№ 19510
гр. С., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110129470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу С. С. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С.
С. М. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 1981,92 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; 485,68 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
29.04.2024 г.; 16,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до
изплащане на вземането, както и 4,52 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. *** вх. В, ап. 61, която потребителят
не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез назначения й особен представител - адв.
Г., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представената по делото Заповед № РД-41-1109 от 07.06.1984 г. на председателя на
ИК на СНС, издадена на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.), се установява, че на
посочената дата наследниците на М. К. В., а именно А. К. А. – сестра, А. Г. К. и Ж. Г. К. –
дъщери на починал брат – Г.К.В., са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. *** вх. В, ап. 61.
От представения по делото протокол от 21.12.1984 г. по гр.д. № 19959/1984 г. по описа
на Софийски районен съд, 46 състав, се установява, че по силата на постигната спогодба А.
К. А. получила в дял процесния апартамент № 61, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. *** вх.
В.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че А. К. А. е починала
на 08.02.1987 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон трите си деца: С. С.
М., В. С. М. и С. С. М.. Установява се също така, че С. С. М. е починала на 04.01.2011 г., а В.
С. М. е починал на 13.12.2013 г.
Заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) конкретизира обекта, който се отстъпва като
обезщетение и е годен титул за собственост съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) –
в този смисъл са и Решение № 263304 от 11.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1271/2021 г.,
Решение № 266240 от 26.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11414/2020 г.
Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че С. С. М. е
наследила горепосочения недвижим имот, поради което отговаря за потребената топлинна
енергия за исковия период. По делото не са налице доказателства за извършени
разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При това
положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период
(01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на
вземанията, предмет на предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника С. С.
М. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. *** когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в имота на ответника е
имало монтирани 4 отоплителни тела без монтирани ИРРО; за двата отчетни периода има
служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на 4-те отоплителни тела; през
процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по
формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 143 куб.м.,
съгласно акт за разпределение на кубатурите в сградата, представен на вещото лице; за
исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот няма
3
монтиран узаконен водомер за топла вода, като за двата периода няма служебно изчислена
ТЕ за БГВ; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 46
месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения
извън допустимите стойности.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1989,10 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ
е в размер на 1981,92 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника
главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на 1981,92 лв., както и сумата от 16,38
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на исковата молба – 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 22.05.2024 г. - арг. чл. 116, б. "б"
ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба - 22.05.2024 г. се явяват погасени
по давност вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. включително. Вземането за
цена на доставена топлинна енергия за м.04.2021 г. е възникнало 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на исковата молба –
22.05.2024 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че дължимата от ответника сума за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 1259,97
лв., поради което до този размер предявеният иск за главница за топлинна енергия е
основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 1981,92 лв. следва да бъде
отхвърлен. На следващо място, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото е доказано предоставянето на услугата дялово разпределение, както и че нейната
стойност за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 16,38 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
4
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 1259,97 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 308,76
лв. за периода от 15.09.2021 г. до 29.04.2024 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 485,68 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски. Ищецът е сторил разноски, както следва:
229,27 лв. – държавна такса в исковото производство, 550 лв. – депозит за особен
представител на ответника, 350 лв. – депозит за СТЕ, 10 лв. – такса за издаване на съдебни
удостоверения, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1239,27 лв. Намалени съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 789,38 лв.
Ответникът е бил представляван от особен представител и не е сторил разноски,
поради което такИ. не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“, бл. *** вх. В, ап. 61, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми: 1259,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 61, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. *** вх. В, ведно със
законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; 308,76 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.04.2024 г., както и
16,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на
вземането, както и 4,52 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1259,97 лв. до пълния предявен размер от 1981,92 лв. за периода 01.05.2020 г. – 31.03.2021 г.;
за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 308,76 лв. до пълния предявен размер от 485,68 лв. и изцяло за сумата от
5
4,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“, бл. *** вх. В, ап. 61, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 789,38 лв. – разноски
за производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6