№ 19583
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТА. в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110142950 по описа за 2023 година
М. Б. М., П. А. М. (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А. Д. М.)
и М. Д. Д. са предявили срещу Т. Д. Д. и Д. П. Д. субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми:
6 000 лв. – обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот,
дължимо от ответницата Т. Д. Д. за периода 01.08.2018 г. – 01.08.2023 г., ведно със законната
лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане; 1 564,64 лв. – обезщетение за лишаване на
ищците от ползване на съсобствен недвижим имот, дължимо от ответника Д. П. Д. за
периода 21.03.2023 г. – 01.08.2023 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до
окончателното плащане; 2000 лв. – лихва за забава за периода 01.08.2018 г. – 01.08.2023 г.,
дължимо от ответницата Т. Д. Д.; 24,54 лв. - лихва за забава за периода 22.03.2023 г. –
01.08.2023 г., дължимо от ответника Д. П. Д..
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот - апартамент №
.., находящ се в гр. .. представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.222.13.13, намиращ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4361.222, при квоти на съсобствеността, както следва: 1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за
П. А. М., 4/18 ид.ч. за М. Д. Д., 7/18 ид.ч. за Т. Д. Д. и 3/18 ид.ч. за Д. П. Д.. Посочват, че
квотите за всеки от тях по отношение процесния апартамент са определените с влязъл в сила
съдебен акт в първата фаза на делбеното производство, а именно с решение №
262342/11.07.2022 г. по в. гр. д. № 15047/2019 г. на СГС, II-E въззивен състав. Твърдят, че
ответниците ползват процесния апартамент по начин, възпрепятстващ ищците да използват
същия съобразно техните идеални части. Сочат, че с нотариална покана от 07.11.2008 г. са
поискали от ответницата Т. Д. да се прекрати съсобствеността върху процесния имот чрез
покупко-продажба, като до разрешаването на този въпрос същата да им заплаща месечно
1
обезщетение за ползването на имота в размер на 200 евро за всеки от ищците. Посочват, че
към онзи момент ответниците са били съпрузи, поради което нотариалната покана е била
относима спрямо двамата в качеството им на задължителни другари. Твърдят, че на
24.03.2023 г. с покана за доброволно изпълнение ищците отново са поискали от Т. Д. да им
заплаща обезщетението, така както е описано в нотариалната покана от 2008 г. Предвид
настъпилия през 2018 г. развод между ответниците, ищците са отправили изрична покана за
доброволно изпълнение и до Д. Д. с искане да заплаща месечно обезщетение за лишаването
им от ползването на имота в размер на 100 евро за всеки от ищците. Излагат, че към днешна
дата ответниците продължават да ползват цялото жилище и нито един от тях не е пристъпил
към плащане на дължимото обезщетение. Ищците твърдят, че към настоящия момент нямат
никакъв достъп до процесния апартамент.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват исковете като
неоснователни и молят за тяхното отхвърляне. Твърдят, че не дължат твърдяното
обезщетение. Признават, че с ищците са съсобственици на процесния апартамент при
твърдените квоти. Твърдят, че многократно са предлагали на ищците да дойдат да живеят в
жилището или да се разпредели ползването му, но последните не предприемали никакви
действия. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С решение по гр. д. № 15047/2019 г. на СГС, II-Е въззивен съста. е
потвърдено решение по гр. д. № 13665/2018 г. на СРС, 79 съста. в частта, с която е
допуснато на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между А. Д. М., М. Д. Д., Т. Д.
Д. и Д. П. Д. на техния съсобствен недвижим имот, представляващ ап. .., находящ се в гр. .. с
идентификатор 68134.4361.222.13.13. Постановено е делбените квоти при извършване на
съдебната делба да са, както следва: за А. Д. М.: 4/18 ид. ч.; за М. Д. Д., като наследник на
починалия в хода на съдебния процес Делчо Д. М.: 4/18 ид. ч.; за Т. Д. Д.: 7/18 ид. ч.; за Д. П.
Д.: 3/18 ид. ч.
С решение от 06.02.2018 г. по гр. д. № 85270/2017 г. на СРС, 139 съста. е прекратен
брака, сключен между Т. Д. Д. и Д. П. Д., като семейното жилище, в гр. София, ж. к. „*“, бл.
.. вх. . ет. 3, ап. .., се предоставя за ползване на двамата съвместно, както досега.
С нотариална покана, получена от ответницата Т. Д. Д. на 21.11.2008 г., А. Д. М. и
Делчо Д. М. канят Т. Д. Д. да им заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 200 евро за
всеки един от тях, считано от датата на получаване на поканата, за притежаваните общо от
тях 2/3 ид. части от процесния имот.
С покана за доброволно изпълнение, получена на 24.03.2023 г. от Т. Д. Д. чрез
пълномощник, а от Д. П. Д. на 07.03.2023 г. чрез залепване на уведомление, А. Д. М. и М. Д.
Д. канят Т. Д. Д. да им заплаща месечно обезщетение в размер на по 200 евро за всеки един
от тях, а Д. П. Д. - в размер на по 100 евро за всеки един от тях, считано от датата на
получаване на писменото поискване.
2
По делото са събрани са гласни доказателства. Свид. М. Д. П.а, разказва, че след
смъртта на родителите на А. М., двамата с М. Д. не са имали достъп до апартамента, тъй
като сестра му се нанесла в процесния апартамент и не ги допускала до него.
Разпитан е и свид. *** който сочи, че е ставал свидетел през 2010 г. на покана от
страна на Д. Д. към А. М. и брат му да дойдат да живеят в апартамента, в който била
освободена стая за тях. Пак около 2010-2011 г. адв. Л. отново предложил от името на Т. Д. на
А. М. и брат му да отидат да живеят в апартамента ж. к. „*“.
По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, според което
средната пазарна наемна цена за процесния имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4361.222.13.13 – ап. .., находящ се в гр. София, ж.к. „* 3“, бл.
.. вх. . ет. 3, в сграда № 13, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.222, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ 90.88 кв.м. ведно с
прилежащите части: избено помещение № 30 с площ 6.54 кв.м. и 1.180% идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.4361.222.13.12 и 68134.4361.222.13.14, под обекта – 68134.4361.222.13.8 и над обекта
– 68134.436 1.222.13.18 за периода 08.2018 г. – 07.2023 г. е определена на сумата от 29400 лв.
Законната лихва за период, формиран от крайната дата на всеки месец като падежна дата до
датата на исковата молба за всяка месечна наемна сума е определена в общ размер на 7500
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно, че процесният имот е съсобствен между страните, като съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на
съсобственост между страните върху недвижим имот - апартамент № .., находящ се в гр. ..
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.222.13.13, намиращ се в
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.222, при квоти на
съсобствеността, както следва: 1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П. А. М., 4/18 ид.ч. за М. Д.
Д., 7/18 ид.ч. за Т. Д. Д. и 3/18 ид.ч. за Д. П. Д.. Когато общата вещ се ползва лично от някой
от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване – чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдържанието на писмената
покана не е нормативно уредено. В съдебната практика се приема, че всяко писмено
волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично
ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. От текста на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е видно, че
писмената покана има действие за в бъдеще. Веднъж отправена писмената покана обаче,
действа занапред без ограничение във времето и без значение дали поканата е нарочна или
се съдържа в друг акт (решение № 351 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ВКС, ІІІ г.
о.).
След анализ на събраните по делото доказателства се установи, че за процесния
период, а и към настоящия момент имотът се ползва от ответниците. Изводът се мотивира от
3
събраните по делото свидетелски показания, като това обстоятелство не се оспорва от
страните. Индиция в тази насока е и обстоятелството, че след прекратяване на брака между
ответниците семейното жилище, което е процесният апартамент, е предоставено за ползване
на двамата съвместно, както досега. Понятието „лично ползване” по смисъла на чл. 31, ла. 2
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове (ТР № 7/2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Съдът намира, че ответниците не доказаха, че след като са получили писмени покани
за плащане на обезщетение – Т. Д. на 21.11.2008 г., а Д. Д. на 21.03.2023 г. (доколкото
уведомление е било залепено на 07.03.2023 г. на постоянния и настоящ адрес на ответника,
който е адресът на процесния апартамент), е предоставен достъп до имота на ищците. След
получаване на поканата ползващият съсобственик, ако не иска да плаща обезщетение на
лишения от ползване съсобственик, следва да му предостави достъп до имота за да може, ако
желае, да го ползва съобразно квотата си в съсобствеността. Установяването на факта на
предоставяне на достъп до имота е фактически въпрос и най-често се изразява в
предоставяне на ключ, когато се касае за жилищен имот. С изпращането на писмената
покана лишеният от ползване съсобственик изявява желанието си оттук нататък да ползва
съсобствения имот, поради което и с получаването на поканата активното поведение следва
да бъде на ползващия съсобственик – той трябва да предостави възможност имотът да се
ползва и от другия съсобственик. Такива обстоятелства по настоящото дело не са
установиха. Съдът намира, че единствено отправените неопределени покани до ищците да
дойдат да живеят в апартамента, за които разказва свид. Йорданче. по същество не
представляват желание за предоставяне на достъп до имота, доколкото не съдържат
конкретни параметри, нито пък са придружени с предоставяне на възможност това да се
случи фактически.
Обезщетението е равно на пропуснатата полза от неползващия съсобственик. За
недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение
и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер. За определяне размера на
средният месечен наем съдът кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза,
доколкото същата пълно и точно обяснява начина на определяне на съответното
обезщетение за конкретния имот, като отчита неговите съответни характеристики. Вещото
лице е съобразило местоположение, големина на апартамента, разположение във височина,
изложение, състояние. По тези съображения съдът приема, че средният месечен наем за
целия процесен имот за исковия период 01.08.2018 г. – 01.08.2023 г. възлиза на 29400 лева,
колкото е определило вещото лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се установява, че на ищците не е бил
предоставен достъп до процесния апартамент, нито им е заплащано обезщетение след
отправени покани, поради което и в тяхна полза е възникнало право на обезщетение за
лишаването им от ползване.
Ответниците са релевирали възражение за изтекла погасителна давност по отношение
4
на претендираните вземания. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Исковата молба е подадена на 01.08.2023 г., следователно погасени по давност са
вземанията, станали изискуеми преди 01.08.2020 г. Следователно предявенияте искове срещу
Т. Д. Д. следва да се уважат за периода 01.08.2020 г. – 01.08.2023 г. и в следните размери,
определени на основание чл. 162 ГПК: 3920 лева – обезщетение за лишаване на ищците от
ползване на съсобствен недвижим имот и 1306,66 лева – лихва за забава; а срещу Д. П. Д. за
21.03.2023 г. – 01.08.2023 г. и в следните размери, определени на основание чл. 162 ГПК:
943,71 лева – обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим
имот и 14,80 лева – лихва за забава.
При този изход на спора право на разноски имат всички страни. Ищците претендират
следните разноски: 383,56 – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 1300 лева, от
които съразмерно с уважената част от предявените искове следва да им се присъдят 443,03
лева и 840,67 лева на адв. С.. Ответниците претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА, което съдът определя в размер на 1300 лева, от което
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове на адв. П. следва да се присъдят
459,32 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, П. А.
М., ЕГН ********** (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А. Д. М.,
ЕГН **********) и М. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 3920
лева – обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот,
представляващ ап. .. в гр. София, ж. к. „*“, бл. .. вх. . ет. 3, за периода 01.08.2020 г. –
01.08.2023 г. на общо 8/18 ид. части (1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П. А. М., 4/18 ид.ч. за
М. Д. Д.), ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1306,66 лева – лихва за забава за периода 01.08.2020 г. –
01.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 3920 лева до пълния претендиран
размер от 6000 лева и за периода 01.08.2018 г. – 01.08.2020 г. и за сумата над 1306,66 лева до
пълния претендиран размер от 2000 лева и за периода 01.08.2018 г. – 01.08.2020 г.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, П. А.
5
М., ЕГН ********** (заместили на основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А. Д. М.,
ЕГН **********) и М. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 943,71
лева – обезщетение за лишаване на ищците от ползване на съсобствен недвижим имот,
представляващ ап. .. в гр. София, ж. к. „*“, бл. .. вх. . ет. 3, за периода 21.03.2023 г. –
01.08.2023 г. на общо 8/18 ид. части (1/9 ид.ч. за М. Б. М., 1/9 ид.ч. за П. А. М., 4/18 ид.ч. за
М. Д. Д.), ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното плащане и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 14,80 лева – лихва за забава за периода 22.03.2023 г. –
01.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 943,71 лева до пълния претендиран
размер от 1564,64 лева и за сумата над 14,80 лева до пълния претендиран размер от 24,54
лева.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН **********, да заплатят на М. Б.
М., ЕГН **********, П. А. М., ЕГН ********** (заместили на основание чл. 227 ГПК в
процеса починалия А. Д. М., ЕГН **********) и М. Д. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 443,03 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН **********, да заплатят на адв.
Л. Р. С., личен № **********, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 840,67 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, П. А. М., ЕГН ********** (заместили на
основание чл. 227 ГПК в процеса починалия А. Д. М., ЕГН **********) и М. Д. Д., ЕГН
**********, да заплатят на адв. В. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 38 ЗА сумата от
459,32 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6