РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Берковица, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. Ц.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц. Гражданско дело №
20231610100340 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХІX ГПК.
Производството по делото е делбено - по чл. 341 и сл. ГПК и се намира
във фазата по извършване на делбата.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 30 от 15.03.2024 г. по гр.д. 340/2023 г. по описа на Районен
съд-Берковица е допусната делба между съделителите Ц. П. И., В. И. Д. и М.
Г. Д., по отношение на следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....., с. З., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 03.10.2022 г.; Адрес на поземления имот: с. З., с площ: 1753
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, предишен
1
идентификатор: няма; номер по предходен план: 116, квартал: 17 ,
парцел VII, при съседи: ....., заедно с построените в поземления имот:
СГРАДА с идентификатор ...., с. З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; с адрес: с. З., която е
разположена в поземлен имот с идентификатор: .....; Застроена площ:
63 кв.м.; Брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; Предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна; стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма и
СГРАДА с идентификатор ....., с. З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-563/25.10.2017г.
на Изп.директор на АГКК; с адрес: с. З., която е разположена в поземлен
имот с идентификатор: ....; Застроена площ: 43 кв.м.; Брой етажи: 1; Брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение:
Селскостопанска сграда; стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма.
Делбата е допусната при следните права на съделителите, както следва:
- 30/60 ид.ч за Ц. П. И.,
- 1/60 ид.ч за В. И. Д.,
- 29/60 ид.ч в режим на СИО за В. И. Д. и М. Г. Д..
Искания по начина на извършване на делбата:
Становището на страните е, че допуснатите до делба имоти следва да
бъдат изнесени на публична продан.
По делото е изискано становище за поделяемост на имота /л. 64/, и е
изготвена съдебно – техническа експертиза /л. 89-л. 92/ от вещото лице С. Р..
Съгласно заключението на главния архитект поземленият имот е
неподеляем. В същия смисъл е и заключението на вещото лице С. Р..
Относно пазарната стойност на имотите съдът кредитира заключението
на вещото лице С. Р. / л. 89-л. 92/, което не е оспорено от страните и съгласно
което същата е в размер на 29 953 лева.
Относно извършването на делбата съдът намира следното:
В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да
извърши преценка по какъв начин да се извърши делбата. Основен принцип
2
при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи
реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността - чл. 69, ал.2 ЗН.
Водещият критерий при избора на способа, при който ще се извърши делбата е
дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите.
Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на
имотите е равен или по – голям от броя на съделителите, имуществената
общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез
изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и
теглене на жребий /чл.351 от ГПК/ или чрез отреждане на дялове по реда на
чл.353 от ГПК.
В случая броят на допуснатите до делба имоти е равен на броя на
съделителите, но поземления имот и сградата на допълващо застрояване с
идентификатор .....не могат да бъдат поставени в самостоятелен дял отделно
от сградата на основно застрояване с идентификатор .....
Това е така, тъй като поземленият имот по своето предназначение
представлява прилежаща част към построените в него сгради, а сградата на
допълващо застрояване има обслужващо предназначение спрямо построената
в същия имот сграда на основно застрояване с идентификатор .....
Тоест в случая не може да се образува повече от един дял - един за
съделителя Ц. П. И. и поне още един общ дял за съделителите В. И. Д. и М. Г.
Д. /като се има предвид, че двамата са съпрузи/.
Предвид което имуществената общност е реално неподеляема и съдът не
може да я разпредели по нито един от посочените по-горе два начина – нито
чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и
теглене на жребий /чл.351 от ГПК/, нито чрез отреждане на дялове по реда на
чл.353 от ГПК.
По аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато имотите са по -
малко и са неподеляеми и никой от тях не може да бъде поставен в един от
дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, а
получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите
съобразно правата им.
3
В конкретния случай публичната продан е единственият възможен начин
за прекратяване на съсобствеността между съделителите, тъй като от
поземления имот и сградите може да се образува само един дял.
Поради което съсобствеността между страните следва да бъде
прекратена чрез изнасянето на публична продан на допуснатите до делба
имоти.
Искания по сметки:
В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата,
съделителят Ц. П. И. е предявил против съделителите В. И. Д. и М. Г. Д.
искане по сметки при условията на чл. 346 ГПК с правна квалификация чл. 30,
ал. 3 от ЗС, който иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство - за заплащане на подобрения в общ размер на 7756.80 лева,
извършени в сграда с идентификатор ....., от които 5850 лева за извършени
подобрения през месец юни-юли 2022 г. и 1906.80 лева за извършени
подобрения през 2024 г., подробно описани в молба на л. 66 от делото, като
твърди, че същите са извършени с мълчаливото съгласие на ответниците и без
тяхното противопоставяне.
Твърди, че са извършени следните подобрения:
в периода месец юни-юли 2022 г. – на обща стойност 5850 лева, от
които – частичен ремонт на покрива и ремонт на тавана на две стаи
/замазване, шпакловане, боядисване/ - 340 лв. за труд, замазване на
комина – 270 лв., циментова замазка на подовете на двете стаи – 240
лв. за труд, шпакловане и боядисване на стените – 700 лв. за труд,
смяна на дограма – 2100 лева за закупуване и монтиране, обръщане на
прозорци /три броя/ - 100 лв. за труд, боядисване на входна врата – 100
лв. за труд и закупуване на строителни материали – на два пъти –
първо за 1100 лева, и втори път за 900 лева.
през 2024 г. – на обща стойност 1906.80 лева, от които - ремонт на
покрива – 1400 лева за труд, закупуване на строителни материали –
87.20 лв., поставяне на оградна мрежа – 200 лв. за труд, закупени
материали /мрежа, тръби, тапи/ - 219.60 лв. и превоз на материалите
от гр. Монтана до с. Замфирово – 70 лв.
Съделителите В. И. Д. и М. Г. Д. оспорват така предявеният иск, като
навеждат доводи, че не са били съсобственици с ищеца към периода на
4
извършване на подобренията през месец юни-юли 2022 г. и оспорват
подобренията да са били извършени с тяхното мълчаливо съгласие, като
поддържат, че са се противопоставили на тяхното извършване.
Като писмени доказателства по делото са приети, представени от ищеца
фактури и касови бонове, а именно – за закупени строителни материали за
сумата от 1100 лева на 06.06.22 г. /фактура и касов бон на л. 68/, за закупени
строителни материали за сумата 900 лева на 27.07.2022 г. /фактура и касов бон
на л. 70/, за закупени строителни материали за сумата 87.20 лева на 04.09.2024
г. /касов бон на л. 71/ и за закупена мрежа, тръби и тапи на стойност 219.60
лева на 29.08 – без година /касова бележка на л. 72/. Така представените
фактури и касови бонове /с изключение на касовата бележка на л. 72/ не
съдържат описание какви строителни материали са били закупени, още по-
малко пък доказват, че същите са били закупени именно за процесния имот, а
не за друг имот, като се има предвид и че във фактурите като получател дори
не фигурира ищеца Ц. П. И., а трето лице. Касовата бележка на л. 72 пък не
съдържа отбелязване на годината, в която са закупени посочените материали.
Ето защо съдът намира, че посочените писмени документи не доказват, че Ц.
П. И. е закупил строителни материали, които са били вложени за подобрения в
процесния имот.
Разпитани са като свидетели А.Х.Н., К.Д.С. и И.Х.И.
По делото е изготвена експертиза от вещото лице С. Р. / л. 127-л. 129/,
съгласно чието заключение, което не е оспорено от страните, извършените
строително монтажни работи, които се претендират от ищеца като извършени
подобрения са на обща стойност 4898.34 лева, което е с 2858.46 лева по-малко
от общия претендиран от ищеца размер от 7756.80 лева.
Съдът намира претенцията на ищеца за изцяло неоснователна, а не само
над сумата 4898.34 лева до пълния претендиран размер.
На първо място, от изготвената по делото експертиза от вещото лице С.
Р. / л. 127-л. 129/ не се установи да съществуват част от претендираните като
подобрения строителни дейности, а именно – стените не са шпакловани, а
само измити и боядисани с латекс; в стая 1 няма циментова замазка; комин
няма, а само етернитова тръба, която е замазана в основата си, за да стои
прикрепена към покрива, като в ОСЗ вещото лице уточни, че тази тръба не
може да се ползва за комин; керемидите и капаците са стари, покрива е в
5
лошо състояние, има паднало от тавана; „оградна мрежа не е поставена, има
закупени два топа оградна мрежа и 6 тръбни колове, които не са поставени, а
се намират в двора“.
А съгласно трайната практика, заплащане на подобренията се дължи
само доколкото същите съществуват към момента на постановяване на
съдебното решение за заплащането му /така т. 6 на Постановление № 6 от
27.12.1974 г. на Пленум на ВС по гр.д. № 9/1974 г., Решение № 93 от
25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I г. о., ГК/.
Ето защо след като такива подобрения не същестуват само на
посоченото основание претенцията за заплащане на посочените дейности се
явява изцяло неоснователна.
Второ, относно претенцията за поставяне на оградна мрежа – 200
лева за труд и закупуване на материали за същата /мрежа, тръби, тапи/ -
219.60 лева, както и за превоз на материалите – 70 лева:
В случая оградната мрежа, съответно тръбните колове представляват
движими вещи, които не са прикрепени към процесния имот. Движимостите,
които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не
подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение, а могат да
бъдат вдигнати от имота, поради което и цената на тези движимости не следва
да се включва в увеличената стойност на имота /така т. 8 на Постановление
№ 6 от 27.12.1974 г. на Пленум на ВС по гр.д. № 9/1974 г., Решение № 93 от
25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I г. о., ГК/.
Посоченото е допълнителен аргумент, който обуславя отхвърляне на
претенцията за заплащане на посочените дейности свързани с оградата.
Трето, относно претендираните подобрения за периода юни-юли
2022 г.:
В. И. Д. и М. Г. Д. не са били съсобственици на процесния имот към
периода, в който се твърди, че са извършени претендираните подобрения.
С Решение № 30 от 15.03.2024 г. по гр.д. 340/2023 г. по описа на Районен
съд-Берковица, с което процесните имоти са допуснати до делба съдът е
приел, че на 05.09.2022 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ .....г. /л. 4 от делото/ Г. М. Т. и Р. М. Т. даряват на ответницата В. И. Д. по
1/60 идеална част от процесния поземлен имот и построените в него сгради.
6
Същият ден с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
2.....г. /л. 5 от делото/ Г.М.Т. и Р.М.Т. продават на ответницата В. И. Д. по 29/60
идеална част от процесния поземлен имот и построените в него сгради.
Така посочените факти са преюдициални за настоящия спор и следва да
бъдат зачетени от съда, като съдът приема за доказано, че съделителите В. И.
Д. и М. Г. Д. са съсобственици на процесния имот от 5.09.2022 г., съответно, че
същите не са били съсобственици към юни-юли 2022 г.
Принципното положение е, че при извършване на подобрения в чужд
имот, за собственика възниква облигационно задължение към подобрителя,
ако в резултат от извършеното строителство имотът е увеличил стойността си.
Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето,
което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били
извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който
придобие същия имот след това. С подобренията се обогатява лицето, което
е имало качеството на собственик към момента на извършването им (аргумент
от чл. 92 от ЗС) и затова именно това лице, а не неговите частни
правоприемници, дължи заплащане на подобренията. От момента на тяхното
извършване е възникнало задължението на собственика на имота, притежавал
този имот по времето, когато тези подобрения са били извършени, да
обезщети подобрителя и вземането на последния срещу него, т.е. били са
определени субектите на правоотношението като последващото му изменение
следва да се подчини на правилата на прехвърляне на задълженията,
установени в ЗЗД и следователно собственикът към този момент - момента
на извършването на подобренията, а не приобретателят следва да
отговаря за стойността на подобренията./в този смисъл Решение № 79 от
5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о., ГК, Определение №
374/17.05.2012 г. по гр.д. № 98/2012 г. на ВКС, I г.о./
Не се твърди, а и липсват доказателства В. И. Д. и М. Г. Д. да са знаели
преди или към момента на придобиване на имота – на 5.09.2022 г., че
подобренията в период юни-юли 2022 г. не са извършени от техните
праводатели.
Затова след като строителните работи се претендира да са извършени в
периода юни-юли 2022 г., когато В. И. Д. и М. Г. Д. все още не са били
съсобственици на имота, претенцията на ищеца насочена към тях за
7
заплащане на подобренията, които са извършени по време, когато имота е бил
съсобствен с трети лица, а не с ответниците е неоснователна.
Четвърто, в конкретния случай претендираните като подобрения
строителни дейности – ремонт на покрив и смяна на дограма, съответно
закупуване на строителни материали за тези дейности, не могат да се
приемат за такива по следните причини:
Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата
вещ - имота, и които не са били необходими за запазването и съхраняването
им. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността
на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е налице
подобрение. Така например, ако претендиращият съделител е извършил
ремонтни дейности и макар да е изразходвал средства за това, ако не е имало
нужда от тази подмяна и стойността на имота е останала неизменна, той няма
право да търси съответна част от другите съсобственици или съвладелци, нито
като необходими разноски, нито като подобрения /така Решение № 612 от
25.Х.1995 г. по гр. д. № 375/95 г., I г. о., Решение № 532 от 17.VI.1994 г. по гр.
д. № 382/94 г., I г. о./.
В случая сами по себи си тези дейности не внасят никакви
нововъведения и не променят общата вещ – имотът и преди ремонта е имал
покрив и дограма, като тези дейности по никакъв начин не са довели до
увеличаване на стойността на имота, в какъвто смисъл е изразеното
становище на вещото лице при изслушването в проведеното на 19.02.25 г.
съдебно заседание.
По отношение на ремонта на покрива следва да се съобрази и че
съгласно заключението на вещото лице покрива продължава да е в лошо
състояние и има паднали парчета от тавана, като керемидите и капаците са
стари, предвид което дори и да е имало ремонт на покрива през 2024 г. и да са
разходвани суми за такъв ремонт от страна на съделителя Ц. И., то същият не
може да се окачестви и като необходими разноски за запазване на вещта, тъй
като състоянието на покрива с нищо не се е променило, покрива продължава
да се нуждае от ремонт и стойността на имота с нищо не се е увеличила.
Пето, от събраните по делото доказателства не се установи с
категоричност претендираните като подобрения строителни дейности да
са извършени именно от Ц. И.– лично или със негови средства.
8
Липсват доказателства, а и не се твърди Ц. И. лично да е извършил
твърдените от него строителни дейности.
От показанията на разпитаните свидетели А. Х.Н., К.Д.С. и И.Х.И. се
установи, че строителните дейности са извършвани от трети лица.
Не се доказа тези дейности да са извършени със средства именно на Ц.
И..
Както се посочи по–горе приложените по делото фактури /на л. 68 и л.
70/ не са издадени на негово име, а на името на трето лице – С. И.а.
От показанията на разпитаните по делото свидетели пък се установи, че
средствата за строителните дейности не са осигурявани от Ц. И., а от трето
лице – неговата майка Д. И.а. Показания по този въпрос даде свидетеля на
ищеца – А.Н., който на въпроса „Кой ви осигуряваше материалите?“
отговори, че материалите за ремонта са били осигурявани от свидетеля, като
са заплащани от майката на Ц. – „Аз, а майка му ги плащаше. Когато я
нямаше оставяше пари“. В същия смисъл са показанията на свидетеля И.И.,
който на въпроса „Знаете ли кой е плащал и двата ремонта на къщата?“
отговори – „Знам, че Д. И. /сочи присъстващата в залата/ е плащала“.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля И.И.,
същите преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, са логични и
последователни, подкрепят се от показанията на свидетеля на ищеца А.Н. и не
се опровергават от събраните по делото доказателства.
По съображенията изложени по-горе съдът намира, че претенциите на
съделителя Ц. И. за заплащане на посочените строително-монтажни работи
претендирани като подобрения е изцяло неоснователна.
Относно разноските за извършване на делбата:
В производството за делба по правило разноските за адвокатска защита
остават за всяка от страните така, както са направени. Изключение е налице,
когато в производството се е развил спор относно наличието на съсобственост,
правата на съделителите в съсобствеността, начина на извършване на делбата,
както и във връзка с други искове, разгледани във втората фаза на делбеното
производство (ППВС 7 от 28.11.1973 година; Определение 252 от 11.07.2014
по гр.д.2024/2014, I г.о ВКС).
Ц. И. претендира да му бъдат присъдени разноски във връзка с
9
предявения от него иск по сметки.
Съгласно чл. 355 ГПК по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК.
Ето защо по този иск разноските се присъждат съобразно общите
правила, залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК.
При този изход на спора на Ц. И. не се дължат разноски за предявеният
него иск по сметки. На такива разноски имат право В. И. Д. и М. Г. Д., но
същите не са направили такова искане, а и липсват доказателства да са
направили разноски във връзка с този иск. Ето защо разноски не се дължат на
нито една от страните в настоящото производство.
Ищецът Ц. И. следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса по отхвърления иск за заплащане на подобрения, а именно – 310.27 лева
ДТ равняваща се на 4 % от цената на иска.
Относно дължимата държавна такса:
На основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна такса
за извършването на делбата в размер на 4 % върху стойността на дяловете им
съобразно установената от вещото лице пазарна стойност на имотите.
Така мотивиран и на основание чл. 348 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...., с. З., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 03.10.2022 г.; Адрес на поземления имот: с. З., с площ: 1753
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 116, квартал: 17 ,
10
парцел VII, при съседи: .....
СГРАДА с идентификатор ...., с. З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; с адрес: с. З., която е
разположена в поземлен имот с идентификатор: ..... ; Застроена площ:
63 кв.м.; Брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; Предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна; стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма и
СГРАДА с идентификатор ...., с. З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-563/25.10.2017г.
на Изп.директор на АГКК; с адрес: с. З., която е разположена в поземлен
имот с идентификатор: ....; Застроена площ: 43 кв.м.; Брой етажи: 1; Брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение:
Селскостопанска сграда; стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма,
като получената от продажбата сума бъде разпределена между
съделителите съобразно правата им, а именно:
- 30/60 ид.ч за Ц. П. И.,
- 1/60 ид.ч за В. И. Д.,
- 29/60 ид.ч в режим на СИО за В. И. Д. и М. Г. Д..
Пазарната стойност на поземления имот и сградите е 29 953 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на чл. 346 ГПК иск по сметки с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС от Ц. П. И. с ЕГН ********** от гр. Б.
против В. И. Д. с ЕГН ********** и М. Г. Д. с ЕГН **********, и двамата от
гр. С., за заплащане на подобрения в общ размер на 7756.80 лева, извършени
в сграда с идентификатор ....., от които 5850 лева за извършени подобрения
през месец юни-юли 2022 г. и 1906.80 лева за извършени подобрения през
2024 г., като извършени с мълчаливото съгласие на ответниците и без тяхното
противопоставяне.
ОСЪЖДА Ц. П. И. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Берковица за предявеният при условията на чл. 346 ГПК иск по сметки,
11
СУМАТА 310.27 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Берковица за
извършване на делбата, както следва:
В. И. Д. с ЕГН ********** от гр. С. - 19.97 лева, както и 5.00 лева
при служебно издаване на изпълнителен лист;
В. И. Д. с ЕГН ********** и М. Г. Д. с ЕГН **********, и двамата от
гр. С. – 579.09 лева, както и 5.00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ц. П. И. с ЕГН ********** от гр. Б. – 599.06 лева, както и 5.00 лева
при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
12