РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Златоград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100179 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от А. Р. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Н.,
ул. „Ш.А.“ № . чрез адв. Е. М. В. – АК – С.. със съдебен адрес: гр. Н. ул. „А.
С.“ № ., срещу Л. Р. Т. ЕГН ********** с адрес обл. С., гр. Н... „Ш. А.“ № .
В исковата молба ищецът, чрез адв. Е. В.в твърди, че в имот с
административен адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Ш. А.№. и съставляващ
УПИ ХVІ-1103, кв. 103 по плана на гр. Н., наследодателят на страните по
спора Р. А.. Т.. – починал на ... е построил приживе триетажна масивна
жилищна сграда въз основа на учредено в негова полза право на строеж върху
общинска земя и издадено Разрешение за строеж № 63/09.10.1985 г.
Сочи, че УПИ ХVІ – 1103, кв. 103 по плана на гр. Н. е с площ 769,74
кв. м. и е с регулационно положение на изток граничи с УПИ ХІV-1102
записан в разписния лист на гр. Н. на Л. А.. Х.; на северозапад граничи с УПИ
ХVІІ – 1104, 1105 записан в разписния лист на Р. С. Д.и З. Б. Д.; на югозапад
граничи с улична регулация и ос.т. 910-911; на югоизток граници с УПИ ХV –
1102 записан в разписния лист на З. А. Д.; М. Е. К..
Твърди, че земята представляваща УПИ ХVІ – 1103, кв. 103 по плана
на гр. Н. е общинска собственост на О.- Н. и за същата е съставен АДС №
443/20.08.1987 г., а в последствие със Заповед на областен управител на
област С. е предадена на О. Н.
Твърди, че страните по спора са съсобственици на построената в имота
сграда, която е реализирана въз основа на отстъпено и реализирано право на
строеж в държавен, а в последствие след приемане на ЗОбС общински имот.
1
Ищецът А. Т. твърди, че правото на строеж включва и ползването на
незастроената част от земята, а когато парцелът е държавен правото на
ползване обхваща целият парцел.
Твърди, че приживе общият наследодател е определил на своите
синове, кой каква част да ползва от процесния имот, като А. Т. е ползвал
северозападната част от процесния имот, а ответника Л. Т. е ползвал
югоизточната част от процесния имот, като в югоизточната част от към ул.
„Ч. в.“, откъдето се осъществява и транспортния достъп до имота страните са
ползвали част от около 40-50 кв. за паркинг. След смъртта на общия
наследодател, ответникът по спора възпрепятства ищеца да ползва процесния
имот и не се съобразява с неговите права.
Тъй като ищецът и ответникът доброволно не могат да разпределят
ползването на общата вещ, ищецът моли съда да замести решението на
мнозинството и разпредели ползването.
В съдебно заседание чрез адв. В. ищецът поддържа предявеният иск.
Ответникът Л. Т., чрез адв. Д. К. оспорва предявеният иск, като адв.
К.твърди, че ползването не е нарушено от доверителя му. Твърди също, че
ищецът ползва северозападната част от имота, а ответникът югоизточната
част.
Пълномощникът на ответника твърди, че страните имат и сестра, която
е наследник на баща им и следва да участва в това производство като
необходим другар.
След оставяне на исковата молба без движение, ищецът е насочил
претенцията си, освен към първоначалния ответник и към З. Р. Т., ЕГН
**********. От същата не е постъпил отговор.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното:
Р. А.. Т. е починал на . г. и като негови наследници са останали Л. Р. .А.
Р. Т. и З. Р. Т..
Имот пл. № 1103, кв. 103 по плана на гр. Н. е записан в разписния лист на
Р. А. Т.и участва в образуването на УПИ XVI-1103, кв. 103. На Р. Т. и Ш. Т. е
издадено разрешение за строеж на жилищна сграда през 1985 г.
По делото не е представен договор за ОПС, нито пък документ за
собственост на процесният имот, от който да се установява, че Р. Т. е
собственик на същия.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства. По делото е приложена и скица от СГКК гр. С. на
поземлен имот с идентификатор 51319.502.307, касаеща процесният имот,
2
който е с площ 787 кв.м. Посочено е, че по предходния план имотът е пл. №
1103 кв. 103, представляващ парцел XVI. Посочено е, че по данни от КРНИ
собственик е Р. А.. Т.и имотът е бил записан с площ 878.41 кв.м. Не е посочен
документ за собственост. В скицата е посочено, че в имота попада сграда с
идентификатор 51319.502.307.1 със застроена площ 86 кв.м. на три етажа.
По гр. д. № 229/2021 г. по описа на РС – З., с влязло в сила решение съдът
е приел за установено по отношение на О.– Н. и А. Т., че сключеният между
тях договор за продажба, а именно на ½ ид.ч. от процесния УПИ е нищожен,
като сключен в противоречие и заобикаляне на закона. Признато е за
установено по отношение на О. – Н., че тя не е била и не е собственик на УПИ
XVI-1103, кв. 103 или на идеални части от него, представляваща част от ПИ
1103, кв. 103 по ПУП на гр. Н.
Съдът е признал за установено също по отношение на ответника А. Т., че
той не е бил собственик към момента на предявяване на исковата молба на 4/6
ид.ч. от процесния имот.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Като свидетели по делото са разпитани М. М.Б. и Р. А.. К.. Съдът дава
вяра на техните показания и от същите приема за установено, че между
двамата братя А. и Л. често има кавги за паркирането на колите. На А. не му
се позволява да паркира колата си под имота и паркира на горната улица. А.
има проблеми и с вкарване на земеделска техника при обработване на
неговото място около къщата. Ако мине такава машина ще измачка
земеделските култури в градината на Л..
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице Д. К. С..
Изготвени са основна и няколко допълнителни експертизи. В последната
допълнителна експертиза, тя е имала предвид одобрената КК на гр. Н. и
приложената по делото кадастрална карта, с посочената площ в тази карта на
процесния имот. В последното си допълнително заключение вещото лице е
посочило няколко варианта за разпределяне ползването на имота. Единствено
във вариант ІІІ вещото лице е включило и е разпределило част за ползване и
на З. Т. която също притежава идеални части в жилищната сграда, а и от
правото на собственост върху мястото, останало и по наследство от нейния
баща. При този вариант от имот с идентификатор 51319.502.307 с площ 787
кв.м. тази площ се разпределя както следва: за общо ползване от А., Л. и З. Т.
3
177 кв.м. повдигнати в жълто, които са разположени около къщата. Със син
цвят е посочена обща площ за ползване от А. и Л. Т., която е 26 кв.м. А. Т. е
предвидено да ползва площ включително за паркомясто в размер на 190 кв.м.
повдигната в зелено. Същата площ е предвидено да ползва включително за
паркомясто и Л. Т., като неговата площ е повдигната в оранжев цвят. За З. Т.
е предвидено да ползва площ в размер на 204 кв. м. (без паркомясто), като
нейната площ е повдигната в розов цвят.
За ползване на югоизточната част, според вещото лице, е нужно да се
разбие бетонната стена или покрай нея да се изгради платформа, по която да
се качва земеделска техника. Тези преустройства ще струват към 560лв.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Както се посочи по-горе с решението по гр. д. № 229/2021 г. (влязло в
сила) е установено в отношенията между Л. Т., А. Т. и О. – Н., че последната
не е собственик на горепосочения УПИ, т.е. в случая чл. 64 от ЗС не е
приложим. По делото липсва приложен и договор за ОПС.
В същото време страните по настоящото дело също не разполагат с
доказателства, че са собственици на процесния имот, но са налице индиции в
тази насока, а именно записване в разписния лист и в приложената по делото
скица от СГКК.
При това положение настоящият състав на съда приема, че ще следва да
се произнесе по иска по чл. 32 от ЗС, тъй като въпросът с ползването на един
имот е различен от въпроса за собствеността на същия. В решение №
78/20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3642/2019 г. II-ро ГО се приема, че
съдебният акт, с който се уважава или отхвърля иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС не
формира сила на присъдено нещо, касателно факта, че е налице или не е
съсобственост между страните и относно обема на техните права, тъй като
този спор за материално право не е предмет на иска по чл. 32 от ЗС.
При иск по чл. 32 от ЗС, според трайната практика на ВКС
съсобствениците на недвижим имот и носителите на правото на ползване
върху същия имат качеството на необходими другари в този процес.
Решението за разпределение на ползването следва да е еднакво за всички –
Решение № 250/08.06.2012 г. на ВКС, гр. д. 1247/2011 г. I-во ГО, Решение №
265/27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. 912/2010 г. I-во ГО и др.
В това производство съдът определя частите за реално ползване на всеки
съсобственик по начин, който да съответства на правата на всеки от тях от
съсобствеността.
Следва също така с решението на съда да се осигури удобен начин на
ползване и достъп до имота и до построените в него сгради, с цел
обслужването им и поддръжката им. В този смисъл е Решение №
159/03.09.2012 г., по гр. д. 1205/2011 г. II-ро ГО на ВКС. Съобразявайки
гореизложените постановки на ВКС в цитираните решения и установеното по
делото, съдът намира, че ще следва да се разпредели ползването на
процесният УПИ на три сравнително еднакви дяла, тъй като А., Л. и З. Т.
притежават по 1/3 ид. ч. в съсобственият им имот, въпреки, че нямат
документ за собственост може да се направи извод, че процесният имот е
4
тяхна собственост по наследство и давностно владение и те за в бъдеще могат
да се снабдят с такъв документ.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че спора е
възникнал и съществува между А. и Л. Т.и спорът е за това кой, къде да
паркира и как земеделската им техника да влиза и обработва незастроената
част от общия им имот. Поради това е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
С оглед на това, че тримата са съсобственици на процесния имот и, че е
налице и спор, като затруднения изпитва ищецът, то и искът се явява
основателен.
В настоящото производство, както се посочи по-горе следва да участват
всички съсобственици и поради това е конституирана като страна и З. Т.,
която също ще следва да получи част от общия имот за ползване. Същата не е
заявила по делото, че не желае да получи част за ползване, нито пък, че желае
изрично и затова спазвайки и съдебната практика съдът намира, че тя ще
следва да получи дял от правото на ползване. Ако тя не желае да ползва
нейната част би могла да я предостави на някой от двамата си братя или и на
двамата.
Разпределението на ползването, следва да стане не по посочените
варианти от пълномощниците на А. и Л. Т., тъй като при тези варианти З. не
ползва от общия имот, а ползването е предвидено само за тях двамата.
Единствено по вариант III е предвидена възможност общият имот да се
ползва и от З..
Т.е. ползването на имот с идентификатор 51319.502.307 (заявен в
исковата молба като УПИ XVI-1103, кв. 103 по плана на гр. Н.) с площ 787
кв.м., следва да се разпредели както следва:
- за А. Т. включително за паркомясто – 190 кв.м., която площ е
повдигната в зелено на скицата на вещото лице Д. С.;
- за Л. Т. включително за паркомясто – 190 кв.м., която площ е
повдигната в оранжево на скицата на вещото лице Д. С.;
- за З. Т. – 204 кв. м., която площ е повдигната в розов цвят на скицата на
вещото лице Д. С.;
- общо площ за ползване от А., Л. и З. Т. – 177 кв.м., която площ е
повдигната в жълт цвят около триетажната жилищна сграда на скицата на
вещото лице Д. С.;
- площ за общо ползване от А. и Л. Т. – 26 кв. м., която площ е
повдигната в син цвят на скицата на вещото лице Д. С..
При този вариант преустройствата(разбиване на бетонна стена) няма да
създадат сериозни затруднения- нито като труд, нито като средства.
Важното е че всеки от съсобствениците ще има достъп до жилищната
сграда, а също така ще ползва и част от процесния имот.
Приложената по делото скица към последното допълнително заключение
на вещото лице С., а именно по вариант III по КК, преподписана от съдия-
докладчика, следва да се счита като неразделна част от решението.
Разноските за адвокат следва да останат за страните така, както са
направени съобразно дадените указания от ВКС в Определение №
526/05.11.2013 г., по гр. д. № 6142/2013 г. на ВКС.
Общо направените разноски по делото са 950 лева, като А. Р. Т. е
заплатил 500 лева,съобразно представения списък за разноски, а Л. Р. Т. – 450
лева. Всеки от съделителите дължи общо по 316,66 лева. Тъй като З. Р. Т. не е
направила разноски по делото, а дължи по равно с други съсобственици, ще
следва да заплати на Л. Т. – 150,00 лева, а на А. Т. 166,67 лв.
Тъй като държавната такса е заплатена от А. Р. Т. останалите
5
съсобственици му дължат по 16,67 лв.
От бюджета на съда са направени разноски в размер на 300,00 лева,
които следва да се поемат по равно от тримата съделители, т.е. по 100 лева.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС между А. Р. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Н. ул. „Ш. А.“ №. Л. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Н., ул. „Ш. А.“ №. и З. Р. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Н., ул. „Ш.А. № . по
отношение на имот с идентификатор 51319.502.307 (УПИ XVI – 1103, кв. 103
по плана на гр. Н.) с обща площ 787 кв. м. както следва:
- за А. Т., включително за паркомясто – 190 кв.м., която площ е
повдигната в зелено на скицата на вещото лице Д. С.;
- за Л. Т., включително за паркомясто – 190 кв.м., която площ е
повдигната в оранжево на скицата на вещото лице Д. С.;
- за З. Т.– 204 кв. м., която площ е повдигната в розов цвят на скицата на
вещото лице Д. С.;
- общо площ за ползване от А., Л. и З. Т. – 177 кв.м., която площ е
повдигната в жълт цвят около триетажната жилищна сграда на скицата на
вещото лице Д. С.;
- площ за общо ползване от А. и Л. Т. – 26 кв. м., която площ е
повдигната в син цвят на скицата на вещото лице Д. С..
Приложената по делото скица към последното допълнително заключение
на вещото лице Д. С., а именно по вариант III по КК, преподписана от съдия-
докладчика, да се счита като неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А. Р. Т., Л. Р. Т. и З. Р. Т., да заплатят в полза на Р. с. – З.
разноски за експертиза в размер на 300 лева (по 100 лева всеки от тях).
ОСЪЖДА З. Р. Т. да заплати на А. Р. Т. сумата 166,67 лева – разноски по
делото за експертизи и държавна такса.
ОСЪЖДА З. Р. Т. да заплати на Л. Р. Т. сумата 150,00 лева – разноски по
делото за експертизи.
ОСЪЖДА Л. Р. Т. да заплати на А. Р. Т.сумата 16,67 лв. представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – С. в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____Д.Х.___________________
6