№ 2519
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20231110202547 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. Т. Т. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5805968 на СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата твърди, че ЕФ е издаден при съществени процесуални нарушения и конкретно, че
не е посочено кое нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в
двоен размер т.е. не е посочено коя разпоредба е нарушена с конкретното превишаване на
скоростта и какво наказание е предвидено, за да може да се предвиди дали правилно е
определен размера на глобата. Моли за отмяна на ЕФ.
Жалбоподателят поддържа жалбата със съображенията в нея. Добавя, че на снимката се
виждат два автомобила и е неясно чия скорост е заснета.
Наказващият орган, не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят притежавал л.а. „Мерцедес ГЛ 550 4 Матик” с рег. № /номер/. На
1
14.04.2022г., в 18:55 ч. автомобилът се движел в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе” с
посока на движение от АМ „Хемус” към ул. „Челопешко шосе”. Срещу номер 459 бил бил
заснет от преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2”, № MD1192,
разположена на пътя. Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и
регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 78 км./ч., която
след приспадане на от 3 % възможна грешка била изчислена на 75 км./ч. Ограничението за
скоростта на МПС било за населено място - 50 км/ч.. Бил изготвен снимков материал. След
като бил установен собственикът на автомобила бил издаден ЕФ, който бил връчен на
жалбоподателя на 10.01.2023 г. В 14 дневен срок от връчване на ЕФ, жалбоподателят не
предоставил в СДВР писмена декларация с данни за това, че друго лице е управлявало
автомобила и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че макар да е имало други движещи се МПС-та, конкретно
е измерена скоростта на процесния автомобил. Измерената скорост на същия е видна от
снимковия материал, в който са посочени и измерените стойности. От преглед на вписан тип
средство за измерване и решение за одобрение, представени от БИМ, е видно, че преносима
мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2” е одобрен тип средство за измерване с
валидност до 13.06.2027 г. Видно от протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС от 15.03.2021г.
процесната е била преминала последваща проверка с валидност една година. От схема на
организация на движението се установява, че в процесния участък ограничението за
скоростта на движение е 50 км./ч. – за населено място.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш е допуснато съществено процесуално нарушение.
С ЕФ е наложено наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, което е
погрешно, тъй като ограничението е било за населено място – 50 км./ч. и е нарушена ал. 1,
но това не е съществено процесуално нарушение. Допуснати са обаче други, които са
съществени.
С ЕФ се поддържа, че нарушението е извършено повторно и е направен опит да се обуслови
повторността – цитиран е предходен ЕФ и се сочи, че процесното деяние е извършено в
2
едногодишен срок от влизането в сила на този ЕФ. Не се сочи обаче за какво нарушение е
бил издаден този ЕФ и кога е влязъл в сила.
Легалната дефиниция за повторността е дадена в § 1, т. 33 от ДР на ЗДвП – „нарушение,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач”.
Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в ЕФ какво обуславя повторността на
деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено наказание и за
какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт. Последното
обстоятелство /датата на влизане в сила на акта/ е от особено значение, тъй като от него
може да се разбере дали е изтекъл или не едногодишен срок от предходното наказване и
оттам, да се направи преценка дали е налице повторност. Важно за преценката за
повторността е и посочването на нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, за да
се прецени дали е същото по вид, като това в процесния ЕФ. Непосочването на тези
обстоятелства в описанието на нарушението, на практика представлява липса на
съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от възможността да разбере
защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи възражения в тази посока.
Допуснат е и друг пропуск. За такова деяние, извършено в условията на повторност,
размерът на глобата, предвидена за това нарушение се определя в двоен размер – чл. 189, ал.
4 ЗДвП. Това предполага, че следва да се посочи при конкретното превишаване на скоростта
коя санкционна разпоредба е приложима, за да се съобрази и дали правилно глобата за
повторно деяние е правилна определена. Това в случая не е сторено и се явява съществен
пропуск.
Дори тези обстоятелства да могат да бъдат установени в рамките на съдебния процес, това
не дерогира задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй
като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава
на нарушението, така че още с прочита на ЕФ /или НП/, с което му е наложено наказание да
може да разбере за какво точно деяние е санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом
в ЕФ не са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение,
което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на
него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да
се защитава.
Нарушаването на правото на защита се приема от константната съдебна практика за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 5805968 на СДВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4