10.2019г.; за първо тримесечие
2019г. - лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.04.2019г. до
31.10.2019г.; за второ тримесечие 2019г. - лихва в размер общо на 9,06 лв.,
считано от 01.07.2019г. до 31.10.2019г.
или
общо 99.72лв. за времето от 1.01.2017г. до 31.10.2019г. и да се присъдят всички направени
по делото разноски, включително разходи за адвокатска
защита.
Ответника ОД на МВР Варна е подал възражение в което
не оспорва факта, че ищеца е работил при него, като е полагал 12 часови работни
смени, като счита, че към настоящия момент редът за заплащане на положения труд
е определен с Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/2.08.2018г.
Твърди се, че ищецът не е работил извън установеното работно време и в случая
всеки положен от него труд му е заплатен.
По реда на чл.214 от ГПК претенциите са изменени от
ищеца в хода на делото чрез увеличение, като претендираната
главница е увеличена до 1 559.04лв., а претендираната
лихва до 270лв. без да се променят периодите.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде
установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между
ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и
стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а
ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните
възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези
задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период 31.10.2016г. до 30.06.2019г страните са се намирали в служебно
правоотношение. Видно от кадровата справка на ищеца, същият е назначен в МВР
считано от 22.08.1997г., а от 1.10.2016г. до 30.07.2019г. е заемал длъжността старши
полицай и командир на отделение в участък Белослав и Аврен към Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства
и заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена от
страните ССЕ се установява, че ищецът за процесния
период е положил общо 1 635 нощен труд, който преизчислен с коеф.
1,143 възлиза на 1 868 часа, т.е. разликата е 233ч., чиято стойност в
лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 1 559.04лв.
По оспорването на иска по отношение на приложимото
право, а именно оспорва се от ответника, че положеният нощен труд на
служителите по служебно правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при
коефициент 1.143 в дневен. Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. Процесните правоотношения са регламентирани последователно
в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. издавани от министъра на вътрешните работи и
всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8ч. за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на
Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015г. Наредба №8121з-592 от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба №8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592/обн.ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №8121з-779/обн. ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна),
а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 за процесния период
01.10.2016г. до 30.09.2019г. при липсата на специална уредба за служителите в
МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в
правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът,
е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР
се явява специален по отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по
отношение на КТ. За всички неуредени въпроси в специалния закон се прилага
общия.
В чл.187 ал.3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и
6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.“
Нормата на чл.187 ал.3 изр.4 от ЗМВР е аналогична на
нормата на чл.140 ал.2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се полага
от 22ч. до 6ч.“
Поради това разлика
в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен
е трудът положен между 22ч. и 6ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича
от нормата на чл.143 ал.1 от КТ във вр. с чл.140 ал.1
от КТ.
Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
Съгласно чл.140 ал.1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР, както и за
всички останали работници и служители в България, нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална
продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл.187 ал.1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в МВР, нормалната
продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се явяват
ограниченията на чл.140 ал.1 от КТ по отношение на нощния труд, който следва да
е до 7 часа.
Трудът, положен между 22ч. и 6ч. /нощният труд по
чл.187 ал.3 изр.4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е. излиза извън
рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в КТ /доколкото
липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща правилото
на чл.140 ал.1 от КТ, касаеща нормалната продължителност на работното
време през нощта, а не кой труд се счита за нощен/. Доколкото нощният труд
от 8ч. е над нормалната му продължителност от 7ч., същият се явява извън
установеното за служителя работно време, следователно подлежи на обезщетяване
като извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната приложимост на КТ по отношение на ЗМВР, може да се потвърди и от
приетото ТР 8/2013г. на ВКС, което е постановено именно във връзка с дела по
ЗМВР. В същото ТР, макар и отговорило на различни въпроси от този, стоящ в
центъра на настоящото дело, се сочат като приложими нормите на КТ в
правоотношенията по ЗМВР.
Аргументите за недопустимост на преизчисляването на
нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, и би
се получило двойно плащане, са несъстоятелни. Допълнителното заплащане на
нощния труд следва от факта, че същият е специфичен труд, полага се при
условия, които влияят негативно на здравето на работника/служителя и се заплаща
поради факта, че работника и служителя отдава труда си през посочените часове,
определени по принцип за сън. Извънреден труд се заплаща, тъй като
работодателят не се е съобразил с разписаните в КТ правила, които са приети с
цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. В КТ
е прието, че се допуска нощен труд, но при намалена часова ставка в сравнение с
дневния /именно поради по-неблагоприятните условия на полагане на нощен труд/.
Несъобразяването на работодателя с това императивно условие на закона води до
ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
извънреден труд.
Доколкото равностойността на положения и незаплатен
нощен труд съгласно СТЕ е идентична с изменения по реда на чл.214 от ГПК размер
на главната претенция, то тя следва да бъде уважена изцяло, като се присъди
сумата от 1 559.04лв.
Предявеният иск за заплащане на лихви за забава
предвид възприетото становище за основателност на главния иск следва да се
разглежда също като доказан по основание, а по отношение на размера следва да се
вземе предвид заключението на в.л. по приетата ССчЕ
посочило, че размерът на дължимата се лихва за забава възлиза на 270лв., като
ищецът се е съобразил с това заключение при изменение на тази си претенция
поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се
присъдят разноски в размер на 400лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от общо 242.36лв.
такси и разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******- Варна, с адрес: град Варна, ул. „******“
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.С. ЕГН********** с адрес *** сумите от:
1 559.04лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.10.2016г.
до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143
ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР,
270лв. лихва върху главницата за времето от
1.01.2017г. до 30.06.2017г.на осн. чл.86 от ЗЗД
и
400лв. разноски за процесуално представителство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ******- Варна, с адрес: град Варна, ул. „******“
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, сумата от 242.36лв., представляваща дължима държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: