Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси М.
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия М. въззивно гр. д. № 6348/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез законния му представтел И.К.,
срещу решение № 271337/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 25875 по описа на
СРС, Г.О., 68 състав, с което „Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Л.И.“ ООД, ЕИК
*******, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 268, ал. 1 ТЗ следните
суми: 6800 лв., представляващи непогасена част от уговореното възнаграждение
/цялото в размер на 33600 лв. с ДДС/, съгласно договор за доставка и монтаж на
автомобилна електронна везна на обект „Изграждане на претоварна станция за
битови отпадъци – Тетевен“ от 03.12.2015 г., съгласно фактура №
**********/23.12.2015 г.; 2160 лв., представляващи дължимо възнаграждение за
извършена от ищеца допълнителна работа по построяване на фундамент на
електронна автомобилна везна по същия договор, съгласно фактура №
**********/23.12.2015 г.; както и 114,58 лв., представляващи сбора от
допълнителни разходи, осъществени от ищеца във връзка с изпълнение на
задължения по процесния договор, съгласно фактура № **********/11.12.2015 г.,
издадена от „Метал М София“ ООД, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на исковата молба /14.05.2016 г./ до окончателното плащане.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение, както и допуснати от съда нарушения на материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че между страните липсва облигационно
правоотношение, от което ищецът да черпи съдебно предявените права.
Жалбоподателят счита, че съдът избирателно е кредитирал само доказателствените
източници, ангажирани от страна на ищеца в производството. Недоказано в хода на
първоинстанционното производство останало обстоятелството допълнителната работа
по фундамента на съоръжението да е приета. Искането до въззивния съд е да
отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез
адв. М., с който същата се оспорва с твърдения за неоснователност по подробно
изложени в отговора съображения. Поддържа се, че в хода на съдебното дирене
пред първоинстанционния съд основателността на исковете е безспорно доказана и
правилно СРС е уважил същите. Въззиваемият моли за потвърждаване на атакуваното
съдебно решение и за присъждане на сторените във въззивното производство
разноски. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
адв. М., прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
насрещната страна.
Софийският градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата
законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря,
а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата, относими към въззивното оспорване.
Като
съобрази изложените в жалбата и становищата на ответниците доводи относно
законосъобразността на оспореното решение, въззивният съд намира по съществото
на спора следното :
Страните
по делото не спорят относно сключването и съдържанието на Договор за доставка и
монтаж на автомобилна електронна везна на обект „Изграждане на претоварна
станция за битови отпадъци – Тетевен“ от 03.12.2015 г. Този договор е приет
като писмено доказателство по делото. Не се спори и по доставката и монтажа на
везната.
Ответникът оспорва, както пред
първоинстанционния съд, така и с въззивната жалба само пускането в експлоатация
на везната и изграждането на фундамента за нея от въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство. Настоящият състав намира тези възражения за
неоснователни. По делото е приложен приемо-предавателен протокол за надлежно
изпълнение на договора от 23.12.2015 г., видно от който изпълнението му е
прието без възражения, след което„Л.И.“ ООД е издало фактура № **********
от 23.12.2015 г., в която е отбелязана пълната цена по договора, приспаднато е
извършеното от „Т.“ ЕООД авансово плащане от предходната фактура, като дължима
остава втората уговорена вноска. По делото е приложено платежно нареждане,
неоспорено от въззивника-ответник, от съдържанието на което се установява, че
на 10.02.2016 г. „Т.“ ЕООД е извършило частично плащане по втората фактура в
размер на 10 000 лв., като дължима до размера на уговорената сума остава сумата
от 6800 лв. С оглед извършеното плащане по посочената фактура, което съгласно
договора между страните е уговорено да се извърши след неговото надлежно
изпълнение от „Л.И.“ ООД и въвеждането на процесната електронна везна в
експлоатация, се обуслвя извод, че възложителят „Т.“ ЕООД признава, че
изпълнението е качествено и в срок, както и че същото е прието без възражения.
В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че поради липсата
на установяване по делото на въпроса дали фактурата е осчетоводена от „Т.“ ЕООД
не можело да се направи извод за приемане на изпълнението от негова страна. По делото са приложени Разрешение за строеж №
07/06.02.2015г. за обект „Претоварна станция за битови отпадъци– Тетевен“
(ПТСБО), в което изрично са посочени съставните елементи, сред които и
тежкотоварна везна; констативен акт за установяване годността за приемане на
гореописания строеж – Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 (Образец 15),
както и приложените документи, удостоверяващи съответствието на вложените
строителни продукти с изискванията към строежа; Разрешение за ползване от
16.03.2016 г. на строежа от ДНСК, в което са посочени съставните елементи на
обекта, сред които и процесната тежкотоварна везна; Протокол от
11.02.2016 г. за демонстрационни измервания на автомобили, извършени с везната;
декларация за съответствие на везната с действащия модел LE 5204, сериен номер S/N15122/00/
с приложимите стандарти; както и техническа спецификация за „Избор на оператор
на ПСТБО на община Тетевен от 2016 г.“, от която е видно, че претоварната
станция не само е въведена в експлоатация, но и за същата е проведена
обществена поръчка за определяне на оператор за работа с процесната
тежкотоварна везна, както и че функционирането на станцията е обвързано с
експлоатацията на тази везна. В приложените по делото документи, касаещи
въвеждането на претоварната станция в експлоатация, изрично е посочвана
процесната електронна везна.Посочените
документи доказват изпълнението на „Л.И.“ ООД за доставка и монтаж на
процесната везна съгласно сключения между страните договор, както и въвеждането
на строежа в експлоатация, част от който е процесната везна.
По делото е представено като писмено
доказателство писмо до „Л.И.“ ООД от
„Екопро консулт“ ЕООД в качеството му на проектант, извършващ авторски надзор
на обект „ПТСБО – Тетевен“, в което се потвърждава, че автоматичната електронна
везна е доставена и монтирана към дата 31.12.2015 г., както и че „Л.И.“ ООД е
извършило коригиращи дейности – строителни работи по фундамента на съоръжението
в съответствие с работния проект на обекта. Във връзка с оспорването на това
писмено доказателство от ответната страна по делото са разптани свидетелят П.,
който потвърждава съдържанието на посочения документ, и свидетелят С..
От показанията на свидетеля П. –
участвал в строежа на претоварната станция в качеството на управител на
дружеството-проектант „Екопро консулт“ ЕООД през процсения период, се
установява, че везната е доставена и монтирана от „Л.И.“ ООД и е отговаряла на
зададените в проекта параметри, като доставката, монтажът и изграждането на
рампата към фундамента са били извършени в съответствие със зададения проект и
с необходимото качество. Свидетелят дава показания, според които коригиращите
дейности е трябвало да бъдат извършени от строителя, но тъй като не са били
направени, на една от стрещите самият строител е поискал те да бъдат извършени
от „Л.И.“ ООД, поради което свидетелят лично е издал разрешение за това именно
на „Л.И.“ ООД, а не на въззивника - ответник. Настоящият състав намира, че
показанията на свидетеля П. следва да бъдат кредитирани като подробни,
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото и дадени от незаитересовано от изхода на спора лице.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба възражение, че показанията
на свидетеля П. не кореспондират с други доказателства, тъй като същите се
подкрепят от горепосочените писмени доказателства.
Свидетелят С. посочва в показанията си,
че работи в „Т.“ ООД като технически секретар, че везната била доставена от „Л.И.“
ООД, но „Т.“ ЕООД изградило фундаментите за нея. Свидетелят заявява, че не е
присъствал на изграждането на фундамента, но мисли, че е виждал документи в
подкрепа на заявеното от него, както и че бетонът за изграждането на фундамента
е бил доставен от „Л.С.Д.“ ЕООД. Първоинстанционният съд е дал възможност на
ответната страна в първоинстанционното производство да представи документи за
доставения бетон, но такива не са представени като писмено доказателство по
делото. Липсват и документи, удостоверяващи изграждането на фундамента за
електронна везна от „Т.“ ЕООД. Същевременно по делото е приложена справка от
НАП за актуалното състояние на всички действащи трудови договори, сключени с „Т.“
ЕООД за перод от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., от която е видно, че
свидетелят Х.Х.С. е сключил трудов договор с въззивника-ответник едава на 20.01.2016
г. Същевременно изпълнението на сключения между страните договор, както и
изграждането на фундамента за процесната електронна везна обхващат период в
края на м. декември 2015 г.,
следователно свидетелят не е имал възможност да възприеме лично обстоятелства,
свъзрани с неговото надлежно изпълнение и изграждането на фундамента за
елктронната везна. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че
показанията на св. С. не следва да бъдат кредитирани. Доколкото за това са
налице обективни причини, неоснователни са съдържащите се във въззивната жалба
възражения, че първоинстанционният съд избирателно е ценил единсътвено
показанията на посочения от ищеца свидетел.
Доколкото в първоинстанционното
производство въззивникът – ответник е оспорил представителната власт на лицето,
подписало представения по делото Протокол от 11.02.2016 г. за демонстрационни
измервания на автомобили, извършени с везната – М. Л., по делото е изискана и
приета упоменатата вече справка от НАП, предоставяща информация за назначените
в „Т.“ ЕООД лица за периода 2015-2016 г., която не е оспорена от страните и от
съдържанието на която се установява, че лицето М. Л. е било назначено на трудов
договор към ответника от 02.06.2014 г. до 24.05.2017 г.
Въз основа на посочените доказателства се
обуславя извод, че процесната везна е въведена в експлоатация едновременно с
въвеждането в експлоатация на претоварната станция, част от която е и тази
везна. Действително между страните не е съставен протокол за въвеждането и в
експлоатация, но това въвеждане в експлоатация категорично се доказва от
събраните по делото доказателства, поради което възражението, че липсата на
такъв протокол обуславя недължимост на заплащането на изпълненото съгласно
договора задължение на изпълнителя е неоснователно.
От вече обсъдените доказателства по
делото се обуславя несъмнен извод за изграждането от изпълнителя на фундамента
на процесната везна със знанието и без противопоставянето на възложителя. В
тази връзка следва да бъдат кредитирани именно показанията на св. П. поради
изложените вече съображения в тази връзка.
Доколкото част от тези доказателства
представляват официални докуенти, неоснователни са доводите на въззивника, че
първоинстанционният съд е изградил единствено въз основа на свидетелски
показания констатациите си за въвеждане в експлоатация на процесната везна и
изграждането на фундамента за нея от „Л.И.“ ООД, които изводи изцяло се
споделят и от настоящия съдебен състав.
С оглед изложеното първоинстанционния
съд е достигнал до правилна констатация, че за въззивника-ответник е възникнало
и продължава да съществува задължението за заплащане на непогасената част по
Фактура № **********/23.12.2015 г. в размер на 6 800.00 лева, както и за
основателност на иска за заплащането на извършена от въззиваемата страна-ищец
допълнителна работа по построяване на фундамента на електронната везна,
удостоверено с Фактура № **********/23.12.2015 г. за сумата от 2 160.00 лева с
ДДС
Неоснователни са и съдържащите се в
жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение по отношение на извода
на първоинстанционния съд за доказаност
на обстоятелството, че по силата на неформален договор между страните
изпълнителят „Л.И.“ ООД от името и за сметка на възложителя е закупил от трето
лице „Метал М София“ ООД оборудване, за което е платил в брой сумата в размер
на 114,58 лева. Това обстоятелство се установява от приложените по делото
доказателства – фискален бон, предоставен от изпълнителя и фактура, издадена от
„Метал М София“, неоспорена от жалбоподателя, в която като получател на
доставката е посочено именно „Т.“ ЕООД. Датата на фискалния бон съвпада с
периода на изпълнение на договора, което подкрепя извода, че тези разходи са
направени от изпълнителя именно за материали, необходими за целите на
изпълнението на сключения между страните договор.
С оглед изложеното настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че предявените искове са
доказани по основание и размер и като такива правилно са били уважени.
Тъй като мотивите на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, решението е
законосъобразно, постановено в правилно приложение на материалния и процесуален
закон и събраните по делото доказателства и следва да бъде потвърдено.
С оглед потвърждаването на решението,
този извод се отнася и до решението в частта, в която са присъдени разноски в
тежест на ответника.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода от спора право на разноски има „Л.И.“ ООД на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК. Съобразно представените доказателства за реално заплатени
разноски за адвокатска защита във въззивното производство, в полза на ищеца „Л.И.“
ООД следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 784 (седемстотин осемдест и
четири) лева, съобразно договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271337/11.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 25875 по описа на СРС, Г.О., 68 състав, включително в частта по присъдените в
тежест на „Т.“ ЕООД разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Й.С.да заплати „Л.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М. сумата от 784 (седемстотин осемдест и четири)
лева за разноски, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.