№ 16378
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20221110157627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. С. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.Д.....
срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
........ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени
за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно съединяване: иск с правно
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № ........ г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Файненшъл България“
ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ........ г.
В исковата молба се твърди, че ищецът С. С. Л. е сключила с първия ответник „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ........ г. за сумата от 500,00 лева, вид на
вноската – седмична, брой вноски – 16, фиксиран годишен лихвен процент – 40%, размер на
седмична погасителна вноска – 33.33 лв., обща сума, дължима от кредитополучателя –
533.28 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде
обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които
следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да
работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции
или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и
договор за предоставяне на гаранция № ........ г. с втория ответник „Файненшъл България“
ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред
заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да
заплати възнаграждение на гаранта в размер на 202.72 лева, което било разсрочено заедно с
вноските по кредита. В чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
1
потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Поддържа, че изискването по
чл. 4 от договора за заем за предоставяне на обезпечения – поръчители или банкова
гаранция, представлява задължително условие за получаване на кредита. Излага доводи, че
възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита
възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят
по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита,
че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото
е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително
прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният
изначално е лишен от основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по
него. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който ответникът изразява
становище за недопустимост поради липса на правен интерес и неоснователност на
предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при
сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2
ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият
ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение
№ 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че ГПР се определя
към момента на сключване на договора, а възнаграждението по договора за поръчителство
не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §
1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е
действителен. Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация
срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за
кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила
насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
която се признава, че между страните е бил сключен договор за паричен заем, по силата на
който ищцата е получила в заем сумата от 500,00 лева. Твърди се, че ищцата по
първоначалния иск – кредитополучател по процесния договор, не е заплащала изискуемите
погасителни вноски по него. Поддържа се, че последната е заплатила единствено сума в
размер на 33.33 лева, която била отнесена както следва – 29.49 лв. – главница и 3.84 лв.
възнаградителна лихва. Поради това се моли съдът да постанови решение, с което да осъди
С. С. Л. да му заплати сумата от 466.67 лева, представляваща разликата между подлежащата
на връщане главница от 500.00 лева и общо заплатените от ищцата суми в размер на 33.33
лв., а в условията на евентуалност, ако договорът за потребителски кредит не бъде обявен за
недействителен – сумата от 499.95 лева, представляваща главница в размер от 470.51 лв. и
възнаградителна лихва от 29.44 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата по насрещия иск, с който твърди, че процесният договор за кредит е
недействителен и дължи само чистата стойност на кредита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за паричен заем № ........ г. се установява, че
същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – като заемодател, и С. С. Л. – като
заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя сумата в размер на 500,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне
сума в общ размер на 533,28 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем:
потребителски заем по продукт EasyCredit; 2./ размер на седмична погасителна вноска: 33,33
2
лева; 3./ срок на заема в седмици: 16; 4./ брой вноски: 16, от които първата, платима на
16.09.2022 г., и последната, платима на 30.12.2022 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ по заема – 40 %; 6./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,05 %.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено
от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на
гаранция № ........ г. се установява, че същият е сключен между „Файненшъл България“
ЕООД – като гарант, и ищцата – като потребител. По силата на така сключения договор
потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя по договор за паричен заем, в т. ч. главница в размер на 500,00 лева,
възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция
влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство
от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер от 202.72 лева, платимо разсрочено на вноски от по
12,67 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е
предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на
потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при
поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да
прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя
преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните експертното заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ, изготвена на база
доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД информация, от страна на С. Л. по договор за паричен заем № 4585690
има само едно плащане в размер на 46,00 лв., което погасява първата вноска по
погасителния план. Погасителната вноска в размер на 46,00 лв. е отнесена в счетоводството
на „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД по следния начин - погасена главница - 29,49 лв. и
погасена лихва в размер на 3,84 лв. При включване на възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на 1147.38 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно съединявани искове: иск с правно
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № ........ г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3
2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Файненшъл България“
ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ........ г.
По исковете за нищожност:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете за нищожност срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1./ сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба
съдържание, 2./ че част от съдържанието на договора за заем е клауза, предвиждаща заемът
да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, 3./ че договорът за заем и
клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете за нищожност срещу „Файненшъл
България“ ЕООД да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1./ че между страните е сключен процесният договор за предоставяне на
гаранция с посоченото в исковата молба съдържание, 2./ че същият е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответниците по исковете за нищожност е да докажат
възраженията си, в това число, че договорите за потребителски кредит и за предоставяне на
гаранция са действителни.
В срока по чл. 211 ГПК са предявени обективно съединени насрещни осъдителни
искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД съответно за сумата от 466.67 лева,
представляваща разликата между подлежащата на връщане главница от 500.00 лева и общо
заплатените от ищцата суми в размер на 33.33 лв., а в условията на евентуалност, ако
договорът за потребителски кредит не бъде обявен за недействителен – чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата от 499.95 лева,
представляваща главница в размер от 470.51 лв. и възнаградителна лихва от 29.44 лв.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.
Сключеният между ищеца и първия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
Договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК
вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
4
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48.05 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Противно на
доводите, наведени в писмения отговор по чл. 131 ГПК, между правоотношенията,
възникнали по договора за паричен заем, сключен между ищцата и първия ответник „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, и тези, възникнали по договора за предоставяне на гаранция,
сключен между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, съществува
свързаност, която налага съвместното им разглеждане. Мотивите на съда за това са
следните:
При справка в публично достъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на
сключване на процесните договори /а и към настоящия момент/ едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – следователно в
случая е налице хипотеза на „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно
според уговореното в чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем в хипотезата на обезпечение на
заема чрез дружество-гарант, последното следва да бъде одобрено от заемодателя, т. е.
заедмодателят едностранно определя кое дружество да бъде гарант по договора за паричен
заем. На следващо място, договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са
сключени в един и същ ден, като двата договора са подписани за заемодател и за гарант от
едно и също физическо лице –Силвана Методиева. Отделни разпоредби от договорите
препращат един към друг – нещо повече, в договора за предоставяне на гаранция изрично е
упоменато, че същият се сключва с оглед на одобрението на потребителя да получи паричен
заем и съответно сключването от него конкретно на договор за паричен заем № ........ г.
На следващо място, видно от съдържанието на двата договора, дължимите в полза на
заемодател и гарант престации имат едни и същи падежи и са включени в един общ
обединен погасителен план, като макар и формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за паричен заем обезпечение, да е
ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, то съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нарочно овластен да получава плащането по
договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните
вноски по договора за заем. Анализът на цитираните договорни клаузи относно
обезпечението на договора за паричен заем и установената свързаност между заемодателя и
гаранта обусляват извода на съда, че в разглеждания случай се касае за неразривно свързани
помежду си правни сделки, всяка една от които следва да се разглежда заедно с другата, като
се държи сметка за положението на потребителя, който извън всякакво съмнение има това
качество и по двата договора – в този смисъл и последователната практика на СГС,
формирана по идентични казуси, и обективирана в Решение № 6922 от 13.12.2024 г. на СГС
по в. гр. д. № 7509/2024 г., Решение № 2762 от 09.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4753/2023
г. и др.
С оглед на така приетото при преценка действителността на договора за предоставяне
на гаранция, той следва да се разглежда наред с договора за заем/кредит, който обезпечава.
Преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК,
приложими към договора за потребителски кредит, изпълнението на задълженията по който
гарантът обезпечава. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на
гаранта, е свързано с договора за паричен заем, доколкото предмет на процесния договор за
гаранция е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от
заемателя към заемодателя задължения по договора за заем. Последното обосновава извод,
че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява
разход по договора за потребителски кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
5
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е налице знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по договора за паричен заем под формата на
възнаграждение за предоставената гаранция, поставена като условие за получаване на
кредита още към момента на сключването му. Несъмнено предоставената гаранция от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. В тази връзка
следва да се посочи, че анализът на клаузите на процесните два договори и конкретиката на
разглеждания случай обуславят извода на съда, че алтернативното посочване на видовете
обезпечения в договора за паричен заем е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на
практика този избор е напълно привиден, защото осигуряването на поръчителство на две
физически лица, които да отговарят на изключително завишени условия или банкова
гаранция в рамките на три дни от датата на подписване на договора, е изначално непосилно
за кредитополучателя. Именно поради тази причина, единствената възможност за длъжника
да изпълни задължението си по чл. 4 от договора за паричен заем, е като сключи договор за
предоставяне на гаранция с предварително одобрено от кредитодателя дружество – гарант,
което е свързано с кредитора лице. Безспорно кредитополучателят е икономически по-
слабата страна по правоотношението, за която практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от
кредитодателя лице. При тези данни, липсват съмнения, че сключването на договора за
предоставяне на гаранция е задължително условие за сключването на договора за паричен
заем и усвояването му. Изложеното обосновава извод, че уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция представлява разход по договора за паричен заем,
който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото
оскъпяване на кредита /аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора за паричен заем под формата на възнаграждение за предоставената гаранция,
поставена като условие за получаване на кредита още към момента насключването му.
Видно от съдържанието на договора за паричен заем и неоспорените констатации на вещото
лице по ССчЕ възнаграждението по гаранционната сделка не е взето предвид при
изчисляване на ГПР, с оглед на което договорът за паричен заем се явява сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението
на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно
валиден. Ето защо, в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на
годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не
тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Предвид всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на
недействителността на договора за паричен заем е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на свързаността между договор за паричен заем № ........ г. и договор за
предоставяне на гаранция № ........ г. последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
6
на гаранция, поради естеството на правоотношенията (така приетото и в Решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на СГС, Решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр.
д. № 2806/2021 г. на СГС и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесните договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са
нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове и съдът не
дължи произнасяне по тях.
По насрещните осъдителни искове:
Възникването в полза на ищеца по насрещните осъдителни искове на процесните
вземания за главница и възнаградителна лихва е обусловено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, на следните материални предпоставки: че между страните е
сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата е била
отпусната заемната сума, която е реално усвоена от последната; че е уговорена валидна
клауза за дължимост на възнаградителна лихва и нейният размер; че е настъпил падежът на
вземанията.
При позитивно установяване на тези факти в тежест на ответницата по насрещните
искове е да установи фактите, от които произтичат възраженията й, вкл. за наличие на
предпоставки за недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално на
отделни клаузи от него поради противоречието им с императивни правни норми, както и за
погасяване на задълженията по него чрез плащане или по друг начин.
Както беше посочено и по-горе, страните не спорят, че между тях е сключен
процесният договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата е била
отпусната заемната сума в размер на 500,00 лева. Не се спори също така, че от страна на С.
Л. по договор за паричен заем № 4585690 има само едно плащане в размер на 46,00 лв.,
което погасява първата вноска по погасителния план. Погасителната вноска в размер на
46,00 лв. е отнесена в счетоводството на „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД по следния
начин - погасена главница - 29,49 лв. и погасена лихва в размер на 3,84 лв.
В конкретния случай съдът следва да се произнесе по насрещния иск на ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – в случай, че
бъдат уважени предявените от първоначалния ищец искове и договорът за паричен заем
бъде обявен за нищожен, последният да бъде осъден да заплати сумата от 466.67 лева,
представляваща разликата между подлежащата на връщане главница от 500.00 лева и общо
заплатените от ищцата суми в размер на 33.33 лв, подлежаща на връщане на основание
чл.23 ЗПК и общоплатените от ищеца суми.
Съдът не дължи произнасяне по другия насрещен иск предявен от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с правно основание чл.240, ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, тъй като не се е сбъднало
условието за разглеждането му, а именно – отхвърляне на предявените от първоначалния
ищец главни искове.
При недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен
на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, че
ответникът по насрещните искове е усвоил по процесния договор сумата от 500 лв.. Предвид
изводите за недействителност на сключения договор, то ответникът дължи заплащане само
на чистата стойност на кредита, а именно – сумата от 500,00 лева. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е, че първоначалния ищец е заплатил сумата от 46,00 лева,
т.е. неплатена е сума в размер на 454,00. В случая, „Изи Асет Мениджмънт“ АД претендира
7
сума за главница в размер на 466.67 лева, поради което насрещния иск следва да бъде
уважен като основателен и доказан до размера от 454,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 07.12.2022 г. до
окончателното изплащане, а за разликата от 12,67 лева следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, по първоначалната искова молба, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер
на 151,40 лв. и за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лв. или общо 551,40 лв.,
заплатени от ответните дружества по равно, а именно – по 275,70 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира на основание чл. 38 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лв. с вкл. ДДС. В разглеждания случай по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната
сделка - ищецът, от една страна и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи
изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е в
затруднено материално състояние - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1,
ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по
спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради
което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния
представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство и липсата на фактическа и правна сложност на спора,
настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС (в този смисъл са
Определение № 12574 от 12.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 6143/2024 г. по описа на
СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от 16.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г.
по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в, Определение № 14430 от 19.09.2024г., постановено по
в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-в, Определение № 14721 от
25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9457/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в,
Определение № 15714 от 09.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9834/2024г. по описа на
СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.) за всеки от предявените искове.
По насрещната искова молба – с оглед неоснователността на главните насрещни
искове, съответно основателността на евентуалния иск по чл. 23 ЗПК, съдът приема, че в
полза на процесуалния представител на ответницата по насрещната искова молба следва да
се присъди сумата в размер на 240,00 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена
правна защита по насрещните главни искове.
В полза на ищеца по насрещните искове „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК:
*********, следва да се присъди сумата в размер на 48,65 лева – платена държавна такса
/съобразно уважената част от иска/, както и 240,00 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото производство. Така определеното
възнаграждение представлява намалено такова, предвид релевираното възражение за
прекомерност от страна на процесуалния представител на ответницата по насрещните
искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. С. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с.Д..... и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ........, че Договор за паричен заем № ........ г., сключен между страните, е
нищожен на осн. чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл.19,
ал.4 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. С. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с.Д..... и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
че Договор за предоставяне на гаранция № ........ г., сключен между страните, е нищожен на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД С. С. Л., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с.Д..... да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ........, сумата от 454,00 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем № ........ г., ведно със законна лихва от датата на насрещната искова
молба - 07.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от 466,67 лева, а именно за сумата от 12,67 лв.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ........, да заплати на С. С. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.Д.....,
чрез адв. Д. М., сумата от 275,70 лв., представляваща разноски в производството по гр.д. №
57627.22 по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на
С. С. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.Д....., чрез адв. Д. М., сумата от 275,70 лв.,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 57627.22 по описа на СРС, 143
състав.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ........, да заплати на на адв. Д. М М., с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, бул. Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на
адв. Д. М М., с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. Александър
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата в размер на 240 лв. – адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК С. С. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с.Д..... да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ........, сумата от 48,65 лева – платена държавна такса /съобразно
уважената част от иска/, както и 240,00 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по гр.д. № 57627.22 по описа на СРС, 143 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10