Решение по КНАХД №1353/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Заместник-директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, подадена чрез пълномощника му юрк.Е. Г., против Решение №102 от 20.05.2025 г., постановено по АНД №149/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е изменен размера на наложеното по пункт I от Наказателно постановление №BG2024/1000-3046 от 14.01.2025 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас административно наказание „глоба“ и в частта му, с която е отменен пункт II от същото Наказателно постановление.

В касационната жалба се твърди, че в оспорените му части решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и същото се обжалва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Сочи се, че извършеното нарушение било безспорно доказано от обективна и субективна страна и Наказателното постановление било правилно и законосъобразно.

Излагат се доводи, че съдът намалил драстично размера на наложеното административно наказание „глоба“, в съответствие с представената на етап съдебно производство експертиза, която имала за задача да определи стойността на предмета на нарушението, предвид допусната от същото вещо лице грешка в правното основание за определяне на същата в експертизата, изготвена на етап административнонаказателно производство. Вместо това обаче вещото лице стигнало до там да признае други свои грешки, включително това, че при изготвянето на първоначалната експертиза не е извършил оглед на обекта на експертизата, както и че в първоначалното заключение по АНП е дал стойност за брой опаковки от по 10 броя ампули, а не за единични бройки ампули. Следвало да се има предвид обаче, че никъде в Оценъчната експертиза, приложена по АНП, не било упоменато, че определената цена е за брой опаковки, още по-малко опаковки от по колко броя ампули. Напротив, навсякъде ставало въпрос за мерна единица „брой“ и за четирите вида инжекционни разтвори. Това на практика правело заключението на вещото лице на етап съдебно производство немотивирано и будело съмнения за добросъвестност, предвид което и дадената с него стойност на предмета на нарушение се явявала неправилно определена, което влечало неправилност на съдебното решение в частта му, с която бил намален размера на наложеното административно наказание „глоба“.

Касаторът намирал за неправилни направените в оспореното решение изводи на съда за незаконосъобразност на наложената на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците мярка „отнемане в полза на държавата“ на предмета на нарушението поради противоречието на „тълкуването на Европейския съд на чл.42, §1 от Регламент №953/2013 г.“, като считал цитираната в решението практика по дела на СЕС за абсолютно неотносима. В касационната жалба се твърди, че в случая относимо било Решението по съединени дела С-717/22 и С-372/23 на СЕС от 19.12.2024 г. Съгласно установената съдебна практика, когато правото на Съюза не предвиждало конкретна санкция в случай на нарушение на разпоредби от него, или препращало към национални правила, държавите членки трябвало да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането и ефективността на правото на Съюза. Сочи се, в случаите като в настоящото производство, постановеното отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението съгласно ЗАНН и Закона за митниците ставало независимо и съпътствало налагането на административното наказание „глоба“. Отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението се явявало мярка, чрез която да бъде постигнат справедлив баланс между обществения интерес и личното неприкосновено право на собственост. В този смисъл отнемането на предмета на нарушението на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците, като една от мерките за разпореждане със стоките при неизпълнение на задължение, се явявало мяка за неспазване и неизпълнение на митническото законодателство в смисъла на чл.198, параграф 1, буква „а“ от Регламент 952/2013.

Претендира се да бъде постановено решение, с което решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните му части, и в тези части да бъде потвърдено Наказателното постановление.

Ответникът, С. Д. С., чрез процесуалния си представител адв.Г. Г., писмено оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна и претендира отхвърлянето й.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваните части на решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Свиленград е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №BG2024/1000-3046 от 14.01.2025 г. на Заместник-началника на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта му (по пункт I) с която на С. Д. С. от [населено място], за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 669,25 лв., като е намалил размера на глобата на 5 444,60 лв. и е отменил Наказателното постановление в частта му (по пункт II), с която от С. Д. С., на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата лекарствени продукти и (по пункт III) с която на основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил [Марка] с държавен регистрационен номер [рег. номер].

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че административната процедура по съставянето на Акта за установяване на административното нарушение и издаването на Наказателното постановление е спазена и не се констатират допуснати в производството съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на последното. Като е описал подробно установената фактическа обстановка, съдът е приел, че С. Д. С. е извършил нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, тъй като е направил опит да превози стоки – изброени по вид и количество лекарствени продукти, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. По същество е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва виновното извършване на описаното в Наказателното постановление нарушение от административно наказаното лице.

Въззивният съд е посочил, че на С. Д. С. правилно е наложено административно наказание „глоба“ в минималния предвиден в разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ размер, представляващ 100% от стойността на недекларираните стоки, но с оглед неправилното определяне в административнонаказателното производство на стойността на стоките – 30 669,25 лв., вместо действителната такава – 5 444,60 лв., размерът на наложената глоба следва да се намали на 5 444,60 лв. В тази връзка съдът е изложил в решението подробни съображения защо не кредитира с доверие Заключението на Оценъчната експертиза, касаеща стойността на процесните стоки, назначена от АНО, и защо възприема изцяло Заключението на експертизата, назначена за оценка на стоките в съдебната фаза на производството.

Настоящият съдебен състав намира изложените в тази насока доводи на съда за правилни, съответстващи на фактическата обстановка и установеното по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Безспорно се установява, че при изготвянето на Оценъчна експертиза вх.№32-1103707/05.12.2024 г. за определяне стойността на стоките, предмет на нарушението, вещото лице Бюлбюлев е допуснало неточност, като не е използвало установени от него пазарни цени на стоките в търговските мрежи и онлайн магазини за един брой от изброените четири вида лекарствени продукти, представляващи инжекционен разтвор. При изслушването му в съдебно заседание самото вещо лице признава това обстоятелство, и подробно в заключението си по Оценъчната експертиза, изготвена в съдебното производство, посочва установените от него в конкретни интернет сайтове цени за всеки от видовете лекарствени продукти според търговските им опаковки от по 5 броя и от по 10 броя ампули, за да определи средната цена на 1 брой ампула от всеки продукт. Заключението, според което общата стойност на стоките по чл.233, ал.1 от ЗМ, вр. §1, т.38 от ДР на ЗМ, възлиза на 5 444,60 лв., не е било оспорено от страните по делото, а освен това към него са приложени и разпечатките от страници на онлайн магазини, въз основа на които е изготвено. Ето защо възраженията в касационната жалба за липса на добросъвестност у вещото лице и неправилно определена на етап съдебно производство стойност на предмета на нарушението, не могат да бъдат споделени.

В частта му, с която е изменил Наказателното постановление по пункт I, като е намалил размера на наложената с него глоба на 5 444,60 лв., въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

За постановено в нарушение на материалния закон настоящата инстанция намира обжалваното Решение в частта му, с която се отменя пункт II от Наказателното постановление.

За да отмени тази част от Наказателното постановление, с която от С. Д. С. се отнемат в полза на Държавата стоките, предмет на нарушението – четири вида лекарствени продукти (инжекционен разтвор) в количества съответно от 150 бр., 170 бр., 445 бр. и 75 бр., районният съд е приел, че подобно разпореждане с предмета на нарушението е в противоречие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013. Цитирал е Решение от 16.07.2015 г. по дело С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т.22, според което СЕС приел, че всяка държава членка трябва да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. Същите следвало да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този контекст СЕС уточнявал, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основния принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на превозваните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на държавата, само по себе си противоречало на принципите и целите на Регламента. В този смисъл били решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18. Така например, в последното цитирано решение на СЕС, свързано с приложението на чл.234а, ал.3 от ЗМ преди изменението му с ДВ бр.82 от 2023 г., било посочено, че неправилно и в противоречие на член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013 едновременно с наложената имуществена санкция, респ. глоба, била присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на държавата. В т.44 на решението, във връзка с приложението на чл.233, ал.6 от ЗМ, СЕС приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл.234а, ал.1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор“, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглеждала пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото решение, че член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки, санкция в подобен размер надхвърляла границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. С посоченото решение по дело С-665/18 СЕС тълкувал, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се възприемало като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното водело на извод, че налагането на санкция „отнемане предмета на нарушението“ наред с наказанието „имуществена санкция“, респ. „глоба“, не следвало да се прилага. Т.е. постановеното в случая на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по чл.234а, ал.1 от ЗМ, респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на имуществена санкция, приложено по аналогия към чл.233, ал.6 от ЗМ, било в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип – този на пропорционалността. Въззивният съд е достигнал до извод, че налагането на санкция „отнемане на вещите“ само по себе си директно обуславя извод за несъразмерността на наложеното наказание като цяло, която несъразмерност била основание за отмяна на Наказателното постановление в частта му по пункт II. Приел е, че в случая на основание член 288, ал.2 от ДФЕС следва да не приложи националната разпоредба на чл.233, ал.6 от ЗМ, като противоречаща на член 42, параграф 1 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и да отмени Наказателното постановление в тази му част като противоречащо на правото на ЕС.

Противно на изложените от въззивния съд доводи за налагане в противоречие с правото на ЕС на глоба за нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ и едновременно с това отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по силата на чл.233, ал.6 от ЗМ, касационната инстанция намира, че такова противоречие не е налице.

Не се споделя възприетото от въззивния съд становище, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция и на отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, по аналогия съобразно цитираната практика на СЕС, последната относима към деяние, различно от процесното и регламентирано с изрична правна разпоредба, различна от относимата в настоящия случай.

В чл.233, ал.1 от ЗМ е предвидено, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

Съгласно чл.233, ал.6 от ЗМ стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

Разпоредбата на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза гласи: „Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“, а според параграф 2 „Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.“

Според най-новата практика на СЕС, изразена с Решение от 19.12.2024 г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент №952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Настоящият касационен състав намира, че в процесния случай налагането на наказанието глоба ведно с отнемане на стоките, предмет на нарушението, е предвидено в националното законодателство за съответното деяние и не е в противоречие с нормите на СЕС.

Касационната инстанция намира, че наложеното кумулативно „отнемане в полза на държавата“ на вещите, предмет на нарушението, за които няма спор, че са собственост на административно наказаното лице, е съобразено с изискването за пропорционалност. Санкционният режим, предвиден с разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ дава възможност за преценка, какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението, в пределите предвидени от законодателя. В случая наложеното на касационния ответник административно наказание „глоба“ по чл.233, ал.1 от ЗМ е в минимално предвидения от закона размер, като кумулиране на същото с „отнемане на вещите“ при приложение нормата на чл.233, ал.6 от ЗМ, с оглед тежестта на извършеното деяние не е непропорционално и излизащо извън пределите на целите, за които същото е установено. При така наложеното наказание, касационната инстанция намира, че ще се постигне възпиращия ефект на същото, по начин възпрепятстващ както нарушителя, така и останалите членове на обществото да предприемат извършване на нарушения от вида на процесното. Наложената на наказаното лице „глоба“, ведно с „отнемане на вещите в полза на държавата“ се явява в съответствие с тежестта на осъщественото нарушение.

По изложените съображения решението на Районен съд – Свиленград в тази му част следва да се отмени, а Наказателното постановление №BG2024/1000-3040/НП от 14.01.2025 г. на Заместник-директора на ТД Митница Бургас в частта му по пункт II следва да бъде потвърдено.

Предвид отхвърлената част от оспорването, в полза на ответника по касацията се дължат разноски на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, които по своевременно заявеното искане следва да бъдат присъдени за настоящата инстанция в размер на ½ (една втора) от реално заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г., или 1 500 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №102 от 20.05.2025 г., постановено по АНД №149/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, в обжалваната му част, с която е отменен пункт II от Наказателно постановление №BG2024/1000-3046/НП от 14.01.2025 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №BG2024/1000-3046/НП от 14.01.2025 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас в частта му по пункт II.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102 от 20.05.2025 г., постановено по АНД №149/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, в останалата му обжалвана част, с която е изменен размера на наложеното по пункт I от Наказателно постановление №BG2024/1000-3046/НП от 14.01.2025 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас административно наказание „глоба“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница Бургас, да заплати на С. Д. С., [ЕГН], от [населено място], бул.„Б.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението е окончателно.