Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054
гр. Кюстендил, 04.05.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д. № 212 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
П.Й.Х., ЕГН **********
***, съдебен адрес *** чрез
адв. Д.З. ***,
е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град
София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати
сумите/срвн. протоколно определение от 06.04.2022 год./, както следва: 1629,98 лв. /хиляда шестстотин двадесет и деве лева и деветдесет и
осме стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, приравнен на дневен по време на дежурства, за исковия период от
01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., от която за календарната 2017 год. в размер
на 456,47 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/, за календарната 2018 год. в размер на 567,28 лв. /петстотин
шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ и за календарната 2019 год.
в размер на 606,23 лв. /шестстотин и шест лева и двадесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(03.02.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер на 213,10 лв. /двеста и тринадесет лева и десет стотинки/, от която:
108,23 лв. /сто и осем лева и двадесет и три стотинки/ за периода 01.05.2017г.
– 03.02.2020 г.; 80,23 лв. /осемдесет лева и двадесет и три стотинки и пет
стотинки/ за периода 01.05.2018г. – 03.02.2020г. и 24,64 лв. /двадесет и четири
лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода 01.05.2019 - 03.02.2020 год.
В срока за отговор ответника оспорва
исковете по основание и размер, взема становище по представените и поискани от
ищеца доказателства, прави доказателствени искания.
С Определение на съда от 10.03.2022г. спряното на осн.
чл. чл.631 ГПК във вр. с чл.633 ГПК производство по делото
бе възобновено.
В открито съдебно заседание исковата
молба се поддържа (в т. ч. и извършеното впоследствие изменение по см. на чл.
214 от ГПК) от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а същото се
установява и от представените по него писмени доказателства, че ищецът е
изпълнявал длъжността „старши полицай в 01
група“ „Охрана на държавната граница“ от ГПУ-Гюешево към РДГП - Кюстендил при
ответната дирекция.
Представени са заверени
копия на протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в
ГОДГ-01 ГПУ Гюешево (спр. л.19 до 24 от делото), в които
фигурира и ищецът в настоящото.
Видно от приложените
платежни бележки на л. 25 до 60 от делото е че са начислявани и заплащани месечни
възнаграждения на ищеца за м. януари 2017г. до м. декември 2019г. в определени
размери.
Приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза (като допълнително заключение за отстраняване на
техническа грешка), изготвена от в.л. С.Т. установява, че ищецът работи на
сменен режим на работа като работното му време се отчита сумарно. Определеното
за дължимо възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с
коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлиза на сума от
1522.82 лв. главница, при 207.37 лв. – законна лихва. Когато не е налице
съобразяване с нормата за тримесечие, експертът е определил дължимите за
извънреден труд суми на 1629.98 лв. главница и 213.10 лв. – лихва. Накрая,
вещото лице сочи, че извънредният труд, положен и изчислен, без да бъде
предвиден приравнен нощен към дневен труд с коефициент 1.143 е изплатен изцяло
на ищеца.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира
следното:
Между страните няма спор, че ищецът
е служител в ответната дирекция, че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковия период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се
допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата
делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г.
чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време,
общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143. В останалите
две Наредби от 2015 г и от 2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен
труд със съответен коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019
год. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по
адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
Предивд посочената законодателна рамка съдът счита, че в казуса следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР поради празнота в правната уредба.
Настоящият състав, като съобразява
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението, счита че служителите от МВР не могат да се
третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители,
предоставящи наемен труд, поради което и въпреки, че в исковия период липсва
изрична регламентация в специалната уредба на МВР, то положеният от ищеца в
рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1,143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ.
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
По този начин именно настоящият състав намира, че липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, следва да се преодолее именно чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В този смисъл не се споделя и направеното от
ответника възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл. 67, ал. 3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,
след като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или
ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда
текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период ,
т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Досежно размера на претенцията, съдът се оповава на
изводите дадени в заключението по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като установява
основателността на исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни
лихви. В този смисъл, не се спори по делото, че отработените от ищеца часове на
смяна и съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената
норма часове, който извод следва от обстоятелството, че работодателят му е
заплатил допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, което е било
определено, без да е извършено превръщане на отработените нощни часове в
дневни.
По възражението за
изтекла погасителна давност:
Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че вземанията за част от исковия период са погасени по
давност. Погасителната давност в случая е с начален момент уговорения между
страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и същата по аргумент от
чл. 111, б. “а“ и б. “в“ ЗЗД е тригодишен. Този падеж за първото тримесечие от
процесния период в който попада сочения от ответника период е 01.04.2017 г. При така установеното и
като съобрази дата на подаване на исковата молба – 03.02.2020 год., то съдът
приема, че срокът на погасителната давност не е бил изтекъл към подаване на
исковата молба и възражението на ответника е неоснователно.
По разноските:
Ищецът е освободен от
плащането на държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно,
съобразно допуснатото изменение, поради което ответникът му дължи плащането на
сторените по делото разноски - платеното възнаграждение за процесуално
представителство на наетия от ищеца адвокат, което е в размер на 500.00 -
петстотин лева. Съобразно уважената част от исковата претенция и прекратеното
производство по делото за част от същата, съобразно допуснатото изменение, на
ответника се дължат също разноски. По делото ответната дирекция е
представлявана от юрисконсулт, на когото съдът следва да определи
възнаграждение по реда на чл.78, ал. 8 ГПК. Делото не се отличава с някаква
фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че следва да определи
възнаграждение в размер на 150.00-сто и петдесет лева на процесуалния
представител на ответника. Исковете, след изменението, са предявени общо за 1843,08 лв., като в резултат на
изменението производството е прекратено за част от 10,13 лв., представляващи
0,55 %, поради което същият процент от
определеното възнаграждение се следва на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, т. е. сума в размер на
0,83 лв. /нула лева и осемдесет и три стотинки/. Съдът няма правна
възможност при липса на изявление за компенсиране на взаимно дължащи се
разноски да стори сам това, поради което ще постанови отделни осъдителни
диспозитиви за горните. Съобразно уважената част от исковата претенция
ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 115,20
лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, формирана като сбора на
държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,20 лв. по иска
за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва. За вещо лице от бюджета
на съда е платено възнаграждение в размер на 220.00 - двеста и двадесет лева,
което също следва да се възложи в тежест на ответника, както и сумата от
5.00-пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай на принудително събиране на горните суми.
Съдът не ще допусне предварително изпълнение на решението –арг. от чл. 243,
ал.2 от ГПК.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на П.Й.Х., ЕГН ********** *** сумата от 1629,98 лв. /хиляда шестстотин двадесет
и деве лева и деветдесет и осме стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на
дежурства, за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., от която:
за календарната 2017 год. в размер на 456,47 лв. /четиристотин петдесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки/, за календарната 2018 год. в размер на
567,28 лв. /петстотин шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ и за
календарната 2019 год. в размер на 606,23 лв. /шестстотин и шест лева и
двадесет и три стотинки/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда (03.02.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер
на 213,10 лв. /двеста и тринадесет
лева и десет стотинки/, от която: 108,23 лв. /сто и осем лева и двадесет и три
стотинки/ за периода 01.05.2017г. – 03.02.2020 г.; 80,23 лв. /осемдесет лева и
двадесет и три стотинки и пет стотинки/ за периода 01.05.2018г. – 03.02.2020г.
и 24,64 лв. /двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода
01.05.2019 - 03.02.2020 год.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на П.Й.Х., ЕГН **********
*** сумата от 500,00
лв. (петстотин лева), сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.Й.Х., ЕГН ********** *** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при
МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46 сумата от 0,83 лв. /нула лева и осемдесет и три стотинки/,
сторени съдебно деловодни разноски, съобразно прекратената част от
производството.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление-град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 115,20 /сто и
петнадесет лева и двадесет стотинки/, формирана като сбора на държавните такси
по двата обективно съединени иска, а именно: 65,20 лв. по иска за главницата и
50.00 лв. по този за мораторната лихва; 220.00
/двеста и двадесет /лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице, а така също и 5.00-пет
лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай на принудително събиране на горните суми.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: