Решение по дело №820/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 17.01.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав                                                                                      

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 820 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от А.Н.Д. и К.Х.М., упражняващи съвместно правомощията на синдик на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, против ответника “Б. - 09” ООД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) на получено имущество с произход от банката, представляващо недвижими имоти, както следва:

1. Поземлен имот е идентификатор № 65259.501.3 (шест, пет, две, пет, девет, точка, пет, нула, едно, точка, три) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, с площ по кадастрална скица от 55 370 (петдесет и пет хиляди и триста и седемдесет) кв.м., с номер по предходен план: 25.2 (две, пет, точка, две) в квартал 25 (двадесет и пет), парцел II (две), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 /десет/ м. до 15 /петнадесет/ м.), при граници по скица: ПИ №№ 65259.501.5, 65259.501.36, 65259.501.4, 65259.501.1, 65259.501.2, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка представляващ: УПИ № II- 25004 (две, двадесет и пет хиляди и четири), в квартал 25 (двадесет и пет) по плана на с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, с площ по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка - 69 035 (шестдесет и девет хиляди и тридесет и пет) кв.м. и с площ по скица, съгласно доказателствен акт за собственост и удостоверение за данъчна оценка от 69 034 (шестдесет и девет хиляди и тридесет и четири) кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в гореописания имот;

2. Поземлен имот с идентификатор № 65259.501.39 (шест, пет, две, пет, девет точка, пет, нула, едно, точка, три, девет) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, с площ но кадастрална скица от 46 510 (четиридесет и шест хиляди петстотин и десет) кв.м., с номер по предходен план: 25.12 (две, пет, точка, едно, две) в квартал 28 (двадесет и осем) парцел II (две), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 /десет/ м. до 15 /петнадесет/ м.), при граници по скица: ПИ №№ 65259.501.41, 65259.501.40, 65259.501.34, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка представляващ: УПИ № II 25012 (две, двадесет и пет хиляди и дванадесет) в квартал 28 (двадесет и осем) по плана на с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, с площ по документ за собственост от 46 511 (четиридесет и шест хиляди петстотин и единадесет) кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в гореописания имот;

3. Поземлен имот с идентификатор № 65259.501.34 (шест, пет, две, пет, девет, точка, пет, нула едно, точка, три, четири) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, с площ по кадастрална скица от 44 230 (четиридесет и четири хиляди двеста и тридесет) кв.м., с номер по предходен план: 25.11 (две, пет, точка, едно, едно), в квартал 28 (двадесет и осем), парцел 1 (едно), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 /десет/ м. до 15 /петнадесет/ м.), при граници по скица: ПИ №№ 65259.501.39, 65259.501.40, 65259.501.37, 65259.501.35, 65259.501.29, 65259.501.32, 65259.501.30, 65259.501.31, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка представляващ: УПИ № II 25011 (две, двадесет и пет хиляди и дванадесет) квартал 28 (двадесет и осем) по плана на с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, с площ по документ и удостоверение за данъчна оценка от 46 299 (четиридесет и шест хиляди двеста деветдесет и девет) кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в гореописания имот.

В исковата молба ищецът твърди, че между “КТБ” АД и “Е.2.” ЕООД (н.), ЕИК *******, са се развили единадесет търговски сделки – договори за банков кредит. Твърди, че на 20.05.2013 г. между банката и “Е.2.” ЕООД (н.) е сключен договор за банков кредит, с разрешен размер от 2 500 000 евро. Твърди, че кредитът е усвоен до размера от 2 406 000 евро. Твърди, че кредитът е предоставен с цел за финансиране на закупуването на недвижими имоти, находящи се в с. Самотино, община Бяла, област Варна, както и за други разходи, свързани с прехвърлянето и развитието на имотите. Твърди, че за обезпечаване на предоставения кредит е предвидено да бъде учредена първа по ред договорна ипотека в полза на банката върху гореописаните недвижими имоти.

Ищецът твърди, че кредитополучателят “Е.2.” ЕООД е придобил собствеността върху недвижимите имоти, находящи се в с. Самотино, община Бяла, област Варна, т.е. използвал е средствата, получени от банката за целта, предвидена в договора за банков кредит. Твърди, че въпреки това не е учредена предвидената договорна ипотека върху недвижими имоти. Твърди, че на 22.05.2015 г. е обявена предсрочната изискуемост за всички непадежирали задължения по този договор, като кредитът не е погасен от длъжника до подаване на исковата молба. Твърди, че вземанията на банката по договора за банков кредит от 20.05.2013 г. са предявени в производството по несъстоятелност на “Е.2.” ЕООД, открито с решение от 25.06.2016 г. по търговско дело № 76/2014 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, и са включени в списъка на приетите вземания на кредитори на това дружество.

Ищецът твърди, че на 17.06.2013 г. с Постановление за възлагане на недвижими имоти, издадено от ЧСИ М.П., “Е.2.” ЕООД придобива недвижимите имоти, находящи се в с. Самотино, община Бяла, област Варна, както следва: поземлен имот е идентификатор № 65259.501.3 за сумата от 2 836 000 лева; поземлен имот с идентификатор № 65259.501.39 за сумата от 1 107 000 лева; поземлен имот с идентификатор № 65259.501.34 за сумата от 1 102 000 лева. Твърди, че по този начин със средства с произход от банката са придобити от “Е.2.” ЕООД недвижимите имоти, без да се изпълни от кредитополучателя задължението да учреди договорни ипотеки върху същите като обезпечение на вземанията на банката по сключения договор за банков кредит ат 20.05.2013 г.

Ищецът твърди, че след това “Е.2.” ЕООД се разпорежда с придобитите със средства с произход от банката недвижими имоти, като на 14.11.2014г. съгласно Нотариален акт №**, том 4, peг. № 6720 № 549/2014 г. на нотариус П.П.с район на действие PC - Варна, вписан в Служба по вписвания - Варна с вх. рег. № 25670 от 14.11.2014 г., акт 63, том 67, дело № 13981/2014г., “Е.2.” ЕООД продава на “Б.Е.” ЕООД, ЕИК ********, гореописаните недвижими имоти.

Ищецът твърди, че на 30.12.2014 г. съгласно Нотариален акт № 147, том 80 от 30.12.2014 г. на Служба по вписвания - Варна, “Б.Е.” ЕООД продава на настоящия ответник “Б. - 09” ООД гореописаните недвижими имоти, придобити преди това от “Е.2.” ЕООД. Твърди, че процесните имоти са придобити от “Е.2.” ЕООД с парични средства, които имат произход от банката, като впоследствие след прехвърлянето им на трето лице, същото не е изпълнило насрещната престация по сделките или при условията на евентуалност насрещната престация е на значително по-ниска стойност от полученото.

Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът “Б. - 09” ООД представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага доводи, че предявените искове са недопустими за правоотношения, които са възникнали и приключили преди датата на неплатежоспособността на банката. Сочи, че след като първоначалната сделка, с която “Е.2.” ЕООД придобива имотите съгласно постановление за възлагане от 21.05.2013 г., е извън обхвата на действие на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, последващите сделки не могат да бъдат атакувани по този ред и да се иска връщане на имуществото. Сочи също, че нормата на чл. 60а е в сила от 24.03.2015 г. и на същата не е придадено обратно действие, поради което не е приложима по отношение на настъпили действия, извършени преди влизането й в сила.

Оспорва, че главният иск е неоснователен, тъй като процесните имоти са продадени от “Б.Е.” ЕООД на “Б. - 09” ООД за продажна цена в размер на 460 000 лева, която е платена от купувача на продавача по банков път в “С.” АД преди подписването на договора.

Оспорва, че евентуалният иск е неоснователен, тъй като насрещната престация, която “Б. - 09” ООД е изпълнило към “Б.Е.” ЕООД, не е значително по-ниска от полученото, а е еквивалентна на стойността на получените имоти. Твърди, че при придобиването на имотите от “Е.2.” ЕООД цената им е била многократно завишена над средната пазарна цена и не може да се приеме за сравнение за последващите стойности на сделките с “Б.Е.” ЕООД и с “Б. - 09” ООД. Твърди, че законът изисква да се изследва нееквивалентност на сделката към момента на сключването й.

Ответникът твърди, че е извършено плащане от “Б.Е.” ЕООД към “Е.2.” ЕООД на договорената продажна цена по нотариалния акт от 14.11.2014 г. в размер на 320 453,10 лева. Твърди, че към датата на сключване на тази сделка, уговорената от страните продажна цена е еквивалентна на средната пазарна цена на имотите, поради което се прекъсва връзката за произход на имущество от банката, тъй като тази сделка не може да бъде атакувана по специалния ред на чл. 60а от ЗБН. Твърди, че всяко придобиване, което е извършено от трето лице срещу еквивалентна насрещна престация, прекъсва връзката на произход на имуществото от банката и следващите сделки не са с предмет имущество на банката.

Ответникът претендира разноски по делото.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че правото да бъде предявен иска по чл. 60а от ЗБН възниква с откриване на производство по несъстоятелност за банката – на 22.04.2015 г., поради което е приложима нормата на чл. 60а от ЗБН по отношение на процесните материални правоотношения. Допълва твърденията в исковата молба, като сочи, че с усвоените от “Е.2.” ЕООД средства по договора за банков кредит от 20.05.2013 г., както и с усвоените средства по договор за банков кредит от 19.03.2013 г. дружеството кредитополучател е придобило процесните имоти на публична продан. Твърди, че с усвоените средства по договора от 19.03.2013 г. “Е.2.” ЕООД е заплатило задатъци, за да участва в публичната продан, а с усвоените средства по договора от 20.05.2013 г. е заплатило остатъка от цената за придобиване на процесните имоти. Твърди, че към момента на придобиване на недвижимите имоти “Е.2.” ЕООД не е разполагало с друг източник на средства за придобиването на активи, освен тези с произход от банката. Оспорва възраженията на ответника, че е извършено плащане на продажната цена на имотите от “Б.Е.” ЕООД към “Е.2.” ЕООД, както и съответно плащане на продажната цена от “Б. - 09” ООД към “Б.Е.” ЕООД.

В допълнителния отговор ответникът “Б. - 09” ООД поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в допълнителната искова молба, включително твърденията за липсата на парични средства в дружеството кредитополучател за заплащане на продажната цена на имотите по постановлението за възлагане на съдебния изпълнител и използването на сумите по кредитите за плащането на продажната цена на имотите.

С определение от 01.04.2019 г. съдът е конституирал “Е.2.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, и “Б.Е.” ЕООД, ЕИК ********, като трети лица-помагачи на страната на ответника.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представен е от ищеца и е приет като доказателство по делото договор за банков кредит от 20.05.2013 г., сключен между “КТБ” АД и кредитополучателя “Е.2.” ЕООД, съгласно който банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 2 500 000 евро за финансиране на покупната цена на недвижими имоти, находящи се в село Самотино, община Бяла, област Варна, както и за други разходи, свързани с прехвърлянето и развитието на имотите.

Съгласно чл. 30, б. а) от договора за банков кредит, за обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на основание договора, кредитополучателят се задължава в срок до 30.09.2013 г. да учреди и осигури учредяването в полза на банката на първа по ред ипотека върху закупените с банковия кредит недвижими имоти, а именно: УПИ № ІІ-25004, УПИ № І-25011 и УПИ № ІІ-25012 по плана на село Самотино, ЗВКО “Самотино”, община Бяла.

Представено е извлечение от счетоводните книги на “КТБ” АД от сметки на кредитополучателя “Е.2.” ЕООД, от което е видно, че към 16.03.2016 г. на задължението на кредитополучателя “Е.2.” ЕООД по договора за банков кредит от 20.05.2013 г. възлиза общо на 1 623 945,96 евро, от които 1 533 102,10 евро – просрочена главница, 72 822,35 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 28.12.2015 г. до 25.02.2016 г., 16 991,88 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.02.2016 г. до 16.03.2016 г., 1 029,63 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 28.12.2015 г. до 16.03.2016 г.

Представен е от ищеца и е приет като доказателство по делото договор за банков кредит от 19.03.2013 г., сключен между “КТБ” АД и кредитополучателя “Е.2.” ЕООД, съгласно който банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 3 150 000 евро за финансиране на покупната цена на недвижими имоти, находящи се в гр. Велико Търново и гр. Горна Оряховица, както и за други разходи, свързани с прехвърлянето и развитието на имотите.

Съгласно чл. 30, б. а) от договора за банков кредит, за обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на основание договора, кредитополучателят се задължава в срок до 30.09.2013 г. да учреди и осигури учредяването в полза на банката на първа по ред ипотека върху закупените с банковия кредит недвижими имоти.

Представен а е и нотариална покана, връчена на кредитополучателя на 22.05.2015 г., с която банката е обявила предсрочната изискуемост на кредитите, отпуснати на “Е.2.” ЕООД по договора за кредит от 20.05.2013 г. и по договора за кредит от 19.03.2013 г.

Представен е също списък № 1 на приетите от синдика предявени вземания в производството по несъстоятелност на “Е.2.” ЕООД, като в същия под пореден номер 3 са включени вземанията на “КТБ” АД (н.) по процесните договори за кредит.

Представено е постановление за възлагане на недвижими имоти от 21.05.2013 г. по изпълнително дело № 20137150400103 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 715, с район на действие ВОС, с което в резултат на проведена публична продан в периода от 12.04.2013 г. до 13.05.2013 г. са възложени върху “Е.2.” ЕООД гореописаните недвижими имоти, както следва: УПИ № ІІ-25004 за сумата от 2 836 000 лева, УПИ № І-25011 за сумата от 1 102 000 лева и УПИ № ІІ-25012 за сумата от 1 107 000 лева. Постановлението е влязло в законна сила на 13.06.2013 г.

Съгласно представения от ответника нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 48, том ІV, рег. № 6720, дело № 549/2014 г. на нотариус П.П., с рег. № 224 на Нотариалната камара, с район на действие – Варненски районен съд, вписан под акт № 63, том LXVII, вх.рег. № 25670 от 14.11.2014 г. на Служба по вписванията – Варна, “Е.2.” ЕООД продава на “Б.Е.” ЕООД собствените на дружеството-продавач, придобити чрез възлагане на публична продан на основание чл. 496 от ГПК, недвижими имоти, находящи се в с. Самотино, община Бяла, област Варна, а именно: поземлен имот с идентификатор 65259.501.3 (по документ за собственост УПИ № ІІ-25004), поземлен имот с идентификатор 65259.501.39 (по документ за собственост УПИ № ІІ-25012) и поземлен имот с идентификатор 65259.501.34 (по документ за собственост УПИ № І-25011), ведно с всички подобрения и насаждения в имотите, за общата сума от 320 453,10 лева, от които 136 689,30 лева – продажна цена за първия имот, 92 091,78 лева – продажна цена за втория имот и 91 672,02 лева – продажна цена за третия имот, платима в срок до седем дни от сключването на нотариалния акт.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 154, том ІV, рег. № 7672, дело № 638/2014 г. на нотариус П.П., с рег. № 224 на Нотариалната камара, с район на действие – Варненски районен съд, вписан под акт № 147, том LXХХ, вх.рег. № 30467 от 30.12.2014 г. на Служба по вписванията – Варна, “Б.Е.” ЕООД продава на настоящия ответник “Б. - 09” ООД собствените на дружеството-продавач, придобити чрез покупко-продажба, описани по-горе недвижими имоти, находящи се в с. Самотино, община Бяла, област Варна, а именно: поземлен имот с идентификатор 65259.501.3, поземлен имот с идентификатор 65259.501.39 и поземлен имот с идентификатор 65259.501.34, ведно с всички подобрения и насаждения в имотите, за общата сума от 460 000 лева без ДДС, от които 171 100 лева без ДДС – продажна цена за ПИ с идентификатор 65259.501.3, 147 400 лева без ДДС – продажна цена за ПИ с идентификатор 65259.501.39 и 141 500 лева без ДДС – продажна цена за ПИ с идентификатор 65259.501.34, която продажна цена е заплатена напълно от купувача на продавача по банков път, преди подписване на нотариалния акт.

Представени са от ответника писмени доказателства за извършено на 23.12.2014 г. плащане на продажната цена за имотите към продавача “Б.Е.” ЕООД.

Представени са по делото скици на имотите, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна.

От служебна справка по партидата на “КТБ” АД в Търговския регистър се установява, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. 

С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С.. Вещото лице дава заключение, че усвоените от кредитополучателя “Е.2.” ЕООД суми по договор за банков кредит от 20.05.2013 г. са в общ размер на 2 406 000 евро, от които на 20.05.2013 г. са усвоени 2 326 000 евро и на 12.06.2013 г. са усвоени 80 000 евро.

Вещото лице дава заключение, че усвоените от кредитополучателя “Е.2.” ЕООД суми по договор за банков кредит от 19.03.2013 г. са в общ размер на 3 134 770 евро, усвоени на седем транша в периода 19.03.2013 г. – 18.09.2013 г., един от които на 10.04.2013 г. в размер на 443 730 евро.

Вещото лице дава заключение, че на съответната дата на усвояване на кредитите предоставените суми са прехвърлени от разплащателната сметка на “Е.2.” ЕООД в евро по разплащателната сметка на дружеството в лева.

Вещото лице С. дава заключение, че общият размер на извършените плащания от разплащателната сметка в лева на “Е.2.” ЕООД по банковата сметка на ЧСИ М.П. е в общ размер на 5 045 000 лева, включваща сумата от 2 836 000 лева за закупуване на УПИ № II-25004 (от които на 13.05.2013 г. са платени 283 543,50 лева с основание: 10% задатък за участие в публичната продан, и на 20.05.2013 г. са платени 2 552 456,50 лева с основание: доплащане цена на публичната продан по изпълнителното дело); сумата от 1 102 000 лева за закупуване на УПИ № II-25011 (от които на 13.05.2013 г. са платени 110 160 лева с основание: 10% задатък за участие в публичната продан, и на 20.05.2013 г. са платени 991 840 лева с основание: доплащане цена на публичната продан по изпълнителното дело); сумата от 1 107 000 лева за закупуване на УПИ № II-25012 (от които на 13.05.2013 г. са платени 110 662,50 лева с основание: 10% задатък за участие в публичната продан, и на 20.05.2013 г. са платени 996 337,50 лева с основание: доплащане цена на публичната продан по изпълнителното дело).

Вещото лице С. дава заключение, че съгласно банково извлечение от разплащателната сметка в евро на “Е.2.” ЕООД на 20.05.2013 г. са продадени 2 322 000 евро по курс 1,9555, като разплащателната сметка на дружеството в лева е заверена със сумата от 4 540 671 лева, като сумата е използвана за закупуване на гореописаните три поземлени имота. Вещото лице дава заключение, че сума в общ размер на 4 540 634 лева е заплатена по сметка на ЧСИ М.П. за доплащане на цената на имотите. Вещото лице посочва, че преди осчетоводяването на горепосочената покупко-продажба на валута наличността по разплащателната сметка в лева на “Е.2.” ЕООД е била 247 438,54 лева и същата не е била достатъчна за осъществяване на извършените преводи към съдебния изпълнител.

Вещото лице С. дава заключение, че във връзка с Нотариален акт № 48, том 4, peг. № 6720 № 549/2014 г. на нотариус П.П., на 19.11.2014 г. са извършени два банкови превода от разплащателната сметка на “Б.Е.” ЕООД по сметка на “Е.2.” ЕООД с общ размер на 320 453,11 лева.

Вещото лице С. дава заключение, че на 23.12.2014 г. “Б. - 09” ООД е наредило три превода в полза на “Б.Е.” ЕООД в общ размер на 552 000 лева, с основание: фактура за покупка на УПИ-25004, УПИ-25011 и УПИ-25012, с. Самотино.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице С. в останалата част, касаещо изследване на общото финансово-икономическо състояние на “Е.2.” ЕООД, тъй като това излиза извън предметния обхват по делото, който е ограничен до изследване само на разпорежданията със средства и имущество с произход от банката.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза на вещото лице П. Я.. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на процесните имоти към 14.11.2014 г. и към 30.12.2014 г. е в общ размер на 400 920 лева, от които пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.3 е в размер на 171 010 лева, пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.39 е в размер на 115 220 лева и пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.34 е в размер на 114 690 лева.

Вещото лице Я. дава заключение, че пазарната стойност на процесните имоти към 21.05.2013 г. е в общ размер на 394 560 лева, от които пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.3 е в размер на 168 300 лева, пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.39 е в размер на 113 390 лева и пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.34 е в размер на 112 870 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН и при условията на евентуалност с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН.

 

По иска с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН:

Съгласно чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, синдикът, временният синдик или Фондът за гарантиране на влоговете в банките могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило насрещна престация (предложение първо) или същата е на значително по-ниска стойност от полученото (предложение второ).

Легална дефиниция на понятието “произход от банката” е дадена в §1, т. 7 от ДР на ЗБН, че това е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.

Искът по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН е един от специалните искове за попълване на масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка, с цел последващо осребряване и разпределение на върнатото имущество между кредиторите на банката. Този иск няма аналог в производството по несъстоятелност на търговец по Търговския закон, както и на застраховател по Кодекса за застраховането. Искът по чл. 60а, ал. 1, т.1 от ЗБН може да бъде предявен в петгодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката от синдика или от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и от всеки кредитор на банката (чл. 62, ал. 1 от ЗБН).

Характерът на иска по чл. 60а от ЗБН е облигационен и има за предмет връщане на масата на несъстоятелността на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от форма и веществен състав, е преминало в патримониума на трето лице, като едновременно с това следва да се установи, че това имущество е придобито със средства, предоставени от несъстоятелната банка или имуществени права, включително и предоставени обезпечения, на неин длъжник (така в Определение № 648/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2209/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; Определение № 358/30.07.2018 г. по т.д. № 983/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; Определение № 346/24.07.2018 г. по ч.т.д. № 1437/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).

Процесуалните предпоставки за иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок и от легитимирано лице – синдика на банката.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН е допустим.

Неоснователно е възражението на ответника, че предявените искове са недопустими за правоотношения, които са възникнали и приключили преди датата на неплатежоспособността на банката. С цитираното по-горе Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, след отмяна на решението на СГС в тази част, за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 20.06.2014 г. Тази дата е преди датите на покупко-продажбите на процесните имоти – 14.11.2014 г. и 30.11.2014 г.

Неоснователно е и възражението на ответника, че нормата на чл. 60а от ЗБН (в сила от 24.03.2015 г.) не е приложима по отношение на действия, извършени преди влизането й в сила, доколкото на същата не е придадено обратно действие. Настоящият състав намира, че с оглед посочения по-горе характер на иска по чл. 60а от ЗБН, нормата не преурежда правоотношенията с обратна сила, а създава право, което е последица на предвидена в закона и настъпваща по силата на същия, при осъществяване на елементите от фактическия състав, относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на междинни прехвърляния с имущество с произход от банката.

В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на изискуемо и непогасено вземане на банката към нейния длъжник и кредитополучател по договорите за кредит - “Е.2.” ЕООД.

Съгласно чл. 2 от договора за банков кредит от 20.05.2013 г., кредитът в размер на 2 500 000 евро е предоставен целево за финансиране на покупната цена на недвижими имоти, находящи се в село Самотино, община Бяла, област Варна, както и за други разходи, свързани с прехвърлянето и развитието на имотите.

От изслушаното и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно договор за банков кредит от 19.03.2013 г. на 10.04.2013 г. е усвоен транш в размер на 443 730 евро. Този сума е усвоена преди извършване на плащането на задатъците за участие в публичната продан на процесните недвижими имоти по изпълнително дело № 20137150400103 по описа на ЧСИ М.П., които са платени на 13.05.2013 г. Следователно може да се направи обоснован извод, че задатъкът за имотите е платен с парични средства с произход от банката.

От заключението на вещото лице се установява, че кредитът по договора от 20.05.2013 г. е усвоен от кредитополучателя и е използван за заплащане на остатъка от цената в общ размер на 4 540 634 лева за закупуване на недвижимите имоти от “Е.2.” ЕООД на проведената публична продан по изпълнително дело № 20137150400103 по описа на ЧСИ М.П.. От заключението се установява също, че преди осчетоводяването на усвоената сума по кредита след превалутирането й в лева наличността в разплащателната сметка на “Е.2.” ЕООД е била в размер на 247 438,54 лева и същата е била недостатъчна за заплащане на остатъка от продажната цена на недвижимите имоти.

С оглед на изложеното съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че покупката на имотите в с. Самотино е финансирана със средства от отпуснатите банкови кредити, т.е. имотите са придобити от кредитополучателя “Е.2.” ЕООД с имущество с произход от банката по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗБН.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.11.2014 г. процесните недвижими имоти са прехвърлени от кредитополучателя продавач “Е.2.” ЕООД на купувача “Б.Е.” ЕООД чрез договор за покупко-продажба, обективиран в гореописания нотариален акт от 14.11.2014 г., срещу продажна цена в общ размер на 320 453,10 лева.

Впоследствие на имотите са прехвърлени от “Б.Е.” ЕООД на настоящия ответник “Б. - 09” ООД чрез договор за покупко-продажба, обективиран в гореописания нотариален акт от 30.12.2014 г., срещу продажна цена в общ размер на 460 000 лева без ДДС или 552 000 лева с ДДС.

С оглед на горното съдът намира, че са налице основните предпоставки от сложния фактически състав на иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН.

Следва да се разгледа въпроса дали третото лице е изпълнило насрещната престация за полученото имущество с произход от банката. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че насрещната престация за заплащане на продажната цена е изпълнена. Купувачът “Б.Е.” ЕООД е заплатил на продавача и кредитополучател “Е.2.” ЕООД договорената продажна цена за трите недвижими имота в общ размер на 320 453,11 лева по банков път на 19.11.2014 г., т.е. в рамките на уговорения в нотариалния акт седмодневен срок. Последващият приобретател и настоящ ответник “Б. - 09” ООД е изпълнило насрещната престация по сделката, като е заплатило на продавача “Б.Е.” ЕООД договорената в нотариалния акт продажна цена за имотите в общ размер на 552 000 лева с ДДС на 23.12.2014 г., т.е. преди сключването на нотариалния акт. Поради установяване на изпълнение на насрещната престация по сделката от страна на третото лице и настоящ ответник, съдът намира, че не е налице тази предпоставка от сложния фактически състав на иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН.

 

По иска с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН:

По отношение на процесуалните предпоставки за допустимост и основните предпоставки от сложния фактически състав на иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, съдът намира, че същите се установяват от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като препраща към изложените по-горе мотиви.

Следва да се разгледа въпроса дали насрещната престация по сделката е на значително по-ниска стойност от полученото. За изясняване на това обстоятелство по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза на вещото лице П. Я., съгласно което пазарната стойност на процесните имоти към 30.12.2014 г. е в общ размер на 400 920 лева, от които 171 010 лева - пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.3, 115 220 лева - пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.39 и 114 690 лева – пазарната цена на ПИ с идентификатор 65259.501.34.

В нотариалния акт от 30.12.2014 г. между ответника “Б. - 09” ООД и продавача “Б.Е.” ЕООД е договорена продажна цена на имотите в общ размер на 460 000 лева без ДДС или 552 000 лева с ДДС, от които 171 100 лева без ДДС– продажна цена за ПИ с идентификатор 65259.501.3, 147 400 лева без ДДС – продажна цена за ПИ с идентификатор 65259.501.39 и 141 500 лева без ДДС – продажна цена за ПИ с идентификатор 65259.501.34. Договорената в нотариалния акт продажна цена за всеки от имотите надхвърля установената от съдебно-оценителната експертиза пазарна стойност на съответния имот. Поради това не е налице изискуемата от закона предпоставка – престацията на ответника да е на значително по-ниска стойност от полученото.

Съдът намира, че е ирелевантно за предявения иск обстоятелството на каква стойност е придобито имуществото от първия приобретател - “Б.Е.” ЕООД, тъй като срещу първата сделка между прекия длъжник на банката и първия приобретател банката разполага с иска по чл. 135 от ЗЗД. Също така нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН представлява специална хипотеза за насочване на претенция към трети лица, има характер на извънреден способ за защита на кредиторовия интерес в производството по несъстоятелността на банка и не може да се тълкува разширително. Поради това от значение за изпълнение на фактическия състав на нормата е единствено стойността на насрещната престация на третото лице ответник по иска – в случая “Б. - 09” ООД.

За изчерпателност на изложението дори да се приеме, че от значение е и стойността на насрещната престация на първия приобретател - “Б.Е.” ЕООД, то също не се установява значително по-ниска стойност на насрещната престация. Договорената продажна цена на имотите по нотариалния акт от 14.11.2014 г. е в общ размер на 320 453,10 лева и съотнесена към общия размер на пазарната стойност на имотите към 14.11.2014 г. в размер на 400 920 лева, съставлява 80% от определената от вещото лице пазарна стойност на имотите. Това важи и за съотношението на договорените цени за всеки от имотите към съответната пазарна оценка на всеки имот.

Посоченото важи и по отношение на пазарната стойност на имотите към 21.05.2013 г. – датата на придобиването им от кредитополучателя с постановлението за възлагане по изпълнителното дело, определена от вещото лице в размер на 394 560 лева, и която е по-ниска от платената от ответника продажна цена в размер на 460 000 лева без ДДС или 552 000 лева с ДДС. С оглед на така установеното не може да се приеме, че в случая е налице “значително” по-ниска стойност на насрещната престация и по този договор, която да влече нееквивалетност на насрещните престации, и поради това искът се явява неоснователен.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Съгласно чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, по иска по чл. 60а, ал. 1 от закона не се събира предварително държавна такса от синдика. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на договора. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на правото, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Следователно в случая размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска, т.е. върху данъчната оценка на  имотите на основание чл. 71, ал. 2 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 от ГПК.

С оглед на горното и предвид изхода на спора съдът намира, че държавна такса в размер на 4 356,20 лева следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 30 900 лева, от които 900 лева – депозити на вещи лица и 30 000 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 10 242,40 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ищеца е основателно и уговореното от ответника възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 10 242,40 лева, което да бъде взето при изчисляването на разноските по делото.

Предвид горното и с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 11 142,40 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Б. - 09” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) на получено имущество с произход от банката, представляващо недвижими имоти, както следва:

1. Поземлен имот е идентификатор № 65259.501.3 (шест, пет, две, пет, девет, точка, пет, нула, едно, точка, три) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, с площ по кадастрална скица от 55 370 (петдесет и пет хиляди и триста и седемдесет) кв.м., с номер по предходен план: 25.2 (две, пет, точка, две) в квартал 25 (двадесет и пет), парцел II (две), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 /десет/ м. до 15 /петнадесет/ м.), при граници по скица: ПИ №№ 65259.501.5, 65259.501.36, 65259.501.4, 65259.501.1, 65259.501.2, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка представляващ: УПИ № II- 25004 (две, двадесет и пет хиляди и четири), в квартал 25 (двадесет и пет) по плана на с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, с площ по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка - 69 035 (шестдесет и девет хиляди и тридесет и пет) кв.м. и с площ по скица, съгласно доказателствен акт за собственост и удостоверение за данъчна оценка от 69 034 (шестдесет и девет хиляди и тридесет и четири) кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в гореописания имот;

2. Поземлен имот с идентификатор № 65259.501.39 (шест, пет, две, пет, девет точка, пет, нула, едно, точка, три, девет) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, с площ но кадастрална скица от 46 510 (четиридесет и шест хиляди петстотин и десет) кв.м., с номер по предходен план: 25.12 (две, пет, точка, едно, две) в квартал 28 (двадесет и осем) парцел II (две), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 /десет/ м. до 15 /петнадесет/ м.), при граници по скица: ПИ №№ 65259.501.41, 65259.501.40, 65259.501.34, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка представляващ: УПИ № II 25012 (две, двадесет и пет хиляди и дванадесет) в квартал 28 (двадесет и осем) по плана на с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, с площ по документ за собственост от 46 511 (четиридесет и шест хиляди петстотин и единадесет) кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в гореописания имот;

3. Поземлен имот с идентификатор № 65259.501.34 (шест, пет, две, пет, девет, точка, пет, нула едно, точка, три, четири) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, с площ по кадастрална скица от 44 230 (четиридесет и четири хиляди двеста и тридесет) кв.м., с номер по предходен план: 25.11 (две, пет, точка, едно, едно), в квартал 28 (двадесет и осем), парцел 1 (едно), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 /десет/ м. до 15 /петнадесет/ м.), при граници по скица: ПИ №№ 65259.501.39, 65259.501.40, 65259.501.37, 65259.501.35, 65259.501.29, 65259.501.32, 65259.501.30, 65259.501.31, а по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка представляващ: УПИ № II 25011 (две, двадесет и пет хиляди и дванадесет) квартал 28 (двадесет и осем) по плана на с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, с площ по документ и удостоверение за данъчна оценка от 46 299 (четиридесет и шест хиляди двеста деветдесет и девет) кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в гореописания имот.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Б. - 09” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) на получено имущество с произход от банката, представляващо недвижими имоти, подробно описани-по-горе, както следва: 1. Поземлен имот е идентификатор № 65259.501.3 (шест, пет, две, пет, девет, точка, пет, нула, едно, точка, три); 2. Поземлен имот с идентификатор № 65259.501.39 (шест, пет, две, пет, девет точка, пет, нула, едно, точка, три, девет) и 3. Поземлен имот с идентификатор № 65259.501.34 (шест, пет, две, пет, девет, точка, пет, нула едно, точка, три, четири) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началник на СГКК - Варна, находящи се в с. Самотино, ЗКВО “Самотино”, община Бяла, ведно с всички подобрения и насаждения в имотите.

ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 4 356,20 лева (четири хиляди триста петдесет и шест лева и двадесет стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б. - 09” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 11 142,40 лева (единадесет хиляди сто четиридесет и два лева и четиридесет стотинки) – разноски по делото в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Е.2.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, и “Б.Е.” ЕООД, ЕИК ********, в качеството им на трети лица-помагачи на ответника – “Б. - 09” ООД, ЕИК********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :