Решение по дело №27/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалби с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадени от „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., и от Дирекция „Инспекция по труда“-Видин  против решение № 141/20.12.2021 г., постановено по АНД №737/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 05-0001222/09.07.2021г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин.

Твърди се от жалбоподателя „ПЛ. И ПР.” ЕООД, че решението е неправилно като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Сочи се , че дружеството не е извършвало същинска дейност към момента на проверката, поради което и е сключило граждански договори. Сочи се и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, с което е изменено наказателното постановление и да постанови друго, с което да отмени изцяло процесното наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Твърди се от жалбоподателя дирекция „Инспекция по труда“-Видин , че решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон , както и на събраните по делото доказателства. Твърди се , че КТ се явява специален по отношение на общите разпоредби като чл.415в от КТ като дерогира разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не допуска лицето , извършило административно нарушение по КТ да бъде освободено от носенето на административно-наказателна отговорност. Сочи , че КТ на основание чл. 415в от КТ изключва маловажност при нарушение на чл.61,ал.1 от КТ. Иска се от съда да постанови решение , с което да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление. Претендира се ю.к. възнаграждение.  

Дирекция "Инспекция по труда" Видин,чрез процесуалният си представител, оспорва като неоснователна подадената касационна жалба от „ПЛ. И ПР.” ЕООД.

„ПЛ. И ПР.” ЕООД, чрез процесуалния си представител , оспорва като неоснователна подадената касационна жалба от дирекция „ИТ“-Видин.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба на наказаното лице .

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касаторите касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна:

При извършена проверка на място на 02.06.2021 г. в цех за сглобяване на велосипеди, находящ се в гр. Дунавци, ул.”Плиска” № 1, община Видин, както и по документи на 08.06.2021 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство в обект на „ПЛ. И ПР.” ЕООД , е констатирано следното нарушение: „ПЛ. И ПР.” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето Д. М. М., което е полагало труд в проверения цех, като се е занимавало с монтиране на вилки на велосипеди. От същия била попълнена декларация, от която се установява, че лицето е постъпило на работа в цеха на 15.05.2021 г. на длъжност „вилкаджия“, с фиксирано работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, като отношенията му с дружеството не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор. Като доказателство на 08.06.2021 г. бил представен граждански договор № 1/01.06.2021 г. между дружеството-касатор и лицето. В договора е посочен следния предмет: „за посочения период (01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.) лицето да участва в сглобяването на 500 бр. колелета, като спазва указанията на управителя на фирмата за извършване на процедурата по сглобяване на един велосипед. Спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”. Било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева след приемане на извършената работа.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

С обжалваното решение районният съд като е приел , че от наказаното лице е извършено вмененото нарушение , тъй като дружеството в качеството си на работодател е нарушило визираните разпоредби на трудовото законодателство като при осъществяване на дейността си не е изпълнило задължението си да уреди като трудовоправни отношенията си с работника и не е сключил трудов договор с него в писмена форма. Приел е обаче , че след като ЮЛ е отстранило веднага след установяването му нарушението то трябва да понесе предвидената в разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ санкция , поради което е изменил наказателното постановление като е намалил размера на санкцията от 1500 на 300 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Решението на районния съд е неправилно.

Съдът споделя мотивите на районния съд, че извършването на посоченото административно нарушение е установено по безспорен начин.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че от 15.05.2021 г. до датата на проверката не е бил сключен трудов договор между Д. М. М. и дружеството-касатор, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от декларацията от лицето Д. М. М., попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд като „вилкаджия” в цех за сглобяване на велосипеди от 15.05.2021 г., с работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч., с почивка от 1 час и почивни дни събота и неделя, с уговорено месечно възнаграждение от 650,00 лева.

Основното оплакване в касационната жалба е, че в момента на проверката наетите лица са се занимавали с подготовката на помещението и сглобяване на мостри, като към този момент дружеството не е осъществявало основната си дейност по сглобяване на велосипеди. Съдът споделя изложените мотиви от районният съд за липса на допуснати нарушения в хода на административно-наказателното производство, като в тази връзка отчита обстоятелството, че представителят на уличеното лице не е направил възражение във връзка с установената фактическа обстановка в протокола за проверка изх.№ ПР2118028/10.06.2021 г., както и в АУАН, към който е приложен протокола, в който изрично се посочва, че единадесет лица, сред които и Д. М. М., находящи се в проверявания цех, стопанисван от касатора, са се занимавали не с ремонт на помещението, а именно със сглобяване,респ.монтиране на вилки на велосипеди. В тази насока са категорично показанията на свид.Ц., който установява , че към момента на проверката в цеха се е работело-всяко едно от лицата е извършвало различна трудова дейност, която са и декларирали –едни работници редяли спици , други слагали жилата. Показанията на същия следва да бъдат възприети като достоверни , тъй като същите съответстват на събраните доказателства в административно-наказателната преписка, в частност-декларацията на наетото лице. Показанията на свид.К., че към момента на проверката дружеството не е извършвало същинска дейност, не могат да бъдат възприети. Същата свидетелства, че не е посещавала обекта , поради което няма непосредствени впечатления от извършваната там дейност , а обстоятелството , че първата фактура за експедирана продукция е от 15.07.2021г. не води до извод , че до момента на фактурирането на продукцията не е извършвана дейност , а до обратния.

В процесния случай е безспорно доказано, че към датите на извършване на проверките – 02.06.2021 г. и 08.06.2021 г., Д. М. М. за извършваната от него дейност не е имал сключен трудов договор с дружеството-касатор, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от Д. М. М. за дружеството, разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид това характерът на едно правоотношение се определя не от Инспекцията по труда или от работодателя , в каквато насока са изложените доводи в жалбата на дружеството-касатор, а от характера и условията на изпълняваната дейност. Когато се предоставя работна сила отношенията се уреждат само като трудови .

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявал Д. М. М.. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето Д. М. М., трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Мястото на полагане на труда е в цех за сглобяване на велосипеди, ползван от дружеството. Монтажниците са поставени в зависимост по отношение на работно време и условия на работа , нужно е да се съобразят с изискванията на управителя на дружеството – касатор. Следователно монтажникът не е бил свободен в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „месечно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването й, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т.нар. „граждански договор” задължение за наетото лице, да „спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”, каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при облигационно.

Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характерът на правоотношението между Д. М. М. и „ПЛ. И ПР.” ЕООД е трудов. Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – касатор.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка на 02.06.2021 г. лицето Д. М. М. , наето от дружеството-касатор, е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15000.00 лева.

Съгласно чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.Съобразно чл.415в,ал.2  от от КТ обаче не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.

Действително в случая работодателят е отстранил веднага нарушението като е сключил трудов договор с работника , но не и вредните последици от нарушението до момента на сключването му , с оглед момента на сключване на трудовия договор. От друга страна в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН.

В случая районният съд е приложил неправилно закона като е приел, че отговорността на наказаното лице следва да бъде ангажирана по по-лекия състав-разпоредбата на чл.415в,ал.2 от КТ изрично изключва такава възможност за процесното нарушение-чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е изменено наказателното постановление, като е приложен по-благоприятния административно-наказателен състав, е неправилно.

Жалбата на Дирекция „Инспекция по труда“ по изложените по-горе съображения е основателна като решението на ВРС като постановено при неправилно прилагане на материалния закон следва да бъде отменено . Вместо него следва да бъде постановено ново решение по същество , с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Жалбата на „ПЛ. И ПР.” ЕООД също съобразно изложените по-горе съображения е неснователна- от наказаното лице е извършено нарушението , за което е ангажирана отговорността му.

При този изход на производството основателно е искането на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин-касатор и ответник по касационата жалба на дружеството, за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството–касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, както и сумата от 80,00 лв , за осъществена защита при въззивното разглеждане на делото пред районния съд , определени съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата, или общо в размер на 160 лв за двете съдебни инстанции.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 141/20.12.2021 г., постановено по АНД №737/2021г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-0001222/09.07.2021г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин.

ОСЪЖДА „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.