Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 292
гр.Свищов,
18.12.2019 год.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 19.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 995 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т.твърди, че дружеството е правоприемник на „ВИК-Свищов“ЕАД.
Заявява, че ответникът е абонат № 16101 на „ВИК – Свищов“ЕАД по силата на
договор от 26.04.2011г. Посочва, че
същият е потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов,
ул. *. Като абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.
1 т. 5 от Закона за регулиране на восдоснабдителните и канализационните услуги,
както и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява,
че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната 16101 от
25.04.2018г. за периода м. януари 2013 година до м.май 2017 г. неизплатеното
задължение на ответника било в размер на 614,30 лева главница и 146,83 лева –
лихва, като лихвите се изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима
сума. Цените, по които дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от КЕВР
и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че като доказателство за
редовността на извършеното отчитане и съответно начина на формиране на
претендираните суми представя справка за
консумация на абонат 16101 за периода
17.01.2013г. до 18.05.2017г., като потребеното количество вода личало от
колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От същата справка била видна и
хронологията на плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че
ответникът е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД, предоставящо услугата – Ви К
на крайни потребители, в съответствие с Закона за водител. Той бил потребител
по смисъла на закона, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв дължал
заплащането на сумите за консумирана вода. Процесното количество потребена вода
било доказано със справка ,съдържаща се и в показателите на карнетните листи, с
които бил отчитан абонатът, като към момента нямало плащане на ползваните
услуги. Твърди, че предявили претенцията
си по реда на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр. дело № 413/2018 г.
по описа на РС Свищов, била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 614,30лева –
главница и 146,83лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът М.Ф.С. в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че не е подписвал карнети за отчитане
на потребено колиечство питейна вода за процесния период в имота с абонатен №
16101. Оспорва представените от ищеца
справка за неплатени фактури, както и записаното количество кубици за които се
претендира плащане, тъй като не бил подписвал карнетни за отчитане на потребено
количество питейна вода. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, както и да бъде отхвърлена претенцията за разноски. В хода на
устните състезания процесуалният му представител взема становище, че иска се явява неоснователен по следните
съображения: карнетния лист бил с първо записване януари, а след това следвали
записи на месеци, без посочване на годината, за която се отнасят, а и се
установило, че подписити не са на абоната; позовава се на разпоредбата на чл.
22 ал.4 от Общите условия, според която
отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, в случая подписите според заключението на вещото лице били на
съпругата на ответника, но липсвали доказателства тя макар и собственик на
процесния имот да е представител на ответника; липсвали доказателства за
действителене размер на потребеното количество питейна вода за процесния
период. Счита, че не било доказано основното твърдение на ищеца, а именно че
ответникът е потребил твърдяното килечство питейна вода, поради което искът
следвало да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Не се спори и, че ищецът е правоприемник на „ВИК – Свищов“ЕАД, което се
установи и от приложените справки от Търговския регистър. Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или физически
лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е уредено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях Ви К
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е предвидено,
че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните
услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Общите условия са одобрени от ДЕВР с Решение №
ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор от 26.04.2011г. за
предоставяне на ВиК услуги сключен от ВиК ЕАД гр. Свищов, като доставчик и М.Ф.С., потребител, в качеството на
собственик на имот , според нотариален акт № 28/2011г. . Договорът е с предмет доставка на водоснабдителни услуги за
питейно-битови нужди и канализационни
услуги за отвеждане на отпадни води от имота на потребителя, находящ се в гр.
Свищов, ул. **, където има изградена канализация, както и тяхното отвеждане до
пречиствателни системи, стопанисвани от ВиК оператора. Съгласно чл. 2 ал. 1 от договора, абонатът заявява,
че е запознат с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператора, при които му се доставят водоснабдителни и канализационни
услуги. Съгласно чл. 3 от договора за
неусредените въпроси с договора, се прилага българското гражданско право.
Ищецът е представил един брой
карнетен лист, в който са отразени
показания относно консумирана от абонат М.С. -
№ 101 вода, като в представения карнетен лист на първия ред е посочена дата –
17.01.2013г. , след което са посочени дати и месеци, без да е е посочена година, за която се отнасят описаните
показания, срещу някои от които липсва
подпис , но не може да се направи извод и че същите касаят процесния период,
тъй като показанията които фигурират в карнетите макар и да съответстват на
тези в представената от ищеца справка за консумация на абонат, не е ясно по
карнета за коя година се отнасят, още повече, че показанието срещу 17.01.2013г.
е 2 куб.м., а на следващия запис количеството е 183 куб.м..
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат М.С. за периода от 17.01.2013г. до 18.05.2017г.
суми, по която дължимите суми са в
размер на 761,13 лева, от която главница – 614,30 лева и 146,83 лева лихва. Приложена
по делото е и справка за консумация на абонат М.Ф.С., според която за периода 17.01.2013г. до
18.05.2017г. дължимата сума не е платена, като е посочен и размера й. В същата
са посочени и показанията .
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 413/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
С
протоколно определение от 24.09.2019г. по делото е открито производство по чл.
193 от ГПК за проверка на истинността на представен от ищеца документ –
карнетен лист.
Видно
от заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, в карнетен
лист от карнетна книги на ВиКЕАД Свищов клиент М.Ф.С. има положени подписи
както следва7 в лявата част на таблицата ,колонко падписи, на ред 1, подписът
за клиент от името на М.Ф.С. е положен от АЕС; на ред 2 подписът за клиет от
името на М.С. е положен от АС, на ред 5 подписът за клиент от името на М.С. е
положен от АС, ред 6 подписът за клиент от името на М.С. е положен от АС, ред
11 подписът за клиент от името на М.С. е положен от АС. Вещото лице е
заключило, че в дясната част на таблицата, колонка „Забележка“, на ред 4
подписът за клиент от името на М.С. е положен от АС; ред 5 подписът за клиент
от името на М.С. е положен от АС, ред 6 подписът за клиент от името на М.С. е
положен от АС, ред 7 подписът за клиент от името на М.С. е положен от АС и ред
11 подписът за клиент от името на М.С. е положен от АС.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28/2011г. на Нотариус
Надка Ганева, ответникът и А.Е.С.са закупили самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65766.702.5012.1.5 с площ 66,92 кв.м. , находящ се в гр. ***.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за неоснователен. В
производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът М.С. дължи сумата
614,30 главница, представляваща незаплатена консумирана вода, за която сума
главница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
218/30.04.2018г. по ч.гр.дело № 413/2018г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като
е предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен
интерес, с указването на ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се
явява неоснователен. Ищецът е оператор по смисъла на
Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК на крайни потребители, а ответникът
е лице, срещу което е издадена заповед
по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай не беше установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги, подавани към този
имот. Обстоятелството, че партидата е записана на името ответника не доказва
качеството на потребител на ответника. Това е така, защото основанието за
плащането е предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази
услуга. Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители -
собственици или ползватели на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже
наличието на облигационни отношения между него и ответника. По делото бяха представени доказателства за сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги до
имота на ответника, находящ се в гр.
Свищов, ул. *, но не беше доказано изпълнение на задълженията на доставчика по
договора, а именно предоставяне на ВиК услугата за процесния период и най-вече
не беше доказано количество потребена от абоната вода за процесния период. Представените
справка-извлечение на дължимите суми и справка за консумация на абонат, в която
са посочени номера на фактури със посочени главница и лихва са частни
документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. По принцип, частните
документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че изявлението, което се
съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не представляват
доказателство за верността на това изявление. Частният свидетелстващ документ
не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които
този документ свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за
себе си факти. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна. Или карнетния
лист като частен документ не обосновава извод, че отразените в него
обстоятелства са верни. Същевременно по отношение на карнетния лист се установи
от заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, че
наличните подписи за клиент не са положени от ответника, а от лицето АС, за
което не се спори по делото, че е съпруга на ответника. В чл. 23 ал. 4 от ОУ ,
приложени по делото е предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните отчета. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване
на този представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от
лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя
да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов
представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа,
облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да
бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила, поради което и след
заключението на съдебно-графологичната експертиза не следва карнетния лист да
бъде изключван от доказателствата по делото, тъй като както се посочи,
неподписването му лично от абоната не води до негова неистинност, след като е
подписан от лице, което обитава имота – в случая съпругата му.
Същевременно обаче, както се
посочи, в приложения по делото карнетен лист има запис с година само на първия
ред, където е изписано 17.01.2013г., след което в записите липсва отразена
година, за която са записаните показаня, за да се направи извод дали касаят
процесния период, срещу някои от месеците липсва подпис за ползвател, а следва
да се посочи, че не може да направи извод, че карнетите са за претендирания
период с оглед и на това, не само, че липсва година за записите след
17.01.2013г., но и както се посочи, показанието срещу 17.01.2013г. е 2 куб.м.,
а на следващия запис количеството е 183 куб.м., като не е ясно същото дали е за
един месец или за друг различен период, като липсват доказателства , че това
претендирано количество е за процесния твърдян период от ищеца, възприет и в
справката за консумирана вода , и в справката – извлечение. След като
не се доказа, че ответникът е ползвал предоставените към процесния
имот ВиК услуги, няма как да дължи на оператора възнаграждение за тези услуги.
Други доказателства, които да удостоверяват реално
доставеното количество ВиК услуги за процесния период
не са представени, поради което не може да се приеме, че ищцовото дружество е
доказало при условията на пълно и главно доказване този факт. В тежест
на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава вземането си, в т.ч. качеството ползвател на ответника, както и да
докаже реално количество доставени ВиК услуги, което не беше сторено.
При
тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество не успя в хода на
производството да докаже реалното количество доставени ВиК
услуги на ответника, поради което предявеният главен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 614,30 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 25.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №218 от 30.04.2018г. по ч.гр.дело №413/2018г. на СвРС/ , следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на
иска за установяване вземане за главница, неоснователен се явява и този по чл.
422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на
мораторна лихва в размер на 146,83 лева , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 218 от 30.04.2018г. по ч.гр.дело №413/2018г. на СвРС.
При
този изход на делото ищецът следва да заплати на РС Свищов сумата от 200,00
лева – възнаграждение за вещото лице, платени от бюджетните суми на съда,
поради това, че ответника се представлява от особен представител.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител
против М.Ф.С. с ЕГН ********** *** иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване
установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** има вземане от М.Ф.С. с ЕГН ********** *** за
сумата 614,30 лева/шестстотин и четиринадесет лева и
тридесет стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 25.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 218 от 30.04.2018г. по ч.гр.дело №413/2018г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител против М.Ф.С.
с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** има вземане от М.Ф.С. с ЕГН ********** *** за сумата 146,83 лева /сто четиридесет и
шест лева и осемдесет и три стоники/ - лихва, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 218 от 30.04.2018г.
по ч.гр.дело №413/2018г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител да заплати на РС
Свищов сумата 200,00 лева /двеста лева/ - изплатено възнаграждение на вещото
лице от бюджетните суми на съда, както и 5,00 лева – такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 413/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: