Определение по адм. дело №2415/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 166, ал.4 вр. с ал.2 АПК вр. с чл. 217, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията.

Делото е образувано по жалба на Д. И. А., чрез адв.Н. П. срещу Заповед № РД-09-1285/06.10.2025 г. на кмета на Община Марица, с която е забранено ползването и достъпа на строеж : сграда с [идентификатор] намираща се в [ПИ] по КК, съставляващ IX-692, кв.62 по плана на [населено място], определен е срок за доброволно изпълнение 14 дни от получаване на заповедта, като е наредено в този срок да се освободи помещението от животните и храната за животни. Със заповедта е наредено в 3 дневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, Ръководителят на МР Пловдив „Северозапад“ да прекъсне захранването и да преустанови доставянето на електрическа енергия на сградата, а Управителя на „ВиК“ ЕООД Пловдив да прекъсне захранването с вода на сградата. В заповедта е указано в какъв срок и пред кой съд подлежи на оспорване, както и е посочено че на основание чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ жалбата не спира изпълнението.

В подадената жалба е включено особено искане за спиране изпълнението на заповедта, като в същото се сочи че жалбоподателят е лоюбител – орнитолог и притежава ограничен набор от редки птици от разред Папагалоподобни, които са много чувствителни към температурни промени и смяна на сезоните, а чувалите с фураж са необходими за изхранването на животните. Сочи се, че всяка процедура по незаконосъобразно прекъсване на комунални услуги или достъп до обекта допълнително би изложило на сериозен риск живота и здравето на редките видове животни.

По делото е изпратена административната преписка, ведно със Заповед № РД-09-1285/06.10.2025 г. на кмета на Община Марица.

Искането е подадено в рамките на срока за обжалване на заповедта и е включено в обжалването на самата заповед. Констатира се, че подател на искането е лицето адресат на акта. Именно това обстоятелство води на извод, че в правната сфера на жалбоподателят се интервенира и същият има основание да поиска спиране на изпълнението на заповедта, тоест искането му при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, то се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

Издадената заповед е такава по чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ.

Съдът приема, че за да се постанови спиране по реда на чл. 217, ал.2 от ЗУТ на допуснатото по закон предварително изпълнение на актовете по чл. 217, ал.1. т.3 ЗУТ, в тежест на жалбоподателя е да установи наличие на обстоятелства, мотивиращи спиране на изпълнението. Жалбоподателят трябва да докаже, че са налице важни причини, противопоставими на интереса на издателя на акта, презумиран от закона, за да се допусне спиране на изпълнението. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по закон - чл. 217, ал.1, т.3 от ЗУТ, според която разпоредба жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите за забрана достъпа и ползване на строежи. В случаите когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, няколко или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл.

Както волеизявлението, така и мотивите за него, се заместват от съответната законова норма. След като законът презюмира наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60 АПК, по аргумент за противното, в хипотезата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът следва да намери по отношение на страната наличие на някое от основанията по чл. 60 АПК, като в тежест на молителя е да представи доказателства за тяхното наличие. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за забрана на достъпа и ползването до строеж е в държавен и обществен интерес. В тежест на жалбоподателя пред административния съд е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно.

Спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди и може да се спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства.

В конкретният случай, съдът след като прецени в съвкупността им и обусловеността им представените към жалбата и към молбата за спиране изпълнението доказателства и твърденията в жалбата, намира, забраняването на ползването и достъпа до обекта не би причинило непоправими и значителни за жалбоподателя вреди. В конкретния случай не са ангажирани каквито и да било доказателства от жалбоподателят за броя и вида на птиците, които сочи да са редки. От друга страна такава информация не се съдържа и в административната преписка. Липсват доказателства и че жалбоподателят няма възможността да премести тези птици в друго закрито помещение. Ето защо и настоящата съдебна инстанция не счита, че от изложените аргументи в жалбата и представените със същата доказателства, не може да се изведе извод, че предварителното изпълнение на оспорената заповед би могло да причини непоправими и значителни за жалбоподателя вреди.

На следващо място не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението. Наличието на клетки с птици в обекта не е такова, доколкото е било налице значително време преди издаването на оспорената заповед, а не са представени доказателства които да водят на извод за други обстоятелства, които биха могли да бъдат преценени като нови обстоятелства.

Ето защо съдът приема искането за неоснователно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд – Пловдив, V състав:

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на допуснатото по силата на закона - чл. 217, ал.1, т.3 от ЗУТ предварително изпълнение на Заповед № РД-09-1285/06.10.2025 г. на кмета на Община Марица.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дн. срок от съобщаването му.