№ 7666
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110149753 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В.... и настоящ адрес: гр. С..., чрез адв. И. Р. – САК срещу „Б“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., с която са предявени следните
искове:
Да се прогласят като нищожни клаузите, обективирани в чл. 9, ал.1 и ал. 2, препращащи
към т. 7.3 и т. 7.4 от общите условия, отнасящи се до допълнителни услуги „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“ от договор за кредит МАХ_..../13.03.2020 и договор за
кредит МАХ_..../13.03.2020г., сключени между Т. П. П. и "Б" ООД, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1
от ЗЗД, като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В условията на евентуалност при уважаването на главния иск моли за осъждане на
ответника да заплати на ищцата, платената сума без основание в общ размер от 1220 лв., от
които сумата 1060 лв. по договор за кредит кредит № МАХ..../13.03.2020г. и сумата от 160
лв. по договор за кредит № МАХ..../13.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаването на исковата молба - 13.09.2022г. до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 13.03.2020г. е сключила с ответника два договора за потребителски
кредит МАХ_..../13.03.2020 и МАХ_..../13.03.2020г., които били идентични като параметри и
с които ответникът предоставил по всеки един от двата кредита заемна сума в размер на
1500 лв., за срок от 11 месеца, при следните условия: размер на погасителната вноска 159.55
лв., при ГПР 34.40 %, задължение за ползване на „Динамично плащане“ за сума 750 лв. и на
„Бързо разглеждане" за сумата от 524,89 лв. Общата сума на плащанията по кредита била
1
посочена като 1 755,05 лв., а общо дължимото по кредита било 3029,95 лв., при погасителен
план с месечна вноска 275,45 лв. На ищцата били предоставени два договора, СЕФ за
предоставяне на информация за потребителски кредити и общи условия към договор за
потребителски кредит. Ищцата твърди, че е изпаднала в забава, но е заплатила част от
сумите по договорите. Счита, че със заплатената сума по всеки един от кредитите е погасила
получената заемна сума, а по първия договор дори я надвишава със сума в размер над 1000
лв. От кредитора й била предоставена справка, съгласно която, по договор за кредит №
МАХ_..../13.03.2020 г. общата платена сума по кредита била в размер на 2560 лв., а по
договор за кредит МАХ_..../13.03.2020г. общата платена сума по кредита била в размер на
1660 лв. Счита, че представените допълнителни услуги са незаконосъобразни, което води до
нищожност на договорите в тази им част. Доколкото тези клаузи са недействителни счита,
че й се дължи връщане на заплатеното по тях.
Ответникът „Б“ ООД е депозирал отговор, с който счита исковете за неоснователни и
недоказани. Счита, че договорът не е недействителен, тъй като не е налице противоречие със
закона и добрите нрави.
Правната квалификация на главния иск е чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Правната квалификация на евентуалния иск е чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
Ищцата Т. П. П. като кредитополучател е сключила договор за кредит № MAX_.... от
13.03.2020г. с „Б” ООД като кредитор за сума в размер на 1500 лева /чл. 4, ал.1/, със срок за
погасяване на задължението от 11 (единадесет) месеца. Като обща стойност на плащанията е
посочена сума от 1755, 05 лв., годишния процент на разходите /ГПР/ е определен на 34,
40%, а годишния лихвен процент /ГЛП/ е 32, 55%. Съгласно чл. 9, ал.1 от сключения
договор, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателката е заявила желание за бързо
разглеждане на искането за кредит при условията на т.7.3 от раздел V на Общите условия.
Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 524, 89 лв,
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
Съгласно чл. 9, ал.2 от сключения договор, при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателката е заявила желание да ползва „динамично плащане“ по своя кредит, при
условията на т.7.4 от раздел V на Общите условия. Паричната сума за динамичното плащане
по кредита е в размер на 750 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора. Така, съгласно чл. 9, ал.3 от договора, размерът на общо дължимото по
кредита е 3029, 95 лв.
Ищцата Т. П. П. като кредитополучател е сключила договор за кредит № MAX_.... от
13.03.2020г. с „Б” ООД като кредитор за сума в размер на 1500 лева /чл. 4, ал.1/, със срок за
погасяване на задължението от 11 (единадесет) месеца. Като обща стойност на плащанията е
2
посочена сума от 1755, 05 лв., годишния процент на разходите /ГПР/ е определен на 34,
40%, а годишния лихвен процент /ГЛП/ е 32, 55%. Съгласно чл. 9, ал.1 от сключения
договор, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателката е заявила желание за бързо
разглеждане на искането за кредит при условията на т.7.3 от раздел V на Общите условия.
Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 524, 89 лв,
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
Съгласно чл. 9, ал.2 от сключения договор, при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателката е заявила желание да ползва „динамично плащане“ по своя кредит, при
условията на т.7.4 от раздел V на Общите условия. Паричната сума за динамичното плащане
по кредита е в размер на 750 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора. Така, съгласно чл. 9, ал.3 от договора, размерът на общо дължимото по
кредита е 3029, 95 лв.
По своята правна характеристика процесните договори са потребителски, поради което по
отношение на тях се прилагат правилата на ЗПК.
Предявените искове са основателни, поради следното:
В разглежданият казус е нарушена забраната, установена в чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно
чл. 10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но по силата на ал.2 не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Анализът на сключените между страните по делото договори
показва, че сумите, уговорени в чл. 9, ал.1 и ал.2 от процесните договор № MAX_.... от
13.03.2020г. и договор № MAX_.... от 13.03.2020г. не са за допълнителни услуги, а по
същността си представляват такси и комисионни за усвояване на кредита – сумата по ал.2 в
размер на 750 лв., защото тя е за динамично плащане и за управление на кредита – сумата
по ал. 1 в размер на 524, 89 лв., защото тя е за начина на разглеждане на искането за кредит.
Разглежданите клаузи на процесните два договора нарушават разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, защото видно от приетата
като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, по всеки от двата договора
при включване към ГПР на сумите по чл. 9, ГПР е по-висок от посочения в договора от 34,
40%, а именно: действителният такъв е в размер на 383, 38 %. По силата на чл. 19, ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но в
посочените в договорите 34, 40% не са включени сумите, представляващи такси за бързо
разглеждане и за динамично плащане. И тъй като тези суми са в значителен общ размер от
3
1274, 89 лв. по всеки от двата договора, в сравнение с отпуснатия кредит от 1500 лв., то
може да се направи обоснован извод, че така уговорени посочените допълнителни услуги
противоречат на закона - чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Съдържанието на оспорените от ищцата клаузи на процесните договори ясно показва, че
те не се отнасят до допустимото по закона съдържание на годишния процент на разходите
по кредита, съгласно чл. 19, ал.3 от ЗПК, а именно: разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите
за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с
усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със
сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
Тъй като видно от изложеното, клаузите на чл. 9 от договор № MAX_.... от 13.03.2020г. и
от договор № MAX_.... от 13.03.2020г. надвишават определените стойности по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, те са нищожни.
Уговорките между страните по процесния договор са нищожни и на осн. чл. 143 от ЗЗП,
защото са неравноправни. За сумата по чл. 9, ал.1 от договора в размер на 524, 89 лв.,
начислена към главницата за бързо разглеждане на искането за кредит и за сумата по чл. 9,
ал.2 от договора, начислена към главницата за ползване на услуга динамично плащане в
размер на 750 лв., може да се направи обоснован извод, че се основават на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Заобиколена е забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът да не изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, каквито съображения се изложиха и по-горе. Оспорените от
ищцата клаузи, с които са уговорени посочените услуги, не могат да обосноват безспорни
вземания за кредитора. Въз основа на тях съществува значителен риск за увреждане на права
на потребителя.
Съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи, за да осигури минимална
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
Уговорките за заплащане на суми, начислени в посочените размери противоречат с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на получените гаранции. Кредиторът по процесния договор като не е включил
таксите към годишния процент на разходите е въвел потребителят в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която трябва да плати по договора и реалните разходи по
кредита, които ще направи, което е нарушение на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а
съобразно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
4
Поради основателността на главния иск се явява основателен и иска по чл. 55, ал.1, пр. 1
от ЗЗД, тъй като сумите, които ищцата е платила по двата процесни договора като такси за
бързо разглеждане и за динамично плащане, са платени без основание – по нищожни
клаузи. От приетата като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
договор № MAX_.... от 13.03.2020г. платената без основание сума за бързо разглеждане е
381, 76 лв., а платената без основание сума за динамично плащане е 545, 44 лв. или общо
927, 20 лв. По договор № MAX_.... от 13.03.2020г. платената без основание сума за бързо
разглеждане е 238, 60 лв., а платената без основание сума за динамично плащане е 340, 90
лв. или общо 579, 50 лв. Видно е, че този иск следва да се уважи в размер от 1087, 20 лв., от
които: сума 927, 20 лв. по договор за кредит № MAX_.... от 13.03.2020г. и 160 лв. по договор
за кредит № MAX_.... от 13.03.2020г., а в останалата част до пълният му размер от 1220 лв.
или за сума р размер на 132, 80 лв. да се отхвърли, тъй като в хода на делото ищцата не
поиска увеличение на размера на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите на чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договор за кредит с №
MAX_.... от 13.03.2020г. и на чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договор за кредит с № MAX_.... от
13.03.2020г., сключени между Т. П. П., с ЕГН ********** и „Б” ООД, предвиждащи
заплащането на сума за бързо разглеждане в размер на 524.89 лв. и заплащането на сума за
динамично плащане в размер 750 лв., поради противоречие със закона, по исковете
предявени от Т. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.... и настоящ адрес: гр.
С..., чрез адв. И. Р. срещу „Б” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С..., на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на Т. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.... и настоящ адрес: гр. С...
сума в размер на 1087, 20 лв., от които: 927, 20 лв. по договор за кредит № MAX_.... от
13.03.2020г. и 160 лв. по договор за кредит № MAX_.... от 13.03.2020г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба - 13.09.2022г. до
окончателното им изплащане, по иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, а в останалата част до
пълният му размер от 1220 лв., за сума в размер на 132, 80 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска на 13.09.2022г. до окончателното изплащане по договор за
кредит № MAX_.... от 13.03.2020г., отхвърля иска като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщението, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5