№ 869
гр. Варна, 25.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100102512 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:28 часа се явиха:
Ищцата С. В. С., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. Ф. Д., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Ответниците М. В. И. И С. Н. И., редовно призовани, явява се лично С.
И., представляват се от АДВ. Д. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА, редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице М. Д. А., редовно призована, се явява. Депозирала
заключение в срок.
Свидетелката М. Д. С., редовно призована, се явява.
Свидетелят М. П. П., редовно призован, се явява.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на Определение № 4591/08.12.2022 г.,
Определение № 34/05.01.2023 г., Определение № 314/25.01.2023 г.,
Определение № 1351/04.04.2023 г. и Определение № 1707/04.05.2023 г.
АДВ. Д.: Поддържам иска.
1
С оглед постъпилите извлечения по банкови сметки, правим изменение
в становището ни досежно платената допълнителна сума от 42 000 лева през
месец юли 2021 г. като твърдим, че ответниците са изтеглили тази сума от
влога на Я.В. от банкомати на територията на град Варна с нейна банкова
карта и не са предали сумата, като са се разпоредили със сумата като са я
внесли по свои спестовни влогове и също са възстановили части от сумата на
лицата, които са предоставили на ответницата първоначалната сума от 44 000
лева, а това са децата на ответниците Н.С.И.. и М.С.И.. В банковото
извлечение фигурира един трансфер от 14 267.78 лева с неизвестен източник.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: С оглед така направеното уточнение, моля
да задължите ищцовата страна да наведе твърдения на коя дата, кой от
доверитЕ.те ми е извършил теглене на сума и в какъв размер.
АДВ. Д.: Сумите, които са изтеглени по банковите карти са видни от
извлечението от банковата сметка на Я.В., което беше представено преди
няколко дни по делото. Тъй като считам, че се изискват специални знания,
моля да допуснете съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера
на теглените суми. В извлечението от банковата сметка са посочени
банкоматите. Има повече от 100 тегления за по 400 лева и на всяко теглене е
отразен банкомата. Началният период на тегленията е на 07.07.2021 г., като на
тази дата са изтеглени 3200 лева. На 12.07.2022 г. са изтеглени 7200 лева, като
всички суми са теглени по 400 лева и има само две тегления на суми по 200
лева. На 13.07.2022 г. и на 14.07.2022 г. са изтеглени общо 9200 лева, на
15.07.2022 г. са изтеглени 9400 лева, на 16.07.2022 г. са изтеглени 5000 лева и
на 19.07.2022 г. – 13 500 лева. Всичко това е видно от извлечението от банка
ДСК на Я.В., постъпило в съда на15.05.2023 г. Вноската е направена от
ответницата, като сумата е изтеглена и след това внесена.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Моля ищцата да заяви кой твърди, че е
теглил тези суми от картата.
АДВ. Д.: Твърдим, че тегленията са извършени от ответницата или
ответника или натоварени от тях лица. Твърдим, че картата на
наследодателката, от която са направени тегленията е била в държане на
двамата ответници. Ние не можем да уточни дали са теглили лично от картата
или са натоварили трето лице да извърши тегленията, но с тази карта, която е
в тяхно държане, са извършени тегленията.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 11 623 на 11.05.2023 година
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с
2
оглед на което снема самоличността му, както следва:
М. Д. А. - 67 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
И оценката е изготвена по офертни цени с прилагане на коефициент и
по представени договори от община Аврен за продажба на дворни места или
на терени в съседните села, защото в Болярци има много малко продажби.
Допуснала съм техническа грешка като на стр. 6 от заключението съм
опредЕ.ла пазарна стойност на жилищната сграда 40 000 лева, а трябва да
бъде ½ от тези 40 000 лева или 20 000 лева.
Офертните цени са изследвани към 2021 година, тъй като точно за юни
месец трудно може да се опредЕ. цена.
Не съм правила измервания на апартамента, взела съм по документи
площите.
Къщата в село Болярци най-вероятно е построена в периода между 1950
г. до към 1962-3 г., няколко такива къщи познавам, даже и в съседни села,
които горе-долу са построени по това време, вероятно по типов проект.
Документи за построяване на къщата няма.
Еталоните са аналогични на оценяваните.
Определено експлотационната годност на тези постройки се определя
първо по тяхната конструкция и след това се определя по външен вид и колко
добре са поддържани в годините.
Сградата в село Болярци не е санирана, тя е във вида, в който е
построена преди много години на външна мазилка, която изглежда
сравнително добре. И апартаментът не е саниран.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-икономическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
450 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от днес да представи
доказателства за довнесен депозит в размер на 200 лева.
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за цялата сума от 450 лева, след представяне на
доказателства за довнесен депозит.
АДВ. Д.: Оспорвам така представената експертиза, като считам, че
дадените оценки са съществено занижени с оглед състоянието на имотите и
пазарните им цени към момента на оценяването, но с оглед цЕ.те на
настоящия процес, нямам други доказателствени искания.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Аз също оспорвам заключението на
вещото лице в цялост. Противно на становището на ищцовата страна, считам,
че пазарната стойност на обследваните обекти е значително завишена. Моля
да имате предвид, че пазарната стойност отчита освен характеристики
отнасящи се до физически, технически, географски и икономически
обстоятелства, отчита също и юридическите обстоятелства на оценяваните
обекти. В случая се касае за съсобствен имот, продажба на идеални части с
вещна тежест върху имота, учредено ограничено вещно право на ползване.
Вещото лице заяви пред Вас, че еталоните, които е използвало за оценяване
са идентични с оценяваните обекти, но видно е, че еталоните, които са
приложени към заключението нямат нищо общо с юридическите
обстоятелства на оценяваните обекти. Вещото лице е оценявало цял имот без
тежести.
Освен това оспорвам твърдението на вещото лице за датата на
построяването на къщата и стопанските постройки в село Болярци. Касае се
за една 100 годишна къща, за което ще представя доказателства. Къщата е
строена в периода 1930-31 г. и към настоящия момент е на възраст 100 години
и стопанските постройки също. Доказателствата, които представям са
предходните нот. актове на недвижимия имот в село Болярци, както и
квитанции за платени данък сгради на село Болярци от 1936 г., 1937 г., 1938 г.
и 1939 г. Представям и цветно копие на скица, която е приложена по делото с
оглед на обстоятелството, че в скицата е упоменато, че регулационният план е
от преди 1931 година. По кадастралния план жилищната сграда е била заснета
и след това няма попълване. Кадастралният план е отпреди 1931 г., а
регулационният план е от 1931 г., като сградата е била нанесена към 1931 г.,
т.е. твърдението ни е, че къщата и стопанските постройки са строени в
периода 1930-31 г.
Освен това на въпроса за нормативния акт вещото лице не отговори, но
за сведение аз представям наредбата и смея да твърдя, че тя не е само за
счетоводни цЕ., като според наредбата експлотационният период за
жилищните сгради е 50 години, а за стопанските постройки е 30 години, така
че вещото лице е дало оценка на един имот, който отдавна няма стойност.
Освен това, във връзка с оспорването представям и реални сделки на
имоти в село Болярци и там цените са в пъти по-ниски от това, което вещото
лице е посочило.
С оглед на обстоятелството, че предмет на иска е неравенство на
престациите, считам, че по делото са представени достатъчно доказателства,
които оборват стойността, дадена от вещото лице и доколкото експертизата е
само едно доказателствено средство за установяване на конкретно
обстоятелство, считам, че мога успешно да проведа това оспорване с
представените писмени доказателства.
4
Моля когато приемате и обследвате въпроса за неравенството на
престациите да имате предвид всички тези доводи и съображения. Не правим
искане за назначаване на повторна експертиза, въпреки че тази е изградена на
предположения, на неверни данни и на използване на еталони, които нямат
нищо общо с процесните имоти. Освен това вещото лице тенденциозно е
увЕ.чило квадратурата на оценяваната сграда, като моля да имате предвид, че
при всички представени доказателства за квадратурата на сградата в село
Болярци, тя е с обща квадратура 84 кв. м., по нотариален акт и по данъчна
оценка, а вещото лице на стр. 6 от заключението е дало оценка на обект с
квадратура 134,40 кв. м, но няма данни по делото за такава площ и оттам
изкуствено се вдига цената на обекта, който се оценява.
АДВ. Д.: Моля да ми дадете възможност да се запозная с представените
в днешното съдебно заседание документи и да изразя становище, както и да
представя документи на обекти със сходни характеристики на процесния с
продажна цена 80 000 евро, който се намира в съседство.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Сградата, за която говори ищцовата
страна е новопостроена сграда.
АДВ. Д.: Моля да приемете представените с исковата молба документи.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Представям и моля да приемете справки
за наличие на банкови сметки на доверитЕ.те ми, а във връзка с дадената ни
възможност със съдебно удостоверение, представям пълномощно, данъчна
оценка с ограниченото вещно право и справките от БНБ. Представям и лично
написаната жалба от Я.М. и подписана от нея.
АДВ. Д.: Моля да ми дадете срок да изразя становище и по
представените в днешното съдебно заседание доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: удостоверение за
наследници № АУ007780ОД/24.01.2022 г.; удостоверение №
АУ007779ОД/24.01.2022 г.; удостоверение за наследници № БО-ГП-
11/23.08.2022 г.; скица на поземлен имот № 15-235191/07.03.2022 г.; схема №
15-235196/07.03.2022 г.; удостоверение за данъчна оценка №
**********/26.04.2022 г.; нот. акт № 119, том VІІІ, дело № 2712/1964 г.;
договор № 1927/1999 г.; нот. акт № 82, том ІІІ, дело № 985/1965 г.; нот. акт №
133, том ІV, дело № 1451/1984 г.; нот. акт № 149, том 3, рег. № 6317, дело №
473 от 2021 г.; удостоверение за данъчна оценка № ДО001082/21.04.2022 г.;
С уточняваща молба вх. № 70954/17.10.2022 г. – удостоверение за
данъчна оценка № **********/03.10.2022 г.; удостоверение за данъчна
оценка № ДО012299/03.10.2022 г.; удостоверение от Централна кооперативна
банка от 12.10.2022 г.;
С молба вх. № 1801/23.01.2023 г. – Определение от 17.01.2023 г. от
съдия по вписванията Ваня Златева;
5
Със становище вх. № 10 767/02.05.2023 г. – удостоверение №
АУ036538ВН/20.04.2023 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва:
Операционни бележки – 6 бр.; разписка от 25.06.2021 г.; декларация за
извършено домашно насилие; пълномощно от Я.М. В.; епикриза № 33260 от
24.09.2021 г.; амбулаторен лист № 39837 от 24.09.2021 г.; амбулаторен лист
№ 005138/29.12.2021 г.; етапна епикриза за периода от 30.11.2021 г. до
30.11.2021 г.; амбулаторен лист № 004356/03.11.2021 г.; амбулаторен лист №
003695/29.09.2021 г.; амбулаторен лист № 003126/24.08.2021 г.; амбулаторен
лист № 002289/18.06.2021 г.; извършени изследвания от 18.06.2021 г.;
амбулаторен лист № 001958/26.05.2021 г.; лабораторни изследвания №
**********.09.2021 г.; амбулаторен лист № 000876/21.02.2020 г.;
амбулаторен лист № *********.05.2020 г.; амбулаторен лист №
003912/21.10.2020 г.; амбулаторен лист № 000800/20.02.2019 г.; амбулаторен
лист № 001183/20.03.2019 г.; амбулаторен лист № 002475/21.06.2019 г.;
амбулаторен лит № 002937/20.08.2018 г.; амбулаторен лист №
004625/19.12.2018 г.; амбулаторен лист № 003800/19.10.2018 г.; амбулаторен
лист № 002444/04.07.2017 г.; ехография; лабораторни изследвания №
1158358/19.07.2017 г.; амбулаторен лист № 000053/27.01.2016 г.; епикриза №
111/16.01.2015 г.; катетеризационен протокол № 07482015 г.; епикриза №
15472/20.04.2015 г.; амбулаторен лист № 002211/15.07.2015 г.; амбулаторен
лист № *********.07.2015 г.; епикриза № 1473/21.05.2014 г.; рецептурна
книжка – 20 листа; протокол № 709/04.11.2021 г.; индивидуална оценка на
потребностите за хора с увреждания; заповед № ЗХУ-ИО/Д-
В/8188/ППС/1/15.11.2021 г. – 3 бр.; приемо-предавателен протокол №
003276/19.11.2021 г.;
С молба вх. № 9105/11.04.2023 г. – извлечение от банкова сметка от
Банка ДСК – 29 листа;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилите, и
представените в днешното съдебно заседание заверени копия от документи,
както следва:
С писмо вх. № 9712/20.04.2023 г. материали по пр. пр. № 15055/2021 г.;
- 9 листа;
С писмо вх. № 11115/05.05.2023 г. – Извлечение от разплащателна
сметка № 19801085 .
С писмо вх. № 11 844/15.05.2023 г. – декларация по чл. 66, ал. 2 от
ЗМИП.
С писмо вх. № 11 922/15.05.2023 г. – извлечение от банкова сметка към
22.01.2022 г. 1 лист и извлечение от банкова сметка за периода 01.01.2021 г. –
18.05.2022 г. – 5 листа;
С писмо вх. № 11 971/16.05.2023 г. – справка за извършени прегледи на
Я.В. – 10 листа;
От ответницата – справка за банкови и платежни сметки №
52246/05.05.2023 г.; справка за банкови и платежни сметки №
52243/05.05.2023 г.; пълномощно от Я.В. от 29.10.2021 г.; цветна скица № 90;
6
позволително за влизане във владение на недвижим имот № 159/07.03.1930 г.;
нот. акт № 82, том ІІІ, дело № 985/1965 г.; нот. акт № 133, том ІV, дело №
1451/1984 г.; квитанция № 77 251/16.03.1936 г.; квитанция № 014987/1937 г.;
квитанция № 008549/1938 г.; квитанция № 003132/1939 г.; квитанция №
009466/1940 г.; нот. акт № 37, том І, рег. № 661, дело № 34/02.03.2022 г. с
приложена скица; нот. акт № 25, том І, рег. № 305, дело № 23/07.02.2023 г.;
удостоверение за данъчна оценка № **********/19.04.2023 г.; жалба от Я.В.;
удостоверение за данъчна оценка № 949/13.04.2023 г.
ПРИЛАГА към корица Наредба № 3 от 21.07.2004 г., за сведение.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от обявяване на протокола
да изрази становище по представените в днешното съдебно заседание от
ответницата документи като посочи доказателства за становището и
представи писмените.
Оспорването на документи, предприето след срока ще бъде оставено без
разглеждане.
При изпълнение след срока, което причини отлагане на делото, ищцата
ще понесе разноските за отлагане, независимо от изхода на делото, както и
глоба по ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетЕ. водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетЕ.: Н.С.И.., А.Б. И., Л.П.С., М. П.
П., М.М.М. – С., Д.Г.Д.., Р.П.В. и вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М. Д. Д. на 62 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Познавам Я.М. В.. От 2012 г. съм кмет в село Болярци и
оттогава съм в по-близък контакт с Я. и съпруга й В.. Селото ни е малко и
обгрижваме възрастните хора, а те бяха едни от най-възрастните. Я. живя в
селото до 2021 г. Септември месец разбрахме, че е зле, аз също видях
състоянието й, след което са я взЕ. в болница и повече не я видях.
През 2011 г. голямата дъщеря на Я. беше дошла от Америка и тогава се
видяхме с нея. Голямата й дъщеря се казва С.. Да, познавам я в момента е в
залата, познаваме се много добре и като деца сме израснали в село Болярци.
През 2012 г., когато станах кмет започнах много често да се виждам с баба Я.,
тя е много общителна и непрекъснато се събирахме и дори съм бил канена на
7
нейни рождени дни и съм присъствала, като на тези рождени дни децата й ги
нямаше.
През 2015-6 г., една вечер в 2 часа през нощта ми се обади неин
възрастен съсед, който й е роднина, че баба Я. е много зле и аз отидох,
извикахме Бърза помощ и я изпратихме в болница. След това се обади нейна
друга роднина, а след това се обади малката й дъщеря М. и оттогава започнах
да виждам М. в Болярци, като дотогава не бях я виждала. Не знам в какви
отношения бяха баба Я. и М.. Много интересно, защото след известно време
по време на пандемията баба Я. беше изолирана и спря контактите си с
цялото село, защото беше заключена и говорехме с нея през оградата. Нямах
представа кой я заключва, но тя нямаше ключ. Храната, която социалните й
носеха я закачаха на вратата.
Тя каза, че с никой не трябва да се вижда, имало камери и я
наблюдавали, беше много притеснена. Страхуваше се да не й се кара малката
й дъщеря.
Точно две години преди да почине, а аз така и не разбрах, че е
починала. До този момент не беше се случвало някой в селото да почине и да
не присъстваме на погребението.
Общото ми впечатление за баба Я. през последните години беше, че е
малко наплашена, занемарена. Много пъти съм й казвала, че ще й дарим
дрехи, голямата й дъщеря С. беше изпращала за селото подаръци, особено по
време на пандемията. Изпращаха се хранителни продукти за много от хората,
които са социално слаби. За нея също съм носила подаръци – кошница за
Коледа с най-различни продукти. Освен това бях й купила нова грейка.
Дрехата, с която ходеше последните години беше с една секретна игла и
цялата в петна. Не беше тази баба Я., която познавахме от преди – жизнена
жена, обичаше много гости, събирахме се в тях, тя беше страхотна кулинарка
и ни събираше.
През последните две години нямаше в себе си документи за
самоличност. Когато трябваше да плати всеки месец храната, която й
доставяха, която в началото беше 65 лева, като нейната дъщеря я записа, М.,
аз й обещах, че впоследствие ще я включа към безплатна храна защото имаше
такава опция. За тази цел помолих М. да направим адресна регистрация на
баба Я., но тя ми се развика по телефона, че не може да й направи адресна
регистрация, защото не иска да ми представи нотариален акт, а по закон аз
трябва да представя такъв, за да направя регистрация. Въпреки това минахме
на безплатна храна, а когато плащаше храната имахме число от първо до
пето, на което от всички хора в селото, които получават такава храна
събирахме парите и плащахме. Единствено баба Я. нямаше пари, като
няколко пъти съм ходила преди осмо число, но тя винаги казваше, че след
осмо число ще се обади на М. да й донесе парите и да ми плати храната и така
ставаше. Мисля, че около 2 години или 2 години и половина плащаше за
храната, след което я минахме на безплатна храна. Получаваше всеки ден
безплатна храна докато се разболя и дъщеря й М. се обади може би през
септември 2021 г., че спира храната. Не помня колко време беше баба Я. на
безплатна храна, трябва да проверя, има справка в община Аврен.
Тя беше първо на платена храна, след което я прехвърлихме на
безплатна храна. В селото има много хора, които получават такава храна и не
мога точно да се сетя откога баба Я. е на безплатна храна.
8
Тя нямаше лична карта в себе си. Идвала е да гласува, но комисията не я
допускаше, защото нямаше лична карта. Баба Я. е казвала, че личната й карта
е в М..
Имаше вариант да получава пенсията си чрез пощенската служба в село
Болярци. Предполагам, че тя получаваше пенсията си от дъщеря си, защото
тя чакаше след 8 число дъщеря й да донесе пари, за да плати храната, когато
все още й беше платена.
Относно случката през лятото на 2017 г. малката дъщеря на баба Я. М.
ми се обади спешно да отида, защото голямата дъщеря прави някакви
скандали, посяга на майка си и нещо такова. Когато аз отидох, семейството на
баба Я. пристигна горе-долу по едно и също време. Баба Я. се беше прибрала
в стаята, семейството на М. влезе вътре при нея, а С. започна да си изкарва
личните вещи, които бяха в къщата. След което аз останах като свидетел,
помолена от С., за да видя, че тя изкарва наистина своите вещи и не взема
нищо чуждо. Тя ме помоли да остана като свидетел на това. През цялото
време аз бях в двора, те влязоха вътре в стаята, като баба Я. беше също в
стаята и не знам какво са си говорили и как е реагирала. След този случай
баба Я. не ми се е оплаквала от С., че е била малтретирана или нещо такова.
Никога не съм гонила С. от селото, аз нямам такива правомощия. Доколкото
разбрах баба Я. е имала претенции за вещите на С., предвид това, че пречат на
баба Я. и са имали някакви спорове. Не съм присъствала на спорове между
баба Я. и С., ако е имало такива, аз съм отишла след това.
Нямала съм информация, че е предстояло прехвърляне на имотите на
Я.В. на дъщеря й М..
През юли 2021 г. не знам баба Я. да е отсъствала от селото, щях да
разбера от социалните, че на адреса няма никой.
Относно инсулта на баба Я. през месец септември ми се обади С. от
Америка късно вечерта около 8 часа и ми каза, че е говорила с майка си по
телефона и усетила по говора, че не е добре, фъфлела и говорела така, че не
може да разбере нищо и според нея прави нещо като удар или инсулт.
Помоли ме да отида да видя какво става и да й се обадя. Аз нямах нищо
против, тъй като живеех наблизо, още повече, че при баба Я. съм ходила по
молба на дъщеря й М. да й правя превръзки, когато зимата имаше много сняг,
а баба Я. си беше изгорила ръката и трябваше да й се правят превръзки.
Ходила съм при баба Я. по молба и на двете й дъщери. Тогава аз отидох и
извиках отвън, защото вратата както винаги беше заключена. Извиках
няколко пъти, баба Я. се показа до вратата на къщата, аз бях навън на улицата
и я попитах как е. Казах й, че С. се обажда и иска да разбере как е. По начина,
по който ми отговори, че станало нещо преди два-три дни, водили са я на
лекар, но имало Ковид и я оставили в къщи. Каза ми, че ще ходят пак на
лекар, но от начина, по който ми говореше, се виждаше, че не е добре. След
това се върнах и се обадих на С. да й кажа какво съм разбрала. Не се обадих
на М., но тя ми се обади. Не мога да си спомня точно дали М. ми се обади
същата вечер или на сутринта, но ми каза, че ще ме съди, защото съм нямала
право да нарушавам спокойствието на майка й и да питам как е. Аз съм
помагала за баба Я. и дядо В. много пъти, но от този случай спрях да ходя при
баба Я..
В периода юни 2021 г. няма как баба Я. да е отсъствала от селото,
защото от социалната служба щяха да ми кажат, че отсъства, освен ако не са я
9
качили в колата, да я закарат на сделката и да я върнат същия ден.
Аз знам, че баба Я. е имала регистрация още преди да стана кмет на
селото, но от 2019 г. в село Болярци има наименования на улици и номера и
от кадастъра всички тези регистрации са изчезнали и в Национална база
данни не съществуват такива хора. За това направихме пререгистрации на
цялото село и М. много добре ме разбра, че аз правя пререгистрации, че ще
има улици с номера и това засяга цялото село.
За първи път видях М. през 2015 г. Виждала съм ответника в селото
след 2015 година.
Знам какви внуци има баба Я.. Дъщеря й М. има син и дъщеря, а С. има
двама сина. Виждала съм внуците й да идват при баба Я. и на М. и на С..
Знам, че внучката на баба Я. е лекар.
Имаше период, в който съм ходила при баба Я. всеки ден да й правя
превръзки, тогава дядо В. беше още жив.
В повечето случаи храната се доставяше от социални работници, както
лицето пожелае. Има хора, които са лежащи и няма как да им доставят
храната само до вратата. Не е изключено баба Я. да е заявила храната й да се
оставя в двора до портичката.
Няма постоянно полицейско присъствие в селото.
Желязната порта на двора на баба Я. беше заключена и тя не я
отключваше. Не знам къде й е бил ключът.
Няма практика хората от селото да споделят с мен предстоящите си
сделки, но баба Я. споделяше много с мен. Не ми е казвала нищо.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М. П. П., ЕГН ********** на 43 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетеля докладна записка на лист 221 от
делото.
СВИД. П.: Аз съм писал докладната записка, аз съм бил на адреса. На
адреса на ул. „Сан Стефано“ отидохме двама полицейски служителя - аз и
колегата И.И..
Нямам точен спомен за този случай, но мисля, че събеседвахме с
възрастната жена насаме. Тя беше спокойна и не излъчваше нещо да я
притеснява. Разбираше въпросите, които й задавахме. Уверихме жената, че
каквото сподЕ. ще остане помежду ни. Не останахме с впечатлението, че тази
жена е против волята си там и има заплахи срещу нея.
Тя заяви, че не желае дъщеря й С. да бъде уведомена за
10
местонахождението й. Обясни защо, но не си спомням вече. Жената беше
добре поддържана, добре гледана, нямаше някакви обезпокоителни неща, не
изглеждаше да е гладна или жадна. Беше трудно подвижна, може би се
придвижваше с патерици или столче.
Беседата с жената я проведохме в помещението, което представляваше
нещо като хол, намираше се от коридора вдясно, може би всекидневна.
Дъщерята на възрастната жена М. не присъстваше при срещата ни с Я..
Всъщност присъстваше някаква жена в дома, но не постоянно, имаше някакви
ангажименти, движеше се из апартамента, но беше в апартамента. Жената
присъстваше на разговора с Я.В., но не постоянно. Нямам спомен дали сме я
предупредили да ни остави насаме, но така или иначе жената беше в
движение и не винаги е била в стаята, в която разговаряхме с Я.В..
Мисля, че колегата И.И. написа сведението. Категоричен съм, че съм
присъствал на срещата с лицето Я.В.. Сведенията са подписани от мен и
колегата, за да се вижда, че сме били двамата. При беседата възрастната жена
отговаряше сама, а после разговаряхме с младата жена. Възрастната жена
сама трябва да е подписала сведението.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.М.М.-С., ЕГН ********** на 51 години, българска гражданка,
омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. М.-С.: Познавам Я.В.. Тя ми беше пациент в периода от 2009 г.
до 2016 г. След това пациентката се прехвърли при друг личен лекар. През
този период тя редовно ме посещаваше заедно със своя съпруг. През цялото
време заинтересованост за нейното състояние проявяваше нейната дъщеря С.,
тъй като те бяха възрастни хора, които живееха извън града и почти винаги
бяха придружавани от жена, която беше ангажирана от нейната дъщеря С.. Не
познавам другата й дъщеря М.. За нейното съществуване научих в края на
периода, през който те бяха мои пациенти. Те живееха извън града, в село
Болярци.
Със сигурност е пролежавала известен период в болница, но не мога
точно да посоча периода. Тя имаше сърдечни проблеми, включително й беше
поставен и стент на коронарна артерия при последното й пролежаване, за
което съм била осведомена, тъй като беше мой пациент. Естествено след
сърдечно съдов инцидент и такива процедури, всеки пациент започва да има
малко повече оплаквания от обичайните. Нямам спомен да е имало признаци
на деменция. След 2016 г. никога повече не съм се виждала със семейството,
след като престанаха да ми бъдат пациенти.
По принцип пациентът е длъжен да присъства на преглед и при
издаването на амбулаторен лист, но много често, особено когато пациентът е
трудно подвижен и ако се изписват само лекарства идва негов роднина и
амбулаторния лист се подписва от родственика. Това се случва често.
11
Не съм виждала ответника, който присъства в залата да придружава
Я.В..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д. Георгиева Д., ЕГН ********** на 74 години, българска гражданка,
омъжена, неосъждана, без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Ищцата и ответниците са ми племенници. Желая да
свидетелствам. Дядо В. ми е първи братовчед. От двама братя сме деца.
Когато С. замина за Америка започнах аз да се грижа за кака Я. и бати
ми. От 2000 година, когато почина синът ми аз се преместих да живея в село
Болярци. Те ме имаха за трета дъщеря и аз непрекъснато бях там. Понеже съм
шофьор и когато Т. започна да праща пари, винаги аз съм ги водила във
Варна, за да получат парите. Получаваха парите и от пощата, и от банката до
ресторант „Рощок“ и от други офиси на банки. Помня, че последните пари,
които изпрати С. ги превърнаха доларите в 4000 лева, за да покрие и плати на
майстора, който работеше първо покрива, а след това имаше външна
тоалетна, която падна. Хванахме едно майсторче, което живее в село Болярци
и той направи всичко и баня и покрив. Това стана може би през 2016 г. или
2017 г.
Баба Я. първо счупи крак и аз се грижех за нея, като аз готвех, аз й
помагах. След това си счупи ръката и пак аз се грижех изцяло за тях. Т.
пращаше непрекъснато колети и пари.
Последният път когато Я. дойде у дома да раздава на Задушница мисля,
че през февруари около 2014-15 година, тогава моят син, който за първи път
си беше взел такъв телефон за снимки, ни направи снимка и аз я изпратих на
Т.. Тогава С. се обажда на майка си и й казва, че не й харесва как изглежда на
снимката, казва й, че устните й са сини и че трябва веднага да отиде на лекар.
Отидохме с братовчедка ми да посетим една болна съседка, която
живееше зад къщата на баба Я., като минахме оттам видяхме, че там бяха
дъщеря й М., съпругът й С. и дъщерята на М.. Аз ги поздравих за добре
дошли, но те ми се развикаха, коя съм аз, че щЕ. да ме дадат под съд защото
съм пращала снимки зад океана, казаха ми да не съм стъпила повече там.
Оттогава М. повече не ме допусна да вляза в двора, предупреди ме ако вляза,
че ще ме даде под съд. Оттогава не съм стъпила там. Отидох само в края на
октомври 2022 г., когато прибраха баба Я. 4-5 месеца преди да почине да
попитам С. как е баба Я.. С. е С., който е съпруг на дъщерята на баба Я. – М..
С кака Я. се разбрахме така, тя ми каза: „Кака, ти си ми като трета
дъщеря, не искам и няма да идваш тук, защото когато дойдат те ме питат на
кого съм отключила“, макар че тя тогава нямаше и ключ, можеше свободно да
се влиза, но после сложиха и оградата. Оградата я сложиха може би когато са
прехвърлили вече имота, преди това нямаше никаква ограда. Баба Я. ми каза
12
да не отивам, защото не я оставяли на мира, карали й се. Другият ни
братовчед, който живее до баба Я., в двора има един голям орех, зад който е
градината на баба Я. и тя ми каза да идвам там, за да си говорим, защото са й
казали, че има камери и я е страх. Братовчед ни, който живееше до баба Я. се
казваше Д.. Той почина 3 дни преди баба Я.. Този разговор с баба Я. се
проведе, когато беше снимката, не мога да си спомня годината. Братовчед ми
беше още жив и той каза така: „Докато аз съм жив, тя ми е кръвчица (Д.), ще
идва в моя двор.“ Ние с баба Я. се срещахме там на двора и тя се оплакваше
непрекъснато. Изглеждаше много мръсна, неподстригана, с начупени нокти,
дрехата и с две безопасни игли забодена и мръсна. Когато се срещахме отзад,
нея я беше страх и като наближеше четири или четири и половина часа ме
молеше да тръгвам, за да не ни сварят заедно. Братовчедка ми, която е майка
на кметицата, е чувала баба Я. да казва да не ходя в двора й, за да не
разберяла М.. Тази братовчедка също се казва Д. и живее през две къщи от
баба Я.. Понеже нямаме магазин до нас, а има магазин на горния край, като
отиваме до магазина винаги минаваме през къщата на баба Я.. Моята къща е
също през една-две къщи на баба Я.. Е, то всичките сме братовчеди, наредени
един до друг.
Последно, когато се влоши баба Я., започна да ми говори на срички,
ходеше из градината немила-недрага. Това беше някъде през лятото на
предната година преди да почине. Започна да говори на срички пролетта, като
се влоши, ходеше из нивата говореше на срички това беше някъде пролетта на
годината преди да почине. Тя почина през януари. Още от лятото тя започна
да говори на срички.
Никога не се е оплаквала от Т., тя плачеше за нея. Последните думи,
които бяха на баба Я., когато разговаряхме зад оградата бяха: „Мите, къде
ходиш кака, всичко свърши…“, карах я да ми повтаря, защото говореше на
срички и трудно й разбирах. Преди това мен ме нямаше, когато Т. си е
прибирала посудата. При мен дойде Д. да ми каже, че баба Я. ме вика на
оградата, казала му, че ме вика спешно. Аз се притесних да не би да й е
станало лошо и оставих всичко и отидох. Когато отидох тя се държеше за
главата и повтаряше: „Всичко свърши кака, свърши всичко, кажи на Т. да не
плаче“. Аз разбрах, че е имала предвид, че тя е приписала всичко. Това се
случи през лятото. Преди това аз бях на лагер с моя внук и като се върнах, се
случи това. На лагер бях може би от 10 юни до към 2-3 юли. Бяхме на
Боровец с училището „Найден Геров“.
Един път отидох в Окръжна болница на лекар и срещнах М. и С., който
каза, че бил с дископатия и идвал при някакъв професор да го прегледа. Те
дотогава не идваха на село и аз ги попитах защо не идват на село. Тогава ми
казаха, че докато са живи нямало да им простят и няма и да идват на село.
Попитах ги защо, какво няма да им простят и тогава ми казаха, че са имали
намерение още когато братовчед ми е бил жив са искали да им припише
апартамента, но бати ми се ядосал, чукнал, напсувал и те 16 години не
стъпиха в Болярци. Това ми го казаха те двамата, но после разговарях и с бате
В., казах му какво са ми казали и той каза, че е вярно. Искали са да им
припишат апартамента, но бати В. е отказал. Кака Я. и бати В. идваха през
това време тук във Варна, спяха по пейките, дори нямаха ключ за
апартамента. През това време Т. им пращаше пари, а аз ги карах с колата до
града да изтеглят парите. Когато отиват с автобус до Варна, веднъж ги
заварих на Автогарата и ги питам какво правят там, а те ми казват, че от 10
13
часа са на Автогарата, а автобусът тръгвал в 17:00 часа и спят по пейките,
докато тръгне. Имаше една медицинска сестра, която напоследък каза, че не
може така да стават нещата и с колата ги прибираше в тях и като дойдеше
часът 17:30 ги водеше на автогарата да си хванат автобуса. Медицинската
сестра се казва Е..
След като почина дядо В., М. и С. идваха през ден в селото към четири
или четири и половина часа, хранеха котките и си отиваха. Аз един път не
видях да се измете, да се почисти, да се проветри. Две години преди да я
вземат във Варна, баба Я. беше под ключ. В нея нямаше ключ. Не знам защо
не й даваха да излиза. Братовчедът Д. казваше, че й се карат и ме караше да
отида да видя защо, казваше ми: „Како, моля те иди се намеси“, но аз му
казвах, че не мога да се меся.
Баба Я. не е била заплашвана, споделяше ми че иска да умре, че не може
повече, че я натискат, карат й се. Когато й станеше мъчно караше Д. да ме
извика за да разговаряме и тогава ми споделяше това. Разбирах, че са я карали
нещо да направи, притесняваше се да не ни видят, че ходя да говорим.
Баба Я. казваше, че ще я закарат в хоспис и ще умре като И.. И. беше
нейна много добра приятелка беше магазинерка в село, тя си счупи крака,
правеха й операции и дъщеря й я вкара в хоспис, но тя беше диабетичка и не
й занесли инсулина и на четвъртия ден жената почина. Баба Я. все казваше:
„Кака, ще ме дадат там в хосписа ако нещо стане с мен и ще умра като И.“.
Когато й сложиха стентовете в болницата, аз лично съм я гледала,
непрекъснато бях там. Страхуваше се и да не си загуби акъла, а това се случи.
Тя просто нямаше с кого да говори, а беше много контактна, идваше, пееше,
събирахме се пенсионерския клуб.
Не ми е споменавала при последната ни среща да е получавала голяма
сума пари.
Мисля, че баба Я. напусна селото през септември или октомври преди
да почине. М. получаваше пенсията и рентата, тъй като имаше пълномощно.
Баба Я. нямаше пари дори да си плати млякото, баба С. и плащаше млякото,
което си поръчваше.
Не съм присъствала, когато С. си е прибирала посудата от къщата на
баба Я., била съм някъде, не помня къде. Да, бях на лагер с внукът ми и това
може да се провери.
Виждала съм много пъти, като се е разписвала баба Я.. Не познавам
добре почерка й.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Оспорвам показанията на свидетелката.
По делото съм приложила писмено доказателство писано и подписано лично
от баба Я. и там е описано какво се е случило на този ден. Как баба Я. е
хванала С. и свидетелката да ровят в килера и оттам е станал скандалът,
когато С. си е прибирала посудата, а свидетелката първо е била на лагер, а
след това не била там, а в града. Желая да приемете и цените представения
писмен документ от баба Я., подписан собственоръчно. Моля да го цените
като свидетелско показание.
СВИД. Д.: През 2017 г. когато е станало това твърдяно домашно
насилие бяхме там и братовчедката ми, на кметицата майката беше там.
14
Нямаше такова нещо. Всичко, което прочетох в този документ е лъжа, просто
баба Я. не знаеше къде се намира и какво прави. Тя даже когато идваха М. със
С. не говореше с тях, просто имаше страх.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Р.П.В., ЕГН ********** на 64 години, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. ВУЧКОВА: Познавам Я.В. откакто се помня, ние сме съседи в
село Болярци и винаги съм я познавала. Баба Я. живя на село може би до
септември или октомври 2021 година. Знам, че е починала януари 2022
година. Аз работя като арендатор и през декември 2021 г. я потърсих да й
изплатя рентата, но нея вече я нямаше на село. Намерих зет й С. и платих на
него. Повече от 10 години бях много близка с баба Я. и дядо ВЕ.ко, но
последните 3-4 години, особено след като почина съпругът й по-рядко и по за
кратко, обикновено на улицата или пред сградата. 2-3 години след като
почина дядо ВЕ.ко излизаше и се срещахме, но последните две-три години
само на двора у тях съм я виждала. Според мен можеше да излиза. В годините
назад тя беше много социален, общителен, учтив човек, но последните
години, може би заради загубата на съпругът й или заради годините стана
леко поотнесена, притеснена, стресирана от нещо. Разговаряли сме, но все за
кратко и набързо, тя като че ли все бързаше за някъде, все се притесняваше от
нещо. В годините назад, когато бях по-близо до семейството по-често съм
контактувала с голямата им дъщеря, въпреки че тя живееше в Америка.
Контактувахме по телефона. Малката дъщеря почти не съм я виждала в
Болярци. Сега в последните години въпреки, че не контактувам с по-малката
дъщеря, виждам, че идват с колата, виждам че са в двора и се срещаме за
рентата.
Вероятно е бил заключен двора, но аз не съм пробвала. В последните
години за мен имаше огромна промЯ. във външния вид на баба Я.. Преди това
беше спретната, чистичка, подредена, винаги облечена добре, но напоследък
беше занемарена, по-отнесен поглед, по-отнесени приказки. Казвала ми е, че
М. искат да правят ремонт, но то „като не е прехвърлено, трябва да се уреди
това“, но ми го е споделяла накратко и леко притеснено. Аз минавах покрай
тях, питах я как е, как е градината, тя беше много добра градинарка. Веднъж
когато минавах оттам я попитах как е градината, а тя ми каза: „А, градината
то аз я направих една и я подарих на младите. Подарих на М. и зетя, те са
млади и им подарих градина и всичко, мен не ме интересува нищо, те нека да
си я гледат“. Категорично казваше, че е подарила. Не знам дали е имала баба
Я. банкови карти, но може би 2018-19 г. бях Председател на избирателна
комисия и тогава баба Я. дойде и ме помоли да гласува без лична карта, аз я
попитах къде е личната й карта и тя ми каза, че всичките й документи са в М..
В село Болярци няма банкомат. Според мен баба Я. не можеше да си
служи сама с карта за банкомат. Пенсията си я получаваше във Варна,
15
въпреки че пощенски услуги имаме и в село Болярци.
Пред мен никога не е казвала, че е недоволна от Т.. Назад в годините,
когато бяхме по-близки тя винаги се хвалеше с Т.. С дядо ВЕ.ко й ходиха на
гости в Америка за няколко месеца. За МариЯ. не сме говорили, но баба Я.
пред мен не си е хулила децата, тя не беше такъв човек.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
А.Б. И., ЕГН **********, на 64 години, българска гражданка,
разведена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. И.: Познавам Я.В. от 2003 г. когато непосредствено след
връщането си от Америка заедно със съпруга й дядо ВЕ.ко дойдоха при мен
като пациенти. Аз съм стоматолог. Те бяха приятЕ. с майка ми, обаждаха се,
чуваха се всеки ден двете баби по телефона. Живееха и двете на село, майка
ми в Кранево, а тя в Болярци и си разменяха за градината разсади. Аз често
ходя в село Болярци, поне веднъж на месец, защото пазарувам оттам в
близката ферма да си купя продукти и винаги след това се отбивам при баба
Я. да я видя. Поне в месеца веднъж съм се отбивала при нея да я видя, когато
ходя да пазарувам при моите познати във фермата. По време на Ковида не
съм се отбивала, само когато трябваше да нося нещо от майка ми по поръчка
за нея. Баба Я. спазваше предпазните мерки по време на епидемията. Винаги
когато съм ходила, съм я викала от портата, оставяла съм й това, което й нося
до портата да си го вземе. Излизаше от къщи винаги с маска. На мен лично не
е споделяла, но с майка ми говореха по телефона и е споделяла, че се
притеснява от Ковид.
През 2003 г. й направих протези и след това са идвали епизодично за
различни процедури докато беше жив дядо ВЕ.ко. Последният път баба Я.
дойде, някъде в началото на лятото на 2021 г., защото протезата й, която бях
й направила преди 20 години беше много хлабава и трябваше да й направя
нова. Тогава тя отказа, защото имала много работа в градината и когато
свърши работата ще дойде да й направя нова. Поправих й старата протеза.
Притесняваше я времето, защото беше в началото на лятото, а за една нова
протеза трябваше да направи 3-4 посещения. Тогава тя си плати поправката
на протезата, дори бяха с дъщеря й М., която я попита дали иска пари, но тя
каза не, че има пари, а и картата й е в нея. Това го помня ясно, че го каза,
защото моята майка, с която са близки до края не пожела да й изкарам карта.
Доколкото познавам баба Я. от 2003 г. в началото беше малко по-
пълничка жена, но след като почина дядо ВЕ.ко отслабна. Когато я посещавах
в Болярци почнаха да я болят стави, което е съвсем нормално за възрастта й.
По отношение на психиката си беше съвсем нормална, държала се е
нормално, винаги ме е познавала, нямало е дементни състояния. Знам какво
представлява дементен човек, защото майка ми през последните години
16
имаше такива състояния.
С мен не е споделяла да има някакви страхове, единствено веднъж
майка ми след разговор с нея каза, че са възрастни хора, живеят сами и че не
трябва да споделят много, че имат пари. Лично баба Я. не е споделяла с мен,
тя не беше от тези дето споделят.
Когато съм посещавала баба Я. никога не съм я виждала неугледна, с
рошава коса и неугледни нокти. Есента на 2021 г., септември месец на моята
майка й смениха става, а по същото време баба Я. беше получила инсулт и се
налагаше да ползваме услугите на една и съща рехабилитаторка. Тъй като
жената нямаше собствен превоз водехме я първо в нас, а след това аз я
отвеждах с колата до апартамента на „Сан Стефано“ и никога не съм я
виждала в неугледен вид. Винаги баба Я. е държала на външния си вид, добре
сресана и добре гледана възрастна жена.
С М. и С. не сме приятЕ., отношенията ни са като пациент и лекар.
Майка ми беше приятелка с баба Я.. Направи ми впечатление, че баба Я. се
държеше много мило с М., когато бяха дошли при мен на преглед. Баба Я. й
каза да се премести, защото там където беше седнала беше отворен прозореца
и ставало течение да не настине.
Когато си говореха с майка ми никога не й е споделяла, че някой иска
да я даде в старчески дом. Те си говореха много често когато бяха и двете
болни и използваха един и същи рехабилитатор. Говориха си дълго време
даже понякога на майка ми телефона изключваше, защото му падаше
батерията.
Рехабилитациите бяха всеки божи ден и водихме жената първо при
майка ми, а след това при баба Я..
Един път съм ходила при баба Я. по време на Ковид или два пъти.
Тогава тя излезе от къщи с маска, аз отворих портата и й оставих продуктите
до портата в двора.
Я.В. имаше мобилен телефон докато почина дядо ВЕ.ко. Майка ми
имаше мобилен телефон и на него беше запомнен стационарен номер. Имаше
запаметен номер в телефона на майка ми където пишеше Я., но дали е бил
мобилен или стационарен не съм сигурна. Откакто бяха болни и двете и
използваха рехабилитатор почти всеки ден си говореха. Когато беше в село
Болярци също си говореха по телефона, но не мога да кажа от какъв телефон.
Майка ми почина преди 40 дни, а проблемите с деменцията се проявиха
преди около 4-5 месеца.
Майка ми от 2021 г. живее при мен. Майка ми е разбрала за делото
вероятно от М., защото М. знаеше, че бяха близки приятелки. Кабинетът ми
се намира на бул. „Княз Борис І“ № 105. Не мога да кажа дали Я. е била в
състояние да ползва банкомат. Да, казах че картата й е в нея, защото тя ме
попита колко струва, дъщеря й е попита дали иска да й даде пари, но тя
отказа като каза, че има пари, а и картата й е в нея.
В село Болярци посещавам една ферма, откъдето пазаря различни
продукти. Те са ми приятЕ. от много години, казват се М. и Д. и от тях си
пазаря. Ходя в тази ферма от десетина години. Аз не ходя да пазаря от
магазина, а се обаждам на М. какви продукти имам, тя ми ги приготвя и
отивам да си ги взема.
17
СВИД. Р.В.: М. и Д. не са собственици на фермата, не работят в нея, а
живеят в село Болярци. Фермата я има от две години.
СВИД. И.: Аз не съм казала, че пазаря от магазина на фермата, а си
поръчвам продуктите на М. и Д. и отивам да си ги взема. Те имат магазин и
във Варна, но предпочитам да ходя в Болярци, защото знам, че оттам е
прясно.
Когато баба Я. дойде на зъболекар с М., мисля че баба Я. живееше още
в село Болярци.
Възможно е да се получи фъфлене при 20 годишна протеза, но последно
като идваше при мен не съм забелязала да фъфли, разбираше й се.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Л.П.С., ЕГН ********** на 36 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. С.: Познавам Я.В. повече от 10 години. Познавам я защото с
нейния внук и внучка, които са деца на дъщеря й М. И. сме израснали заедно
на една улица, били сме приятЕ. и сме си помагали. Помагал съм, когато има
нещо да се свърши по къщата или нещо друго. Доста често от 5 до 10 пъти в
годината съм ходил при баба Я. в село Болярци да помагам например да
ремонтираме оградната мрежа, цепил съм й дърва, носил съм й продукти.
Мрежата я ремонтирахме мисля, че през есента на 2020 година. Случвало се е
да водя баба Я. до града да си напазарува, да си изтегли пари или да си плати
сметки. Виждал съм я да ползва банкомат в „Град МОЛ“. Там беше лесно за
паркиране, тя отиваше до банкомата, теглеше си парите и след това отиваше
да си напазари.
Отношенията между баба Я. и дъщеря й М. и зет й С. бяха едни топли
отношения, тя много се радваше и съм бил пряк свидетел, когато съм ходил с
тях, че се радваше да ги види, радваше се и на нас. Те се грижеха много добре
за нея. Баба Я. беше добър градинар. Когато сме ходили при нея много
обичаше да готви и предимно ни правеше банички и мекички и обикновено
така ни посрещаше. Винаги беше с чисти дрехи, не съм усетил да е била нещо
неподдържана или нещо такова. Тя си беше с разсъдъка, беше интЕ.гентна
жена. Макар и по-млади винаги намираше начин да общува с нас. Не съм
виждал дали има мобилен телефон. По време на Ковида по-рядко
контактувахме. Носехме й продукти. Оставяхме й продуктите на двора. Тя
излизаше с маска и се виждахме в двора. Портичката мисля, че беше
заключена. Тя излизаше в двора и ни отключваше.
Последно видях баба Я. може би около седмица преди да почине.
Според мен психическото й състояние беше изключително добро. Присъствал
съм на разговори между нея и М., бяха топли отношенията им. Не съм
присъствал на спорове или повишаване на тон между М. и баба Я..
18
Обикновено баба Я. се радваше да ни види когато ходихме при нея.
Аз живея на ул. „Сан Стефано“ и те живееха на същата улица и сме
израснали заедно с внуците на баба Я..
Имотът в село Болярци представлява двор около един декар, в който
има около сто годишна къща. Има и стопански постройки, но към момента не
са в добро състояние.
Не сме обсъждали със сина на М. - Н. дали е предоставял суми за
закупуването на имоти в село Болярци. През 2021-22 г. съм ходил в село
Болярци може би около 7-8 пъти. Предимно съм пътувал до там с Н. и с М..
Последно може би сме били тримата през 2021 година, може би като
правихме оградата и сме й носили и продукти. Цепил съм й дърва за зимата
на 2020-21 г. или есента на 2020 г.
Не съм бил свидетел баба Я. да е предоставяла картата на дъщеря си М..
Баба Я. не е имала нужда от придружител, когато тегли пари от банкомат.
Пред мен е ставало дума и за другата й дъщеря. Баба Я. беше споменала
за някакъв инцидент с нея през 2017 г., когато е станал сблъсък между нея и
по-голямата й дъщеря. Аз го разбрах така, че е извършено спрямо нея
физическо насилие. Не мога да цитирам точните й думи във връзка с това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Нямам възражение да изключите от
доказателствата приложени по делото амбулаторните листи с изключение на
този от 2015 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗКЛЮЧВА от доказателствата, приложени по делото амбулаторните
листи, с изключение на този от 2015 г.
АДВ. Д.: Моля да допуснете съдебно-счетоводна експертиза, като ми
дадете възможност да формулирам задачата към вещото лице в писмен вид.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Не се противопоставям.
СЪДЪТ допуска като свидетел Н.С.И.., който е присъствал на разпита
на другите свидетЕ., с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Н.С.И.., ЕГН ********** на 34 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, син на ответниците и племенник на ищцата, без дела със страните
по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият
обеща да говори истината.
СВИД. Н. И.: Знам за сделката между баба ми и родитЕ.те ми, която
19
беше през лятото на 2021 година. Във връзка с тази сделка родитЕ.те ми
трябваше да платят на баба ми известна сума пари. Баща ми имаше спестени
пари, тъй като беше дълги години капитан и пътуваше. Аз също съм им
помогнал за тази сума. Преведох им по банков път около 15 000 лева и на
ръка също съм им дал около 20 000 лева. Не са ми ги върнали тези пари и
няма да им ги искам. Сестра ми също им даде пари, като и на нея не са й ги
върнали. Мисля, че майка ми не е държала банковата карта на баба ми.
Доколкото си спомням баба ми си теглеше пенсията от карта. Имам една
банкова сметка и единствените пари, които са ми превеждани по нея са от
работодателя ми. Имам сметка в банка ДСК. Мисля, че баща ми имаше пари
и в кеш и във валута и във влог. Не знам какви спестявания имаше баща ми.
Аз съм учил корабоводене магистърска степен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-почеркова експертиза, по която вещото лице след
проучване на оспорените документи и като сравнителен материал заявленията
за издаване на документи за самоличност, нот. акт № 149 по описа за 2021 г.
на ВН (лист 18 от делото) и пълномощно с нот. заверка от 29.10.2021 г., да
даде заключение подписани ли са разписката от 25.06.2021 г. (лист 94 от
делото), декларацията от 18.07.2017 г. (лист 95 от делото) и сведение от
22.10.2021 г. (лист 218 от делото) от Я.М. В., при депозит в размер на 360
лева, вносими от ищцата в седмичен срок от днес с представени
доказателства за извършено плащане в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К.Х.М..
УКАЗВА на вещото лице да представи заключение в срока по чл. 199
от ГПК, както и че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението по допуснатата експертиза е необходимо да представи към
заключението си справка – декларация, съгласно чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от днес да представи
молба до трето неучастващо лице за представяне на документ банково
извлечение.
При неизпълнение в срок, искането ще бъде оставено без уважение.
АДВ. Д.: Представям и моля да приемете писмени доказателства във
връзка уронването престижа на доверителката ми.
АДВ. БЕЛЧЕВА-МИТЕВА: Възразявам срещу приемането на тези
20
доказателства, те нямат отношение по предмета на спора.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
в днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
От ищцата – заповед от началник военноморска болница Варна № 312
от 01.07.1999 г.
За изготвяне на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 14.07.2023 година от 15:30 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
21