№ 1984
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100501039 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на А. Б. А., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г. Г.ва, срещу Решение №
№11712/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 32981/2021 г. по описа на Софийски
-ми
районен съд, III ГО, 37 състав, с което е оставена без уважение молбата на А. Б. А.,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г.
Г., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Г. Р. Г. и е отказано да се издаде заповед
за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН; осъдена е А. Б. А. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса
в размер на 25 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, а на Г. Р. Г. сторените по делото
разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, оставено е без уважение искането на А. Б. А. за присъждане на разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение за съдопроизводствените правила
и необоснованост, като са изложени съображения.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се уважи молбата
за защита от домашно насилие, като се издаде заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал.2
от ЗЗДН, с която да се забрани на ответника Г. Р. Г. да извършва актове на домашно насилие
спрямо молителите, да му се забрани да приближава молителката А. Б. А., жилището,
местоработата и местата й за социални контакти и отдих и да се задължи ответникът да
посещава специализирани програми.
1
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г. Р. Г. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето без
уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Б. А., действаща лично,
и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г. Г., срещу Г. Р. Г. –
за защита от домашно насилие, извършено на 09.05.2021 г., на 22.05.2021 г., на 23.05.2021 г.,
на 27.05.2021 г. и на 07.06.2021 г., подробно описано в молбата от 10.06.2021 г. и в нейното
уточнение от 21.06.2021 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба.
С Решение №11712/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 32981/2021 г. по описа
-ми
на Софийски районен съд, III ГО, 37 състав, е оставена без уважение молбата на А. Б. А.,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г.
Г., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Г. Р. Г. и е отказано да се издаде заповед
за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН; осъдена е А. Б. А. да заплати по сметка на Софийски районен съд в размер на 25
лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, а на Г. Р. Г. сторените по делото разноски в размер на
200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
оставено е без уважение искането на А. Б. А. за присъждане на разноски по делото.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички представени
доказателства. Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат
признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Между
родителите на малолетните деца Д. и Ц. са налице влошени отношения, но тяхното
описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. В
подкрепа на този извод е заключението на вещото лице по приетата в първа инстанция
съдебно-психологическа експертиза, както и събраните пред първа инстанция гласни
доказателства – св. на молителите – В. А. е посочила, че отношенията между родителите са
влошени, като между тях липсва комуникация или по-скоро тази комуникация се
осъществява чрез детето Д.. Действително детето Д. има проблемно поведение (установено
от заключението на вещото лице по СПЕ), но това поведение е провокирано именно от
липсата на комуникация между двамата родители, като сложните отношения между детето и
бащата повлияват по негативен начин взаимоотношенията между Д. и нейната майка,
майката не е подкрепена в родителската роля от бащата, което създава реални трудности
майката да управлява проблемното поведение на детето в ежедневието по достатъчно
ефективен начин.
2
Всички тези констатации биха имали значение при спор относно упражняване на
родителските права, но с тях не се установява/т акт, респ. актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие,
а не разрешаването на спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения
между децата и родителите – за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора
доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивницата А. Б. А. да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, но въззивницата А.
Б. А. се осъжда да заплати на въззиваемата страна Г. Р. Г. сумата от 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 14 от
23.01.2023 г., сключен между Г. Р. Г. и адв. Р. М. на 23.01.2023 г. Това възнаграждение не е
прекомерно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр.88
от 4 Ноември 2022г.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците Д. Г. Г. и Ц. Г. Г. не дължат на
СГС държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна – тези
въззивници не са навършили 18-годишна възраст, поради което държавните такси за жалбата
им трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на въззиваемата страна за
защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна (арг. от чл. 11,
ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № №11712/25.10.2022 г., постановено по гр. дело №
-ми
32981/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37 състав.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, да заплати на Г. Р. Г., ЕГН **********, сумата
от 600 лева – разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по въззивно гражданско дело № 1039/2023 г. по описа на Софийски градски
-ви
съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А. Б. А., ЕГН **********, Д. Г. Г., ЕГН
**********, и Ц. Г. Г., ЕГН **********, и двете действащи чрез своята майка и законен А.
Б. А., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4