№ 240
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205987 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-007978/18.08.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. И.
С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за недоказване на
нарушението и манипулация на записа, станал повод за издаването на акта. В съдебно
заседание се поддържат аргументите от жалбата, като се допълва, че не се установява
регистрационният номер на заснетия автомобил, както и не се установява
преминаването през светофара на червен сигнал.
Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата с писмото, с което
преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е
законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима. Разгледана по основание е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 17.07.2021 г. около 13:39 ч. жалбоподателят С.С. управлявал лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 4 Матик“ с рег. № ***, собственост на дъщеря му А.И., която също
била в автомобила. Движел се в гр. Пловдив по бул. „Христо Ботев“ в посока от запад
на изток. Преминал през кръстовището на кръговото движение, образувано от
булевардите „Руски“, „Васил Априлов“ и „Иван Вазов“, в момент, в който всички
1
автомобили били спрели движението си и изчаквали на светофарната уредба, и
продължил движението си в същата посока. Непосредствено след кръстовището в
близост до административен адрес бул. „Христо Ботев“ № 50 се намирала пешеходна
пътека и пешеходен светофар, който работел в нормален режим. Светофарната уредба
светела в червен забранителен сигнал, с който водачът С. категорично не се съобразил
и въпреки това, и независимо от възможните рискове, тъй като уредбата е поставена
единствено във връзка с регулирането на пешеходното преминаване, преминал през
нея и пешеходната пътека. Движението на автомобила, управляван от жалбоподателя,
бил записан от случаен водач с видеорегистратор, който сигнализирал
правоохранителните органи и изпратил записа на Главна дирекция „Национална
полиция“ към МВР. От там видеозаписът бил изпратен на ОД на МВР гр. Пловдив са
отношение по случая. Бил издирен собственикът на автомобила, който се оказала
свидетелката А.И.. Тя била уведомена по телефона да се яви в сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. Пловдив. Пред полицейските органи тя подала декларация по чл. 188 от ЗДвП
и посочила, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от баща й С.С.,
доколкото тя не притежавала правоспособност да управлява МПС. Жалбоподателят
присъствал при подаването на декларацията. Полицейският служител С.В., пред когото
тя попълнила и представила декларацията, възпроизвел на И. и С. видеоклипът.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АВ бл. № 12323/29.07.2021 г., в който е
посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В акта нарушителя
отразил единствено, че има възражения. В тридневен срок от съставяне на акта не е
постъпило писмено възражение от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
С.В. – актосъставител, и А.И., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка от
база данни за промяна на регистрацията, декларация по чл. 188 от ЗДвП, писмо с рег.
№ 2386р-33405/21.07.2021 г. от ГД „НП“ към МВР, справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г. на
МВР, компакт диск и извършения му в съдебно следствие оглед, копие на снимка от
записа, писмо от Община Пловдив,
Разпитан в съдебно заседания актосъставителя потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая,
както и че е възприел движението на автомобила на жалбоподателя на червен сигнал
на светофарната уредба, доколкото същото се установява от представения запис.
Същевременно пред него лично е била попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от
свидетелката И., която е посочила жалбоподателят като водач на автомобила.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават
фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на
информация. Същевременно показанията му и възприетото от него отговаря напълно
на съдържанието на видеозаписа, който се възпроизведе в съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав и самия жалбоподателя, и на който ясно се вижда
регистрационният номер на автомобила и как именно този автомобил преминава през
2
пешеходния светофар на червен забранителен сигнал.
За неоснователни се приеха възраженията на жалбоподателя за недоказаност на
фактическата обстановка. В тази връзка без каквото и да е било съмнение
дискредитира в по-голямата част показанията на свидетелката И., тъй като те
противоречат на целия доказателствен материал и най-вече на приобщения видеозапис.
Същевременно се взе предвид и нейната заинтересованост от изхода на делото поради
близката роднинска връзка с жалбоподателя. С доверие се оцениха единствено
показанията й за управлението на автомобила от баща й, жалбоподателят, за
преминаването през въпросния пътен участък, включително и светофарната уредба,
доколкото в тази част те се подкрепят от останалите доказателства.
Колкото до самия видеозапис, съдът не намира основания да не се довери на
същия. Той е изготвен случайно, с което е съобразена трайната практика на ВКС, че
при това положение той записите от видеокамери могат да имат доказателствена
стойност и да се приобщават по делата. Вт тази връзка съдът намери възраженията за
манипулирането на записа неоснователния. Напротив, сама свидетелката И. е
потвърдила в декларация по чл. 188 от ЗДвП, а след това и съдебно заседание, че на
процесната дата и място автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на
свидетел и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения, сторил
го е и в тридневния срок не е депозирал такова. В акта е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на
светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
3
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че С.С. като водач на МПС на 17.07.2021 г. около 13:39
часа в гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев“ до № 50 е преминал на неразрешаващ
„червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, регулираща
безопасното преминава не пешеходци, което е било заснето случайно с
видеорегистратор от друг участник в движението. Следователно жалбоподателят не е
съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил
вмененото му задължение за тяхното спазване. Съвсем отделен е въпросът, че от
видеозаписът може да се направи заключение за друго грубо нарушение на правилата
за движение, доколкото на предходното кръстовище, непосредствено преди водачът с
видеорегистратора да потегли при маневра завой на ляво и при установени на място
автомобили в платното на жалбоподателя, което е било перпендикулярно на посока на
водача с видеорегистратора, жалбоподателят отново е преминал през кръстовището. За
това обаче няма надлежно повдигнато обвинение за извършване на нарушение, поради
което и съдът не може да се произнесе по неговата безспорна установеност и
съответното наказание.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната
сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е
искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия
сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в
контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си
последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от същия тип. По тези причини съдът прецени, че размерът на наложената
глоба и целите на наказанието няма да превишат предназначението си. Нещо повече,
съдът намира поведението на водача в контекста на характеристиките на неговата
личност като години и професионална кариера за безотговорно. Човешкият живот е
най-голямата ценност, а такова поведение по преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба в толкова силна степен застрашава тази ценност, че ако за самия
водач е безразлично какви последици могат да настъпят, то следва поне за неговия
спътник, в случая собствената му дъщеря, и останалите участници в движението –
водачи, спътници, сред които възможно и деца, не следва да е така. Затова и съдът
счита, че жалбоподателят следва да си даде сметка за извършеното нарушение и да
поеме финансовата, но и моралната отговорност от поведението си. Отделно от
изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за
нарушения на същия закон е неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на
маловажния случай.
4
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а
опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-007978/18.08.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. И.
С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5