№ 2925
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512187 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. А. А. срещу
решение № 15902/20.08.2024 г. по гр.д. № 61853/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми
състав, с което на основание чл.128, ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения на
бабата по майчина линия Н. А. А. с детето Н.Ц. П., родено на ********* г. Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното
решение, твърди се при постановяването му да са допуснати фактологични неточности, а
определеният с него режим да създава предпоставка за нови спорове между страните.
Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друго
решение, с което на въззивника да бъде определен режим на лични отношения с внука й Н.
всяка втора седмица от месеца след приключване на учебните занятия от детето до 18:00
часа в неделя, всяка година втората седмица на месец юли и втората седмица на месец
септември.
Въззиваемата страна Ц. В. П. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва същата по подробно изложени съображения
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. Й. А., е подала отговор, с който
изразява становище за нейната основателност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
1
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С решение № 15902/20.08.2024 г. по гр.д. № 61853/2023 г. по описа на СРС са
определени, на основание чл.128, ал.1 СК, мерки на лични отношения на Н. А. А. с детето
Н.Ц. П. всяка втора неделя от месеците ноември, декември, януари, февруари и март, за
времето от 10,00 до 18,00 часа, като само първите четири срещи се осъществяват, всяка
втора неделя от месеците ноември, декември, януари, февруари и март, за продължителност
от не повече от три астрономически часа в детски контактен център във Фондация „Център
отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „*********, при следните условия:
всяка една от срещите да се провежда в присъствие на психолог, продължителността на
всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от
него експерт-психолог в центъра, който да уведомява поне три дни предварително бащата Ц.
В. П. и бабата Н. А. А. за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната
продължителност.
Между страните не е формиран спор и по делото се доказва от представените пред
първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено на 26.08.2010 г. от Столична
община – район „Триадица“ и удостоверение за раждане № 006489, серия Р-83 на ОбНС на
Община Луковит, че въззивникът е баба по майчина линия на детето Н.Ц. П., роден на
********* г., а негови родители са Ц. В. П. и П. Й. А..
Не се спори и въз основа на приетия като писмено доказателство от
първоинстанционния съд заверен препис на Решение № 107050/02.05.2017 г. по гр.д. №
16658/2017 г. на СРС се установява, че бракът на родителите е прекратен, поради сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие и помежду им е утвърдено споразумение, съгласно което
родителските права по отношение на детето Н. са възложени на майката и на бащата е
определен режим на лични отношения.
Видно от решение от 14.11.2018 г. по гр.д. № 47919/2018 г. по описа на СРС между
двамата родители е одобрено споразумение, с което родителските права са възложени на
бащата, при когото е фиксирано местоживеенето на непълнолетния сега Н. и на майката е
разписан режим на лични отношения с него.
При изслушването си пред въззивния съд Н. А. А. посочва, че живее в Република
Гърция от двадесет години, в Република България пребивава в един апартамент с дъщеря си
и с по – голяма честота и продължителност са посещенията й в тази държава около
честванията на Нова година или около Великден. Споделя, че не е виждала своя внук Н. от
2018 г. и не знае как изглежда. Понастоящем детето отказвало да се вижда и говори с нея, не
отговаряло на телефонни повиквания за празници и изказва опасения, че това се дължи на
влиянието на бащата. Смята, че с добри думи може да убеди Н. да се среща с нея. Заявява
желание да се вижда с подрастващия поне веднъж месечно или веднъж на два месеца и за
поне десет дни през лятото и декларира, че ще осъществява срещите на територията на
2
Република България. Посочва, че в дома, който споделя с дъщеря си П. Й. А. в страната има
обособена самостоятелна детска стая за младежа.
Изслушана от въззивния съд, въззиваемата П. Й. А. изказва убеждението си, че
срещите между майка й и сина й не следва да се осъществяват в присъствие на психолог,
счита за нужно двамата да се виждат поне веднъж месечно за период, който включва най –
малко една нощувка. Споделя, че Н. отказва контакт с нея и заявява, че баща му е казал да не
разговаря с майка си. Счита, че позитивно решение съгласно желанието на въззивника би
подтикнало бащата да поощри контакта на подрастващия с неговата майка и бабата му по
майчина линия.
При изслушването си от въззивния съд бащата Ц. В. П. споделя, че има много силна
връзка със сина си, с когото живеят заедно от 2018 г., когато детето било „изхвърлено“ от
майка си от бившето семейно жилище на двамата родители. Сочи, че след този момент до
2022 г. детето не било търсено от майката, първоначално се страхувало от нея, а
впоследствие я забравило. Твърди, че детето Н. не познава баба си по майчина линия, тъй
като тя живеела в Република Гърция и я е виждал около четири пъти по време на
съвместното съжителство на двамата родители за недълги периоди от по ден - два. След
раздялата им подрастващият й гостувал веднъж през 2017 г., от когато има неприятни
спомени, поради това, че бил оставен да спи на земята, а след това не я е виждал. Смята, че
между детето и въззивника няма изградена връзка, последната не се е грижила за него и не е
живяла на територията на страната от раждането му. Няма притеснения детето да се среща с
баба си, но не намира начин да преодолее нежеланието на Н. да контактува с нея. Въпреки
разговорите им, детето било непреклонно в позицията си и заявило, че дори бащата да
присъства на срещата, то той ще избяга от нея. Смята, че първоначално на срещите следва да
присъства и той, тъй като познава въззивника, макар да не поддържа отношения с нея и да
не я е виждал от десет години.
Пред въззивния съд, при изслушването си по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, детето Н.
споделя, че е виждал баба си по майчина линия сумарно около пет пъти, последната среща
се е състояла преди седем или осем години, не поддържа и телефонен контакт с нея. Не е
склонен да се среща с въззивника, дори в присъствието на баща си, тъй като не помни нищо
хубаво от нея и счита, че тя му пречи, включително като става повод за производството.
В изготвените от АСП, Д „СП“- Красно село за нуждите на въззивното производство
социални доклади са отразени данни, че основни грижи за детето Н. се полагат от неговия
баща, липсва контакт с майката, а при посещение на последната в учебното заведение на
младежа, той проявил агресия, настоявал да се махне, избутвал я с ръце и я удрял с юмруци
в областта на лицето, главата и раменете, направен е извод за настъпило отчуждение на
детето от неговата майка. Бабата по майчина линия на детето притежава в съсобственост с
майката етаж от къща, разположена в гр.Кавала, Република Гърция, където пребивава 1/3 от
годината, а в останалото време е в Република България, където живее в един апартамент с
дъщеря си П. Й. А.. В периода 2001 г. – 2018 г. въззивникът е живяла и работила в гр.Атина
и през това време е посещавана от внука й Н. и майка му три до четири пъти годишно.
3
Социалното проучване е установило, че ползваният от майката и бабата по майчина линия
на детето апартамент разполага със самостоятелна стая за момчето и в него се поддържат
много добри хигиенни и битови условия. По време на социалното проучване Н. А. А. е
споделила, че за последно е видяла подрастващия през есента на 2018 г. на територията на
учебното заведение, което той посещавал към този момент. При тази среща е била
придружена от майката, но детето е отказало да се срещне с тях, по настояване на
преподавателите е проведен контакт с продължителност около пет минути. В края на същата
година отново посетила учебното заведение, за да поднесе подарък на внука си, но той
отново отказал среща и се скрил под училищен чин. Детето не отговаряло на телефонните й
повиквания и на изпратените кратки телефонни съобщения. Бабата е споделила, че трудно
води диалог с Н., тъй като той не желае да я изслуша, макар помежду им никога да не е
имало конфликт. В хода на социалното проучване е установено, че по време на обучението
си в първи клас детето Н. е проявявало признаци на преживян емоционални сривове,
свързани с проблеми в семейството при развода на родителите си, понастоящем е
емоционално стабилно и спокойно, а тревожността от раздялата е преодоляна. Установено е,
че през учебната 2024/2025 г. подрастващият е ученик в осми клас в столичната
Професионална гимназия по електротехника и автоматика. По време на проучването
подрастващият е споделил пред социален работник, че не е виждал въззивника от десет
години и не поддържа връзка с нея, включително по телефон. Изразил е нежелание за
контакт с нея. Социалното проучване е направило извод, че бабата по майчина линия на Н. е
пенсионер, финансово обезпечена е, разполага с необходимите санитарно – битови условия,
за да посрещне своя внук в дома си, а в интерес на детето е да осъществява контакти с
роднините си по майчина линия с оглед запазване на родовата му идентичност.
При въззивното разглеждане на делото е прието заключение на допусната съдебна
психологична експертиза (СПЕ), което се възприема от съда като обективно и компетентно
изготвено. Въз основа на експертното изследване се установява, че въззивникът притежава
висок коефициент на емоционална интелигентност, самообладание, стабилно и позитивно
настроение. Функционирането на мисловния процес при нея е в норма, като не се отчитат
проблеми с концентрацията и паметта. При въззивникът не са установени фактори, които да
поставят подрастващия в риск или да окажат неблагоприятно влияние върху него. По време
на проведеното експертно изследване е установена годност на Н. А. А. да общува и полага
грижи за внука си Н.. Отчетено е като проблематично отричането на детето на образа на
бабата, което е отдадено на настъпило отчуждение. Експертизата е направила извод за липса
на емоционална привързаност на Н. към баба му по майчина линия и пълното й отхвърляне
като близък в живота му. При подрастващият вещото лице е констатирало дефицити в
когнитивен и психологичен план и средно изразена тревожност с фиксации в негативните
преживявания, резултат от отчуждение от майката. Развитието му е определено като такова
под нормата за възрастта в емоционален (фиксиране в негативни емоционални
преживявания) и когнитивен план (дефицит в екзекутивните процеси). Срещите на
младежът с бабата му по майчина линия е препоръчано да стартират в наблюдавана среда,
без присъствието на бащата. При опознаване на въззивника и отпадане на декларирания от
4
Н. страх от нея контактите помежду им могат да се провеждат без наблюдение, както са
поискани от нея целогодишно.
При изслушването си вещото лице психолог разяснява, че с оглед поведението на
детето срещите с бабата следва да започнат задължително като супервизирани за период от
поне шест месеца с продължителност до два часа и честота веднъж месечно, в противен
случай контактите изобщо не биха се осъществили. Преценено е като подходящо
първоначално срещите да не включват присъствието на майката, тъй като нежеланието на
детето да контактува с бабата се явява проекция на отношението му към П. Й. А..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични
отношения с него, като единственото предвидено условие е определянето им да е в интерес
на детето. Съобразно §1, т.5 ДР на ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се
основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални
потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съгласно §1, т.7 ДР на ЗЗДет бабата е част от семейната среда на детето и поначало
най – добрият интерес на внуците включва поддържане на лични отношения помежду им с
оглед мотивацията на прародителя да полага грижи за отглеждане и възпитание на децата.
Поначало интересът на детето предполага да расте в нормална семейна среда,
контактувайки с всеки един от близките си роднини и поддържайки близки човешки
отношения и не съществува интерес да се отчужди от близките си. Обичайно, между
дядото/бабата и техните внуци, се изгражда специална връзка. Прародителите притежават
опит и знания, разполагат със свободно време и когато имат и желание да използват част от
това време, за да го прекарват със своите внуци, полагайки грижи за тях, това е в интерес и
за двете страни – за дядото и бабата това е източник на позитивна емоция, а внуците
получават повече внимание, добро отношение и обич. Създаването на добри отношения чрез
осъществяването на личен контакт между внуците и техните баба и дядо, следва да се
стимулират и подпомагат, включително от родителите и техния приятелски кръг, от
роднините и институциите. /Решение по гр.д.№ 4889/2021г.на ІV г.о. на ВКС/. Единственото
ограничение на установеното с чл.128, ал.1 СК право на бабата и/или дядо на личен контакт
с техните внуци е преценката за засягане на интереса на детето.
В настоящия случай не се доказва в производството въззивникът да е демонстрирала
поведение, с което да злепостави интереса на детето. Приетата от въззивния съд експертиза
не е установила фактори при Н. А. А., които да поставят подрастващия в риск или да окажат
неблагоприятно влияние върху него. Вещото лице е направило извод за годност на бабата по
майчина линия на непълнолетния Н. да контактува и полага грижи за него. Същата изразява
желание да се среща с единствения си внук и готовност да пребивава на територията на
Република България за осъществяване на този контакт и да полага грижа за младежа.
5
Установява се от проведените социални проучвания, че Н. А. А. разполага с време,
финансови възможности и подходящи битови условия за провеждане на срещи с детето.
Съвкупното обсъждане на доказателствената маса по делото мотивира съдът да
приеме, че интересите на детето Н. изискват да бъде регламентиран режим на лични
отношения между него и баба му по майчина линия, доколкото не е установено, че с
поведението си последната въздейства на детето по опасен за неговото здраве или за
психическото и физическото му развитие начин.
По делото се доказва, че понастоящем липсва изградена емоционална връзка между
непълнолетния Н. и неговата баба по майчина линия, контактът помежду им е прекъснат в
продължение на около седем години, а преди това срещите им са били редки и
кратковременни, поради което познанство и привързаност не е могла да бъде създадена.
Установено е нежелание на детето да се среща с бабата и очерняне на нейния образ, но
породени не от поведението или личността на въззивника, а от отчуждението от майката и
проектиране на отношенията с нея върху бабата. В тази връзка следва да се регламентира
режим на лични отношения, който да включва преходен период на супервизирани контакти,
през който да се даде възможност на двамата поетапно и постепенно да се опознаят и през
който те специализирано да се насочват към преодоляване на нежеланието на детето да
контактува с този прародител, включително чрез разграничаването му от фигурата на
майката. Последното ще удовлетвори интереса, видян като полза за него да познава
разширения си роднински кръг и да получава допълнителна обич, за да се чувства ценено и
поощрявано, а не ограничавано в контактите със своите родственици, включително поради
влошени отношения с майката. С оглед заключението на приетата от въззивния съд
експертиза и изслушването на вещото лице психолог следва да се ревизира определения от
първоинстанционния съд режим на лични отношения, доколкото четири срещи през
преходния период биха се явили недостатъчни за постигане на горните цели. С оглед
изнесеното от вещото лице, то удовлетворяването на желанието на бащата да присъства не
тези срещи би се отразило неблагоприятно върху развитието на отношенията на
подрастващия с въззивника. При отчитане на желанията на Н. (което следва да се отчете в
контекста на възгледите им при преценка на най – добрия интерес на детето по § 1, т. 5 от ДР
на ЗЗДет) съдът съобразява, че актуалното такова не почива на собствени спомени и
впечатления от бабата, а е проекция на майчиния образ и на настъпило отчуждение от
фигурата на този родител. Поради това въведеният с диспозитива на решението режим на
лични отношения ще предостави възможност на детето да придобие лични впечатления от
въззивника и да вземе информирано решение за контактите си с нея, предвид възрастта на
Н.. Успехът на бъдещия контакт зависи изцяло от поведението на участниците в него, но и
от подкрепата на бащата. Доколкото на съда е служебно известно, че въпросът за режима на
лични отношения на неотглеждащия родител с непълнолетния е предмет на разглеждане в
производството по в.гр.д. № 2485/2024 г. по описа на СГС, ГО, I въззивен брачен състав, то в
рамките на същото следва да се извърши преценка за насочване на детето и бащата към
ползване на социални услуги за психологическа подкрепа в каквато насока са препоръките
6
на вещото лице, доколкото ефективността на същите предполага включване на мерки за
преодоляване на родителското отчуждение при подрастващия.
След преходния период срещите между въззивника и детето следва да се
осъществяват веднъж месечно, без приспиване, както и за пет дни през лятото, несъвпадащи
с платения годишен отпуск на двамата родители. С оглед изнесеното от въззивника при
нейното изслушване от настоящия съдебен състав и споделеното в хода на социалните
проучвания, то липсва основание срещите между бабата и детето да бъдат средоточавани в
интервала от месец ноември до месец март. Наред с изразената готовност на бабата,
заключението на приетата по делото експертиза и разясненията на вещото лице дават
основание за извод, че ползотворен контакт с детето може да се провежда през цялата
година.
Съдът не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето
(що се отнася до контактите след преходния период), доколкото в неучебен ден на бабата и
детето не следва да се налагат ограничения като се посочи, че това трябва непременно да
става от и до дома на бащата, тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в
съответния ден се провеждат извънкласни занимания на детето, изискващ отсъствие от дома.
Последното би било неподходящо с оглед възрастта на детето, която не предполага
задължително същото да бъде водено и вземано от дома му от неговата баба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15902/20.08.2024 г. по гр.д. № 61853/2023 г. по описа на
Софийски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.128, ал.1 СК, режим на лични отношения на Н. А. А.,
ЕГН **********, с внука й Н.Ц. П., ЕГН **********, както следва:
1. бабата Н. А. А. има право да вижда детето Н.Ц. П. на територията на Детски
контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „*********, моб.тел.:*********,
всяка четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 до 12:00 часа в присъствието на
психолог за общо осем срещи (пъти);
2. след провеждане на горепосочените осем срещи по т.1 от настоящото решение,
бабата Н. А. А. има право да вижда детето Н.Ц. П. всяка четвърта неделя от месеца за
времето от 10:00 часа до 18:00 часа, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката П. Й. А., ЕГН **********, и бащата Ц. В. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8